Присъда по дело №132/2021 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 78 |
| Дата: | 20 декември 2021 г. (в сила от 5 януари 2022 г.) |
| Съдия: | Димитър Бишуров |
| Дело: | 20215220200132 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 27 януари 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ:
Обвинението е от частен характер.
С подадената до съда частна тъжба, частният тъжител Ф. К. С., ЕГН
********** е повдигнала обвинение против подс. А. М. Х., ЕГН **********
за престъпление по чл.148 ал.1, т.1 във вр. с чл.146 ал.1 от НК, а именно
затова, че на 29.07.2020г., в с. Добровница, обл. Пазарджишка, в заведение
„Еуфория“ е казал нещо унизително за честта и достойнството й, в нейно
присъствие, като обидата е нанесена публично.
Срещу подс. А. Х. е предявен и приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес гр.иск от частния тъжител Ф. С. за сума в размер на
5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените с
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 29.07.2020г., до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание частният тъжител С. се явява лично и с повереник,
чрез който поддържа обвинението и пледира за осъждане на подсъдимия,
както и за уважаване на гр. иск в пълен размер.
Подсъдимия се явява лично в съдебно заседание и със защитник. Не се
признава за виновен по повдигнатото обвинение и дава подробни обяснения
по същото.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата
на чл.301 от НПК, съобразявайки закона и по вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
Частния тъжител Ф.С., заедно със съжителстващия с нея на семейни
начала – св. И.П., били съдържатели на заведение „Еуфория“, находящо се в
центъра на с. Добровница, обл.Пазарджишка.
Подс. А.Х., живущ в същото село, бил редовен клиент на въпросното
заведение, откъдето често поръчвал вечеря за вкъщи. Х. работел като
разносвач на хляб до различни търговски обекти, при което работният му ден
започвал в ранните сутрешни часове - около 02:00 часа и приключвал около
обяд. След това лягал да спи и около 16:00 – 16:30 часа се събуждал.
Обикновено с жената, с която съжителстват на семейни начала – св. М. Н.,
вечеряли около 18:30 часа, след което около 20:00 часа, Х. си лягал, за да се
наспи до следващия работен ден. Общо взето така преминавало ежедневието
на подсъдимия, когато бил в работен режим.
На 29.07.2020 год., след като се събудил от сън около 16:00 – 16:30 часа,
подс. Х. се обадил по телефона на тъжителката С. и поръчал храна за вкъщи.
Поискал обаче тя да е готова за около 18:30 часа, когато щял да отиде до
заведението, за да я вземе. Поръчката му била приета.
1
Около 17:10 часа подс.Х. получил телефонно обаждане от тъжителката,
която му казала, че поръчаната от него храна била готова. Той с учудване
попитал С. защо толкова рано е приготвила храната, след като уговорката
била за 18:30 часа. Това подразнило тъжителката С., която му казала ако иска
да отиде и да вземе храната си, а ако иска да не ходи, но че тя повече нямала
да се занимава с него. Този разговор бил проведен от телефона на
подсъдимия на включен високоговорител, като станал достояние и на
неговата приятелка. След приключване на разговора подс. Х. и св.М. Н. се
спогледали, но в крайна сметка той решил да отиде до заведението и да вземе
храната, въпреки че щяла да изстине до времето на планираната вечеря.
Около 17:30 часа подс.Х. влязъл в заведението и се насочил към
вътрешността му, където се намирал барплота. В този момент в заведението
била тъжителката и нейна приятелка – св.Д.Р.. Двете седели на маса в близост
до барплота и си говорели. Като видяла Х., тъжителката станала от масата и
отишла зад барплота, след което поставила поръчаната храна на него. Х.
извадил пари, за да плати, но същевременно отново попитал защо толкова
рано била приготвена храната, при положение, че уговорката била за 18:30
часа. Това още повече подразнило С., която казала на Х.: „Ти на какъв ми се
правиш … Аз няма да ти засичам на теб времето“, след което взела
пликовете, в които била храната и ги дръпнала назад към себе си. Тогава Х.
казал на С., че такова „селско“ държание не бил виждал никога, както и че
повече няма да стъпи в заведението. Веднага след това се обърнал и тръгнал
да излиза. На маса пред заведението стояли св.Тр. Тр. и още едно лице,
непознато за Х.. Те го попитали какво става, а той започнал да обяснява, че
бил поръчал храна, която била приготвена по-рано от уговореното, но така
или иначе дошъл да я вземе. В този момент от заведението излязла С., която
казала на Х. да не говори глупости зад гърба й, заплашвайки го, че щял да
види какво ще му се случил. След това подс. Х. се качил в автомобила, с
който бил дошъл и се прибрал в дома си.
Междувременно в заведението пристигнал съжителят на тъжителката –
св.И.П., който бил запознат с описаните до тук събития. Очевидно подразнен
от това, че Х. в крайна сметка не бил заплатил и не бил взел поръчаната
храна, той решил да се саморазправя с него. Св. П. поискал от св. Тр. Тр. да
го придружи до дома на подсъдимия, а последният приел. След това всеки от
тях се качил на своя си автомобил и потеглили.
След като пристигнал пред дома на Х., св.П. натиснал клаксона на
автомобила и слязъл от него. От автомобила си слязъл и св.Т., който застанал
пред входната врата на къщата на подсъдимия и безучастно започнал да
наблюдава ситуацията. Чувайки изсвирването на клаксона, под.Х. излязъл на
улицата, непосредствено пред входната си врата. Св.П. тръгнал към него,
питайки го защо се бил направил на интересен и не си бил взел яденето, а Х.
на свой ред го попитал дали той пък знае как жена му се била държала с него
и че не му била дала яденето. В този момент св.П. доближил Х., който се бил
облегнал на входната врата, след което неочаквано за него му нанесъл
2
юмручен удар в лицето. Веднага след това св.П. продължил да нанася
юмручни удари над подсъдимия по лицето и горната част на тялото, а
последният опитвал да се брани с ръце, но неуспешно. Св. П. успял да събори
подсъдимия на земята и го изритал в лицето. Х. успял да се изправи и се
насочил към входната врата, за да влезе в дома си, а когато бил с гръб, П. му
нанесъл още няколко юмручни удари в тила. Когато тъжителя отворил
вратата, се срещнал със св.Й. и св.Н. /неговата майка и жената, с която
съжителства/, които се запътили навън, след като чули шум, провокиран от
падането на тъжителя и удрянето му в желязната входна врата. В това време
св.П. и св.Т. се качили в автомобилите си и форсирайки същите се
отдалечили. Преди това П. на висок глас съобщил, че ще се завърнат. Св.Й.
веднага позвънила на тел.112 и съобщила за станалото, като изразила
тревогата си, че нападателят ще са върне. Въпреки това на място не били
изпратени полицейски служители.
Тук следва да се отвори една скоба, за да се каже, че за побоя нанесен
от св.П. над Х., по инициатива на последния било образувано НЧХД №
1570/2020г. по описа на ПзРС, което приключило с присъда от 16.09.2021г.,
влязла в сила на 01.10.2021г. С нея св. И.П. бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.130 ал.2 от НК спрямо А.Х., като бил
освободен от наказателна отговорност по реда на Глава ХХVІІІ от НПК и на
основание чл.78а ал.1 от НК му било наложено административно наказание
глоба в размер на 1200 лева. В полза на Х. не било присъдено обезщетение за
неимуществени вреди, т.к. той не предявил граждански иск в този процес.
На 27.01.2021 год., т.е. два дни преди изтичането на срока по чл.81, ал.3
от НПК, тъжителката Ф.С. инициирала настоящото наказателно производство
против подс. А.Х. с подаването на тъжба в РС-Пазарджик.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от на
обясненията на подсъдимия, частично от показанията на св. М. Н., а също и
от приетите по делото писмени и веществено доказателство – 1 бр.
компактдиск, съдържащ видеозапис от камера за видеонаблюдение пред дома
на подсъдимия.
Подс. Х. не се признава за виновен по обвинението в обида, като отрича
да е отправял, каквито и да било обидни изрази спрямо тъжителката.
Разказва, че когато отишъл да вземе храната от заведението и повторно
попитал С. защо я е приготвила по-рано от уговореното, тя му отвърнала
нелюбезно с думите: „Ти на какъв ми се правиш … Аз няма да ти засичам на
теб времето“, след което прибрала храната. На всичко това Х. отвърнал, че
такова „селско“ държание не бил виждал никога, както и че повече няма да
стъпи в заведението.
Съдът кредитира изцяло тези негови обяснения, т.к. ги намери за
достоверни и обективни. Показанията на св. М. Н. не допринасят пряко за
установяване на фактите, включени в предмета на доказване по настоящото
дело, т.к. тя не е била очевидец на инкриминираните събития с тъжбата.
3
Нейните показания имат отношение към събитията, развили се пред дома на
подсъдимия и в частност относно нанесения побой от П. над Х.. Показанията
на тази свидетелка обаче съдът анализира с цел преценка на достоверността
на обясненията на подс.Х. от една страна и на показанията на свидетелите П.
и Т. от друга. Съдът констатира, че св. М. Н. говори истината относно
обстоятелствата по нанесения побой от П. над Х., което изцяло кореспондира
на обстоятелствата изведени от приобщения като веществено доказателство
компактдиск, съдържащ видеозапис на самия побой. Това веществено
доказателство в пълна степен кореспондира и на обясненията на подс.Х. във
връзка със събитията по нанесения му от П. побой. От всичко това може да се
заключи, че щом св. Н. и подсъдимия говорят истината за тези обстоятелства,
то те казват истината и за останалите – както за това, че С. се обадила около
17:10 часа и казала на Х., че поръчаната храна е готова без да се съобрази, че
желанието му е било това да стане около 18:30 часа, така и за това, че когато е
отишъл да вземе храната, Х. по никакъв начин не е обиждал тъжителката.
По делото бяха разпитани като свидетели Д.Р., Тр. Тр., Ст. П. и И.П.,
които депозираха показания в подкрепа на обвинението, доколкото първите
трима посочиха, че са чули как подс.Х. бил обиждал тъжителката, когато
отишъл да вземе поръчаната храна от заведение „Еуфория“, а последният – че
научил от останалите как тъжителката била обиждана.
Съдът обаче не даде вяра на нито един от тези четирима свидетели
първо, защото констатира, че И.П., Д.Р. и Тр. Тр. са заинтересовани от
неговия изход в посока на обосноваване на обвинителната теза. Това пък е
така, защото П. съжителства на семейни начала с тъжителката. Д.Р. пък е
близка нейна приятелка, т.к. и самата тя посочи това. Отделно поясни, че
децата им спортуват заедно и по този повод си правят услуги, като една от тях
ги кара или забира от тренировки, но това по-често правела С.. Р. пък, за да й
върне услугата, й помагала често в заведението, като сервирала, отсервирала,
приготвяла салати за клиенти и т.н., особено, когато имало организирани
събития или повече клиенти. Т. пък посочи, че бил нещо като ВИП-клиент в
заведението, както сам той се изрази, както и че е приятел на И.П., което
прави очевидна неговата заинтересованост. Относно св. Ст. П. не се събраха
данни, откъде произлиза заинтересоваността му, но тя е очевидна, предвид
начина, по който същият възпроизведе уж действително възприетото от него,
което пък влезе в противоречие с някои от другите свидетели на обвинението.
Освен заради констатираната заинтересованост на горепосочените
четирима свидетели, съдът не им даде вяра, т.к. установи, че показанията на
някои от тях са вътрешно противоречиви, а след това и противоречиви, и
житейски нелогични едни спрямо други, за което ще се изложат подробни
съображения.
Тук вече е мястото да се посочи, че с частната тъжба С. е
инкриминирала обидни изрази, които твърди, че са били отправени от
подсъдимия по неин адрес, както следва: „боклук“, „мърляк“, „свиня“ и
4
отправени псувни.
В своите показания св.Д.Р. разказва, че когато подс.Х. влязъл в
заведението, тя стояла на маса в близост до барплота и макар че говорела по
телефона, чула как започнала разправията между него и С. по повод на
храната. Твърди, че е чула точните обиди отправени от Х. към С., а това били
думите: „боклук“ и „свиня“. Дори в очната ставка проведена между нея и
подсъдимия, Р. заявява категорично, че чула обидните изрази „боклук“ и
„свиня“, както и че друга обидна дума не е чула. Това на първо място
дискредитира истинността на заявеното в частната тъжба, т.к. ако
подсъдимият действително бе изрекъл инкриминираните обидни изрази, то
няма никаква логика св.Р. да не ги чуе и възпроизведе. Тя обаче не съобщава
да е чула обидата „мърляк“, нито каквито и да било отправени псувни.
Отделно от това, според св.Т., когато той и св.Ст. П. седели на масата
извън кафето в един момент чули, че Х. обиждал тъжителката. Той сочи, че
чул обидните изрази: „прасе“ /но за него не бил много сигурен – бел. моя/
„боклук“, „мърляк“ и „свиня“. Това е първото противоречие, което изпъква
между показанията на св.Р. и св.Т., т.к. ако е вярно казаното от последния, то
няма логика и Р. да не е чула обидните изрази „прасе“ и „мърляк“, още
повече, че тя се е намирала вътре в заведението, в непосредствена близост до
Х. и С., а св.Т. е бил на маса отвън. Трябва да се каже и това, че св.Т. също не
съобщава да е чул псувни по адрес на тъжителката, което по подобие на Р.
също дискредитира истинността на описаното в тъжбата.
Не убягна от вниманието на съда и това, че св.Т. не каза истината и за
още един съществен факт, който, макар и да е извън предмета на доказване по
това дело, има значение за преценка на достоверността на съответните
свидетелски показания. Става въпрос за събитията свързани с нанесения
побой от св.П. над Х., след като последният се върнал от заведението в дома
си, където след около петнадесетина минути пристигнали съжителстващият с
тъжителката, придружаван от Т.. Та, според св.Т. инициатор на сбИ.ето
тогава бил подс.Х., който пръв посегнал на И.П., а след това той му отвърнал.
Това категорично не е вярно, т.к. се опровергава на първо място от казаното
от св.П., който призна, че пред дома на Х. той пръв е посегнал и го е ударил.
Каза буквално: „Аз посегнах първи…“, уточнявайки, че това станало след
като Х. го напсувал. Заявеното от св.Т. относно това кой е бил инициатор на
побоя се опровергава категорично и от вещественото доказателство -
компактдиск, на който се съдържа видеозапис на събитията около побоя над
Х.. На записът ясно се вижда, че П. започва пръв да удря Х., като му нанася
няколко юмручни удара в главата и тялото, поваля го на земята и го рита с
крак в лицето, а последният единствено опитва да се брани с ръце, но
неуспешно. Всичко това даде достатъчно основание на съда да не вярва на
думите на св.Т. и най-вече на разказаното от него досежно обиди, отправени
от подсъдимия към тъжителката.
Противоречията и несъответствията между свидетелите обаче не спират
5
до тук. Така например св.И. Панев твърди, че след като подс.Х. си тръгнал от
заведението, той получил телефонно обаждане от С., която била разстроена и
казала, че горният я обиждал с израза „дебела свиня“, както и че я псувал на
майка. Според св.Р. обаче, не С., а тя лично се била обадила на П. по
телефона, за да го информира, че горната била обиждана от Х.. Това
противоречие не бе преодоляно при проведената очна ставка между П. и Р..
Същото, макар и несъществено на пръв поглед, за пореден път илюстрира
недостоверността на свидетелите на обвинението, т. к. е немислимо да се
повярва на П. или Р., че някой от тях е забравил кой точно се е обадил на
горния, за да го информира за отправените обиди към жената, с която
съжителства, при положение, че и двамата сочат колко дълбоко разстроена е
била С..
По-нататък в своите показания св.П. сочи, че когато пристигнал в
заведението, отвън на масата стояли св. Тр. Тр., св.Ст. П. и още едно
непознато му момче. Твърди, че пред заведението разговарял с Т. и П., които
му казали, че Х. бил обидил С. с израза „прасе дебело“. Изрично подчертава,
че св.Ст. П. му казал тогава, че влизал в заведението да изведе Х., т.к. чул, че
обижда С. с думите „свиня“ и „прасе“.
От своя страна обаче св.Ст. П. заявява, че след като С. била обиждана и
Х. си тръгнал от заведението, той самият след няколко минути също си
тръгнал, като не се бил срещал тогава с И.П.. Това казва и св.Т.: „С. си отиде,
защото имаше работа за вършене“. Всичко това иде да покаже, че св.И.П.
лъже за разговора си със св. П. и за споделените от него обидни изрази,
очевидно с цел да подкрепи обвинението.
По инициатива на съда бе проведена очна ставка между св.П. и св.П. с
оглед преодоляване на противоречието относно това дали двамата са се
срещали и разговаряли в заведението, след като Х. обиждал С. и си тръгнал.
Не може да не направи впечатление, че в очната ставка св.П. еволюира в
показанията си, като каза, че когато пристигнал пред заведението там бил
само св.Т.. Също така П. се опита да отрече факта, че в основаният си разпит е
казал, че бил разговарял и със Ст. П., който му споделил какви обиди били
отправени от Х. към С.. След като дадените от него показания му бяха
припомнени чрез прочитането им от съда, П. се опита да внуши, че тогава не
бил имал предвид, че и Ст. П. е бил пред заведението, а че му бил казал за
отправените обиди след време. Наивно би било да се повярва и на това
обяснение на св.П., т.к. в края на своя основен разпит той каза буквално:
„Когато напуснах заведението /говори за тръгването към дома на Х. – бел.
моя/ Т. тръгна с мен и не знам колко хора е имало още. С. ми каза, че е влизал
да го извежда, защото чул „свиня“, „прасе“ и го помолил да излезне“. Не
може да ненаправи впечатление, че П. говори за събитията в момента на
пристигането му в заведението, когато С. П. му бил сподели, че чул обиди и
ходил да извежда Х.. Всичко това е достатъчно да не се вярва и на св.И.П..
Относно показанията на св.Ст. П. следва да се каже, че при тях също
6
изпъква едно съществено противоречие с показанията на св.Р. и св.Т.. Според
П., след като Х. бил влязъл в заведението, почти мигновено започнали да се
чуват викове, като той лично чул, че подсъдимият псувал тъжителката на
майка и й казвал „Свиня дебела, ще те унищожа!“. След това сочи, че той
влязъл и казал на Х. да престане и да напусне, а когато последният излизал от
заведението, продължавал да сипе обиди, като казвал: „дебела свиня“,
„мърша“, „боклук“, „майка ти ще еба, ще те унищожа“.
Тук отново следва да се подчертае, че ако всичко казано от св.П. е
вярно, то няма как цитираните от него обидни изрази и в частност псуването
на майка или заплахата за унищожаването, да не бъдат чути, респ.
възпроизведени на първо място от св.Р., която е била в непосредствена
близост до подсъдимия и тъжителката. Последната обаче не съобщи нито за
отправени псувни, нито за останалите обиди с изключение на „свиня“ и
„боклук“. Също не трябва да се забравя и това, че св.Т. също не съобщава за
отправени, каквито и да било псувни от подсъдимия към тъжителката, а той е
бил заедно със св.П. пред заведението, при което ако е вярно казаното от
последния, горният също би следвало да е чул такива.
Всички изтъкнати до тук съществени противоречия и несъответствия в
показанията на свидетелите, ангажирани от частния тъжител, дадоха повод на
съда да заключи, че обвинението против подсъдимия е било скалъпено от
страна на С. и то след като е станало ясно, че Х. е завел наказателно дело от
частен характера против И.П. за нанесения му побой. Индиция за това е и
обстоятелството, че настоящото дело е било образувано от страна на
тъжителката само два дни преди изтичането на преклузивния срок по чл.81
ал.3 от НПК.
По тези съображения подс. А. Х. беше признат за невиновен и оправдан
по обвинението за извършено престъпление по чл.148 ал.1, т.1, вр. с чл.146
ал.1 от НК, а именно за това, че на 29.07.2020г., в с.Добровница, обл.
Пазарджик в заведение „Еуфория“ е казал нещо унизително за честта и
достойнството на Ф. К. С., в нейно присъствие, като обидата е нанесена
публично.
Предвид факта, че подсъдимият беше оправдан по повдигнатото
обвинение, то бе отхвърлен като неоснователен и предявеният против него
граждански иск в размер на 5000 лева от ч.хтъжител С..
При този изход от делото и на основание чл. 190 ал.1 от НПК съдът
осъди Ф.С. да заплати на А.Х. сторените от него разноски в размер на 400 лв.
– платен адвокатски хонорар.
По тези съображения съдът постанови присъдата си и изложи мотивите
към нея.
7
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8