№ 12991
гр. ......., 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.Ст.В
при участието на секретаря И.Д.К
като разгледа докладваното от Д.Ст.В Гражданско дело № 20211110155620
по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. С. Д. да заплати на „Т С“
ЕАД сумите, както следва: сумата от 2642.11 лева, представляваща цена на потребена в
периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 83, находящ се в гр. ......., ж. к. „В 1“, бл. 517, вх. Г, ет. 5, сумата от 402.92 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2019г. до 14.09.2021г., сумата от 48.30 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 08.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и
сумата от 10.05 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 14.09.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 28.09.2021г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът „Т С“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи
условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като
потребителят не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на
потребения ресурс, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно тези
общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя
към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със
стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че
съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на
интернет страницата на продавача, като законна мораторна лихва се начислява след
изтичане на 45- дневен срок, считано от датата на публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на
1
паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за забава върху
главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който исковете се оспорват с довод за липса на облигационно отношение между
страните, доколкото ответницата не е собственик на процесния имот, не е сключвала
договор с ищеца, не е запозната с общите му условия, а и не е доказано да е титуляр на
откритата за имота партида. Счита за недоказано реалното доставяне на соченото от ищеца
количество топлинна енергия, надлежното отчитане на същата, както и изправността на
измервателните уреди, с които това е извършено. Счита за недоказано и да е поставена в
забава за изпълнение на процесните задължения, доколкото не са представени адресирана до
нея покана, получена преди подаване на исковата молба, както и доказателства за
публикуване на фактурите, издавани за имота, на интернет страницата на продавача.
Оспорва да е уведомявана за размера на задълженията, поради което счита, че не е
отговорна за погасяването им. Като самостоятелно основание за недопустимост и
едновременно за това за неоснователност на претенцията за цената на услугата дялово
разпределение сочи обстоятелството, че вземането за нея е възникнало в патримониума на
дружеството- топлинен счетоводител, като не са налице данни за прехвърлянето му в полза
на топлофикационното дружество. Оспорва доказателствената стойност на приложените
към исковата молба документи, респ. годността им да установят сочените от ищеца
обстоятелства. Поддържа, че всички задължения към топлофикационното дружество по
отношение на процесния имот са били заплатени преди образуване на делото. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото
за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „Т С“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
От надлежно приобщените като писмени доказателства Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 167, том I, рег. № 3944, дело № 137 от 2002г. и писмо с изх.
№ ИИ-7000-1711/1/25.01.2012г. по описа на Столична община, район „В“, се установява, че
на 17.07.2002г. Н. С. Ж. е придобила правото на собственост върху процесния недвижим
2
имот, представляващ апартамент № 83, находящ се в гр. ......., ж. к. „В 1“, бл. 517, вх. Г, ет. 5,
за който следва да се приеме, че след смъртта й на 12.07.2007г. съгласно извършената по
искане на ищеца справка в НБД „Население“, съгласно която единствен наследник по закон
на Н. Ж. е нейната дъщеря- ответницата Е. С. Д., е преминал към правната сфера на
последната. Ето защо, при липсата на други данни, а и твърдения, в т. ч. за отчуждаване
преди или в хода на исковия период на правото на собственост върху процесното жилище от
правната сфера на ответницата след настъпилото наследствено правоприемство, следва да се
приеме за установено, че през релевантния за спора период тя е била единствен собственик
на обекта и като такъв съобразно цитираната дефинитивна разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ-
потребител на топлинна енергия, отговорен за заплащане на цената й.
Установява се от надлежно приобщените писмени доказателства- договор за
извършване на услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира процесният
имот, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда,
представените от третото лице- помагач на ищеца документи, касаещи извършваното по
отношение на имота дялово разпределение, както и от заключението на съдебно-
техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за
компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на
поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се
намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била
топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано съгласно изричните констаттации на
вещото лице- топлотехник от конституираното на основание чл. 219 ГПК като трето лице-
помагач на страната на ищеца „... сървисис“ ЕООД.
Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението на съдебно-
техническата експертиза през исковия период в процесния имот е имало четири броя
радиатори с ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление) и три броя
щранг- лири в банята, тоалетната и мокрото помещние без ИРРО, за които поради това е
начислявана служебно топлинна енергия по МСРС (максимален специфичен разход на
сградата), а потреблението на топлинна енергия за отопление на имота, както и за битово
горещо водоснабдяване е отчитано въз основа на извършени реални отчети на показанията
на ИРРО, респ. на водомерите в имота в края на всеки едногодишен отчетен период, за
което са съставени документи за главен отчет, носещи съгласно констатациите на вещото
лице подписи за потребител. Последното по своята правна същност съставлява
извънсъдебно признание на неизгодни за страната обстоятелства- че процесният имот е
топлоснабден, както и че до него е доставяно соченото в отчетите количество топлинна
енергия. Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна енергия, отдавана от сградната
инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между абонатите
пропорционално на отопляемите обеми на имотите им. Съгласно изводите на вещото лице,
обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово
разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с
действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача.
Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото
количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на
ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът
е установил, че през исковия период общите топломери, последователно монтирани в
3
абонатната станция са преминавали редовни периодични метрологични проверки, при които
са установени изправността и техническата им експлоатационна годност, поради което е
приел, че през този период същите са били годни средства за търговско измерване. В
заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период
топлинна енергия на сумата от 2590.18 лева, като е съобразило и издаваните през исковия
период изравнителни сметки.
Реалното предоставяне на услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира
процесното жилище, се установява както от представените от подпомагащата ищеца страна
писмени доказателства, така и от неоспореното заключение на съдебно- техническата
експертиза. Неоснователен е наведеният с отговора на исковата молба довод за
недопустимост на тази претенция, доколкото услугата, чиято цена се претендира, била
извършена от дружеството за дялово разпредление, а не от ищеца, тъй като съобразно
твърденията му в исковата молба именно той е носител на вземането. Следователно,
съобразно изричните му твърдения топлофикационното дружество е процесуално
легитимирано по посочената претенция, а дали действително е носител на вземането, неин
предмет, е въпрос, имащ отношение към основателността, а не към допустимостта й. В тази
връзка следва да се изясни, че по силата на приложимите в случая общи условия на
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди, които са
обвързали ответника в качеството му на клиент на топлинна енергия (доколкото не се
установява да е подал в срок възражение срещу приложимостта им), в частност по силата на
чл. 22, ал. 2 от тези общи условия, именно ищецът се легитимира като носител на вземането
за цената на извършената услуга дялово разпределение. Задължението за заплащане на
цената на тази услуга в полза на топлофикационното дружество, дори и то да не е
осъществявало дяловото разпределение, не възниква по силата на договора между ищеца и
фирмата за топлинно счетоводство, а от общите условия на ищеца, които регламентират
съдържанието на продажбеното правоотношение, възникнало по силата на закона между
главните страни в процеса.
При тези съображения и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране
и стойността на предоставената услуга дялово разпределение съдът намира за установено
задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в периода от м.
08.2018г. до 04.2020г., в претендирания от ищеца размер от 48.30 лева.
Съгласно неоспореното заключение на съдебно- счетоводната експертиза, което,
преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено,
даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи, и което е изготвено въз
основа на данните при ищеца и на представените по делото писмени доказателства, за
погасяване на задълженията, формирани през исковия период, са извършени общо три
плащания, които са взети предвид от топлофикационното дружество и са приспаднати от
размера на претенциите за този период при предявяване на разглежданите искове.
По изложените фактически и правни съображения исковете с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ следва да бъдат уважени, както следва: искът за
присъждане на цена на потребена топлинна енергия- за сумата от 2590.18 лева, като за
разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен, а искът, имащ за предмет
цената на услугата дялово разпределение, следва да бъде изцяло уважен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД процесуално задължение на ищеца е
при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на главен дълг и
изпадането на длъжника по него в забава, т. е. допуснато неточно в темпорално отношение
изпълнение на задължението за заплащане на главното задължение, както и размера на
вредата, представляваща пропуснатата полза от ползване на съответния паричен ресурс и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
В случая се претендира стойността на топлинна енергия, консумирана за периода от м.
4
05.2018г. до м. 04.2020г., през който период отношенията между страните по продажбеното
правоотношение са били регламентирани съобразно Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Т С“ ЕАД на потребители за битови нужди, в сила от м. 07.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия на ищеца клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно
начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното количество
топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а
съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период (месечен по
ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи условия
обезщетение за забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се извършва
месечен реален отчет на потребеното количество топлинна енергия, или върху сумата по
изравнителната сметка, когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е
извършен в края на отоплителния сезон.
Страните не спорят, а и се установява от представените от ищеца съобщения към
сметки, от документите, касаещи извършваното по отношение на имота дялово
разпределение, както и от заключенитео на съдебно- техническата експертиза, че за
процесния имот топлинната енергия е начислявана по прогнозен дял, като в края на
едногодишния отчетен период е издавана изравнителна сметка, поради което в случая
приложимо се явява правилото на чл. 32, ал. 3 от общите условия на ищеца, в сила от 2016г.,
предвиждаща съставяне на изравнителна сметка, а въз основа на нея- на обща фактура за
едногодишния отчетен период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от общите условия
от 2016 г., обаче, разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от същите, съгласно която в хипотезата на
годишно отчитане, каквато е настоящата, обезщетение за забава се начислява единствено
върху стойността на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия
отчетен период, в случай че не бъде заплатена в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася, не би могла да се приложи, тъй като издаването на общите фактури за
2018г.- 2019г. и за 2019г.- 2020г. е извършено след предвидения в общите условия от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид
разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не
твърди и не доказва да е отправил.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви претенцията за обезщетение за забава върху стойността на
услугата дялово разпределение следва да бъде отхвърлена в нейната цялост. По отношение
на цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по
делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба.
При този изход на спора пред настоящата инстанция по правило разноски се следват и
на двете страни. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 615.66 лева, представляваща част от сторените от последния
разноски, съответна на уважената част от исковете, в т. ч. определеното от съда на
основание разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в
5
минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
В полза на ответника разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като не е заявявана
претенция за реалното извършване на такива.
Въпреки частичната неоснователност на претенциите не е налице основание и за
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Т. Ч. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА,
тъй като в представения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между
последната и ответницата, по никакъв начин не е отразено, че се оказва безплатна
адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗА, т.е. не е
удостоверено по надлежния за това съобразно трайно установената съдебна практика начин
основанието за оказване на безплатни адвокатска защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ Е.
С. Д., ЕГН **********, да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ............., сумите, както следва: сумата
от 2590.14 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 83, находящ се в гр. ......., ж. к. „В
1“, бл. 517, вх. Г, ет. 5, сумата от 48.30 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 08.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, ведно със законната
лихва върху главните вземания, считано от 28.09.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 615.66 лева, представляваща
разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на топлинната
енергия за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 2642.11 лева, и изцяло
исковете за осъждане на Е. С. Д., ЕГН **********, да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК .............,
сумата от 402.92 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на
топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 14.09.2021г., както и сумата от 10.05 лева,
представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 01.10.2018г. до 14.09.2021г.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„... сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6