Решение по дело №182/2023 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на Сдружение „Боец-България обединена с една цел“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Видин, ж.к.“Панония“,бл.4,вх.3,ап.157, представлявано от Г.Г., против Решение №07-02-11/21.07.2023г., издадено от Изпълнителния директор на „БУЛГАРГАЗ“ЕАД-гр.София, с което е постановен отказ да се предостави поисканата със Заявление рег.№50-00-2581/07.09.2022г. информация от т.2 до т.9 от заявлението.

Твърди се от жалбоподателя, че решението е незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон, административно-производствените правила, изискването за форма и целта на закона. Сочи се , че неправилно е прието , че исканата информация не може да бъде предоставена , тъй като засяга интересите на трети лица и е следствена тайна . Сочи се , че в решението са изложени неясни мотиви и същото е в противоречие с дадените указания в решението по АД № 37/2023г. на АС-Видин. Сочи се че е постановено в нарушение на административно-производствените правила, тъй като е споменато производство по чл.31,ал.1 от ЗДОИ за търсене на съгласие на трети лица, но липсват изложени фактически обстоятелства относно това кои са тези трети лица , получили ли са отговор и др. Сочи се, че не е ясно какви документи са приобщени към досъдебното производство, поради което няма как да бъде законосъобразен изводът , че е налице защитена от закона тайна , тъй като не може да се прецени дали обемът на поисканата от една страна обществена информация и на събраната по прокурорската преписка от друга съвпада или ако има някакво съвпадение каква част съвпада.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени отказа на ответника да им предостави поисканата обществена информация и да задължи ответника същата да им бъде предоставена. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по жалбата–„Булгаргаз“ЕАД, чрез изпълнителния директор, в писмено становище оспорва жалбата.  

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Със Заявление вх. № 50-00-2581 от 07.09.2022 г. за предоставяне на достъп до обществена информация от ГД „БОЕЦ - България обединена с една цел“, е поискано предоставяне на посочената в заявлението обществена информация и документи, а именно: 1.„всички решения, заповеди и документи, касаещи заявките на България (БУЛГАРГАЗ) за доставка на газ от ГАЗПРОМЕКСПОРТ от 20.04.2022 г. до 07.09.2022 г.“; 2.„всички писма, изпратени от БУЛГАРГАЗ до ГАЗПРОМЕКСПОРТ от 20.04.2022 г. до 07.09.2022 г“; 3.„всички писма, кореспонденция и документи, изпратени от БУЛГАРГАЗ до доставчици на газ от 20.04.2022 г. до 07.09.2022 г.“; 4.„всички документи и писма, изпратени от БУЛГАРГАЗ за договаряне на слотове за разтоварване на втечнен газ от 20.04.2022 г. до 07.09.2022 г.; 5.„всички отговори и оферти, получени от чужди компании на запитванията за свободни слотове за разтоварване на втечнен газ“;6.„информация относно това кой/кои длъжностни лица от БУЛГАРГАЗ преговарят с ГАЗПРОМЕКСПОРТ“; 7.   „.изпращало ли е ежедневно заявки БУЛГАРГАЗ до ГАЗПРОМЕКСПОРТ за доставка на газ по действащия с компанията договор“, като са изискани и заявките от 20.04.2022 г. до 07.09.2022 г.“; 8.„офертите или предложенията от БУЛГАРГАЗ до ГАЗПРОМЕКСПОРТ за подновяване на доставките на газ след 27.04.2022 г. до 07.09.2022 г.; 9.„всички отговори, писма и документи, изпратени от ГАЗПРОМЕКСПОРТ до БУЛГАРГАЗ от 20.04.2022 г. до 07.09.2022г.“. Поискано е информацията да бъде предоставена в писмена форма и в електронен вид на посочения и-мейл.

С Решение № 139/13.12.2022г. , постановено по АД № 207/2022г. , Административен съд Видин е отменил изричния отказ на ответника да предостави поисканата информация. Прието е от съда , че дружеството е задължен субект и преписката е върната за произнасяне с изричен акт за отказ или достъп.

С решение №99/16.06.2023г. АС-Видин е отменил последвалия отказ за предоставяне на достъп до исканата обществена информация по т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 8 , т. 7 относно поисканите заявки за посочения период и т. 9 от Заявлението и делото е върнато за ново произнасяне съобразно указанията в мотивите на решението.

С обжалваното решение отново е постановен отказ за предоставяне на достъп до посканата информация по съображения , че исканата информация представлява защитена следствена тайна по смисъла на чл.198 от НПК. На основание чл.37,ал.1,т.1 от ЗДОИ ответникът е отказал предоставяне на достъп до поисканата информация по т.2 ,т.3,т.4,т.5,т.7, предл.2 , т.8 и т.9 от заявлението.

Видно от събраните по делото доказателства е , че във връзка с дадените указания с Решение №99/16.06.2023г. на АС-Видин от ответника е изготвено обстойно запитване с изх.№ 10-00-1838/23.06.2023г. до Софийска градска прокуратура, в което са изложени всички обстоятелства  посочени по-горе , вкл. очертаните конкретни насоки в мотивите на решение № 99/1.06.2023г. на АС-Видин , като е поискано становището на СГП във връзка с образуваното ДП № 66/2022г. по описа на НСлС , пр. пр. № 13841/2022г. по описа на СГП , дали поисканата информация може да бъде предоставена. Приложени са към запитването препис от решението на АС-Видин и Заявлението до достъп до обществена информация , съдържащо исканата информация. По подаденото запитване е постановено Постановление от 18.07.2023г. на Прокурор от СГП по посочената прокурорска преписка , образувана по досъдебното производство , с което не е разрешено разгласяване на информацията , съдържаща се в досъдебното производство. Изрично е посочено в мотивите на постановлението , че поисканата информация касае досъдебното производство , поради което разгласяването на информацията в хода на разследването може да стане само след изрично разрешение на наблюдаващия прокурор. Изрично е посочено също така от прокурора , че в конкретния случай „поисканите документи не следва да се предоставят на Заявителя“, поради което е постановена и забрана за разгласяването на информацията.

 При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с правен интерес да обжалва постановеното решение-заявител, и в срока за обжалване на оспореното решение.

По същество жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е правилно .

С влязло в сила решение е прието от съда, че ответникът по делото е задължен субект по смисъла на чл.3 от ЗДОИ и дължи произнасяне по подаденото заявление.

С влязло в сила решение е прието от съда и че е налице надделяващ обществен интерес съобразно законовата презумпция по §1,т.6 от ДР на ЗДОИ и събраните по делото доказателства , поради което съгласно чл. 13, ал. 4, вр. ал. 2 ЗДОИ достъпът до поисканата информация , представляваща служебна обществена информация по смисъла на чл.13,ал.2 от ЗДОИ, не може да се ограничава, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, в който смисъл е разпоредбата на чл.7,ал.1 от ЗДОИ.  

Чл. 41 от Конституцията на Република България , международните договори, част от вътрешното право-чл.10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи,чл.19,т.2 и т.3 от Международния пакт за гражданските и политическите права, и националния закон, както и Решение № 7 от 1996 г. на Конституционния съд по к.д. № 1 от 1996 г. също изрично разписват правото на информация като принцип, като предвиждат неговото ограничаване като изключение.

В случая органът е отказал предоставяне на поисканата информация , като се позовава на хипотезата на „друга защитена тайна, предвидена в закон“, допускаща ограничаване на достъпа, като развитите съображения са за защитена от закона следствена тайна.

Въпреки , че в мотивите е посочено изпратено запитване до трети лица, относно които се отнася информацията, за получаване на съгласието им , то доводи в такава насока и съображения за отказ не са изложени , породи което следва да се приеме от съда , че задълженият субект не се е позовал на друга защитена тайна в хипотезата на „търговска“ тайна, като не са налице такива съображения за отказ за предоставяне на информацията. Не представлява трето лице по смисъла на посочената разпоредба Прокуратурата на РБ в случая, в каквато насока са изложените доводи от ответника.  

По делото обаче в настоящето производство са ангажирани доказателства за наличие на защитена от закона тайна, която е пречка за предоставяне на достъп до поисканата информация от страна на задължения субект , а именно следствена тайна по смисъла на чл.198 от НК-образувано досъдебно производство , по което с изричен акт на прокурор е постановена забрана за задължения субект да предостави поисканата със заявлението информация. Наличието на т.нар. „следствена тайна“ представлява друга защитена тайна, предвидена в закона, основание за отказ, като в този случай нито органът, нито съдът в производството по ЗДОИ може да извършва преценка за надделяващ обществен интерес. Разкриването е изцяло в правомощията на прокурора, но по реда на НПК. Забраната по чл.198 от НПК е императивна. Съобразно чл.198,ал.1 от НПК материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора, като съобразно ал.2 когато е необходимо, органът на досъдебното производство предупреждава срещу подпис лицата, които присъстват при извършване на действията по разследването, че не могат да разгласяват без разрешение материалите по делото, в противен случай носят отговорност по чл. 360 от Наказателния кодекс.

Видно от събраните по делото доказателства, в случая е налице изрична забрана на наблюдаващия прокурор да се предостави поисканата със заявлението информация като такава касаеща образуваното досъдебно производство, като от прокурорския акт следва единствено недвусмисленият извод , че цялата поискана информация представлява защитена тайна по смисъла на чл.198,ал.1 от НК . Нарушаването ѝ би довело до наказателна отговорност на отговорното длъжностно лице съобразно чл.198,ал.2 от НК . Действително липсва изброително посочване на наличните в досъдебното производство документи , но самото запитване е за всички документи и информация , поискани в заявлението , което в пълнота е възпроизведено в запитването, и е предоставено и копие от заявлението за достъп , съдържащо исканата информация , като волята на прокурора е ясна и недвусмислена и тя е забрана за предоставяне на цялата поискана информация като касаеща досъдебното производство-това изрично е посочено в мотивите на постановлението. Процесуалният ред за предоставяне на тази информация при така установените обстоятелства е НПК. Не е в компетентността на административния съд да извършва преценка върху прокурорския акт-неговата граматическа издържаност или върху неговата обоснованост , в каквато насока има развити доводи от жалбоподателя , или върху неговата правилност , тъй като контролът върху прокурорския акт се осъществява по реда на НПК. Във връзка с горното следва да бъде посочено и че сочената от жалбоподателя съдебна практика е при различни фактически и правни установявания.

Предвид гореизложеното съдът намира, че решението е законосъобразно . Не са налице сочените основания за прогласяването му за нищожно. Същото не е постановено в противоречие с влязлото в сила решение на АС-Видин. Именно в изпълнение на решението е отправено отново питане до Прокуратурата дали поисканата информация, подробно изброена така , както е поискана , може да бъде предоставена с оглед воденото досъдебно производство, във връзка с което е постановено и посоченото постановление. Изрично в настоящето производство от ответника са ангажирани доказателства за какво точно е отправил запитването , което не е било видно в предходното съдебно производство, като ясна и недвусмислена е и волята на прокурора-забрана да се разгласява поисканата информация като част от разследването, и тя не полежи на контрол в настоящето производство.

Предвид горното жалбата е неоснователна . Решението е валиден административен акт , постановено е при спазване на административно-производствените правила, при спазване на изискванията за форма-посочени фактически и правни съображения , и при установеност на фактите и обстоятелствата , изложени в него. Не са налице основания по чл.146 от АПК за неговата отмяна.  

От ответника по делото е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение , но по делото няма данни за процесуално представителство от юрисконсулт, поради което такова не следва да бъде присъждано.  

Предвид изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд-Видин

 

 

                             РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  Сдружение „Боец-България обединена с една цел“ , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Видин, ж.к.“Панония“,бл.4,вх.3,ап.157, представлявано от Г.Г., против Решение №07-02-11/21.07.2023г., издадено от Изпълнителния директор на „БУЛГАРГАЗ“ЕАД-гр.София, с което е постановен отказ да се предостави поисканата със Заявление рег.№50-00-2581/07.09.2022г. информация от т.2,т.3,т.4,т.5,т.6,т.7-самите заявки, т.8 и т.9 от заявлението.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                      Съдия: