Р Е Ш Е Н И Е №260104
11.01.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 14678/2019 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Делото е образувано по искова молба на ЕТ “Е.Е.”ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в *********************, представлявано от Е. Е. Е., ЕГН **********,
депозирана против „Костанева „ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, ул. Чернишевски № 27, и с предявени искове с правно основание в чл. 55 ал. 1 и
92 от ЗЗД.
Ищецът
черпи права от договор от дата 05.01.2016 год., по силата на който ищецът
възложил, а ответникът приел да изработи технологичен проект за „Обект за
преработка на плодове и зеленчуци“. Договорено било възнаграждение за
извършената работа в общ размер от 6000 лв., платими при одобрение на идейния
проект; сумата била изцяло платена на същата дата, като за плащането била издадена
фактура с № **********/ 06.01.2016 год.
Договорени били точно определени етапни срокове за изработване на заданието ,
както и неустойка при неспазване на договорените по етапи срокове - по 0.2 % на всеки ден забава, но не повече
от 15% от стойността на съответния етап от разработката.
Ответникът не изпълнил по никакъв начин
възложеното.
Ищецът развалил договора поради неизпълнение;
иска да се осъди ответното дружество да върне даденото по договора в размер на
6000 лв., и да му заплати 15% от тази сума
под формата на неустойка по чл. 18 по договора - 900 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от 6 000 лв. от датата на подаване на исковата молба –
09.05.2019 год. до окончателното изплащане на вземането.Претендира присъждане
на разноските по спора.
Ответното дружество оспорва иска, като отрича
съществуването на договора или
неизпълнение на задължения по него; ако имало такова, то било резултат
от кредиторова забава, като ищеца създавал пречки при изпълнението. Не отрича
изрично получаването на сума от 6000 лева по договора, но от тях ответника се бил
обогатил съмо със 1500 лева, тъй като останалите били платени под формата на
комисионна за посредничество в полза на „Новек“ ЕООД, посредничил между
страните за сключването на договора.
Съединени между същите страни допустими осъдителни искове с правно основание чл. 55 от ЗЗД и чл. 92 от
Закона за задълженията и договорите.
Предвид изложеното от страните и ангажираните
от тях доказателства , съдът прецени следното:
1.Хипотезата на чл. 55 от ЗЗД предполага
имуществена размяна между страните, извършена на впоследствие отпаднало
основание; в тежест на ищеца е да докаже имущественото разместване, наличието
на основание и последващото ( датата на плащане ) му отпадане.
Копие
от договора от дата 05.01.2016г е представено на л. 4 от дело № 563/19 на РС
Кърджали, подписите на страните под него не са оспорени и съдът приема
съществуването му.
Макар да е договорено да се извърши в по –
късен момент ( след одобрение на инвестиционен проект ), извършването на плащане
на сумата от 6000 лева в полза на
ответното дружество не се оспорва. Индикации за него има и в издадената фактура, представена на л. 6
от същото дело, където е отбелязано, че е платено „по банков път“. Тази начин
на плащане е закрепен и в договора
и съдът приема , че плащането е
осъществено. Независимо от плащането на сума от 4500 лева в полза на трето лице
( което се явява затова неотносимо към предмета на спора ), ответното дружество
се обогатило със 6000 лева, на каквато стойност е фактурата.
По делото отсъстват обаче доказателства,
договора между страните да е развален от ищеца по смисъла на чл. 87 от ЗЗД,
което да е станало преди датата на подаването на исковата молба. Свидетелите не
коментират в конкретика доведено до знанието на ответника изявление за
разваляне, твърдяно е абстрактно , че „Е. се отказа „ ( свид. И. и свид.К.),
като отказа му е направен през юли 2016г, след като са изтекли сроковете по чл.
3 от договора ( показания на свид . И.). Установява се също така, че между страните е
липсвала пряка комуникация при или по повод изпълнение на задължението им по
договора; същевременно, договорено е
изявленията на страните по изменението на договорените им отношения да се
извършват в писмен вид ( чл.25 от договора). Затова поражда действие едва
инкорпорираното в исковата молба изявление на ищеца, че разваля договора,
доколкото същото е доведено до знанието на ответника по
реда на чл. 131 от ГПК.
Изпълнението на задълженията на ответника по
договора е също спорно.
Липсва
изготвен в цялост технологичен проект по смисъла на чл. 1 от договора , което е
всъщност същественото задължение на ответното дружество, но е възразено, че
неизпълнението е вследствие на липса на необходимо съдействие от страна на възложителя.
Дори да е налице хипотеза по чл. 83 от ЗЗД обаче, тя не възпрепятства правото на възложителя да развали
договора поради неизпълнение. Коментираната разпоредба само дава възможност на
съда да намали обезщетението за вреди от неизпълнението или да освободи изцяло
длъжника от такова ( включително от неустойка по смисъла на чл. 92 от ЗЗД,
доколкото същата служи също за обезщетение на вредите от неизпълнението), но не
и от задължението да върне получената без основание насрещна престация, ако
договора е развален. Затова това възражение ще се разглежда от съда само в контекста на иска по чл. 92 от ЗЗД.
Не се установява обаче действие или
бездействие на възложителя, което да е поставило пречка пред изпълнението на
задължението на ответната страна; според показанията на свид. И. , причината за
неизпълнение е забава в проектирането на архитектурната част от проекта , което
задание обаче е задължение на ответника по смисъла на чл.3.3 от договора,
дори в хипотеза, в която изпълнението му е възложено от ответника на трето на
спора лице , проектант със необходима правоспособност.Затова не само няма
кредиторова забава , но и неизпълнението е по причина , за която ответникът
отговаря ( съдът кредитира показанията на свид.И.). За пълнота , по делото
фигурира единствено изготвена
обяснителна записка, което изготвяне не съставлява пълно изпълнение по
договора, тъй като в самия договор няма
заложено допълнително задължение на възложителя
да уточнява параметрите на проекта.
2. По отношение на иска за присъждане на
неустоечно обезщетение следва да се каже, че неустойката представлява
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да има ищеца задължение да ги
доказва. Достатъчно е да се установи тоест, че има неизпълнение на задължение
по договор, за да възникне правото на страната да получи неустоечното плащане.
В чл. 18 от договора има клауза между
страните за заплащане на неустойка от страна на изпълнителя в случай на
закъснение от договорените срокове за предаване на работите, в размер от 0.2 %
за всеки просрочен ден , но не повече от 15
% общо от стойността на
съответния етап на разработката . Доколкото неизпълнението е пълно (няма
довършен нито един етап), иска за заплащане на неустойка е също основателен в
пълния си размер.
Разноските се понасят от ответника, съобразно
представен от ищеца списък по чл. 80 от ГПК.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „Костанева „ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в Пловдив, ул. Чернишевски № 27,
да заплати на ЕТ „Е. Е. „ , ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление в ********************, представлявано от Е.
Е. Е., ЕГН **********, сумата от 6000 лева платена без основание цена по
развален договор от дата 05.01.2016г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2019г. до окончателното
изплащане на вземането , и сумата от
900 лева- неустойка по чл.18 от същия договор.
Осъжда „Костанева
„ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в Пловдив, ул.
Чернишевски № 27, да заплати на ЕТ „Е. Е.„
, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в ****************,
представлявано от Е. Е. Е., ЕГН **********, сумата от 876 лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ