№ 237
гр. Дупница, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Деа Д. Иванова
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241510200472 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Н. Г. Л. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С..... действащ чрез адв. К. Т. с
адрес: гр. С....., ж.к. ,,Л.........“, ул. ,,К............ С..........." №.., сутерен обжалва Наказателно
постановление № 23-5310-000529 от 17.07.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР
К............, група КПДГПА К............, с което:
на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
,,глоба“ в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за
нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП;
на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от ЗДвП му е наложено административно
наказание ,,глоба“ в размер на 150 лв. за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП;
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание ,,глоба“ в размер на 10.00 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, с искане същото да бъде отменено. В съдебно заседание
жалбоподателят, както и процесуалния му представител адв. Т., не се явяват.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание. В съпроводителното писмо изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли за отхвърлянето като неоснователна. Ако съдът счете, че същата е основателна и в
случай, че жалбоподателят претендира присъждане на разноски за адвокат над минималния
размер съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г., прави възражение за прекомерност и за
присъждане на такова в минимален размер, съобразно чл. 36 от ЗА. Същото становище е
1
взето и с молба депозирана по делото на 20.09.24 г., с която е направено искане за
присъждане в полза на ОДМВР К............ възнаграждение за представителство и защита по
делото от юрисконсулт.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Полицейският служител Г. С. в присъствието на свидетеля Р. З. съставил против Н. Г.
Л. акт за установяване на административно нарушение № 983934/27.06.2024 г. за това, че на
същата дата в 14:40 ч. на автомагистрала № А-3 ,,Струма“ при км 54+200 в посока към гр.
С..... при управление на собствения си автомобил ,,М.................Е ....“ с рег. № С.........,
предприел маневра изпреварване на лек автомобил от дясната му страна, навлиза в
аварийната лента и я завършва. Посочено е, че с това си действие водачът създава реална
предпоставка за ПТП; водачът не представил контролен талон към свидетелството за
управление на МПС.
Актът е предявен на нарушителя, същият го е подписал без възражения. Въз основа
на така съставения от актосъставителя С. в присъствието на свидетеля З. АУАН, е издадено
и атакуваното наказателно постановление, в което е описана идентична фактическа
обстановка и водачът е санкциониран с горепосочените административни наказания.
По делото е разпитан актосъставителя, който потвърждава констатациите изложени в
акта. Същият заявява, че водачът се е движил по АМ ,,Струма“ и на км 54 предприел
маневра изпреварване в аварийната лента от дясната страна на друг движещ се автомобил.
Водачът бил спрян на около 200-300 метра след горепосочения пътен участък, като при
проверката водачът казал, че е бързал, след което му бил съставен и връчен акт за извършени
две нарушения – за изпреварване от дясно и за движение в аварийната лента. Свидетелят З.
при разпита си заявява, че не си спомня случая.
По делото е разпитан свидетел Р.......... Ц..........в, доведен от жалбоподателя, който
твърди, че на процесната дата се е возил като пътник в автомобила, управляван от
жалбоподателя. Прибирали се от Гърция и се наложило 2-3 пъти да спират поради негов
здравословен проблем – получена бъбречна криза. При едно от тези спирания, след
потеглянето и на 100-200 метра били спрени от полицаите, като сигналът бил подаден със
стоп-палка.
Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото
гласни и писмени доказателства.
Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е допустима, а разгледана по същество
е частично основателна, поради следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник група в
ОДМВР К............, група КПДГПА, на когото съгласно приложената Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са делегирани права на
2
административнонаказващ орган по смисъла на чл. 48, ал. 2 от ЗАНН. Актът за установяване
на административно нарушение е издаден от компетентен орган, оправомощен да съставя
актове за установяване на административни нарушения, съгласно цитираната заповед.
Относно нарушенията по чл. 58, т. 3 и чл. 6, т. 1 от ЗДвП:
В случая, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, по т. 1 от
НП, е ангажирана за нарушение на императивно установената забрана в чл. 58, т. 3 от ЗДвП,
а именно да не се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на
пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство. Неизпълнението на тази забрана е обявено за наказуемо с разпоредбата
на чл. 178ж, ал. 1, предл. 1 ЗДвП, съгласно която с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от три месеца и глоба в размер на 1000 лева се наказва водач,
който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице
изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по магистрала и
скоростен път. За да бъде в случая извършено нарушение на цитираната забрана,
жалбоподателят е нарушил и забраната на чл. 41, ал. 1 от ЗДвП, като изпреварил автомобил
от дясната му страна. Неправилно обаче актосъставителят, а впоследствие и наказващият
орган са квалифицирали това нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, съгласно който участниците
в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, вместо по чл. 41, ал. 1 от
ЗДвП указващ, че пътните превозни средства се изпреварват от лявата им страна.
Погрешната правна квалификация на извършеното административно нарушение всякога
представлява основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, тъй като
същото е издадено в противоречие с материалния закон. Неправилното квалифициране на
иначе установеното категорично нарушение по ЗДвП се явява съществено нарушение, което
според съда налага отмяна на наказателното постановление в частта му, с която на
жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, доколкото посоченото
несъответствие между установеното поведение и дадената правна квалификация на
нарушението се отразява пряко върху адекватното упражняване правото на защита на
наказаното лице.
По тези съображения, НП в частта по п. 2 следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
Обективният факт на управление на МПС в аварийна лента на автомагистрала, като
съставомерен признак на вмененото на Л. нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, е установено и
доказано с надлежни доказателствени средства, както в хода на
административнонаказателното производство, така и в развилото се пред въззиваната
инстанция съдебно такова. От една страна, свидетелските показания на актосъставителя са
последователни, безпротиворечиви и съставляват изява на преки и непосредствени
възприятия, включително за множество подробности, свидетелстващи за верни възприятия и
точното им пресъздаване. Въз основа на тях се установява, че Л. е изпреварил друг
3
автомобил от дясната му страна и се е движил в лентата за принудително спиране, както и че
не е съобщил при извършената проверка за наличие, на което и да е от обстоятелствата,
изключващи състава на административното нарушение – здравословни проблеми на водача
и други пътници в автомобила, повреда на МПС и т. н. В акта за установяване на
административно нарушение е направено отбелязване, че водачът няма възражения, който
нито към момента на извършване на проверка от полицейските служители и съставяне на
акта, нито впоследствие, възражение не е направил.
Показанията на св. Цветанов, че именно здравословното му състояние е станало
причина за движение в лентата за принудително спиране, не съответстват и на липсата на
такова възражение към момента на извършване на проверката от полицейските служители,
както и на обстоятелството, че движението на управлявания от жалбоподателя автомобил е
било преустановено поради спирането му за проверка от полицейските служители, а не
поради факта, че пътникът не се чувства добре. Тук е мястото да се отбележи, че твърдяното
влошено състояние на водача е предполагало отбиване в аварийната лента, а не движение по
същата. Медицински документи, в подкрепа на обстоятелството, че състоянието на пътника
е предполагало движение в аварийната лента, не са представени по делото. Самият
актосъставител в показанията си казва, че жалбоподателят му обяснил, че е бързал, без да
изтъкне нищо подобно като доводи, сочени впоследствие.
Констатациите в съставения АУАН относно нарушението по чл. 58, т. 3 от ЗДвП не са
оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Нарушението е описано
пълно и точно, квалифицирано е правилно и за нарушителя не е останало неясно в
извършването на какво конкретното нарушение е бил обвинен.
По тези съображения, обжалваното наказателно постановление по п. 1 за нарушение
по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
С измененията, публикувани в ДВ бр. 67 от 2023 г., от позитивната норма на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП и от санкционната норма на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е отпаднало
изискването за носене на контролен талон, съответно не се налага санкция за неносенето му.
Тъй като в настоящия случай НП, с което е установено нарушението и е наложена
санкцията, поради оспорването му не е влязло в сила към момента на промените в закона,
въззивният съдебен състав счита, че приложение следва да намери по-благоприятната за
наказаното лице норма, съобразно общия принцип, закрепен в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за
приложение на по-благоприятния за дееца закон. Когато се касае за акт, установяващ
административно нарушение и санкциониращ дееца с административно наказание,
приложимото материално право е това към момента на извършване на нарушението, а по-
новият закон е приложим само ако е по-благоприятен за дееца.
Поради изложените съображения НП по п. 3 следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
По отговорността за разноски:
4
С оглед крайния изход на спора, и двете страни имат право на разноски по
съразмерност. По делото е налице направена претенция за присъждане на сторените съдебни
разноски от страна на жалбоподателя, който е направил реални разходи за платено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в
производствата пред районния и административния съд и в касационните производства
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Отговорността за разноски
по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат
от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена частично и обжалвания
акт е отменен в частта за две от трите описани в същия административни нарушения.
Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при
частично уважаване на подадената жалба и частична отмяна на обжалваното НП, и при
направена претенция за разноски от жалбоподателя и от ответника, съответния АНО, издал
отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски
съразмерно на уважената част от жалбата. В случая съдът приема, че АНО следва да заплати
2/3 от реално сторените разноски, предвид отмяната на НП само в частта за две от трите
констатирани нарушения, а именно сумата в размер на 666.66 лв.
Жалбоподателят следва да заплати в полза на ОДМВР – К............ 1/3 от
юрисконсултското възнаграждение определено в размер на 80 лв. или сумата от 26.66 лв.,
съразмерно с частичната отмяна на НП.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-5310-000529 от 17.07.2023 г.,
издадено от началник група в ОДМВР К............, група КПДГПА К............ в частта, с която на
Н. Г. Л. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С....., на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 1000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-5310-000529 от 17.07.2023 г., издадено от
началник група в ОДМВР К............, група КПДГПА К............ в частта, с която на Н. Г. Л. с
ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С....., на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 от
ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 150 лв. за нарушение по
чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание ,,глоба“ в размер на 10.00 лв. за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
5
ОСЪЖДА ОДМВР К............ да заплати на Н. Г. Л. с ЕГН ********** с постоянен
адрес: гр. С..... сумата в размер на 666.66 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение определено съразмерно на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА Н. Г. Л. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С..... да заплати на
ОДМВР – К............ сумата в размер на 26.66 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение определено съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - К............, на основанията предвидени в НПК и по
реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6