№ 403
гр. Перник, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720106343 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. А. Я., с ЕГН: **********, чрез адв.
К. П., срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска
да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника
следните суми: сумата от 1493.13 лева – остатък главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия периода от 01.05.2007 г. до
30.04.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.03.2010 г., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
1804/2010 г. по описа на Пернишкия РС и която сума е претендирана по изп.д.
№ 1342/2010 г. по описа на ЧСИ СТ.Б., поради погасяване на сумата по
давност. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че поради незаплатени от ищеца суми
срещу него от страна на ответното дружество било образувано ч.гр.д. №
1804/2010 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на същото бил издаден
изпълнителен лист за процесната сума за главница – в пълен размер на
1534.97 лева за периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г., както и за
обусловените от нея вземания за обезщетение за забава – в размер на 304.96
лева за периода от 01.07.2007 г. до 22.02.2010 г. и разноски – в размер на
125.20 лева.
На следващо място твърди, че по молба от 23.12.2010 г. от дружеството
като взискател и въз основа на посочения изпълнителен лист било образувано
изп.д. № 1342/2010 г. по описа на ЧСИ СТ.Б.. Уточнява се, че по
изпълнителното дело са извършвани множество справки за имуществено
състояние на длъжника като е искано и налагане на запор. В тази връзка по
1
изпълнителното дело били събрани известни суми – достатъчни според ищеца
да покрият разноските и лихвите по изпълнителния лист и частично
главницата. Впоследствие обаче в продължителен период от време срещу
длъжника не били предприемани изпълнителни действия.
Доколкото повече от две години не били нито искани или извършвани
каквито и да било изпълнителни действия, нито били събрани повече суми
ищецът счита, че процесното изпълнително дело било прекратено по право на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Независимо от това дружеството
продължавало да търси заплащане на процесните суми.
Излагат се подробни доводи, че процесните суми са погасени по
давност, доколкото след датата на последно събраната сума е изминал период
от повече от 3 години, каквато била приложимата в случая давност, съгласно
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Поддържа се, че дори давността да е пет години,
същата отново е изтекла. Излагат се и доводи с оглед приложението на
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в настоящия случай.
В тази връзка се иска предявените искове да бъдат уважени. С исковата
молба не са представени писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват
като неоснователни. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бездействал
по отношение принудителното събиране на процесните вземания, а напротив
– образувал е изпълнително дело въз основа на притежавания изпълнителен
лист, а именно: изп.д. № 1342/2010 г. по описа на ЧСИ СТ.Б.. В хода на
посоченото изпълнително дело били предприемани регулярно множество
изпълнителни действия, които прекъсвали давността за процесните вземания.
По тези съображения и дружеството счита, че същите не са погасени по
давност. В тази връзка се излагат подробни доводи с оглед приложението на
Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в настоящия случай. Цитирана е и съдебна практика – Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. С тези аргументи
се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
В хода на производството по делото е изискано и приложено копие от
изп.д. № 1342/2010 г. по описа на ЧСИ СТ.Б..
В съдебно заседание, проведено на 20.03.2023 г., ищецът чрез
процесуалния си представител изразява писмено становище за уважаване на
иска.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
постановяване на решение съобразно всички събрани и приети доказателства.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
2
Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. №
1342/2010 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. от ответното дружество е депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК срещу ищеца за вземането за главница, остатъкът от което е
предмет на настоящото производство, както и за обусловените от същото
вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед от 10.03.2010 г. по
ч.гр.д. № 1804/2010 г. по описа на РС Перник. Доколкото липсват данни за
подадено възражение заповедта е влязла в сила, като по делото е издаден
изпълнителен лист от 02.09.2010 г. Въз основа на последния по молба на
ответното дружество от 23.12.2010 г. е образувано изпълнителното дело при
ЧСИ СТ.Б., като на последния е възложено да извърши действия по
принудително изпълнение в това число като наложи запор върху вземания на
длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 1342/2010 г.
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ от 03.01.2011 г. – връчена на длъжника лично на дата
11.01.2011 г.
На следващо място от материалите по изпълнителното дело се
установява, че на 14.03.2011 г. е наложен запор на трудово възнаграждение на
длъжника. В тази връзка и от заплатата на длъжника са удържани ежемесечно
по 56 лева – считано от м. 06.2011 г. до м.01.2012 г. /27.01.2012 г. – дата на
последна удръжка/. От така постъпилите суми 412 лева са преведени на
взискателя и 60 лева на съдебния изпълнител /видно от печати на гърба на
изпълнителния лист/. Съгласно справка в НОИ трудовият договор на ищеца
длъжник е прекратен на 29.12.2011 г. като в тази връзка последната удръжка е
от 27.01.2012 г.
Извън горепосочените действия по изпълнителното дело не са
извършвани никакви други действия, нито са постъпили повече суми.
Налице е постановление за прекратяване на изпълнителното дело – от
06.03.2023 г.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
остатъка от вземането за главница по изпълнителен лист от 02.09.2010 г.,
издаден по ч.гр.д. № 1804/2010 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема
посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба
/а и от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента
на предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело
относно процесното вземане.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира за допустима исковата претенция в
цялост. Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
3
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му. Това
разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш
взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно
значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на
давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за
недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след
влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като
погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на
ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново
изпълнително дело докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се
установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна
обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
Исковата претенция е допустима в цялост, независимо от постъпилите
плащания на обща стойност 472 лева, доколкото предмет на настоящото дело
е единствено остатъкът от задължението за главница. В тази връзка и
съгласно правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД сумата от 412 лева /колкото са
преведени на взискателя/ е отишла за погасяване на обезщетение за забава,
лихви и разноски, които не са предмет на настоящото исково производство.
По основателността:
4
По иска, предмет на настоящото производство, е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова /по тези
въпроси е постановено Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г.
на 3-то г.о. на ВКС, съгласно което давността е пет години дори при наличие
единствено на заповедно производство/. Налице е и противоречива практика
от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното
изпълнително действие или от последното поискано от взискателя действие
/по този въпрос е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/.
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
10.03.2010 г. по ч.гр.д. № 1804/2010 г. по описа на Пернишкия РС. В тази
връзка в настоящото производство подлежат на преценка единствено факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния случай посочената заповед за изпълнение е издадена на
10.03.2010 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на
връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
01.09.2010 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед
гореизложеното, считано от 01.09.2010 г. за процесните вземания е започнала
да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 02.09.2010 г. като въз
основа на посочените документи по молба на ответното дружество на
23.12.2010 г. при ЧСИ СТ.Б. е образувано изп.д. № 1342/2010 г. В тази насока,
между датата на влизане в сила на заповедта – 01.09.2010 г. и датата на
образуване на изп.д. № 1342/2010 г. – 23.12.2010 г. е изминал период от едва
няколко месеца.
На 03.01.2011 г. до длъжника е изпратена ПДИ, връчена му лично на
11.01.2011 г. На 14.03.2011 г. е наложен запор на трудово възнаграждение на
длъжника като последната удръжка по същия /в размер на 56 лева/ е била с
дата 27.01.2012 г. След тази дата не са постъпвали молби от взискателя и не
са събрани повече суми. В тази връзка и по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК изп.д. № 1342/2010 г. действително следва да се приеме за прекратено по
право на 27.01.2014 г. /две години след последната удръжка по запор на
вземане по арг. от Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то
г.о. на ВКС/. В периода на висящност на изп.д. № 1342/2010 г. от 23.12.2010
г. до 27.01.2014 г. за процесните вземания не е текла давност, доколкото
същата е била спряна – съгласно Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на
Пленума на ВС. Последното предвижда, че по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД
подаването на молба за образуване, съответно образуването на изпълнително
5
производство представлява действие, което прекъсва давността относно
вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес. В тази връзка и давността за вземанията
е започнала да тече отново от 27.01.2014 г. /предвид разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС/.
От 27.01.2014 г. до образуване на настоящото дело /22.12.2022 г./ обаче
е изтекъл период от повече от пет години, поради което исковата претенция
следва да се приеме за основателна.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски за държавна такса 59.73 лева, 24 лева
такса за копие от изпълнително дело и 450 лева – адвокатски хонорар
/съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК/. Посочените разноски са
действително извършени, видно от приложени платежни нареждания и
договор за правна защита и съдействие. В тази връзка сумата от общо 533.73
лева следва да бъде присъдена изцяло. Така претендираният хонорар съдът не
намира за прекомерен предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения съответно
цената на иска и фактическата и правна сложност на делото.
Претенцията за разноски на ответното дружество е неоснователна.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. А. Я., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. ***** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“ следните суми: сумата от 1493.13 лева – остатък
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия периода
от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.03.2010 г., за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 1804/2010 г. по описа на Пернишкия РС и която сума е претендирана по
изп.д. № 1342/2010 г. по описа на ЧСИ СТ.Б., поради погасяване на сумата по
давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Д. А. Я., с ЕГН:
********** и адрес: гр. ***** сумата от общо 533.73 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство – за държавна такса, копие от
изпълнително дело и адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7