№ 13
гр. Пловдив , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
в присъствието на прокурора Стефани Костадинова Черешарова (ОП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20215000500224 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от
ГПК.
С Решение №1 от 11.02.2021г., постановено по гр.дело №629/2020г. по
описа на Окръжен съд-Пазарджик, П. на Р.Б. със седалище и адрес на
управление: ****, е осъдена да заплати на М. ИЛ. Ч. с ЕГН:********** и
съдебен адрес: ****-чрез адв.Р.А., сумата от 5000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато
му обвинение за извършване на престъпление по чл.343,ал.1,б.Б,предл.2 във
връзка с чл.342,ал.1 от НК във връзка с чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП, чл.15,ал.1 от
ЗДвП, чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.21,ал.1 от ЗДвП, за което е оправдан с
Решение от 14.03.2020г., постановено по АНД №163/2019г. на Районен съд-
Велинград, влязло в сила на 20.03.2020г., ведно със законната лихва върху
1
главницата, считано от 20.03.2020г. – датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, до окончателното й изплащане, както и деловодни
разноски в размер на 115,71лв., като иска за разликата над присъдената сума
от 5000лв. до претендираната от 35000лв. е отхвърлен.
Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят
П.Р.Б., която го обжалва в осъдителната му част с доводи за неправилност
относно наличието на претърпени от ищеца вследствие наказателното
производство неимуществени вреди и такива за завишен размер на
присъденото обезщетение, определено в нарушение на чл.52 от ЗЗД, и
претендира за отмяната му и отхвърляне на иска, евентуално за намаляване на
размера на обезщетението.
Ответникът по жалбата М. ИЛ. Ч. не е подал писмен отговор на същата,
като в съдебно заседание я оспорва.
Против решението е подадена въззивна жалба и от М. ИЛ. Ч. чрез
пълномощника му адв.Р.А., който го обжалва в отхвърлителната му част с
доводи за неправилност, според които при определяне на размера на
дължимото обезщетение съдът не се е съобразил с продължителността на
наказателното производство, начина, по който е протекло, социалното
положение на ищеца, недоброто му здравословно състояние, раздялата с
неговата приятелка. Претендира за отмяна на решението в обжалваната му
част и за уважаване на иска в пълния предявен размер, както и за присъждане
на разноски.
Ответникът по тази жалба П. на Р.Б. не е подала писмен отговор на
същата, като в съдебно заседание я оспорва.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхождат
от легитимирани лица – страните по делото; касаят съответните
неблагоприятни за тях части на първоинстанционното решение, и откъм
съдържание и приложения са редовни, поради което се явяват допустими.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
2
Предмет на въззивно разглеждане е предявеният от М. ИЛ. Ч. против П.
на Р.Б. иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение в размер на 35000лв. за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на водено срещу него наказателно производство по ДП №ЗМ
242/2015г. по описа на РУ-В., пр.пр. №617/2015г. по описа на Районна
прокуратура-В., за престъпление по чл.343,ал.1,б.Б,предл.2 от НК във връзка
с чл.342,ал.1 от НК във връзка с чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП, чл.15,ал.1 от ЗДвП,
чл.20,ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.21,ал.1 от ЗДвП, по което е оправдан с влязло в
сила на 20.03.2020г. Решение №42 от 04.03.2020г. по АНД №163/2019г. по
описа на Районен съд-Велинград, ведно със законната лихва.
Страните не повдигат спор относно следната фактическа обстановка: На
15.05.2015г. е образувано ДП №ЗМ 242/2015г. по описа на РУ-В. срещу ищеца
М.Ч. за престъпление по чл.343,ал.1,б.А и б.Б във връзка с чл.342,ал.1 от НК.
С Постановление от 13.08.2015г. той е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.343,ал.1,б.Б,предл.2 от НК във връзка с чл.342,ал.1 от НК
във връзка с чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП, чл.15,ал.1 от ЗДвП, чл.20,ал.1 и ал.2 от
ЗДвП и чл.21,ал.1 от ЗДвП, за това, че на 15.05.2015г. в гр.Р., при управление
на мотоциклет, лична собственост, е нарушил правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Г.К.,
изразяваща се в счупване на дясна лъчева кост в областта на стилоидния
израстък, довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен
крайник, и му е взета мярка за неотклонение „подписка“. На 09.10.2015г. от
разследващия полицай е изготвено мнение за предаване на обвиняемия на
съда. На 16.11.2015г. е внесен обвинителен акт в съда и по него е образувано
НОХД №486/2015г. по описа на Районен съд-Велинград. С постановената по
това дело Присъда №8 от 21.03.2016г. ищецът е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343,ал.1,б.Б,предл.2 от НК във връзка с
чл.342,ал.1 от НК във връзка с чл.5,ал.1,т.1, чл.15,ал.1, чл.20,ал.1, чл.20,ал.2
от ЗДвП, чл.54 и чл.57,ал.1 от НК, за което е осъден на наказание „лишаване
от свобода“ за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено на
основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три години, и на основание чл.343г,ал.1
от НК е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от
шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила, като е оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл.343,ал.1,б.Б, предл.2 във връзка с
3
чл.342,ал.1 от НК във връзка с чл.21,ал.1 от ЗДвП. Така постановената
присъда е отменена с Решение №105 от 04.07.2016г. по ВНОХД №331/2016г.
по описа на Окръжен съд-Пазарджик и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав на същия съд. След връщането му е образувано НОХД
№323/2016г. по описа на Районен съд-Велинград, производството по което е
прекратено с Разпореждане №726 от 08.07.2016г. и делото е върнато на
Районна прокуратура-В. за отстраняване на процесуални нарушения. След
връщане на делото наказателното производство с Постановление от
22.08.2016г. на РП-В. е спряно до установяване местопребиваването на св.К.
за разпит. С Постановление от 31.10.2017г. е отменена взетата спрямо ищеца
Ч. като обвиняем мярка за неотклонение „подписка“. С Постановление от
31.10.2017г. спряното наказателно производство е възобновено. Удължаван е
многократно срока за разследване. С Постановление от 24.10.2018г. Ч. е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343,ал.1,б.Б,предл.2 от НК
във връзка с чл.342,ал.1 от НК във връзка с чл.15,ал.1 от ЗДвП във връзка с
чл.16,ал.1,т.1 от ЗДвП във връзка с чл.20,ал.1 от ЗДвП, и му е взета мярка за
неотклонение „подписка“. Проведени са разпити. Изготвено е заключение на
тройна автотехническа експертиза. Приложена е справка за съдимост, според
която със Споразумение №73/16.10.2018г. по НОХД №419/2018г. на Районен
съд-Велинград Ч. се признава за виновен в извършване на престъпление по
чл.343Б,ал.1 от НК за това, че на 30.08.2018г. е управлявал лек автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,55 на хиляда, за
което се задължава да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от
шест месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три години, както и
наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от осем месеца, считано от 30.08.2018г., когато е бил и задържан за срок
от 24 часа със заповед на основание чл.72,ал.1 от ЗМВР. Изготвено е на
27.02.2019г. заключително обвинително мнение на разследващия полицай. На
08.05.2019г. е внесено в съда Постановление на РП-В. с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл.78а от НК, по което е образувано приложеното АНД
№163/2019г. по описа на Районен съд-Велинград. С постановеното по това
дело Решение №42 от 04.03.2020г. Ч. е признат за невиновен и оправдан по
обвинението за престъпление по чл.343,ал.1,б.Б,предл.2 от НК във връзка с
чл.342,ал.1 от НК във връзка с чл.15,ал.1, чл.16,ал.1,т.1 и чл.20,ал.1 от ЗДвП.
4
Като необжалвано решението е влязло в сила на 20.03.2020г.
Така установените обстоятелства за образувано наказателно
производство, по което ищеца Ч. е привлечен като обвиняем за конкретно
престъпление, за извършването на което е оправдан с влязло в решение,
обосновават пасивната материалноправна легитимация на ответната П.Р.Б.
като държавен орган, под чието ръководство и надзор е водено, в хипотезата
на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ на оправдаване на лицето.
Спорът пред настоящата инстанция се концентрира около наличието на
претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие воденото спрямо него
наказателно производство, каквито се оспорват от ответника, както и около
размера на дължимото за такива обезщетение, с оглед принципа на
справедливостта по чл.52 от ЗЗД и конкретните за случая обстоятелства.
Наказателното преследване по обвинение в извършено престъпление,
приключило с оправдаване на лицето, само по себе си е достатъчен обективен
факт, обосноваващ негативно въздействие върху преследвания, свързано най-
малкото и обичайно с притеснения от изхода на производството, тревога,
потиснатост, накърняване на моралните и нравствени ценности, както и
социалното му общуване, за каквито изживявания и причинно-следствената
им връзка с наказателното производство не е необходимо да се събират
нарочни доказателства, противно на застъпваното от жалбоподателя-ответник
посредством разпита на ангажираните от ищеца в първоинстанционното
производство свидетели А.М. и А.К. той да не е провел пълно и категорично
доказване. Посредством техните показания само се потвърждават търпените
от него обичайни вреди - притеснение, изнервеност, напрежение, страх от
възможно осъждане, отчуждение. Провеждане на пълно и главно доказване е
наложително само при твърдения за болки и страдания, които са извън
обичайните за лице в такова положение и са специфични, с оглед личността
на увредения, неговата среда или обществено положение и други конкретни
обстоятелства, като те имат отношение към размера на дължимото
обезщетение. Обстоятелството, че междувременно през 2018г. ищецът е
признат за виновен с влязло в сила споразумение в извършване на друго
престъпление – управление на моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда – 1,55 на хиляда, според справката за
5
съдимост и показанията на свидетелите, само по себе си не означава, че от
процесното наказателно преследване за него не са произтекли неимуществени
вреди, които да подлежат на обезщетяване, тъй като всеки, който е подложен
на наказателна репресия, изпитва присъщи за това му положение притеснения
и безпокойство, като конкретните за всеки отделен случай вреди са от
значение за размера на обезщетението, а не за дължимостта му. По тези
съображения доводите на жалбоподателя-ответник за липса на претърпени от
ищеца неимуществени вреди вследствие воденото спрямо последния
наказателно производство са неоснователни и за настъпилите за него такива
се дължи обезщетение.
Спорен за страните във въззивното производство е и размера на
дължимото обезщетение. При определянето му, съобразно и принципа на
справедливостта по чл.52 от ЗЗД, следва да се отчете, че наказателното
производство спрямо ищеца е образувано за престъпление, което не е тежко
по смисъла на чл.93,т.7 от НК, и по отношение на него е била взета най-леката
мярка за неотклонение „подписка“. То, обаче, е протекло за период от почти
пет години и е преминало през досъдебна и съдебна фаза, като първоначално
на първа инстанция е била постановена осъдителна присъда и наложено
наказание „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е било отложено, а
впоследствие делото е било върнато за допълнително разследване, което
обосновава по-висок интензитет и продължителност на търпените обичайни
вреди. Ограниченията, свързани с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, на което ищецът акцентира във въззивната жалба, са
търпени от него реално, но по приключилото със споразумение наказателно
производство, а не по настоящото, по което първоинстанционната осъдителна
присъда и по отношение на това наказание е била отменена. Не се установява
ищецът да е претърпял специфични вреди. Социалното му положение, на
каквото се позовава във въззивната жалба, няма данни да е било такова, че да
обосновава злепоставяне от наказателното преследване, обуславящо по-голям
интензитет на търпените негативи в сравнение с обичайните досежно
накърняване на честта и достойнството и доброто име в обществото и други
морални ценности. Не се установява и здравословното състояние на ищеца,
което изтъква във въззивната жалба, да се е влошило вследствие воденото
спрямо него наказателно производство. Евентуалните травматични
6
увреждания, за каквито са налице данни в приложеното наказателно дело, са
настъпили по причина на самото пътно-транспортно произшествие, а не
вследствие на образуваното във връзка с него наказателно производство.
Обстоятелството, че ищецът започнал да употребява алкохол, в каквато
насока са свидетелските показания и характера на престъплението по
влязлото в сила споразумение, само по себе си не сочи на влошаване на
здравословното му състояние, а потвърждава търпените от него обичайни
негативи на напрежение и притеснение във връзка с наказателното му
преследване. Раздялата с неговата приятелка, третирана в свидетелските
показания, не е в пряка причинно-следствена връзка с воденото наказателно
производство, а е въпрос на лични отношения. Не е без значение, както
основателно счита жалбоподателят-ответник, че в хода на процесното
наказателно производство ищецът е извършил друго транспортно
престъпление, заради което му е била отнета временно книжката и във връзка
с което, според гласните доказателства той се е ядосвал, чувствал се е
виновен, изпитвал е страх да не го вкарат в затвора. Отчитайки всички тези
обстоятелства, настоящата инстанция намира за справедлив размер на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди сумата от 5000лв., каквато,
ведно със законната лихва, правилно е присъдена с обжалваното решение, а за
разликата над нея до претендираната от 35000лв. иска е отхвърлен, поради
което същото следва да се потвърди.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричното искане на
жалбоподателя-ищец за присъждане на направените от него пред въззивната
инстанция разноски, съдът констатира, че такива от него са заплатени за
държавна такса в размер на 5лв., каквито не му се следват, с оглед
неоснователността на подадената от него въззивна жалба, и за адвокатско
възнаграждение в размер на 600лв. по представен договор за правна защита и
съдействие от 11.02.2021г., от която сума, съразмерно на уважената част от
иска при въззивното разглеждане на спора, му се дължи такава от 85,71лв.,
каквато жалбоподателя-ответник следва да бъде осъден да му заплати.
Предвид изложените мотиви, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1 от 11.02.2021г., постановено по гр.дело
№629/2020г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА П. на Р.Б. със седалище и адрес на управление: ****, да
заплати на М. ИЛ. Ч. с ЕГН:********** и съдебен адрес: ****-чрез адв.Р.А.,
сумата от 85,71лв. /осемдесет и пет лева и седемдесет и една стотинки/,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8