Съдия-докладчик: Славка Гемишева
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К №4378947, издаден от ОД на МВР – Смолян, с който
на М. Р. Г. с ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 50
/петдесет/ лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издадения
електронен фиш, като се навеждат доводи за нарушение на материалния закон и
административнопроизводствените правила при установяване и санкциониране на
административното нарушение. Поддържа, че установяване и заснемане на нарушения в
хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП може да се осъществява само със стационарни
технически средства, функциониращи в отсъствие на контролен орган. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени атакувания електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна – ОД на МВР – Смолян, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. По делото е постъпило писмено становище от представляващия страната
гл. юрисконсулт К.В., в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност
на електронния фиш и моли същият да бъде потвърден, като се претендират и разноски по
делото за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направените
възражения, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от лице, което има правен интерес да
обжалва, предвид което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
На жалбоподателя М. Р. Г. е издаден електронен фиш за нарушение, извършено на
28.11.2020 год. в 15,08 часа на път II-86 при км 81+650 до бензиностанция Круиз (извън
населено място), с посока на движение от гр.Пловдив към гр.Смолян, за установено и
заснето с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта №TFR1-M 617,
превишаване на разрешената скорост извън населено място с 14 км/ч. при управление на
МПС лек автомобил марка и модел „Рено Талисман” с рег. № ..... Автомобилът се е движил с
измерена скорост от 57 км/ч., но след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч. за установена
била приета скоростта от 54 км/ч. при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26
от 40 км/ч. Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на жалбоподателя М. Р.
Г..
Констатираното нарушение е подведено под материалната норма по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП на Г. е наложена глоба в
размер на 50 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от писмените доказателства
по делото - ел. фиш, справка от АИС АНД за дата на връчване на ел. фиш, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на АТСС, протокол от проверка
на мобилна система за видеоконтрол TFR – 1M, техническо описание и инструкция за
експлоатация на мобилната система за видеоконтрол TFR – 1M, снимка на разположението
на процесното АТСС, справка в централната база на КАТ за собственост на МПС-то,
справка нарушител - водач, писмо от ОПУ – Смолян, ведно с извадка от плана за
организация на движението в участъка на нарушението, както и снимков материал на
процесното МПС /2бр./, като последното, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползва с
доказателствена сила. Съдът възприема и кредитира посочените доказателства като
обективни и непротиворечиви, служещи за установяване на обективната истина.
1
Правилно обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на М.Р.Г., в качеството на
собственик на процесният автомобил към момента на нарушението по смисъла на чл.188,
ал.1 от ЗДвП и което обстоятелство не се оспорва от същият. Жалбоподателят не се е
възползвал от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е предоставил в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за друго лице, което
евентуално да е извършило нарушението.
Издаденият електронен фиш съответства на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чийто
образец е утвърден от министъра на вътрешните работи и в същият са посочени:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението /ОД на МВР-Смолян/, мястото /Републикански път II-86 км 81+650
до бензиностанция Круиз, с посока на движение от гр.Пловдив към гр.Смолян/, датата
/28.11.2020 год./, точният час на извършване на нарушението /15,08 часа/, регистрационният
номер на моторното превозно средство /рег. № ..../, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство /жалбоподателят М. Р. Г./, описание на нарушението /извършено
нарушение за скорост/, нарушената разпоредба /чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП/, размерът на
глобата /50 лева/, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане /14-дневен срок
в БНБ по указаната сметка на името на отбелязания фонд/.
Наред с това в §1 от ДР на ЗАНН е залегнало, че електронният фиш е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно -
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. Т.е. електронният фиш представлява не
волеизявление на определен орган, а електронно обективирано такова, което единствено се
записва върху съответния носител от определено лице, но на база административно -
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
АТСС. Действително съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване
обаче е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и електронните
фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата, относно
процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН както
и пренасяне, респ. прилагане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл не се
ползват като реквизити издателят на ЕФ, датата на издаването му, пред кой и в какъв срок
следва да се обжалва акта. Би имало значение единствено относителната и абсолютната
давност от извършване на нарушението, която към момента очевидно не е изтекла по
аргумент, съответно на чл. 80, ал.1 т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН и на чл.81, ал. 3 от НК, вр.
чл. 80, ал.1 т.5 от НК, вр. чл.11 от НК. На практика фишът е връчен на 12.12.2022г. - преди
изтичане на три години от извършване на нарушението – 28.11.2020 г., а с връчването му е
прекъснат този срок и започва да тече нов. Така погасяване на
административнонаказателното преследване би настъпило, независимо от спирането и
прекъсването на давностния срок, но след изтичане на период от четири години и половина,
считано от дата на извършване на нарушението, който към настоящия момент също не е
изтекъл. Ето защо неоснователни са наведените от Г. възражения в тази посока.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип TFR1-M с № 617 е
мобилно съгласно §6, т.65, б. "б" от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно
извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по
установяване на нарушението посредством използването на мобилно автоматизирано
техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния
вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че
процесният случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба
2
№ 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на
движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради
което не е имало забрана за санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и изготвените статични изображения във вид на
снимков материал от клип № 8060 от радар TFR1-M №617. От протокола за използване на
АТСС с рег. № 373р-16663/30.11.2020 г. се установява, че работата с техническото средство
е започнала на 28.11.2020 г. в 14,45 часа и е приключила в 16,45 часа на същата дата. За този
времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 8058, а последното - с №
8068. Процесната снимка е с № 8060 и следователно е заснета от техническо средство TFR1-
M с № 617 на дата 28.11.2020 г.
Неоснователно е и възражението по жалбата, че реализирането на
административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш е допустимо
само за нарушения, установени и заснети със стационарно автоматизирано техническо
средство или система. Макар с Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС да е прието, че
електронни фишове могат да се издават само ако нарушението е установено със
стационарно АТСС, то това тълкуване е направено с оглед законовата регламентация към
момента на приемане на тълкувателното решение. След постановяването му е налице
изменение в чл. 189 от ЗДвП с ДВ бр. 19 от 2015 г. Отделно от това с ал. 3 на чл. 165 от
ЗДвП, приета със същото изменение – обн. ДВ бр. 19 от 2015 г., в съответствие именно с
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС (съгласно мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата № 454-
01-62 от 11.12.2014 г., 43-то НС) на министъра на вътрешните работи е вменено задължение
да приеме Наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата. В изпълнение на законовата разпоредба е
издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи (обн.
ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.), с която са уредени условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както стационарните, така и
мобилните АТСС. Съгласно чл. 2 от Наредбата стационарните и мобилните АТСС заснемат
статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения –
видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, а по силата на
чл. 3 от Наредбата за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Следователно с изменението на ЗДвП и приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. са приети ясни правила за използване на мобилни технически
средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, с
което на практика е преодоляна констатираната в мотивите на Тълкувателно решение № 1
от 26.02.2014 г. на ВАС празнота, която е в основата на даденото със същото решение
тълкуване на материалния закон. Към датата на извършване на процесното деяние
/28.11.2020 г. / е налице детайлна нормативна уредба за използването на мобилни
технически средства, както и процедура, регулираща действията на контролните органи при
използването на мобилни технически средства, поради което нарушенията от този вид могат
да се установяват и санкционират с издаване на електронен фиш не само чрез използване на
стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за
контрол. В този смисъл е и трайната практика на касационната инстанция по аналогични
казуси – така Решение № 258 от 16.07.2021 г. по к. а. н. д. № 79/2021 г. на Административен
съд – Смолян; Решение № 150 от 01.07.2020 г. по к. а. н. д. № 41/2020 г. на
Административен съд – Смолян. Обратното становище, застъпено от жалбоподателя в
жалбата му, не се споделя от съда. То е преодоляно от години в съдебната практика и почива
на разрешения, постановени при действието на различна нормативна уредба.
Характерно за статичните и мобилни АТСС (временно разположени на участък от пътя или
3
позиционирани в служебно МПС) е, че осъществяваният от тях контрол винаги е
автоматизиран, без значение дали се извършва в присъствие или отсъствие на контролен
орган. Контролният орган не участва в процеса на установяване на нарушението чрез преки
действия и субективни възприятия и поради това неговото присъствие или отсъствие е
ирелевантно за факта на установяване и заснемане на нарушението. След установяване и
заснемане на нарушението електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител.
Смисълът на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вложен в израза: "в отсъствието на контролен орган и на
нарушител", се отнася именно до действието по издаване на електронния фиш, а не до
процеса на установяване на нарушението, който без съмнение винаги изисква присъствие на
нарушител – водач на заснетото моторно превозно средство.
На следващо място, макар от удостоверение № 10.02.4835 да се установява, че срокът на
валидност на одобрения тип на средството за измерване е до 24.02.2020 г., то съдът приема,
че това не се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС. Съгласно
изричния регламент на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност
на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които
отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на това правило се
разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 617,
тъй като тя е била в употреба към 28.11.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип. Последното
обстоятелство е категорично доказано по делото от протокол № 3-47-20 за извършена
последваща проверка на средството за измерване на дата 09.06.2020 г. Заключението е, че то
съответства на одобрения тип. Същевременно периодичността на последващите проверки на
лазерните скоростомери е 1 (една) година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г.
на председателя на ДАМТН (Обн. ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г.). По тези съображения съдът
приема, че нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване. В този смисъл е
и съдебната практика: Решение № 288 от 27.09.2021 г. по к. а. н. д. № 120/2021 г. на
Административен съд – Смолян; Решение № 309 от 07.10.2021 г. по к. а. н. д. № 130/2021 г.
на Административен съд – Смолян; Решение № 297 от 29.09.2021 г. по к. а. н. д. № 105/2021
г. на Административен съд – Смолян;
По преписката е приложен и снимков материал на заснетото в нарушение МПС, от който се
установяват точните дата – 28.11.2020 год., място – в участъка след пътен знак В-26 с
въведено ограничение до 40 км/ч., посоката на движение на автомобила, неговия
регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото
средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя. По делото
е налична и снимка на процесното мобилно техническо средство за видеоконтрол, което е
било разположено в служебен автомобил, паркиран на изхода на бензиностанция „Круиз“ в
посока гр.Смолян. От изпратената справка от ОПУ – Смолян се установява, че в
съответствие с одобрен план за организация на движението на републикански път II-86
Асеновград – Чепеларе – Смолян от км.81+500 до км.81+900 /отсечката преминаваща в
района на бензиностанция „Круиз“/ с посока на движение от гр.Пловдив към гр.Смолян
преди бензиностанцията са монтирани последователно пътни знаци В-26 (60 км./ч.) при
км.81+500 и В-26 (40 км./ч.) при км. 81+540. В писмото на ОПУ - Смолян се сочи, че
вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка по трасето е изпълнена съгласно
одобрен проект за организация на движението, който участък е въведен в експлоатация с
разрешение за ползване № СТ – 05 – 1869/15.12.2014 год.
От събраните доказателства се установява, че в издаденият електронен фиш неправилно е
посочено мястото на поставения знак В-26, с който се въвежда ограничение на скоростта до
40 км/ч., който съгласно приложения план за организация на движението се намира при
км.81+540. Въпреки това следва да се приеме, че нарушението е извършено след пътния знак
и в периметъра на неговото действие, доколкото същият е действал на 200 метра след него.
Мястото на нарушението е установено, че е при км.81+650, т.е. същото е извършено след
4
въведеното ограничение и в участъка на неговото действие.
Твърдението в жалбата, че при връчване на електронния фиш следва да се връчат и
снимките и/или клип от извършеното заснемане, като в противен случай това съставлява
процесуално нарушение, отричащо правото да се наложи административно наказание следва
да бъде отхвърлено по аргумент от чл.189 ал.5 от ЗДвП, съгласно която разпоредба се
връчва електронния фиш, а не цялата преписка по установяване на нарушението, за което с
него е наложена глоба на собственика на МПС. По-нататък в същата разпоредба е посочен
реда за защита пред административния орган, който безусловно анулира издадения на
собственика ЕФ, ако последния посочи в декларация лицето, на което е предоставило
управлението и удостовери този факт с копие на свидетелството му за правоуправление,
каквато декларация в случая не е била подавана.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и проверени по
делото доказателства по категоричен начин се установява, че жалбоподателят Г. е извършил
от обективна и субективна страна административното нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
От обективна страна на 28.11.2020 г. в 15,08 часа на път II -86 при км. 81+650 до
бензиностанция „Круиз“ (извън населено място) в посока на движение от гр.Пловдив към
гр.Смолян жалбоподателят е управлявал лек автомобил "Рено Талисман" с рег. № ...., като се
е движил със скорост от 54 км/ч при максимално разрешена скорост от 40 км/ч. Така
направеното описание позволява мястото на извършване на нарушението да бъде
еднозначно определено и отграничено от кое да е друго място в обективната
действителност, като същевременно не възниква съмнение или неяснота къде точно е
осъществено движението на процесния автомобил в нарушение на правилата за движение,
както и че това е станало извън границите на населено място. В тази връзка по делото е
доказано и че максимално разрешената скорост в процесния пътен участък е била 40 км/ч,
удостоверено в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., а е видно и
от приобщената извадка от одобрения план за организация на движението на републикански
път II – 86 /Асеновград – Чепеларе – Смолян/ в участъка от км. 81+500 до км. 81+900.
Съдът намира, че е налице и субективният елемент от състава на нарушението – извършено
е виновно. Жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл
да ръководи постъпките си – въпреки знанието на установеното с разпоредбата на чл. 21,
ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП ограничение, е предприел управление на автомобила, като е
превишил ограничената скорост, въведена с пътен знак В26 от 40 км/ч извън населено място
с 14 км/ч.
Правилно констатираното нарушение е подведено под материалната норма на чл.21, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП, като препращането към ал.1, е дотолкова, доколкото да се посочи, че
ограничената в случая скорост от 40 км/ч. е различна от общоприетите такива в закона.
Правилно за така установеното нарушение по чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, наказващият
орган е наложил на М. Г. административно наказание – глоба в размер на 50 лева, на
основание на чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП за превишаване от 11 до 20 km/h, в случая 14 км/ч.
Размерът на глобата е фиксиран в закона и не подлежи на ревизиране и индивидуализация
от страна на съда.
Ето защо напълно основателно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
М.Г., предвид горните съображения и неоснователността на наведените възражения, поради
което съдът формира извода за потвърждаване на обжалвания ЕФ като правилен и
законосъобразен.
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от страна на
въззиваемата страна, следва в нейна полза да се присъдят разноските по делото за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д ал.5, вр. ал.4 от ЗАНН. Същото следва
да бъде определено от съда съобразно нормата на чл.27е от Наредба за правната помощ в
размер между 80 лв. и 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на
осъществената юрисконсултска защита, Съдът намира, че юрисконсултското
5
възнаграждение следва да бъде определено в минималния размер от 80 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №4378947, издаден от ОД на МВР Смолян, с
който на М. Р. Г. с ЕГН ********** с адрес гр.С., ж.к. ...., №..., вх...., ет...., ап...., на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на
чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. Р. Г. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР - Смолян сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в настоящото производство за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд гр.Смолян.
6