Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 21.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град
Шумен, в публичното заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при секретаря Ив.Велчева и с участието на
прокурор Р.Рачев от Окръжна прокуратура– гр. Шумен, като разгледа докладваното
от съдията АД № 132 по описа за 2021 година на Административен съд – гр.Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.121 ал.1 т.3, във връзка с чл.104 ал.1, във връзка с чл.40 ал.1 от ЗДСл.,
във връзка с чл.61 ал.2 и ал.3 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка
с чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Съдебното
производство е образувано по искова молба на Е.Ф.М. с ЕГН ********** ***, срещу
Д. фонд „З.“ с адрес ***, представляван от Изпълнителния Директор. Предявяват
се пет главни обективно съединени иска и пет акцесорни иска за мораторна лихва,
както следва: 1. Иск с правно
основание чл.104 ал.1 от ЗДСл за заплащане на сумата 7612,00лв., представляваща
обезщетение, дължимо поради прекратяване на служебното му правоотношение и
представляващо размера на основната заплата, определена към момента на
признаването на уволнението за незаконно с Решение на ШАС по а.д.№ 346/2020г.,
потвърдено с Решение на ВАС по а.д.№908/21г., за цялото време, през което не
заема държавна служба- шест месеца или четири месеца за периода 07.10.2020г. до
07.02.2021г. след приспадането на вече платеното обезщетение за два месеца; иск
с правно основание чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата 7612,00лв.
за периода от 18.03.2021г. до 22.04.2021г. в размер на 76,12лв. и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане;
2. Иск с правно основание чл.104
ал.1 от ЗДСл за заплащане на сумата 346,00лв. представляваща обезщетение,
дължимо поради прекратяване на служебното му правоотношение и представляващо
извършеното 10% увеличение на вече платеното му обезщетение за два месеца за
периода 07.08.2020г.- 07.10.2020г.; иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за
мораторна лихва върху главницата 346.00лв. за периода от 18.03.2021г. до
22.04.2021г. в размер на 3,46лв. и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане;
3. Иск с правно основание чл.61 ал.2
и ал.3 от ЗДСл, за заплащане на сумата 2265,50 лева, представляваща неползван платен годишен отпуск в размер
на 24 работни дни през периода 07.08.2020г.
до 18.03.2021г. иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва върху
сумата 2265,50 лева за периода от до 18.03.2021г. до 22.04.2021г. в размер на
13,22лв. и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното ѝ изплащане; 4.
Иск с правно основание чл.61 ал.2 и ал.3 от ЗДСл, за заплащане на сумата 78,64
лева, представляваща неползван платен
годишен отпуск в размер на 1 работен ден
през периода 18.03.2021г. до 02.04.2021г. /датата на която повторно е
прекратено служебното правоотношение след възстановяването на работа на ищеца
със Заповед № 1454/02.04.2021г./; иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за
мораторна лихва върху сумата 78,64лева за периода от 02.04.2021г. до
22.04.2021г. в размер на 80.00 лв. и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане и 5. Иск с правно основание чл.40 ал.1 от ЗДСл., във връзка с чл.27 и
чл.28 ал.1 т.2 от Наредбата за служебното положение на държавните служители за
заплащане на сумата 100,41лв., представляваща възстановена от него при
прекратяване на служебното правоотношение стойност на представително облекло;
иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата
100,41лв. за периода от 18.03.2021г. до 22.04.2021г. в размер на 1,00лв. и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане.
В съдебно заседание
ищецът, редовно призован, не се явява лично, като се представлява от
процесуален представител адв.Р.от ШАК, която поддържа исковата претенция,
излагайки аргументи, че същата е доказана по основание и размер. Прави
уточнения на исковете по размер и оттегляне на част от тях след изготвянето на
съдебно-счетоводната експертиза. С Определение от открито съдебно заседание на
осн. чл.232 от ГПК беше прекратено съдебното производство по главен иск,
посочен в т.1 в решението, за сумата над 6920,00лв. до пълния предявен размер;
главен и акцесорен иск по т.2 изцяло; по главен иск в т.3 за сумата над
1887,36лв. до пълния предявен размер и главен и акцесорен иск по т.4 изцяло. Претендира
се присъждане на направените деловодни разноски, съобразно приложен списък по
чл.80 от ГПК, включващи договорено и платено адвокатско възнаграждение и
депозит за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза.
Ответната страна– Д.
фонд „З.“***, представлявана от старши юрисконсулт М.А., редовно упълномощен от
Изпълнителния директор, в писмен отговор от 20.05.2021г. оспорва исковата
претенция за обезщетение по чл.104 ал.1 от ЗДСл по основание и размер. В тази
връзка излага доводи, че ищецът е получил платено обезщетение след уволнението
за два месеца и искането за 10 % увеличение е неоснователно; не се следвало и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск през времето, през което
ищецът не е полагал труд, като в този смисъл е съдебната практика и не подлежи
на връщане възстановената от ищеца сума за представително облекло, понеже същата
няма да се ползва за целите за които е предоставена. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца.
Представителят на
Окръжна прокуратура-гр.Шумен застъпва становище, че исковата претенция е
основателна и доказана, предвид изпълнението на фактическия състав по чл.104
ал.1 от ЗДСл., като бъдат коригирани съответно размерите на исковете за
мораторна лихва.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, Шуменският административен съд
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от
материалите по приобщеното адм.д.№ 346/20г. на ШАС, със Заповед № 1665/06.08.2020г.
на Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие“, считано от 07.08.2020г., било
прекратено служебното правоотношение на Е.Ф.М., като служител на длъжността "главен
експерт" в отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ в Областна
Дирекция на ДФ „Земеделие“- гр.Шумен, с I младши ранг на основание чл.106 ал.1 т.2 от ЗДСл поради съкращаване на длъжността. Цитираната
заповед била връчена на ищеца на 07.08.2020г. заедно с Предизвестие №54/06.08.2020г.,
чийто едномесечен срок не е спазен, поради което му е определено да бъде
изплатено обезщетение по чл.106 ал.4 от ЗДСл. Заповедта била оспорена от ищеца
пред Административен съд-гр.Шумен, който с Решение № 180/18.11.2020г. по адм.д.
№ 346/2020г. по описа на съда, я отменил като незаконосъобразна. Решението било
оспорено пред Върховен административен съд, който го оставил в сила с решение №
3619/18.03.2021г. по адм.д. № 908/2021г. по описа на ВАС, влязло в законна сила
на 18.03.2021г.
Със
Заповед № 1454/02.04.2021г. на Изпълнителния Директор на ДФЗ, предвид
постановените съдебни решения, служебното правоотношение на ищеца било отново
прекратено, считано от 02.04.2021г., на осн. чл.108 и чл.103 ал.1 т.2 от ЗДСл,
понеже служителят не се явил да заеме реално предишната си длъжност в
2-седмичен срок от влизане в сила на съдебното решение. Тази заповед била също
оспорена, като образуваното а.д. № 154 по описа за 2021г. на Административен
съд– Шумен било прекратено поради липса на правен интерес, понеже оспорената
Заповед била отменена след завеждане на делото и жалбоподателят бил възстановен
на работа със Заповед №1651/02.07.2021год. на изпълнителния директор.
В
периода от прекратяване на служебното правоотношение на ищеца до датата на
отмяна на процесната Заповед- 18.03.2021г. същият не е работил по друго
служебно или трудово правоотношение, видно от представените на виждане по
делото оригинали на трудова и служебна книжки, приети и в заверено копие, както
и от Удостоверение от ТД на НАП-офис Шумен.
С оглед
установяване размера на основната заплата за заеманата от ищцата длъжност,
ответната страна двукратно беше задължена да представи доказателства, което доведе до пренасрочване
на делото, с оглед невъзможността своевременно да се изготви експертиза. След
указания на съда, бяха представени и приложени по делото заверено копие от
длъжностно разписание, ведомости за заплати и фишове на лицето, заемащо
длъжността „Главен експерт“ за месеците март и април 2021г.
По искане на ищеца е допусната и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, приета от съда за компетентно дадена, след
оспорване от ответната страна единствено в частта ѝ за полагаемия годишен
отпуск. Според заключението по същата, към 18.03.2021г. (датата на признаване
на уволнението за незаконно), основната месечна заплата за Д. служител със
служебно правоотношение на длъжност "главен експерт" в ОД на ДФЗ
Шумен, съгласно длъжностното разписание е на стойност 1730,00 лева, респективно
размерът на обезщетението за четири месеца възлиза на 6920,00 лева. Експертът
сочи, че понеже лицето заемащо тази длъжност към месеците март и април 2021г. е
получавало по-нисък размер заплата, следва за база да се вземе основната
заплата на ищеца преди прекратяване на служебното му правоотношение. Платеният
годишен отпуск, който се полага на ищеца, съобразно чл.56 ал.2 от ЗДСл при
намалена работоспособност над 50 на сто, какъвто е случаят, е в размер на 26
работни дни и съобразно чл.50 ал.2 от ЗДСл за ненормирано работно време се
полага допълнителен годишен отпуск в размер на 12 работни дни или общо 38
работни дни, от които ищецът е ползвал 11 работни дни през 2020г. При
прекратяването на служебното правоотношение, са били начислени и изплатени 12
работни дни неизползван отпуск и остатъкът е в размер на 15 работни дни. За
периода от 01.01.20201г. до 18.03.2021г. полагаемият годишен отпуск е в размер
на 9 работни дни. Обезщетението за неизползван годишен отпуск следва да бъде в
общ размер 24 работни дни или 1887,36лв. при база за изчисляване в размер на
78,64лв. на ден. По отношение на удържаната сума за работно облекло, съгласно
ведомостта за заплати, същата възлиза на стойност 100,41лв.
Шуменският административен съд, като прецени
предпоставките за допустимост и основателност на исковата претенция, с
която е сезиран и взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните,
приема следното:
По същество, с предявената искова молба се претендират вреди, настъпили от
незаконосъобразен административен акт– Заповед № 1665/06.08.2020г. на
Изпълнителен Директор на ДФ „Земеделие“, ведно със законната лихва върху
твърдените вреди до окончателното им заплащане. Съгласно чл.204 ал.1 от АПК, за
да бъде допустим искът по чл.203 от АПК, е необходимо същият да е предявен след
отмяната на административния акт по съответния ред. В разглеждания случай,
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Е.М. е отменена от
съда с влязло в сила съдебно решение, с оглед на което, следва да се приеме, че
е изпълнено условието на чл.204 ал.1 от АПК. Предявеният иск е допустим, като
подаден от лице с надлежна активна процесуална легитимация– адресат на
отменения административен акт и отговаря на формалните изисквания за редовност
от външна страна. Искът е насочен против ответник, притежаващ характеристиките
по чл.205 от АПК, доколкото цитираната разпоредба сочи като надлежен ответник
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто административен акт,
действие или бездействие са причинени вредите, а в случая исковата претенция е
насочена срещу Д. фонд „З.“- юридическо лице, съгласно чл.2 ал.1 от Устройствен
Правилник на Д. фонд "З.", в чиято структура е включен административният
орган, издал незаконосъобразния административен акт.
Разгледани по същество, исковите претенции се явяват частично основателни, по
следните съображения:
Между страните не се спори, а и се установява от приложените по делото
доказателства, че със Заповед № 1665/06.08.2020г. на Изпълнителен Директор на
ДФ „Земеделие“, считано от 07.08.2020г., било прекратено служебното правоотношение
на Е.Ф.М., като служител на длъжността "главен експерт" в отдел
„Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ в Областна Дирекция на ДФ
„Земеделие“- гр.Шумен, както и, че въпросният административен акт е отменен
като незаконосъобразен с влязъл в сила на 18.03.2021г. съдебен акт.
Следователно, с отмяната на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение е възникнало правото на ищеца да получи обезщетение за времето,
през което не е заемал държавна служба поради незаконното прекратяване на
служебното ѝ правоотношение при условията на чл.104 ал.1 от ЗДСл., като
по делото не се спори, че такова му е изплатено само за два месеца.
По силата на чл.104 ал.1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда,
държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата,
определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на
неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна
служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна
служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в
по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между
заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата,
съответно основното възнаграждение.
От цитирания законов текст става ясно, че по същество ищеца има право на
обезщетение за периода, в който не е заемал държавна служба, но за не повече от
6 месеца, като претенцията му е за периода от 07.10.2020г. до 07.02.2021г. вкл.,
в размер на основната му заплата, определена към момента на признаването на
уволнението за незаконно или за четири месеца в размер на 6920,00лв.. С оглед
изложеното и доколкото по делото е установено по безспорен начин, че заповедта,
с която служебното правоотношение на Е.М. е отменена от съда като незаконосъобразна,
съдът намира, че същият има право на обезщетение при условията на чл.104 ал.1
от ЗДСл. Въз основа на събраните доказателства и експертното заключение, което
е приобщено към доказателствения материал неоспорено в тази част от ответната
страна и е подробно мотивирано и обосновано и се подкрепя от другите
доказателства по делото, съдът намира, че обезщетението по чл.104 ал.1 от ЗДСл
на ищеца следва да се определи на базата на основна месечна заплата в размер на
1730,00 лева, т.е. в претендирания от него размер след направеното изменение в
последно съдебно заседание, а именно- 6920,00лв. за четири месеца.
От представените от ищеца служебна книжка и трудова книжка в оригинал и от приложената
справка на ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен приети без оспорване от страните, е
видно, че в периода от уволнението му от държавна служба до 18.03.2021г., в
т.ч. и в претендирания от ищеца четиримесечен период, същият не е работил на
друга държавна служба с по- ниска заплата и не е получавал възнаграждение за
друга работа в по- нисък размер, които да подлежат на приспадане съобразно чл.104
ал.1 изр.последно от ЗДСл.
Въз основа на гореизложеното, съдът
приема за основателна претенцията на Е.М. по първия главен иск, посочен в т.1
на настоящото решение да бъде му бъде присъдено парично обезщетение по чл.104
ал.1 от ЗДСл, поради незаконното прекратяване на служебното му правоотношение,
равняващо се на основната му заплата за 4 месеца в размер на 6920,00лв.
По отношение на искането за присъждане на мораторна лихва съдът взе
предвид следното: Началният момент на забавата е посочен в т.4 на ТР №
3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, постановено по т.д. № 3/2004 г. Съгласно това
решение мораторната лихва върху присъдената сума може да се претендира от
влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен като незаконосъобразен
или унищожаем административният акт поради незаконосъобразно уволнение. Поради
което, съдът намира за неправилен доводът, изложен от ответната страна в
становище от 22.06.2021г., че липсвала покана от ищецът за заплащане на
обезщетение с посочена банкова сметка ***, предвид практиката на ДФЗ и чл.84 от ЗЗД. В настоящия случай Решение № 180/18.11.2020г. по адм.д. № 346/2020г. по
описа на съда, с което Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение
на ищеца е отменена като незаконосъобразна е потвърдено с Решение №
3619/18.03.2021г. по адм.д. № 908/2021г. по описа на ВАС, и същото е влязло в
законна сила на 18.03.2021г., от която дата следва да бъде присъдена
претендираната лихва за забава. Следователно върху така установената главница
от 6920,00лв. на ищеца следва да бъде присъдена лихва, изчислена от съда
служебно чрез използване на он-лайн програмен продукт на страницата на НАП по
реда на чл. 162 от ГПК, в размер на 67.28 лв. за периода от 18.03.2021г. до
предявяване на исковата молба– 21.04.2021г., като искът се отхвърли за
горницата от 67.28лв. до претендираната сума от 76,12 лева.
Основателността на главния иск
обуславя основателност и на акцесорната претенция на ищеца за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 6920,00лв.,
за периода от датата на предявяване на иска в съда- 21.04.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, в какъвто смисъл е трайната съдебна
практика на ВАС.
По отношение претенцията за присъждане
на сума, в размер на 1887,36 лева, представляваща неизползван платен годишен
отпуск- 24 работни дни за периода на незаконното уволнение по главен иск
посочен в т.3 настоящото решение с правно основание чл.61 ал.2 и ал.3 от ЗДСл,
съдът намира същата за основателна и доказана по основание и размер. Ищецът
претендира обезщетение за неползван годишен отпуск в размер общо на 24 дни,
полагащи се за 2020г. и 2021 г., като на същия, със Заповед №1665 от 06.08.2020г.
на Изпълнителен Директор на ДФЗ, на основание чл.61 от ЗДСл, е било изплатено
обезщетение само за 12 работни дни неизползван годишен отпуск за 2020г. Съобразно
изготвената експертиза и представените доказателства- Експертно Решение № 2833
от 11.12.2017г. и № 2862 от 20.10.2020г. за оценка на работоспособността под
50%, ищецът има право на 24 работни дни през периода на незаконното уволнение,
т.е. оставали са му 15 работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2020г.
и 9 работни дни за следващата 2021г., попадащи също в този период. Съдът не
приема за основателно оспорването на заключението в тази част, понеже вещото
лице разпитано в съдебно заседание, заяви, че освен нормативната база при
установяване на размера на отпуска, е съобразил и вече начислените и заплатени
дни отпуск на ищеца, като е достигнал до категоричен извод за 38 работни дни
общ полагаем отпуск на ищеца годишно.
Съдът намира за приложима в настоящия
казус актуалната съдебна практика съгласно Решение на съда на ЕС, ECLI:EU:C:2020:504,
постановено на 25 юни 2020 година по съединени дела C‑762/18 и
C‑37/19, с предмет две преюдициални запитвания, отправени на основание
член 267 ДФЕС от Районен съд Хасково,България (C‑762/18) и от Corte
suprema di cassazione, Италия (C‑37/19), относно правото на платен
годишен отпуск за периода на незаконно уволнение. Съдът приема, че член 7,
параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4
ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, по
силата на която работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен
на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на
уволнението му със съдебно решение, няма право на платен годишен отпуск за
периода от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа,
поради това, че през този период не е полагал действително труд за работодателя,
в какъвто смисъл беше практиката до момента на националните съдилища в
Република България. Съдът приема още, че тази разпоредба от Директивата трябва
да се тълкува в смисъл, че: не допуска национална съдебна практика, по силата
на която, при последващо прекратяване на трудовото правоотношение– след като
работникът е бил уволнен незаконно, а по-късно възстановен на работа, в
съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му със
съдебно решение, този работник да няма право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното му
уволнение, до датата на възстановяването му на работа. При така даденото
разрешение на този въпрос от Съда на ЕС, следва да се приеме, че ищецът Е.М.
има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за
периода от датата на незаконното уволнение до възстановяването му на работа,
като размерът на това обезщетение съдът намира за доказан със заключението на
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза– общо 1887,36лева, при
среднодневно възнаграждение на ищеца– 78,64 лева за 24 работни дни, от които 15
работни дни за календарната 2020г. и 9 работни дни за календарната 2021г. до
18.03.2021г. С оглед изложеното, съдът намира претенцията за присъждане на
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода на незаконното
уволнение за основателна и доказана по размер, съобразно направената корекция
след приемането на заключението спрямо първоначално предявения размер, като
обезщетение в размер на 1887,36лв. следва
да се присъди на ищеца.
Основателността на главния иск
обуславя основателност и на претенцията за мораторна лихва, която върху така
установената главница от 1887,36лв., изчислена от съда служебно по реда на
чл.162 от ГПК, е в размер на 18.35лв. за периода от 18.03.2021г. до предявяване
на исковата молба– 21.04.2021г., като иска следва да се уважи до претендираната
сума от 13,22лева. Основателна е и акцесорната претенция на ищеца за присъждане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1887,36лв.,
за периода от датата на предявяване на иска в съда- 21.04.2021г. до окончателното
изплащане на вземането.
По отношение претенцията за присъждане на сума, в
размер на 100.41лева, представляваща обезщетение за вреди- сума за работно
облекло, полагаема за периода на незаконното уволнение и удържана на ищеца при
прекратяване на служебното му правоотношение, която е посочена като главен иск
по т.5 от настоящото решение, с правно основание чл.40 ал.1 от ЗДСл, съдът
намира, същата за неоснователна, поради следните съображения: Уреждането на
отношенията във връзка с представителното работно облекло, на което държавният
служител има право съобразно чл.40 ал.1 от ЗДСл. и чл. 27 ал.1 и ал.3 и чл.28
ал.1 т.2 от Наредбата за служебното
положение на държавните служители налага извод за зависимост между ползването
на представителното работно облекло, съответно предоставянето на средства за
него и осъществяване от държавния служител на служебните му задължения.
Представителното работно облекло е свързано с изпълнението на функциите на
длъжността и същото се предоставя при ефективно заемане на длъжността, поради
което и сумите за него не се включват в размера на обезщетението при отмяна на
уволнението като незаконосъобразно. Ето защо, за периода, през който ищецът не
е заемал държавна служба, независимо, че причина за това е незаконно уволнение, не му се дължи представително
работно облекло, като сумата е била законосъобразно удържана от работодателя. В
този смисъл е практиката на ВАС. Неоснователни се явяват и акцесорните
претенции за мораторна лихва в размер на 1,00лв. и законна лихва за забава от
датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
главницата.
При
този изход на спора и предвид факта, че ищецът своевременно е поискал присъждане
на направените разноски, на същия следва да се присъдят такива. Съгласно чл.78
ал.1 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая се претендират
разноски на обща стойност 1020 лева (съгласно приложен списък на разноските- л.159),
в т.ч. 900 лева договорено и платено адвокатско възнаграждение (договор за
правна защита и съдействие от 11.05.2021г.- л.43) и 120 лева депозит за вещо
лице. Неоснователно се явява направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение от ответната страна, понеже същото е близко до
минималния размер предвиден съобразно материалния интерес по делото в чл.8 ал.1
т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като делото е и с фактическа сложност и протече в две съдебни
заседания. С оглед на изложеното, в тежест
на ответната страна следва да бъдат възложени сторените деловодни разноски от
ищеца, съобразно уважената част от иска в размер на 1007,50лв. В тежест на
ищеца следва да бъдат възложени сторените и поискани деловодни разноски от ответника
на осн. чл.78 ал.8 от ГПК,
вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1,22лв.
Водим от горното и на основание чл.203 от АПК,
във връзка с чл.121 ал.1
т.3, във връзка с чл.104 ал.1, чл.61
ал.2 и ал.3, чл.40 ал.1 от ЗДСл и чл.86 ал.1 от ЗЗД, Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Д. фонд „З.“, представляван от Изпълнителния Директор да заплати на Е.Ф.М. с ЕГН ********** ***,
обезщетение по чл.104 ал.1 от ЗДСл в размер на 6920,00лв. /шест хиляди деветстотин и двадесет лева/, ведно със
законната лихва, считано от 21.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата и
мораторна лихва върху главницата на осн.чл.86 от ЗЗД в размер на 67.28лв./шестдесет и седем лева и двадесет
и осем стотинки/ за периода от 18.03.2021г. до 21.04.2021г., като отхвърля иска за мораторна лихва в
останалата му част до пълния предявен размер 76,12лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. фонд „З.“, представляван от Изпълнителния Директор да
заплати на Е.Ф.М. с ЕГН ********** ***, обезщетение по чл.61 ал.2 и ал.3 от
ЗДСл в размер на 1887,36лв. /хиляда
осемстотин осемдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/, ведно със
законната лихва, считано от 21.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата и
мораторна лихва върху главницата на осн.чл.86 от ЗЗД в размер на 13,22лв./тринадесет
лева и двадесет и две стотинки/ за периода от 18.03.2021г. до 21.04.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.Ф.М. с ЕГН ********** *** срещу Д. фонд
„З.“*** искове с
правно основание чл.40 ал.1 от ЗДСл., във връзка с чл.27 и чл.28 ал.1 т.2 от
Наредбата за служебното положение на държавните служители за заплащане на
сумата 100,41лв./сто лева и четиридесет
и една стотинки/, представляваща възстановена от него стойност на представително
облекло; иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва върху
главницата 100,41лв. за периода от 18.03.2021г. до 22.04.2021г. в размер на
1,00лв./един лева/ и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното ѝ изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. фонд „З.“ с адрес ***, представляван от Изпълнителния
Директор да заплати на Е.Ф.М. с ЕГН **********
***, направените разноски по делото, в размер на 1007,50лв /хиляда и седем лева и петдесет стотинки/.
ОСЪЖДА Е.Ф.М. с ЕГН ********** *** да заплати на Държавен фонд „З.“ с адрес ***, представляван от
Изпълнителния Директор, направените разноски по делото, в размер на 1,22лв /един лев и двадесет и две стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на Република България- гр. София в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.138, във
вр.с чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: