РЕШЕНИЕ
№ 1659
гр. Бургас, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120107213 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на ЗАД”Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Н. Д. Ч. и И. И. Г. за осъждане на ответника Агенция ”Пътна инфраструктура”, Булстат ***,
с адрес *** да заплати сумата от 404.80 лева, представляваща изплатено обезщетение по
застраховка ”Каско”, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното
изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е изплатило на К. И. Д. сумата от
404.80 лева за ремонт на МПС, застраховано със застраховка ”Каско”. Обезщетението било
платено на основание застрахователен договор, валиден от 19.12.2020г. до 18.12.2021г. за
лек автомобил ”Фолксваген Пасат”, рег. № *** по повод настъпило ПТП, станало на
01.07.2021г. При движението си по републикански път I-9 от гр.Бургас към гр.Варна, преди
с.Баня, на около 187-мия км. водачът на описания автомобил навлязъл в несигнализирана и
необезопасена пътна неравност /дупка/ на пътното платно. Настъпило е ПТП и на
автомобила е нанесена щета, представляваща спукване на предна и дясна задна гума.
Ищецът твърди, че от реализираното ПТП са причинени материални щети на автомобила, на
обща стойност 404.80 лева. Тези щети са заплатени от застрахователя, който по силата на
чл.410, ал.1 КЗ има право на регрес срещу лицето, причинило щетите. В случая пътят е
републикански и АПИ отговаря за ремонта и поддържането му. Ответникът не е изпълнил
задълженията си по закон и липсата на ремонт на пътната неравност, респ. липсата на
сигнализация за тази неравност е довело до настъпването на ПТП.
Исковете са с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, чл.49 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва исковете.
Заявява, че от издадения протокол за ПТП е видно, че ПТП е настъпило при сухо и ясно
време, в светлата част на денонощието, на прав хоризонтален участък, което осигурява
добра видимост. Ето защо дупката на пътното платно се явява предвидимо за водача
препятствие, което той е могъл да избегне без негативни последици. Водачът на автомобила
не е изпълнил задълженията си да намали скоростта или да спре, при възникване на
опасност за движението, поради което неговото поведение е противоправно и е основание за
изключване изцяло отговорността на ответника. Евентуално ответникът моли да се приеме,
че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила. Не е
налице причинно-следствена връзка между вредите и състоянието на пътното платно. Пътят
1
в тази си част е в добро състояние и твърдението за наличие на необезопасена дупка не е
доказано. Моли се искът да се отхвърли.
Ответникът заявява също, че за него има интерес да поиска привличането като
трети лица-помагачи на ”Пътстрой ВДХ” ЕАД, “Сет Къмпани“ ЕАД, “Бургаспътстрой“ АД,
“Инфра Експерт“ АД и “Щрабаг“ ЕАД, като участници в Консорциум “ТРП-Бургас 2019“. С
този консорциум агенцията е сключила договор № РД-38-8/30.03.2020г. В предмета на
договора попада пътният участък, описан като място на ПТП, като на фирмата-изпълнител е
възложено извършване на ремонт на участъка. С определението си по чл.140 ГПК съдът е
конституирал ”Пътстрой ВДХ” ЕАД, “Сет Къмпани“ ЕАД, “Бургаспътстрой“ АД, “Инфра
Експерт“ АД и “Щрабаг“ ЕАД като помагачи на страната на ответника.
Като съобрази събраните доказателства, както и законовите разпоредби, относими
към спора, съдът намира следното:
Исковете са основателни.
Била е сключена застрахователна полица между ”Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД и К. И. Д.-В.а относно л.а.”Фолксваген Пасат“, рег. № *** по застраховка Каско. Срокът
на застраховката е от 19.12.2020г. до 18.12.2021г. Видно от договора, застрахователна
премия следва да се заплати разсрочено, като падежът на първата вноска съвпада с датата на
сключване на договора, поради което БРС намира, че тази вноска е платена. Следователно
налице е валидно възникнало застрахователно правоотношение, по който въпрос всъщност
няма и спор.
Доказва се твърдяното ПТП, случило се на 01.07.2021г. Тогава водачът на
автомобила И. В. В.. се е движел по републикански път I-9 в посока от гр.Бургас към
гр.Варна, управлявайки посоченото МПС, застраховано при ищеца, като при движението
пропаднал в дупка на пътното платно и допуснал ПТП с материални щети, а именно
пукнати два броя десни гуми. Тези факти са описани в съставения протокол за ПТП от
същата дата, в който се съдържа и съответната схема на ПТП, на която е изрисувана пътната
неравност, станала причина за пукане на гумите на автомобила. Местопроизшествието е
посетено на място от полицейски служител, който е констатирал нанесените щети на
автомобила и е видял дупката, в която процесното МПС е попаднало. Самият шофьор е
подал заявление до застрахователя по застраховка Каско, в което изрично е записал, че при
шофиране по пътя в посока Бургас-Варна е попаднал в дупка на пътното платно, при което
се спукали десните две гуми на автомобила. Разпитан като свидетел, водачът В. е
потвърдил, че е претърпял процесното ПТП. Заявил е, че е управлявал процесния автомобил
и не е можел да заобиколи дупката на пътя, тъй като в същия момент е бил изпреварван от
ляво от друг автомобил. При ПТП-то и двете гуми попаднали в дупката и се спукали. Това
станало на пътя от Бургас към Варна, близо до някакво село, привечер, като нямало знаци,
указващи, че пътят е в ремонт или има неравности по него. Дупката не се виждала добре
преди водачът да стигне много близо до нея. Водачът на другия автомобил минал в
насрещната лента, за да изпревари свидетеля, въпреки че имало непрекъсната маркировка,
забраняваща изпреварването. Свидетелят попаднал в дупката, защото не можел да я избегне,
доколкото в същия момент бил изпреварван от другия автомобил. Дупката била много
дълбока и голяма по размер, затова пострадали и двете гуми.
При това положение районният съд навежда извод, че твърдяното ПТП
действително е било реализирано, като механизмът му е именно този, описан в исковата
молба. Произшествието и вредите се доказват по делото от протокола за ПТП и
изключително подробните показания на свидетеля-водач на автомобила. Наистина е
изготвена по делото съдебно-автотехническа експертиза, според която наличните
доказателства, представени с исковата молба са недостатъчни и не дават основание за
обосновано заключение, е твърдяното ПТП действително се е случило по начина, отразен в
Протокола за ПТП. Според вещото лице, ако съставителят действително е бил посетил
местопроизшествието, е трябвало до отрази в протокола местоположението на дупката,
нейните размери и да приложи снимков материал на пътната деформация. Съдът не
кредитира експертизата в тази й част, тъй като в съдебно заседание вещото лице е заявило,
че едва сега се запознава с показанията на шофьора, но те не променят неговите изводи.
Следователно, вещото лице е изготвило експертизата си без въобще да вземе предвид
показанията на св.В. и да ги анализира. В съдебното заседание експертът е заявил, че тези
показания всъщност не променят неговите изводи, но отново не ги е анализирал и не е
уточнил защо не им дава вяра. Ето защо БРС не кредитира експертизата в тази й част.
Съдът взема предвид подробните и логични показания на св.В., който е описал механизма на
2
ПТП, а именно попадане на автомобила в дупката на пътя, при което са се спукали двете
десни гуми – предна и задна. Водачът не е могъл да избегне попадането в дупката, тъй като
тя не е била сигнализирана като неравност по някакъв начин, видяна е късно, освен това в
същия момент процесният автомобил е бил изпреварван от друг автомобил и затова
свидетелят не е могъл да се отклони и да пропусне пътната неравност. Това е механизмът на
ПТП, установен по делото. Съвсем ясно е, че спукването на двете гуми е в пряка причинна
връзка с ПТП. Това се установява и от протокола за ПТП, както и от експертизата, която е
дала заключение, че по принцип е възможно увреждането на двете десни гуми, ако те
пропаднат последователно във вдлъбната пътна деформация.
Не се доказва възражението на ответника, че има съпричиняване от водача. Съдът
намира, че няма данни водачът да се е движел с несъобразена скорост, освен това очевидно
дупката не е била обозначена или оградена по някакъв начин. Водачът не е могъл и да я
заобиколи, понеже тогава е бил изпреварван от друг автомобил. Ето защо няма
съпричиняване на вредоносния резултат.
Според чл.410, ал.1, т.2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите
В случая хипотезата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ е изпълнена. Налице е сключен
застрахователен договор, в периода на действие на който е реализирано описаното ПТП. В
резултат на ПТП са нанесени щети по процесния автомобил. Размерът на щетите е приет от
вещото лице за правдоподобен /съответства за ценовия диапазон за два броя нови гуми от
марката и размера на увредените/. Установено е още, че застрахователят е заплатил сумата
от 404.80 лева за репарация на повредите. Сумата е платена в полза на собственика на
автомобила, с преводно нареждане от 08.07.2021г.
При горните факти са налице вреди, за които трябва да отговаря АПИ защото
според чл.19, ал.1, т.1 ЗП републиканските пътища се управляват от тази агенция. Освен
това, според чл.30, ал.1 ЗП агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища. Увреждането на автомобила е настъпило на
републикански път I-9, за който АПИ следва да полага грижи да го поддържа в изправност.
Служителите на АПИ не са предприели мерки по отстраняване на неравността от пътния
участък, поради което се е случило и процесното ПТП. Касае се за дупка на пътя, която не е
била обозначена по никакъв начин, нито е била обезопасена. Това е задължение на
собственика на пътя, т.е. на държавата, която чрез АПИ следва да го обезопаси чрез своите
служители или чрез фирмата, на която е възложила ремонта /чл.49 ЗЗД/. Ето защо съдът
намира, че следва да се ангажира гаранционно – обезпечителна отговорност на ответната
АПИ към застрахователя и да бъде осъден ответникът по реда на регреса да заплати
обезщетение от 404.80 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащането.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 470 лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция ”Пътна инфраструктура”, Булстат ***, с адрес *** да заплати на
ЗАД”Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Н. Д. Ч. и И. И. Г. сумата от 404.80 лева /четиристотин и четири
3
лева и осемдесет стотинки/, представляваща изплатено обезщетение по застраховка ”Каско”
за нанесени щети по л.а. ”Фолксваген Пасат”, рег. № ***, причинени от попадане в
необезопасена и несигнализирана дупка на 01.07.2021г., при движение по републикански
път I-9, ведно със законната лихва от завеждане на делото – 14.10.2021г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Агенция ”Пътна инфраструктура”, Булстат ***, с адрес *** да заплати на
ЗАД”Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от Н. Д. Ч. и И. И. Г. сумата от 470 лева /четиристотин и седемдесет
лева/ съдебно – деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на ”Пътстрой ВДХ” ЕАД, ЕИК ***, “Сет
Къмпани“ ЕАД, ЕИК ***, “Бургаспътстрой“ АД, ЕИК ***, “Инфра Експерт“ АД, ЕИК *** и
“Щрабаг“ ЕАД, ЕИК *** като трети лица – помагачи на страната на Агенция ”Пътна
инфраструктура”.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
4