Р Е Ш
Е Н И Е
№ 43
гр. Плевен, 19.01.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател:
Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 980 по описа на Административен съд Плевен за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно – процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона
за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от Д.А.Х. ***, чрез адв.К.Д. ***, оф.111,
против Заповед №УРИ 316з-3537/29.10.2020 год.. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с която
на Х. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение за срок от
шест месеца“.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при
неизяснена фактическа обстановка и при липса на мотиви, в нарушение на
материалния закон и при несъответствие с
целта на закона. Сочи, че преди да бъде наложено дисциплинарно наказание, ДНО
не е съобразил дадените указания в писмо рег.№8121р-16616/1.08.2017 год. на
главния секретар на МВР, в което е указано преди прилагане на ПАМ по чл.171,
т.1, б.“д“ от ЗДП да се извършва допълнителна проверка за налагане на реално
постъпили плащания на дължимите глоби по ЗДП. Тази проверка следва да се
извършва на посочен в писмото електронен адрес. Сочи, че в даденото от него
сведение е направил искания, които не е ясно дали и как са изпълнени. Твърди,
че процесуална гаранция за защита на правата му е вземане на обяснения от
служителя и обсъждането им в крайния акт. Твърди, че ДНО дори не ги е обсъдил формално,
а само е пояснил, че такива са приети, без да ги анализира Сочи, че в случая
липсват и доказателства за настъпили
вредни последици от твърдяното нарушение. Липсват мотиви защо се налага
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“. В заключение моли за отмяна
на заповедта. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се
представлява от адв.Д. с писмено пълномощно,
който поддържа жалбата на заявените в нея основания. Счита, че е
допуснато нарушение при посочване на правната норма, въз основа на която е
наложено наказанието, тъй като разпоредбата на чл.199 ал.1 т.5 няма предложение второ, въз
основа на което е наказан Х.. Твърди, че в цялата преписка няма нито едно
доказателство, че същият не познава нормативната уредба и не я прилага. Видно е
от сведението, което е предал още в хода на проверката, така и в настоящото
производство, че същият е спазил изрично разпоредбите на Главния секретар на
МВР, които са обективирани в писмо рег.№ 8121р-16616 от 01 август 2017 г. Т.е.,
за да приложи полицейската разпоредба, той следва да установи по несъмнен
начин, че лице, което е спряно за проверка, е извършило нарушението, респ. да
изпълни разпоредбата на чл.171 ал.1 б.д от ЗДвП. Представя писмени бележки, в
които излага подробни съображения за незаконосъобразност на наложеното
наказание, позовава се на съдебна практика по аналогичен казус. Жалбоподателят
също излага подробни съображения във връзка с наложеното му наказание. В
заключение претендира за отмяна на заповедта, прави искане за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът-Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен в съдебно заседание се представлява
от юрисконсулт А.с пълномощно на л.62 от делото, която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, моли съда да я отхвърли.
Заповедта според ответника е правилна и законосъобразна, издадена от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, след проведено по
законоустановения ред и срокове дисциплинарно производство. Твърди, че
служителят е наказан за осъществен състав на чл.199 ал.1 т.5 пр.2, а именно
пропуск в прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност.
Дисциплинарно-наказващият орган не твърди, че служителят не ги познава, още
повече, че в хода на дисциплинарното производство са дадени сведения от него,
че ги познава. Дисциплинарно-наказващият орган се е съобразил със сведенията,
дадени от служителя. Сочи, че в ЗАНН изрично и подробно е указана процедурата
по установяване на нарушение, съставяне на фишове и АУАН. В конкретния случай в
доказателството, на което се позовава жалбоподателят -писмо рег.№ 8121р-16616
от 01.08.2017 г. на Главния секретар е указано действително, че заповед за ПАМ
не следва да се налага преди да бъдат установени по безспорен начин фактите
дали са заплатени глобите или не, като е указан реда за извършване на тези
проверки – от служители на ОДЧ. Но няма
задължение това да става в момента на проверката. Т.е. ако при извършване на
самата проверка не е било възможно по безспорен начин да се установи дали са
заплатени или не тези глоби, счита, че е могло в един по-късен етап, ако е
имало технически проблем в момента на извършване на проверката, при безспорно
установяване на тези факти и обстоятелства, да бъде изпратена покана до
управляващия и собственика на автомобила, да бъде поканен и да му бъде съставен
АУАН. Съставяйки фиш на мястото на проверката, без да е безспорно сигурен, а
давайки вяра само на информацията, дадена от проверяваните лица, служителят е извършил
дисциплинарно нарушение – неприлагане на разпоредбите. Като полицай в сектор „Пътна
полиция“ същият трябва като основно задължение да следи за спазване на ЗДвП и
ако установи водачи и собственици на МПС, които не спазват изискванията на
ЗДвП, той следва да прилага административно-наказателните разпоредби и предвидените
административни мерки. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Като
съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия
закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за
валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът
намира за установено следното от фактическа страна:
С Докладна записка
рег.№316р-22000/9.07.2020 год., Началник
сектор „Пътна полиция“ е уведомен, че при извършена проверка на дейността на
нарядите от сектор „Пътна полиция“ е установено, че Х. е съставил 8 броя фишове
по чл.190, ал.3 от ЗДП и 3 броя фишове по чл.105, ал.1 от ЗДП. За тези
констатирани нарушения е съставял единствено фиш, не е съставял АУАН и не е
отнемал СУМПС и СРМПС-част втора.
Със Заповед №316з-2193/13.07.2020 год. на Началник
сектор „Пътна полиция“ е разпоредено извършването на проверка за изясняване на
причините и обстоятелствата относно изнесените данни в горната докладна записка, като е определена поименна
комисия. Видно от протокол на л.44 от делото, на 16.07.2020 год. Х. е бил
запознат със заповедта за извършване на проверка.
До Х. е изпратен въпросник с
рег.№316р-23414/23.07.2020 год., като е запитан дали при съставяне на 8 бр.
фишове по чл.190, ал.3 от ЗДП е установено по безспорен начин извършването на
описаното в тях нарушение; знае ли, че за този вид нарушение се съставя
АУАН и се прилагат ЗППАМ; каква е
причината да бъдат съставени фишове, а не АУАН и защо не са приложени
разпоредбите на глава шеста от ЗДП.
Въпросникът е връчен на Х. на 26.07.2020 год. , като му е даден срок за отговор
до 27.07.2020 год.
На 27.07.2020 год. Х. е депозирал
писмени сведения, като е дал отговор на зададените му въпроси, като причина за
издаването на фишове е посочил, че фишове е съставил единствено в случаите, в
които е имало технически или друг проблем с извършването на допълнителна
проверка от служителите на съответното ОДЧ дали глобите от водачите са били
заплатени. В писменото сведение е направил искания към дисциплинарната преписка
да бъдат приложени писмените указания
във връзка с приложението на чл.190, ал.3 от ЗДП; за проверявания
период, през който са издадени фишовете за нарушения по чл.190, ал.3 от ЗДП, да
се приложи справка за съставени АУАН и отнети СУМПС на основание чл.171, ал.1,
б.“д“ от ЗДП; попитал е откъде произтича задължението за временно спиране от
движение при констатиране на нарушение
по чл.105, ал.1 от ЗДП.
Изготвена е Справка рег.№316р-29793/9.09.2020 год. от
назначената за извършване на проверка комисия, в която е констатирано следното:
По отношение издадените фишове за нарушения на чл.105,
ал.1 от ЗДП е прието, че в глава шеста на ЗДП не е предвидено да се отнемат
СУМПС и СРМПС на водачи, извършили нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДП. Поради
което служителите от МВР, които са съставили фишове за нарушения по чл.105,
ал.1 от ЗДП, са действали правилно съобразно чл.186 от ЗДП. Констатирали са, че
не са налице данни за извършено нарушение на служебната дисциплина от
служителите на сектор ПП при съставяне на фишове на водачи за нарушения на
чл.105, ал.1 от ЗДП.
По отношение издадените фишове за
нарушения от водачи на чл.190, ал.3 от ЗДП-В справката подробно са описани случаи на съставяне на фиш за
извършени от водачи нарушения на разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДП. Направен
е подробен анализ на всеки от случаите , изведен е извод, че всички тези
последователни случаи съставляват едно нарушение , една дисциплинарна простъпка
и е направено предложение да се наложи дисциплинарно наказание предупреждение“
за срок от шест месеца, за пропуски при
прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Х. се е
запознал със справката, видно от отбелязването върху същата на гърба на л.24 от
делото.
До Х. е изпратена Покана рег.№316р-31823/28.09.2020
год. за запознаване с обобщената справка и за даване на допълнителни обяснения,
която покана е получил на 29.09.2020 год.
На 29.10.2020 год. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед
№УРИ 316з-3537/29.10.2020 год.. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с която
на Х. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение за срок от
шест месеца“. Заповедта му е връчена на 9.11.2020 год., а жалбата против нея е
подадена на 10.11.2020 год. и е заведена с вх.№5918.
При така установените факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в срок, от надлежна
страна-адресат на заповедта, пред компетентния съд и против подлежащ на
обжалване административен акт.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Видно от
Удостоверение рег.№316000-45760/15.12.2020 год. на л.63, към датата на издаване
на оспорената заповед младши инспектор Д.Х. е заемал младша изпълнителска длъжност младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, а ДНО главен инспектор Д.П.е заемал ръководна
длъжност Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен и съгласно чл.204, т.4 от ЗМВР, като заемащ
ръководна длъжност, е могъл да налага дисциплинарни наказания по чл.197, ал.1,
т.1-3 от ЗМВР, в т.ч. наложеното наказание „писмено предупреждение“, за служителите в ръководения от него сектор.
Следователно, заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в предвидената
писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210 ал.1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени
нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган може да се обжалва заповедта. В заповедта
не е посочено в какъв срок може да се обжалва пред съда, но това не е порок,
който влече отмяна на заповедта на това основание, а е предпоставка за
приложение разпоредбата на чл.140 от АПК срокът за обжалване на заповедта да се
удължи. Пълномощникът на жалбоподателя се позовава на съдебна практика по
аналогичен случай, в който е прието, че в оспорената заповед не е посочено
мястото на извършване на нарушението. Вярно е, че в самата оспорена заповед не
е посочено мястото на съставяне на процесните осем броя фиша за нарушения на
ЗДП, но както в оспорената заповед, така и в справката с резултатите от
извършената проверка са посочени номерата и датите на издаване на фишовете,
като са приложени и самите фишове, и във всеки един от тях е описано мястото на
извършване на нарушението, което е идентично с мястото на съставяне на фиша. В
оспорената заповед се съдържа позоваване на тези фишове и на справката с
резултатите от проверката. Константна и непротиворечива е съдебната практика по
въпроса, че не е необходимо да съвпадат по време издаването на административния
акт и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал
до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването
на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото
издаване на административния акт, не съществува пречка дори мотивите да бъдат изложени и
допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат
целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на
индивидуалните административни актове. В този смисъл е постановеното Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г.на
ВС, ОСГК. След като предвиден в чл.210 от ЗМВР реквизит на издадения акт е
описан в друг документ-част от
административната преписка, на който при това се съдържа препращане или
позоваване в самата оспорена заповед, не е допуснато нарушение във връзка с
изискването за мотивиране на административния акт. При това съдът намира, че
изискването за посочване на мястото на нарушението е свързано единствено с
обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, но няма
отношение към компетентността на органа да издаде съответният административен
акт. Защото разпоредбата на чл.204 от ЗМВР обвързва компетентността за налагане
на дисциплинарни наказания, включително териториалната компетентност, не с
мястото на извършената дисциплинарна простъпка, а със заеманата от съответното
наказано лице длъжност в структурата на МВР и с вида на налаганото наказание.
Според чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за
извършено дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание "писмено
предупреждение" дисциплинарното производство може да започне и без
издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с
първото действие за установяване на нарушението. В случая производството е
започнало по повод изнесените данни в докладна записка
рег.№316р-22000/9.07.2020 год., въз основа на която със Заповед
№316з-2193/13.07.2020 год. е разпоредено извършването на проверка за изясняване
на причините и обстоятелствата относно изнесените данни в тази докладна
записка-за наличие на извършени нарушения на служебната дисциплина от служители
от сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен.
Спазени са сроковете по чл. 195 ал.1 от ЗМВР за
налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението
и не по-късно от една година от извършването му, с изключение на сроковете във
връзка с един от съставените фишове. Съгласно чл. 196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР
дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да
наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно-наказващ орган. В този смисъл нарушенията, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя са "открити"
по смисъла на чл. 196, ал.1
от ЗМВР на датата 9.09.2020 год., на която справката с резултатите
от проверката рег.№316р-29793 е
постъпила при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Именно в този документ
се съдържат ясни данни относно извършените от Х. деяния
и дееца. Оспорената заповед е издадена на 29.10.2020 год. и считано от
датата на постъпване на справката при Началника на сектор „Пътна полиция“-Плевен
до датата на издаване на оспорената заповед е изминал период, по-кратък от два месеца.
Оспорената заповед е издадена на 29.10.2020 год.-в едногодишен срок от издаване
на шест от общо осемте издадени и описани в оспорената заповед фишове : серия GT бл.№204952/13.11.2019, GT бл.№249957/7.01.2020, GT бл.№323815/1.06.2020,
GT бл.№204980/3.12.2019, GT бл.№162741/16.01.2020; номерът на последния
описан-осми по ред фиш, погрешно е посочен като GT бл.№203040 в
оспорената заповед, като видно от приобщения такъв на л.38 от делото, се касае
за фиш серия GT бл.№249988/4.02.2020 год. Само от издаване на два от общо осемте фиша-GT бл.№162709/25.10.2019, GT
бл.№255516/17.07.2019, до издаване на оспорената заповед е изминал период,
по-дълъг от една година. Видно от приобщените на л.71-л.74 от делото молби и
заповеди за разрешаване ползването на
платен годишен отпуск, за периодите 6.08.2019-26.08.2019 год.,
30.12.2019-6.01.2020 год., 11.03.2020-27.03.2020 год., 31.07.2020-28.08.2020
год. Х. е ползвал отпуск общо в размер на 75 календарни дни, който съобразно
чл.195, ал.3 от ЗМВР не се включва в едногодишния срок, т.е. едногодишният срок
се увеличава с дните на ползван законоустановен отпуск. С оглед на горното
давността за търсене на дисциплинарна отговорност за издадения фиш GT бл.№162709/25.10.2019, отчитайки тези 75 календарни
дни отпуск, към датата на издаване на оспорената заповед не е изтекла. Но
давността за дисциплинарно преследване
за издадения фиш GT
бл.№255516/17.07.2019 год., включително с прибавяне към едногодишния срок на
тези 75 календарни дни отпуск, към датата на издаване на оспорената заповед е
изтекла. Следва да се посочи, че според настоящия състав на съда времето, през
което Х. е бил освободен от изпълнение на служебните си задължения поради
участие в работни срещи, съвети,
заседания и други, за които са приложени заповеди на л.75-78 от делото, не се
счита за ползване на законоустановен отпуск по смисъла на чл.195, ал.3 от ЗМВР,
защото през това време, макар и Х. да е бил освободен от изпълнение на преките
си служебни задължения, е посещавал работни срещи във връзка и по повод именно
заеманата от него длъжност и осъществявана дейност в структурата на МВР. Затова
дните на участие в тези срещи-общо 15 дни за периодите 12.09.2019-15.09.2019
год., 14.11.2019-17.11.2019 год., 11.12.2019-13.12.2019 год. и
26.06.2020-28.06.2020 год., не следва да
се вземат предвид при изчисляване на давностните срокове по ЗМВР. Но дори да се
включат в общия едногодишен срок + ползваните
75 дни платен отпуск, тези 15 дни на участие в работни срещи пак не биха били
достатъчни за удължаване на давностния срок за търсене на дисциплинарна
отговорност от гледна точка на
едногодишния срок, относно издадения фиш GT бл.№255516/17.07.2019 год. Ето защо дисциплинарното наказание,
наложено с оспорената заповед за
издадения фиш GT бл.№255516/17.07.2019 год, се
явява незаконосъобразно, като наложено след изтичане на едногодишния давностен
срок от извършване на това нарушение.
Как и дали това се отразява като цяло на проведеното дисциплинарно производство
и на наложеното наказание, мотиви ще бъдат изложени при обсъждане
законосъобразността на наложеното наказание.
Спазено е и императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган
преди да наложи дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да
приеме писмените му обяснения. Видно от данните по преписката, жалбоподателят е
бил запознат със съдържанието на обобщената справка, видно от отбелязването
върху самата справка, до Х. е отправена и писмена покана за даване на обяснения
във връзка с вмененото нарушение, изготвен е и нарочен писмен въпросник.
Относно спазването на материалноправните разпоредби на
закона и на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед, съдът
съобрази следното:
Установява се от оспорената заповед и от справката с
резултатите от извършената проверка, че Х. е привлечен към дисциплинарна
отговорност затова, че на 17.07.2019г, 25.10.2019г, 13.11.2019г, . 3.12.2019г, 07.01.2020г, 16.01.2020г, 02.04.2020г. и 1.06.2020г.
служителят е наложил глоби по фиш , съответно серия GT №204952, серия G I
№249957. серия GT №162709, серия GT №255516, серия GT №32381, серия GT №204980.
серия GT №16741 и серия GT №203040 за нарушение по чл.190, ал.З от ЗДвП -управление
на МПС от водач, който не е заплатил наложената глоба, вследствие на което Х. е
допуснал и не е приложил предвидените административни принудителни мерки и
глоби, разписани в Закона за движение по
пътищата, като е наложил 8 /осем/ глоби по фиш. при което не може да бъди
приложено действието на глава шеста от ЗДвП, където са предвидени принудителни
административни мерки с цел осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
Разпоредбата на чл.39 от ЗАНН предвижда за явно маловажни случаи на административни
нарушения, установени при извършването им, за маловажни случаи на
административни нарушения, установени при извършването им, когато това е
предвидено в закон или указ, и за административни нарушения, установени при
извършването им, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи
да могат да налагат на местонарушението глоби в размер, предвиден в съответния
закон. За наложената глоба се издава фиш с определени в закона реквизити. В разпоредбата
на чл. 186, ал. 1 от Закона за движение по пътищата също е предвидено за
административни нарушения, които са установени в момента на извършването им и за
които не е предвидено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, на мястото на нарушението да може да
бъде наложена с фиш глоба или в минималния размер, или в размера, посочен в
административнонаказателната разпоредба за съответното нарушение. Във всичките
осем случаи, описани в оспорената заповед, със съставените от Х. фишове,
приложени на л.26-л.39 от делото, е ангажирана отговорността на водачи за
нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДП, които управляват МПС с наложено наказание
„глоба“ с НП и/или ЕФ, незаплатена в
срока на доброволно плащане. Видно от предвидената санкционна разпоредба на
чл.185 от ЗДП, за този вид нарушения е предвидено налагането на административно
наказание „глоба“ във фиксиран размер от 20 лева, като същевременно
разпоредбата на чл.6 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение, не предвижда отнемането на
контролни точки за този вид нарушения. Следователно, формално са били налице
предпоставките, водачите, нарушили правилата за движение по пътищата, да бъдат
санкционирани по реда на чл.186 от ЗДП със съставянето на фишове. Приложението
на тази разпоредба обаче се изключва поради наличието на друга предвидена
специална разпоредба в Закона за движение по пътищата, която регламентира
санкционирането на водачите, управляващи МПС с влязло в сила НП/ЕФ,
административните наказания по които не са заплатени в предвидения в закона
срок, по друг ред. Този ред е предвиден в ЗДП и е следният:
Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1, т.1,б.“д“
от ЗДП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно
превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно
заплащане – до заплащане на дължимата глоба. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4, т.
5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква "д"
и т. 2, буква
"к" не се издава, ако в срок до два часа от съставянето на акта за установяване
на административно нарушение и отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство или на свидетелството за регистрация на моторното
превозно средство се заплатят дължимите глоби, като в този случай отнетите
документи се връщат на водача, което се отразява в акта за установяване на
административното нарушение. Разпоредбата на чл.172, ал.3 от ЗДП регламентира,
че в случаите по чл. 171, т.
1, букви "б", "д",
"е" и "ж" свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водача се изземва със
съставянето на акта за установяване на административното нарушение.
Анализът на горните разпоредби налага единствения възможен извод, че при
установяване на нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДП-управление на МПС от водач ,
незаплатил в срок наложена му глоба с НП/ЕФ, винаги се съставя АУАН, а не се
съставя фиш по реда на чл.186 от ЗДП. Защото само и единствено с АУАН може да
бъде иззето СУМПС, което в тези случаи задължително се изземва и се издава
заповед за прилагане на ПАМ, фактическо основание за издаването на която е
именно съставения по реда на ЗДП акт за нарушение. Тези норми на чл.171 и
чл.172 от ЗДП са специални по отношение нормата на чл.186 от ЗДП и се прилагат
с предимство, те изключват приложението на общата разпоредба на чл.186 от ЗДП.
Ето защо , като е издал фишове в осемте описани в оспорената заповед случая, Х. не е спазил специалната регламентация на
ЗДП. Действията по съставяне на фиш, а не на АУАН , както и поради
несъставянето на АУАН –неприлагане на ПАМ по глава шеста от ЗДП, правилно са
квалифицирани от ДНО като пропуски в прилагането на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност – нарушение по чл.199, ал.1, т.5, предложение
второ от ЗМВР. Последната разпоредба предвижда налагане на дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“ в случаите на пропуски в изучаването и
прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Противно на
оплакванията от пълномощника на
жалбоподателя в хода на устните прения, разпоредбата съдържа две
предложения-първото е пропуски в изучаването на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност, а второто е пропуски в прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Х.
е наказан за пропуски в прилагането, а не в изучаването на разпоредбите,
регламентиращи служебната дейност, защото , видно от раздел II, т.1.8 от
Справка рег.№316р-29793/9.09.2020 год. от извършената проверка от назначената
комисия е установено при извършена справка в АИС“АНД“ , че мл. инспектор Д.Х. е
съставил множество АУАН за нарушение чл.190 ал. 3 - пример АУАН № GA 203 С
40/02.04.2020, като при съставяне му са отнети СУМПС И КТ на водача, от което
произтича, че Д.Х. знае и може да прилага разписаните в ЗДвП административни
мерки и наказания. Доказателства в тази
насока са и издадените и приложени на л.52-54 от делото заповеди за прилагане
на ПАМ, издадени от Началника на сектор ПП и Началник на група в ОД на МВР въз
основа на съставени от Х. АУАН за констатирани нарушения по чл.190, ал.3 от
ЗДП. Именно поради констатацията на Комисията за наличие на съставени актове за
нарушения на чл.190, ал.3 от ЗДП от Х., изземване на СУМПС на водача, е изведен
правилен извод, че Х. познава разпоредбите, регламентиращи служебната дейност в
тази част, но има пропуски в прилагането на тези разпоредби, защото в
определени случаи на административни нарушения вместо съставяне на АУАН, е
предприел съставянето на фишове и неизземване на СУМПС, за да може да се
приложи и ПАМ спрямо водачите.
Тук е мястото да се посочи, че
съдът намира за неоснователни възраженията на Х., че издаването на фиш, а не
съставянето на АУАН и изземването на СУМПС се е случило поради липса на
категорични данни при проверката дали е платена глобата от водача.
Жалбоподателят твърди, че именно липсата на категорични данни при проверка в
софтуерния инструмент на МВР, с оглед на което е издадено писмо
рег.№8121р-16616/1.08.2017 год. на главния секретар на МВР, го е мотивирало в
тези случаи да не съставя актове за нарушения, за да не нарушава правата на
водачите , като ги лишава от право да управляват МПС поради отнемане на СУМПС.
Видно е от приложеното на л.50-51 от делото писмо с цитирания номер, че в него
е указано следното: При установяване на водачи, за които при проверка чрез
работните станции за отдалечен достъп има данни, че управляват МПС с влязло в
сила наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане,
преди прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171. т. 1, буква „.д"
от ЗДвП, следва да се извършва
допълнителна проверка за наличие на реално постъпили плащания на дължимите
глоби по ЗДвП. Проверката е посочено да се извършва в Софтуерния инструмент на МВР
за проверка на платени фишове, електронни фишове и наказателни
постановления на посочен електронен адрес. Разпоредено е да се създаде организация в работно време
проверката по т. 6 да се осъществява в отдел/секторите „Пътна полиция" или
в РУ на МВР от определените служители с права на достъп до Софтуерния
инструмент. Проверките да се извършват незабавно с цел оказване съдействие на
служителите, осъществяващи пряк контрол по ЗДвП на пътя. В извънработно време
проверките в Софтуерния инструмент да се възложат на назначените за дежурни в
ОДЦ/ОДЧ или на други служители по преценка на директорите на ОДМВР/СДВР.
Дадените указания с това писмо
според съда жалбоподателят интерпретира неправилно. Според съда ако при
проверката на място, когато водачът е бил спрян и е установено неплащане на
наложена глоба по влязло в сила НП/ЕФ, при което Х. не е могъл с категоричност
да установи дали е или не е заплатена глобата в установения срок, не е следвало
да съставя фиш само поради невъзможност за проверка на този факт в момента.
Жалбоподателят е следвало да извърши допълнителна проверка, която при липса на
възможност за извършване в момента, е могла законосъобразно да бъде извършена в
рамките на преклузивните срокове по ЗАНН за съставяне на АУАН, считано от
извършване на нарушението и откриване на нарушителя. Ако при тази допълнителна
проверка установи, че дължимата глоба е заплатена, не е следвало да съставя не
само АУАН , но и фиш. Ако установи неплащане на дължимата глоба, е следвало да
му отправи покана за съставяне на АУАН по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН и да
състави акт в негово присъствие. Това е така, защото актът за установяване на
административно нарушение е официален документ, издаден от изрично посочени от закона длъжностни лица
по установен ред и форма. Той е основният процесуален документ, който очертава
една необходима и незаменима фаза от развитието на административно
наказателното производство. До съставянето на акта се стига чрез извършване на
предварителна дейност по изясняване на основните въпроси на производството:
наличие на деяние, съставлява ли същото нарушение, кой е неговият автор и дали
е извършено виновно. Тази предварителна дейност е свързана със събирането по
надлежния ред на допустими и относими доказателства за релевантните за спора
факти. Под доказателства се разбират всички фактически данни, които се
използват за установяване на обстоятелствата по административнонаказателното
производство в съответствие с принципа на обективната истина. В зависимост от
характера на източника, от който постъпва доказателствената информация,
доказателствата се подразделят на първоначални и производни. Първоначални са
тези, които се явяват първоизточник на информация за установяване на
обстоятелства по административнонаказателното производство. Такива първоначални
данни –например дали е заплатена глобата по влязло в сила НП/ЕФ, могат да бъдат
събрани и допълнително, чрез допълнителна справка в софтуерния инструмент на
МВР по начин, че жалбоподателят да се снабди с категорични данни за наличие или
липса на плащане на наложените на водачите глоби. В противен случай липсата на годни,
събрани по надлежния ред доказателства за обстоятелствата във връзка с
извършеното нарушение, които да послужат
за съставяне на акта, би опорочило и съставения фиш и в този случай също
биха били нарушени правата на водачите, ако се състави фиш, а се установи , че
глобата е била платена. Самото съставяне на акта представлява единствено
официална констатация за извършеното нарушение, за неговия автор и за
доказателствата, които го установяват. Именно в това се изразява така
наречената констативна функция на акта. В този смисъл актосъставителят е
процесуален орган на административното обвинение, чиято основна функция е да
разследва нарушението, да събира доказателства, да разобличава нарушителя и да
създава процесуално условие за издаване на законосъобразно и обосновано наказателно
постановление. Затова липсата на първични доказателства в момента на проверката
и невъзможността на Х. да се снабди с
информация на място и по време на спиране на водача, не отменя задължението му
да извърши разследване , да събере информация и доказателства и според
характера на тази информация или да не съставя изобщо АУАН, или да състави
такъв, след като призове водача за съставянето му. Според съда това е вложеният
в писмото на главния секретар на МВР смисъл на указанията да бъде извършена
проверка, която жалбоподателят е интерпретирал неправилно, поради което не е
съставил актове за нарушения в процесните случаи.
Пълномощникът на жалбоподателя
се позовава на съображенията, изложени в съдебен акт по аналогичен случай, че
предвид правораздавателния характер на административнонаказателната дейност и конкретно
издаването на фишове по ЗДП, контрол
върху тази дейност могат да извършват единствено органите , предвидени в закона. И по
–конкретно, че влезлите в сила фишове не подлежат на обжалване и представляват
стабилни правораздавателни актове, като осъщественото с тях приложение на
закона не може да бъде проверявано нито по съдебен ред, нито по друг начин,
като с правомощия за проверката им за законосъобразност не разполага и
дисциплинарно-наказващия орган. Затова и направеният извод от ДНО, че
жалбоподателят, с издадените от него фишове е приложил неправилно закона, не
обуславя основание за търсене на дисциплинарна отговорност от същия за
неизпълнение на задължението и да изучава разпоредбите, регламентиращи
служебната и дейност. Настоящия състав на съда по принцип споделя единствено
съображенията, че влезлите в сила фишове, глобите по които не са платени доброволно
в седем дневен срок , се смятат за влезли в сила НП. Това изрично е разписано в
разпоредбата на чл.186, ал.7 от ЗДП. Но според настоящия състав това означава,
че фишът се приравнява на влязло в сила НП единствено относно своите последици
и възможност за предприемане на действия по неговото принудително изпълнение. В
този смисъл, фишът действително има правораздавателен характер, но от това и от
факта, че не подлежи на обжалване пред съда,
първо не може да се направи извод, че не следва да се спазват правилата
за издаването му и по-конкретно, при неспазване на същите не може да се търси
дисциплинарна отговорност за съставителя му . Защото противното би превърнало в
произвол издаването на фишове вместо актове за нарушения. И на второ място, не
следва да се измества фокусът на конкретния казус. А той не е , че е издаден
незаконосъобразен фиш, а е, че не е съставен АУАН, при задължение в ЗДП да се
състави такъв и с него да изземе СУМПС, и на това основание-спрямо водача да се
приложи ПАМ. Които неосъществени действия безспорно не са извършени от
жалбоподателя, независимо от това дали издаденият от него фиш е законосъобразен
или незаконосъобразен.
За неотносимо съдът намира
възражението на пълномощника на жалбоподателя, че пред Конституционния съд е
образувано дело с искане за обявяване
противоконституционност на разпоредбата
на чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДП. Действително , такова дело е образувано под №11/2020
год. По делото обаче няма постановено решение. А конституционното
решение има действие занапред (ex nunc), съобразно чл. 151, ал. 2 от Конституцията. С влизането му
в сила обявената за противоконституционна норма престава да действа, т. е.
престава да регулира съответните обществени отношения от влизане в сила на
решението и занапред. Решението на Конституционния съд има конститутивно действие, пряка последица от което е обезсилване
действието на отменената норма. Това означава, че заварените висящи
правоотношения, които са били породени от юридическия факт, регламентиран с
обявената за противоконституционна норма, следва да бъдат уредени съобразно
извършеното пренормиране. Решението на Конституционния съд е нормативен
юридически факт, който е от значение за делото и който съдът е длъжен да вземе предвид при постановяване
на акта си. В случая обаче, към датата
на издаване и влизане в сила на фишовете за неплатени глоби, не е имало
постановено и влязло в сила решение на КС, с което е обявена за
противоконституционна разпоредбата на чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДП Следователно,
не се касае за заварено висящо правоотношение, а за приключило с влязъл в сила към
датата на издаването му акт (фиш) правоотношение.
Независимо от
горните изложени от съда съображения обаче, съдът намира, че Х. неправилно е
наказан по дисциплинарен ред с оспорената заповед, която е издадена при
неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата, събрани от
ДНО, поради следните съображения:
В цитираното по-горе в
мотивите на съдебния акт писмо рег.№8121р-16616/1.08.2017 год. на главния
секретар на МВР е указано следното по т.8:
Изискванията за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „д“ и чл. 171, т.
2, буква „к“ от ЗДвП, както и изискванията на чл. 159, ал.2 от ЗДвП да не се
прилагат за дължими глоби, наложени за нарушения на Кодекса за застраховането.
Съобразно чл. 5 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за
организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на
вътрешните работи, заповед е всяко писмено или устно назовано действие, което
трябва да се изпълни, издадено от началник на подчинените му държавни служители
в съответствие с неговите правомощия или със заповед на горестоящ началник. Разпореждането е устно или писмено указание
чрез резолюция, издадено от орган на подчинените му държавни служители, което е
свързано с изпълнение на функционалните им задължения или със заповед на
горестоящ началник. Заповедта и разпореждането се издават само във връзка със
службата. Съгласно чл.36 от ЗМВР, главният
секретар на МВР е висшата професионална длъжност в министерството и освен
разписаните в ал.2, от т.1 до т.3 правомощия, издава заповеди във връзка с
изпълнението на правомощията си. По аргумент от разпоредбата на чл.5 от
Инструкция№ 8121з-470 от 27.04.2015 г., издадените от него писмени актове са
задължителни за изпълнение от служителите в структурата на МВР. Задължително за
изпълнение в този смисъл, вкл. от Х. като служител в системата на МВР е и
цитираното писмо рег.№8121р-16616/1.08.2017 год. на главния секретар на МВР, в
т.ч. и в частта по т.8 да не се прилагат принудителни административни мерки по чл.
171, т. 1, буква „д“ и чл. 171, т. 2, буква „к“ от ЗДвП, както и изискванията
на чл. 159, ал.2 от ЗДвП за дължими глоби, наложени за нарушения на Кодекса за
застраховането. Вярно е, че ал.4 на чл.5 от Инструкцията дава възможност при
преценка от страна на държавен служител, че издадената устна заповед е
неправомерна, да посочи основанията си за това на началника, който я е издал.
Когато заповедта бъде потвърдена писмено обаче, държавният служител я
изпълнява, като отговорност за последиците от изпълнението й носи началникът. В
случая съдържащите се в писмо рег.№8121р-16616/1.08.2017 год. на главния
секретар на МВР указания са в писмен вид и поради това са задължителни за
изпълнение. В този случай-по т.8 Х.
законосъобразно е могъл да не приложи разпоредбите, регламентиращи
служебната дейност по съставяне на АУАН и прилагане на ПАМ, като отговорността
за неприлагането се измества върху друго служебно лице от системата на МВР. Ето
защо Х. е могъл законосъобразно да не съставя актове за нарушения, с които се
изземва СУМПС на водачите и да не прилага ПАМ на последните, само при
установена констатация, че неплатените глоби на проверените водачи са наложени
за нарушения на Кодекса за
застраховането.От приложените по делото осем броя фиша за неплатени глоби
не става ясно тези неплатени глоби за нарушения на кой нормативен акт са
наложени. Ето защо и предвид, че от една страна Х. е имал право да не съставя
актове за неплатени глоби по Кодекса за застраховането, от друга страна е
съставил осем броя фиша за неплатени глоби вместо актове, за които не е ясно за
нарушения на кой нормативен акт са съставени, тогава дисциплинарно
разследващата комисия и дисциплинарно наказващия орган е следвало да изяснят
тези обстоятелства. Защото при констатация, че неплатените глоби са за
нарушения на КЗ, тогава не може да се ангажира дисциплинарната отговорност на Х.,
поради .факта, че той е изпълнил писмена заповед на главния секретар на МВР.
Дисциплинарната му отговорност е следвало да се ангажира едва при констатация,
че неплатените глоби са наложени за нарушения по друг нормативен акт, не по КЗ,
в който случай именно Х. е следвало да състави АУАН, а не фишове и да приложи
ПАМ, с каквото правомощие също разполага на основание т.1.8 от Заповед №316з-27/3.01.2018 год. на Директора на ОД на
МВР-Плевен. Като не е извършил проверка в тази насока и не е изложил
аргументирани съображения, подкрепени със съответните доказателства, ДНО е
издал оспорената заповед при неизяснена фактическа обстановка, с което е
нарушил правото на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице на защита,
както и административнопроизводствените правила.
В този смисъл основателни са и
възраженията на жалбоподателя, че ДНО не е събрал всички необходими
доказателства за изясняване на действителните факти от значение за
отговорността му, в т.ч. поисканите от самия Х. в дадените от него писмени сведения.
По т.1 и т.2 от сведението Х. е поискал прилагане на цитираното писмо на
главния секретар с указанията по прилагането на чл.190, ал.3 от ЗДП, а по т.2 е
поискал прилагане на издадените за процесния период от него АУАН за нарушения
на чл.190, ал.3 от ЗДП. Не е ясно дали органът е приобщил по преписката писмото
на главния секретар, но видно от материалите по преписката е, че не е направил
анализ, не е събрал доказателства и не е изложил мотиви относно указанията,
дадени с т.8 на това писмо относно конкретния
случай. Т.е. не е събрал доказателства за нарушения на кои нормативни актове
водачите са имали неплатени глоби, за които са им издадени фишове от Х.. Допуснатото
нарушение на административнопроизводствените правила настоящият състав на съда преценява
като съществено, защото, ако не беше допуснато-ако бяха събрани доказателства
за това неплатените глоби, за които са издадени фишове вместо актове от Х. за
нарушения на кои нормативни актове са издадени, ако тези доказателства бяха
анализирани и обсъдени, ДНО е могъл да достигне и до друго разрешение на
поставения пред него за разглеждане въпрос. Ето защо на това основание
оспорената заповед следва да се отмени.
Допуснато е и друго нарушение при провеждане на
дисциплинарното производство. Издаването на осем броя фиша и съответно –
неиздаването на осем броя АУАН, с които да се отнемат и СУМПС, не съставлява
едно нарушение на служебната дисциплина, а всяко едно от тях съставлява отделно
, самостоятелно нарушение. Всичките, макар и от един и същи вид, се отличават помежду си по това, че са извършени с повече от една
прояви, не са осъществени последователно, а отделно и независимо едно от друго,
не са резултат на едно предварително взето и непрекъснато подновяващо се в хода на проявлението им решение, при
различни условия на времето, мястото и т.н.. Затова и в случая Тълкувателно
решение №2 от 18.06.1999 год. на ВКС по н.д. №2/98 год., ОСНК, е неприложимо.
Тук се касае за извършени през определен период от време, на различни места, по
отношение на различни субекти, действия по съставяне на фишове, вместо АУАН. Ако
са били квалифицирани като отделни дисциплинарни простъпки, ДНО е следвало да
констатира, че за едно от тях е изтекла
давността за дисциплинарно преследване, поради което не е следвало ДНО да взема
същото предвид при ангажиране на отговорността на дееца за този вид нарушения.
ДНО, в зависимост от това дали се касае за системни нарушения по смисъла на §1,
т.22 от ДР на ЗМВР или не, е следвало да избере някой от следните подходи: ако
държавният служител е извършил две едновременно
установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като
определи наказание за всяко, може да наложи по-тежкото от определените наказания, когато
за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни
наказания; едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато
за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания-чл.197,
ал.3 от ЗМВР; да наложи дисциплинарно наказание за системни
нарушения на служебната дисциплина-чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР, ако установи
извършени такива системни деяния по смисъла на §1, т.22 от ДР на ЗМВР; респективно да възприеме друг подход на наказване в
зависимост от особеностите на конкретния случай, но не и да възприема осемте
отделни простъпки като едно дисциплинарно нарушение.
Ето защо и
на посочените основания настоящият състав на съда намира, че оспорената заповед
е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
При този
изход на делото и с оглед направеното искане от жалбоподателя, на последния
следва да се присъдят поисканите, направени и доказани с разходооправдателни
документи по делото разноски, както следва: 10 лева държавна такса за
подадената жалба-л.7; 400 лева поискано, договорено и изцяло платено в брой
възнаграждение за един адвокат, видно от пълномощно/договор.
Воден от горното и на осн. чл. 172, ал.1 и
ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, по жалбата
на Д.А.Х. ***, Заповед №УРИ 316з-3537/29.10.2020 год.. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, с
която на Х. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение за срок
от шест месеца“.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Плевен гр.Плевен, ул ***да
заплати в полза на Д.А.Х. ***, с ЕГН **********, направените по делото разноски
общо в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по
аргумент от чл.211, изр.последно от ЗМВР.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
С Ъ Д И Я :