№ 1051
гр. Пазарджик, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20245220103078 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.28 от Закона за закрила на детето.
Постъпило е искане от Дирекция”Социално подпомагане”- Пазарджик,
представляване от директора Радка Димитрова Кежева за предприемане на мярка за закрила
по отношение на детето Ш.а А. И., ЛНЧ********** с настоящ адрес град София, район
Сердика, ул.“Проф Иван Георгов“№29 настаняване в ЦНСТДБУ- град П., ул.“Т.“№3В за
срок от една година
В обстоятелствената част на искането се твърди, че детето е родено на
01.01.2014г в Сирия от майка А. А. и баща И. А./ в неизвестност/ . Твърди се, общо в
семейството са пет деца- две момичета и три момчета. Детето е заявило, че е напуснало
Сирия заедно със семейството си ,преди около четири години и са влезли в Турция. В
началото на 2024г. детето Ш. Х. А. И., заедно с брат си Х. А. И. са влезли в Република
България, и са били настанени в РПЦ- кв.Военна рампа, град София. Родителите им са
останали на територията на Турция.Причината поради, която са напуснали родината си била
войната. Детето Ш.а е с предоставен хуманитарен статут в Република България, съгласно
решение №5948/07.05.2024г на Държавна агенция на бежанците към МС.Твърди се, че към
настоящия момент е налице хипотезата на непридружено непълнолетно лице, спрямо което
е необходимо предоставяне на закрила по реда на Закона за закрила на детето. Твърди се в
молбата, че ЦНСТДБУ- град П., ул.“Т.“№3В е подходящ за детето, както и че в този център
е настанен и брат и.
В подкрепа на твърденията си молителят ангажира доказателства.
1
В съдебно заседание ДСП-град Пазарджик поддържа искането си.
В съдебно заседание бе изслушано детето Ш. И., което заяви, че и харесва в
центъра, където добре се грижат за нея. Желае да остане там докато дойдат родителите и.
Допълни, че и брат и Х. е настанен на същото място.
Районният съд след като се запозна с направеното искане и анализира събраните
в тази връзка доказателства поотделно и в съвкупност, с оглед правомощията си по чл.26
ал.1 от Закона за закрила на детето, прие следното:
От приложените към искането, инициирало настоящото съдебно производство,
писмени доказателства се установява, че със Заповед №ЗД/Д-С-СК-245/19.06.2024г. на
директора на ДСП-Сердика детето Ш.а И. е настанено временно в ЦНСТДБУ- град П.,
ул.“Т.“№3В
С решение №5948/07.05.2024г на Държавна агенция на бежанците към МС на
детето е предоставено хуманитарен статут.
От приложения към делото социален доклад, изготвен от ДСП-Сердика се
установява, че детето е родено от майка А. А. и баща И. А.. Общо в семейството са пет
деца. Цялото семейство преди четири години е напуснало Сирия като са напуснали страната
по произход, тъй като там се води война.Навлезли на територията на Турция нелегално. Там
Ш.а е учила до четвърти клас. В началото на 2024г Ш.а и брат и Х. са влезли в Република
България, но без родителите си, които са останали в Турция. Децата са били настанени в
РПЦ-Военна рампа, град София. Посочено е в социалното проучване, че към момента не би
могло да се осъществи интеграция, тъй като родителите са извън пределите на Република
България, а на територията на България няма близки и роднини, които биха поели грижите
за детето.
Предвид изложеното съдът намира, че искането, с което е сезиран е основателно
и като такова следва да бъде уважено като фактическите и правни съображения в тази
връзка са както следва:
Според приложимата правна уредба и по-конкретно чл.3,т.1 от Конвенцията за
правата на детето, прието от ОС на ООН на 20.11.1989г/ДВ бр.32 от 23.04.1991г, в сила от
03.07.1991г./ „ висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички
действия , отнасящи се до децата , независимо дали са предприети от обществени или частни
институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи. Този основополагащ принцип, е залегнал и доразвит в специалната
норматива уредба- чл.3, т.3 и т.4 от Закона за защита на детето, според която
институционален приоритет е осигуряването на най-добрия интерес на детето и специалната
закрила на дете в риск . Очевидно според данните по делото детето Ш.а е дете в риск по
смисъла на пар.11, т.11, б“в“ от ЗЗДетето , тъй като ако не бъде предприето спрямо него
закрилна мярка съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо ,
нравствено , интелектуално и социално развитие. Детето е чужд гражданин. Озовало се е на
територията на Република България само и придружено единствено от своя по-малък брат.
2
Родителите му са останали в съседна Турция. Семейството е било принудено да напусне
държавата си произход поради продължаващата война в тази държава. Детето Ш.а е в
крайно уязвимо положение, тъй като е непридружено малолетно лице- чужденец. На
същото му е била предоставена международна закрила по реда на Закона за убежищата и
бежанците/ЗУБ/, изразяваща се в предоставен по съответния законов ред хуманитарен
статут. Съгласно чл.33 от ЗУБ непридружените малолетни чужденци , получили
международна закрила се настаняват до навършване на пълнолетие в семейство на роднини
и близки, приемно семейство, социална или интегрирана услуга за резидентна грижа при
условията на ЗЗДетето.
Несъмнено проведеното социално проучване е установило, че на територията на
Република България няма други близки, при които детето Ш.а би могло да бъде
настанено.Налице е обективна невъзможност детето да бъде настанено в семейна среда,
поради което поисканата мярка се явява от една страна единствено възможната, а от друга –
оптималната такава с оглед обезпечаване на най-добрия му интерес на този етап и
осигуряване на неговата специална закрила.
Ето защо следва да се уважи искането, като следва да се наложи закрилна мярка
по отношение на детето Ш.а А. И.- настаняване в ЦНСТДБУ- град П., ул.“Т.“№3В за срок от
една година.
В тежест на ДСП-Пазарджик следва да бъдат възложени сторените от съда
разноски в размер на 30лв. за преводач във връзка с изслушването на детето.
Така мотивиран и на основание чл.28 ал.1 от Закона за закрила на детето
Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето Ш.а А. И. с ЛНЧ********** с настоящ адрес град С.,
ул.“П. И. Г.“№29 в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждане в град П.,
ул.“Т.“№3В за срок от една година, считано от влизане в сила на решението или до
настъпване на промяна в обстоятелствата.
ОСЪЖДА Дирекция“Социално подпомагане“-Пазарджик да заплати в полза на
РС-Пазарджик сумата от 30лв., сторени разноски в производството.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 7 дневен срок
от връчването му.
След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на ДСП-
Пазарджик.
3
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4