Решение по дело №9697/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2000
Дата: 5 юни 2023 г. (в сила от 24 юни 2023 г.)
Съдия: Елена Николова
Дело: 20223110109697
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2000
гр. Варна, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20223110109697 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 50676/25.07.2022 г. от Л.
В. П., ЕГН **********, от гр. В. срещу К. П. Д.- И., ЕГН ********** и А. В. И., ЕГН
********** и двамата от гр. В. с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане на делба
на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135,5403.3114 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
73/23.06.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ от 4263 кв. м., Трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10 м./. Предишен идентификатор: Няма, Номер по предходен план:
3114, при съседи: 10135.5403.3113, 10135.5403.3112, 10135.5043.55, 10135.5403.928,
10135.5403.9537, 10135.5403.925, 10135.5403.956, 10135.5403.957, 10135.5403.4271 и
10135.5403.9506 при квоти ½ ид. част за ищцата и ½ ид. част за ответниците.
В исковата молба се излага, че ищцата и ответниците, които са съпрузи, през
пролетта на 2005 г. установили владение върху имота в трайно установените му
граници. От тогава до настоящия момент владението им е непрекъснато,
необезпокоявано и явно. Пролетта на 2015 г. вследствие на упражняваното от тях
давностно владение страните придобили собствеността над процесния имот при квоти
½ ид. част за ищцата и ½ ид. част за ответниците в режим на СИО.
Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
1
следното:
По делото е представена на скица №15-1108278-26.09.2022 г., издадена ат
СГКК- гр. Варна на имот с идентификатор 10135.5403.3114, от която се установява, че
същият е с площ от 4263, кв.м, находящ се в гр. В., номер на предходен план – 3114,
при съседи: 10135.5403.3113, 10135.5403.3112, 10135.5403.55, 10135.5403.928,
10135.5403.9537, 10135.5403.925, 10135.5403.956, 10135.5403.957, 10135.5403.4271 и
10135.5403.9506, записан на Неидентифициран собственик.
Постъпило е писмо от Община Варна рег.№Т23000329ВН_001ВН от 13.01.2023
г., с което дават информация, че имот с идентификатор 10135.5403.3114 е деклариран
от страните по спора с декларация вх.№**********/28.01.2022 г.
От направената служебно справка в НБД е видно, че К. П. Д.-И. е омъжена за А.
В. И., за което е съставен акт за граждански брак №9/11.04.992 г. от длъжностното лице
по гражданската регистрация гр. Банкя, обл. София.
По делото е разпитана свидетелката З. Т. И., без дела и родство със страните, от
които се установява, че свидетелката познава ищцата Л. П., както и ответниците –
майката на Л. К. П. Д.-И. и нейният съпруг А. В. И.. Знае, че имат имот в местност
Боровец-Юг, по пътя за Галата. Имотът градина с дръвчета, където свидетелката е
ходила да бере ябълки. От ищцата знае, че имотът е почти 4 декара. Заграден е. Знае за
имота поне от десет години, когато за пръв път ходила там. Миналата година е ходила
за последно до имота. Не знае от къде имат имота. Знае от ищцата, че преди е имало
някакви бараки, които са съборени. Не е виждала други хора в имота.
Изслушани са показанията на свидетеля Д. А. А., от които се установява, че с Л.
П. са приятели от около 15 години, тъй като работели в един завод. Познава бегло
майка й К., която сега живее в София. Те имат много хубаво място на Боровец, вилната
зона, над Галата, което поддържат от около 2005-2006 г. За първи път е ходил преди
около десетина години. Самото място било около 4 декара, заградено, имало стара
ограда. Те направили нова ограда от мрежа. В имота имало две постройки, които
съборили. За последен път ходил там преди около две години. Преди това ходел
постоянно. В мястото има овошки, поддържа се, садят домати, краставици. Той им е
помагал. Други хора никога не е виждал в този имот..
По делото е разпитан и свидетеля Д. И. К., от показанията на който се
установява, че знае, че Л. има място на Боровец от 2004-2005 г. Знае, че мястото било
пустеещо, не се обработвало и те го заградили. Ходил е около три пъти да им помага.
За последно ходил преди повече от пет години. Мястото е някъде около 4 декара,
заградено е с оградна мрежа. Други хора не е виждал там. В местото има дървета –
ябълки, круши, има две съборени изоставени бараки, те са на разруха, само основите.
От разпита на свидетеля Г. Х. А., се установява, че познава ищцата от 15 години,
а К. е майка е на Л.. Те имат на Боровец място, до стопанския двор, отстрани вдясно.
2
Мястото е тясно и дълго място, не е права част, към 4 декара. Граничи с главния път и
с едно малко пътче, оградено е с мрежа. В мястото имало две бараки, в началото в ляво
и в другия край, които сега не са там. Мястото го стопанисват майката и дъщерята, от
2005 г. или 2006 г. Преди това нямало собственик, било пустеещо. За периода от 2005 г.
до сега майката и дъщерята го обработват и поддържат. Свидетелят е ходил десетина
пъти, като на година ходи поне по един път, тъй като има косачка и им помага да
косят. Свидетелят показва на скицата процесния имот. В мястото има дръвчета -
ябълки и круши и сеят зеленчуци – домати, краставици. Не е виждал други хора в
имота.
Изслушани са показанията и на свидетеля Н. Х. В., от които се установява, че
познава Л. П. от около 15 години, познава и майка й К. и втория й баща. Ходил е на
място от четири декара, с неправилна форма, близо до стопанския двор, което те
обработват. Стопанисват го от петнайсет години. Мястото било оградено със стара
оградна мрежа, която паднала и те сложили нова. В единия край има зеленчуци, има и
овощни дръвчета – ябълки, круши. Лятото поне три-четири пъти ходи, последно ходил
миналото лято, помага им. Други хора, освен тях не е виждал. Когато отишъл за първи
път в единия край имало две бараки, които сега са разрушени, виждат се само основите
им. Сочи на скицата имота.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 34 от ЗС.
По така предявения иск ищцата трябва да докаже, че притежава в съсобственост
с ответниците процесния недвижим имот, който са придобили чрез упражнявано от
ищцата и ответницата постоянно, явно и непрекъснато давностно владение в
продължение на десет години.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, поради
което, с оглед твърдяно от ищеца основание - придобивна давност, в тежест на същия
бе да установи, че е упражнявала непрекъснато владение върху процесния имот в
посочения срок.
Владението е фактическо състояние, характеризиращо се с упражняване на
власт върху една вещ (недвижим имот), която владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя. Въз основа на цитираните по-горе разпоредби на ЗС, два са
основните елементи или признаци на владението: обективния елемент (corpus) -
държането на вещта и субективния елемент (animus) – намерението да се свои вещта,
да се държи със съзнанието, че вещта е собствена.
Относно наличието на обективния елемент по делото се установи от показанията
на свидетелите, че ищцата Л. П. и нейната майка – ответницата К. Д.-И. обработват
процесния имот от около 15 години. Той първоначално е бил ограден от стара мрежа,
3
която те сменили с нова телена мрежа. В началото в имота имало две бараки, които
към момента са съборени от ищцата и ответницата. От тогава ищцата и ответницата
обработват имота, като отглеждат в него овощни дървета и зеленчуци. Владението им е
явно и непрекъснато.
По отношение намерението на да държат процесния имот като свой, съдът
намира, че има приложение презумпцията на чл.69 ЗС: “Предполага се, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго”. Този елемент от
фактическия състав на придобивния способ, на който се основава претенцията, а
именно - манифестиране на намерението да се свои имота. Ищцата и ответницата са
владели процесния имот, считано от 2005 г. Изложените съображения обосновават
извода на съда, че са налице и двата признака на владението за претендирания период –
осъществено непрекъснато владение върху процесния имот през регламентирания от
закона 10 годишен срок и с намерението да станат негови собственици (намерение за
своене).
По отношение на ответника А. И., доколкото се установява, че същият е бил в
брак с ответницата К. Д.-И. към датата на придобиване на имота, то съдът намира, че
същият е придобил в съсобственост със съпругата си придобитата от нея ½ ид. част от
имота, на осн. разпоредбата на чл. чл. 21, ал. 1 СК, съгласно която вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на
двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Съвместният принос се
предполага до доказване на противното, т.е. докато не се докаже, че другият съпруг
няма принос в придобиването. Доколкото в настоящото производство няма наведени
такива твърдения и възражения, то съдът намира, че презумпцията не е оборена.
По изложените съображения се налага извод за основателност на иска, поради
което и следва, на основание чл. 32 ЗС, да бъде допуснато извършване на съдебна
делба на процесните недвижими имоти между страните, при квоти, както следва: ½ ид.
част за ищцата Л. В. П., ЕГН ********** и ½ ид. част за ответниците К. П. Д.- И., ЕГН
********** и А. В. И., ЕГН ********** в режим на съпружеска имуществена общност.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът


РЕШИ:
ДОПУСКА, на основание чл. 34 ЗС, ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА
ДЕЛБА на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10135,5403.3114 по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на
4
изпълнителен директор на АГКК, с площ от 4263 кв. м., Трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./.
Предишен идентификатор: Няма, Номер по предходен план: 3114, при съседи:
10135.5403.3113, 10135.5403.3112, 10135.5043.55, 10135.5403.928, 10135.5403.9537,
10135.5403.925, 10135.5403.956, 10135.5403.957, 10135.5403.4271 и 10135.5403.9506
между съделителите Л. В. П., ЕГН **********, от гр. В., К. П. Д.- И., ЕГН **********,
с адрес: гр. В. и А. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., при следните квоти: ½ ид.
част за ищцата Л. В. П., ЕГН ********** и ½ ид. част за ответниците К. П. Д.- И., ЕГН
********** и А. В. И., ЕГН ********** в режим на съпружеска имуществена общност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5