Р Е Ш Е Н И Е № 260084
гр.
Враца, 30.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар Миглена Костадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Младенова в.гр.дело № 598 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260014/02.09.2020 г., постановено по гр.
дело № 1415/2019 г. по описа на Районен съд – Мездра, първи граждански състав,
са отхвърлени предявените от "Ай тръст" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, представлявано от И. Ш., искове за установяване
съществуване на вземане против Р.Т.В., ЕГН: **********,***, за сумите: 956,80
лв. – главница, дължима по договор за кредит № 782289/15.12.2016 г., сключен с
"Кредисимо" АД и Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с
"Ай тръст" ЕООД, 77,90 лв. – административни разноски, 158,94 лв. –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 202,84 лв. – договорна
лихва за периода 11.01.2017 г. до 10.12.2017 г., 241,98 лв. – наказателна лихва
за периода 01.02.2017 г. до 03.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.10.2018 г. до окончателното изплащане, 32,77 лв. –
държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от ищеца "Ай тръст" ЕООД, ЕИК: ***, чрез юрисконсулт В.Г., в
която се излагат съображения за неправилност на същото. В жалбата се поддържа,
че първоинстанционият съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и
процесуалния закон, като същият е неправилен и необоснован. Посочва се, че
неправилно районният съд е приел, че няма доказателства дружеството-ищец да е
извършило погасяване на процесния кредит, тъй като по делото е представено
удостоверение от "Кредисимо" ЕАД, установяващо този факт, както и
удостоверение за кредитна задлъжнялост на кредитополучателя, което го
потвърждава. Твърди се, че и неправилно първостепенният съд е приел, че
доказателства за погасяване на парично вземане са единствено банкови или
счетоводно-платежни документи, като в ГПК не е предвидено ограничение на
средствата, с които се доказва заплащане на пари. Сочи се, че погасяването на
процесните задължения по договора за потребителски кредит е извършено чрез
насрещно прихващане между "Кредисимо" ЕАД и "Ай тръст"
ЕООД, като са налице предпоставките, за да се приеме такова действие за
валидно.
На следващо място се изтъква, че при изготвяне на
доклада по делото първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално
нарушение, като не е разпределил на дружеството-ищец тежестта за доказване на
извършеното погасяване на дълга към "Кредисимо" ЕАД и представяне на
доказателства за това обстоятелство. В тази връзка се посочва, че е налице
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК и се прави
доказателствено искане за приемане по делото на писмени доказателства – Искане
за плащане, отправено от "Кредисимо" ЕАД към "Ай тръст"
ЕООД, ведно с Приложение № 1 към него, както и Споразумение за насрещно
прихващане, сключено между "Кредисимо" ЕАД и "Ай тръст"
ЕООД.
Иска се от въззивния съд да отмени изцяло обжалваното
решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения установителен
иск по чл. 422 ГПК. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
жалбата от насрещната страна Р.Т.В., ЕГН: **********.
С Определение № 26094/08.02.2021 г. настоящият съдебен
състав е оставил без уважение направеното доказателствено искане, като е
намерил, че не е налице твърдяното от въззивника допуснато от първоинстанционния
съд процесуално нарушение, нито са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК,
като мотивите за това са били следните: В Определение № 1484/18.06.2019 г. на
Районен съд – Враца, съдържащо доклада на съда по делото, е разпределена
доказателствената тежест, като изрично е отразено, че ищецът е следвало да
ангажира доказателства за плащане вместо ответника на съответното основание –
договор за поръчителство. Указано е още на ищеца, че е представил писмено
доказателство, че е удовлетворил кредитора, но от него не става ясно по какъв
начин, нито е ясен размерът на платените суми. След получаване на определението
на съда от дружеството-ищец, процесуалният представител на същото е подал молба
с вх. № 11736/11.07.2019 г., в която е взел становище във връзка с ангажирането
на доказателства относно извършено плащане на задължението на ответника от
дружеството-ищец, но не е представил такива.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу
обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК въззивният съд
констатира, че първоинстанционият съдебен акт е валиден, а в обжалваната част –
и допустим.
За да се произнесе по правилността на обжалваното решение, настоящият
съдебен състав приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявени от "Ай
Тръст" ЕООД против Р.Т.В. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 146 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 6 ЗПФУР за
присъждане на сумата от 956,80 лв., представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № 782289, сключен на 15.12.2016 г. по реда на ЗПФУР между кредитодателя
"Кредисимо" АД и кредитополучателя Р.Т.В., сумата от 77,90 лв.,
представляваща административни разноски, сумата от 202,84,
представляваща договорна лихва за периода от 11.01.2017 г. до 10.12.2017 г., сумата от 241,98 лв., представляваща наказателна лихва за периода 01.02.2017 г. до 03.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане, които суми са заплатени изцяло от ищеца
"Ай Тръст" ЕООД въз основа на сключен с "Кредисимо" АД
договор за поръчителство от 15.12.2016 г., с което
поръчителят се е суброгирал в правата на кредитора, както и иск с правно
основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, във вр. с чл. 9 ЗЗД за присъждане на сумата от 158,94 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,
сключен на 15.12.2016 г. между длъжника Р.Т.В. и поръчителя "Ай Тръст" ЕООД, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 2863 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.10.2018 г. по ч. гр. д. №
4614/2018 г. по описа на Районен съд – Враца.
За да бъдат уважени предявените положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 146 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 6 ЗПФУР, е необходимо да се установи наличието на следните
материални предпоставки /юридически факти/: 1/ действителен договор за
потребителски кредит, по силата на който ответникът дължи претендираните
вземания, чиято изискуемост е настъпила; 2/ неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора
за потребителски кредит; 3/ действителен договор за поръчителство, сключен между кредитора и
ищеца; 4/ изпълнение на
задълженията на длъжника по договора за потребителски кредит от страна на
поръчителя, с което последният се е суброгирал в правата на удовлетворения
кредитор. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
доказателствената тежест пада върху ищеца, който е длъжен да установи фактите,
на които основава своите искания.
Спорно по делото е обстоятелството дали е налице
валидно сключен договор за потребителски кредит, който обвързва страните.
По делото е представено заявление № 782289 от 15.12.2016 г. за отпускане на
кредит в размер на 1 000,00 лв., с посочване на трите имена на ответницата Р.Т.В., ЕГН, номер на
лична карта, адрес, мобилен телефон, адрес на електронна поща, месторабота.
Приложен е и договор за потребителски кредит № 782289 от 15.12.2016 г. с
кредитодател "Кредисимо" АД и кредитополучател Р.Т.В., ведно с
Приложение № 1 към договора и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация. Посочените документи не съдържат саморъчен подпис на страните.
Представени са и Общи условия за предоставяне
на кредити – също неподписани, от които е видно, че волеизявленията на страните
по сключване на договора се извършват по няколко алтернативни начина,
включително и по електронен път – на официалния сайт на "Кредисимо" АД.
Предвидено е, че на сайта на днружеството кредитополучателят
кандидатства за кредит, като подава заявление до "Кредисимо" АД по
образец, в който посочва личните си данни, желания размер на кредита, срокът на
кредита, наименованието на кредитния продукт и желания начин на усвояване на
кредита. Посочено е, че след като заявлението бъде попълнено,
"Кредисимо" АД изпраща на кредитополучателя по електронна поща
Стандартен европейски формуляр, а актуалните Общи условия (ОУ) и договорът за
кредит се предоставят на кредитополучателя чрез платформата на сайта. В т. III,
9, б. "а" от ОУ е предвидено, че ако кредитополучателят кандидатства
за кредит на сайта и е съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ,
заявлението се подава с въвеждането на команда "Декларирам, че
съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и
приемам ОУ и Договора" на указаното за това място на сайта от
кредитополучателя. Предвидено е в т. III, 11, че с извършване на посочените в
т. III. 2. 9., б. "а" действия заявлението се счита подадено от
кредитополучателя, а ОУ и Договорът – приети и подписани от същия.
Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/ договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние –
едно или повече. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР финансова
услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране,
застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски,
инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а съгласно т. 2 средство за
комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за
предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо
присъствие на доставчика и на потребителя. Процесният договор за потребителски
кредит има характеристиките на договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства /кредитиране/ и е сключен
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация
от разстояние /уеб страницата на "Кредисимо" АД и
електронна поща/.
При договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя
за сключване на договора /чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР/. За
доказването на електронните изявления чл. 18, ал. 2 ЗПФУР препраща към Закона
за електронния документ и електронния подпис /загл. изм., ДВ, бр. 85 от
24.10.2017 г. – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги/. Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 15.12.2016 г., поради
което приложение следва да намери действащият към този момент материален закон,
а именно Законът за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/ в редакцията
му от 21.12.2010 г.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕП електронно изявление е
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано /чл. 3, ал. 1
ЗЕДЕП/. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ /чл. 3, ал. 2
ЗЕДЕП/. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ
може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен
от страната. При поискване страната е длъжна да представи документа на
електронен носител. По делото не е направено подобно искане, поради което
представените на хартиен носител заверени преписи от договора за кредит и
общите условия към него, представляващи електронни документи, са годно
доказателство за съдържанието на материализираните в тях електронни изявления.
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка
информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното
изявление, за установяване на неговото авторство. Доколкото процесният договор за
потребителски кредит съдържа в електронна форма лични данни на ответницата /три имена, ЕГН,
адрес, телефон, електронна поща/ следва да се приеме, че същият носи нейния електронен
подпис.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 1, във вр. с ал. 3 ЗЕДЕП придава значение на подписан документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. По смисъла на чл.
13, ал. 3, във вр. с чл. 16 ЗЕДЕП квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен
подпис, който е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги
удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на
чл. 24 от ЗЕДЕП и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за
проверка на подписа, и е създаден посредством устройство за сигурно създаване
на подписа. По делото не се твърди, а и не се установява, че процесните
електронни договори за потребителски кредит са подписани от страните с
квалифициран електронен подпис.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП обаче
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В процесния случай извод
за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на т. III,
11, във вр. с т. III. 2. 9., б. "а" от Общите условия към договора за
потребителски кредит, на която се позовава ищецът. В посочените клаузи е
предвидено, че ако кредитополучателят кандидатства за кредит на сайта и е
съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ, заявлението се подава с
въвеждането на команда "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен
e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора" на
указаното за това място на сайта от кредитополучателя, като с извършване на
посочените действия заявлението се счита подадено от кредитополучателя, а ОУ и
Договорът – приети и подписани от същия. Съдът намира, че по силата на т. III,
11, във вр. с т. III. 2. 9., б. "а" от Общите условия към процесния
договор за кредит страните са постигнали съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 4,
изр. 2 ЗЕДЕП, че ще признават стойността на електронния подпис на саморъчен в
отношенията помежду си. Ето защо следва да се приеме, че представеният договор
за кредит представлява подписан частен електронен документ, който се ползват с
формална доказателствена сила относно авторството на обективираните волеизявления
съгласно чл. 180 ГПК /в този смисъл Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК/. Следователно по делото е доказано
наличието на действителен договор за потребителски
кредит, сключен между
"Кредисимо" АД и Р.Т.В..
Съгласно чл. 138 ЗЗД с договора за поръчителство
поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за
изпълнение на неговото задължение. По делото е представен договор за поръчителство
от 15.12.2017 г. със страни "Кредисимо" АД и "Ай Тръст" ЕООД с
предмет обезпечаване на задълженията на Р.Т.В. по договор за потребителски
кредит в размер на 1 000,00 лв. със срок на
погасяване до 10.12.2017 г. с кредитодател
"Кредисимо" АД. Договорът не съдържа саморъчен подпис на страните.
Доколкото процесният договор за поръчителство съдържа в електронна форма индивидуализиращи
данни за страните /фирма, ЕИК, седалище и адрес на управление, органен
представител/ следва да се приеме, че той представлява електронен документ, който носи
електронните подписи на страните. По делото обаче не се твърди, а и не се
установява, че договорът за поръчителство е подписан с квалифициран електронен
подпис, нито че страните са постигнали съгласие да придадат на обикновения
електронен подпис стойността на саморъчен съгласно чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП.
Ето защо съдът намира, че представеният договор за поръчителство представлява
частен неподписан документ, който не се ползва с формална доказателствена сила
относно авторството на материализираните в него волеизявления. Следователно
авторството на електронния документ подлежи на доказване с всички допустими
доказателствени средства по ГПК. В производството ищецът носи доказателствената
тежест да установи съществуването на валидно облигационно правоотношение по
договор за поръчителство с предмет обезпечаване на задълженията на ответника по
сключения договор за потребителски кредит. По делото обаче не се установява при
условията на пълно и главно доказване, че страните са постигнали съгласие за
сключване на процесния договор за поръчителство. При липса на положени
саморъчни подписи, липса на добавени квалифицирани електронни подписи, липса на
постигнато съгласие по чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП и липса на други доказателства не
може да се установи по безспорен начин авторството на обективираните
волеизявления. По тези съображения съдът намира, че ищецът не е провел пълно и
главно доказване на обстоятелството, че е налице валидно облигационно
правоотношение по договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да
отговаря за задълженията на ответницата по сключения от нея договор за потребителски
кредит с "Кредисимо" АД. При това положение не може да се приеме, че
ищецът се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор съгласно чл. 146 ЗЗД, доколкото няма правното положение на поръчител и не е носител на регресни
вземания по чл. 143 ЗЗД. Следователно претендираните вземания не са възникнали
на посоченото в заявлението по чл. 410 ГПК основание. При липсата на посочените
предпоставки предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 146, във вр. с чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 6 ЗПФУР се
явяват неоснователни.
В допълнение следва да се отбележи, че в представеното
по делото удостоверение за погасени задължения, изходящо от трето за спора лице
– "Кредисимо" ЕАД, е посочено, че на 12.10.2018 г. "Ай
Тръст" ЕООД в качеството си на поръчител е погасило всички дължими суми от
кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 782289 от 15.12.2016 г. и че след
изпълнение на задължението за плащане от поръчителя "Кредисимо" ЕАД
няма финансови претенции към Р.Т.В., тъй като задълженията са погасени от поръчителя.
Така представеното удостоверение не индивидуализира по надлежен начин
вземанията, чието изпълнение се търси с подаденото по реда на чл. 410 ГПК
заявление и с предявения въз основа на него установителен иск, а именно сумата
от 956,80 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 782289, сключен на
15.12.2016 г., сумата от 77,90 лв., представляваща административни разноски, сумата от 202,84,
представляваща договорна лихва за периода от 11.01.2017 г. до 10.12.2017 г., сумата от 241,98 лв., представляваща наказателна лихва за периода 01.02.2017 г. до 03.10.2018 г., предвид
което възражението, наведено във въззивната жалба в тази насока, е
неоснователно.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.
422 ГПК, във вр. с чл. 79 вр. чл. 9 ЗЗД за присъждане на сумата от 158,94 лв., представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 15.12.2016 г. между
длъжника Р.Т.В. и поръчителя "Ай Тръст" ЕООД, съдът намира, че за уважаването на
този иск е необходимо да се установи наличието на действителен ненаименован
договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който ответникът дължи
на ищеца претендираната сума, както и неизпълнение на задължението от страна на
ответника.
По делото е представен договор за предоставяне на
поръчителство от 15.12.2016 г. със страни "Ай Тръст" ЕООД като
поръчител и Р.Т.В. като потребител, ведно с приложение към него. Посочените документи не
съдържат саморъчен подпис на страните. Предвидено е, че поръчителят се
задължава да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" АД, по
силата на който да отговаря пред "Кредисимо" АД солидарно с
потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за
потребителски кредит, като за поемане на тези задължения потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя в размер на 72,03 лв. на месец за периода на
действие на договора, дължимо на датата на падежа на съответното плащане по
кредита съгласно погасителния план по него. По делото обаче не се твърди, а и
не се установява, че договорът за предоставяне на поръчителство е подписан с
квалифициран електронен подпис, нито че страните са постигнали съгласие да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен съгласно чл.
13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП. Ето защо представеният договор за предоставяне на
поръчителство представлява частен неподписан документ, който не се ползва с
формална доказателствена сила относно авторството на материализираните в него
волеизявления. Следователно авторството на електронния документ подлежи на
доказване с всички допустими доказателствени средства по ГПК. По делото обаче
не се установява при условията на пълно и главно доказване, че страните са
постигнали съгласие за сключване на процесния договор за предоставяне на
поръчителство. При липса на положени саморъчни подписи, липса на добавени
квалифицирани електронни подписи, липса на постигнато съгласие по чл. 13, ал. 4
ЗЕДЕП и липса на други доказателства не може да се установи по безспорен начин
авторството на обективираните волеизявления. По тези съображения съдът намира,
че ищецът не е провел пълно и главно доказване на обстоятелството, че между
страните е налице валидно облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който ответникът да му дължи
заплащане на възнаграждение в претендирания размер. Ето защо предявеният иск с
правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, във вр. с чл. 9 ЗЗД се
явява неоснователен.
В допълнение следва да се отбележи, че действително претендираната сума от 158,94 лв. се дължи на основание ненаименован договор за
предоставяне на поръчителство, а не на основание договор за потребителски
кредит, но несъмнено между двата договора съществува функционална връзка, която
съдът следва да отчете. Съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и на добрите нрави. Съдът намира, че е налице основанието по чл. 26, ал.
1, пр. 2 ЗЗД за недействителност на процесния ненаименован договор за
предоставяне на поръчителство. Чл. 19, ал. 1 ЗПК предвижда, че годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. От анализа на посочената разпоредба може да се направи
извод, че възнаграждението, предвидено в договора за предоставяне на
поръчителство, следва да бъде включено в годишния процент на разходите. В
приложението към договора за потребителски кредит е предвиден годишен процент
на разходите в размер на 50 %. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, т. е. по-висок от 50 %. От извършената
по делото служебна справка в Търговския регистър се установява, че кредитодателят
"Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на поръчителя
"Ай Тръст" ЕООД. При съвкупната преценка на посочените обстоятелства
съдът намира, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство срещу
възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е способ за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това са допълнителни
съображения в подкрепа на извода, че предявеният иск за заплащане на
възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство е неоснователен.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски, но доколкото такива не са сторени, не следва и да ѝ се присъждат.
Предвид гореизложеното
и на основание чл. 272 от ГПК, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260014/02.09.2020 г., постановено по гр. дело № 1415/2019 г. по описа
на Районен съд – Мездра.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.