№ 65
гр. Габрово , 27.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Даниела А. Марчева
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело
№ 20214210100288 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
МОЛИТЕЛКАТА Д. Р. Р., редовно призована, се явява лично и с
адвокат В.П. от АК - Габрово с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ И. Д. Д., редовно призован, се явява лично и с адвокат
Д. от АК - Габрово с пълномощно по делото.
Становище по хода на делото.
АДВОКАТ П.: Да се даде ход на делото.
АДВОКАТ Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
делото и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Запитва страните: Водете ли допуснатите до разпит свидетели?
АДВОКАТ П. : Водим допуснатия до разпит свидетел Д.А. Х., посочен
в предходно съдебно заседание.
1
АДВОКАТ Д.: Водим допуснатия до разпит свидетел – М.Г.Д..
СЪДЪТ поканва свидетеля Х. в съдебната зала.
СНЕ самоличността на свидетеля, както следва:
Д.А. Х. – 42 години, от гр. Габрово, български гражданин, е осъждан,
без родство.
СВИДЕТЕЛЯТ предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК и същият обещава да говори истината пред съда.
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Х.:
СВИДЕТЕЛЯТ Х.: Познавам дъщерята й /посочва молителката/, и него
/посочва ответника/ съм го виждал да я взема. Купихме си апартамент преди 3
години, те живееха там, съседи сме. Аз също имам две деца, които играят с
дъщеря й. Дъщерята на молителката се казва С.. Знам за конфликт, възникнал
между С. и баща й. Дъщеря ми е на 4 години, ходи у С., играят си, събират се.
Когато отидох да я взема, видях С. да споделя на малката, че баща й я ударил
с пръчка за куче, имат куче. И погледнах Д. и тя ми кимна, че е вярно. Това се
случи зимата към м. февруари, средата на месеца, към 14-ти. Говорихме си с
Д., че С. е много стресирана по принцип, защото, когато ходя да вземам
малката и се чува от вратата: "И. идва да ме взема„ - има предвид баща си И..
Имам впечатления, че детето е стресирано, имам и други случаи, в които съм
чувал, тя е стресирана, затваря се в себе си. Аз няма да тръгна да я разпитвам,
но споделя с дъщеря ми, че имат някакви конфликти. Миналата година,
лятото, както си стоя, защото спалнята ми е към паркинга и чувам викове,
писъци и погледнах на Д. колата и се гонят - вътре беше С., бащата. Бащата
гонеше С. и тя ревеше, крещеше, викаше. Той също: „Ела тук, тръгваме…".
След този конфликт на С. трудно й беше да ходи на училище, защото аз,
когато водя малката на градина и един ден видях С., че реве и нещеше да
ходи на училище. И в същото време един неин съученик дойде и тя малко се
поуспокои, че са двамата, със съученика й, и тогава тръгна за училище. Той
дойде и тя се поуспокои и Д. ги закара на училище. С Д. сме говорили за
конфликта – отишъл е бащата в дома за да вземе С.. Чувал съм, че са се
плюли, обиждали - И. дъщеря си. Това са приказки на С., които съм чувал,
2
когато споделя с моята дъщеря. Те стоят в една стая и се чува. Виждал съм С.
скоро, постоянно си играят, добре е. Преди това беше по-затворена. Като
отида у тях да водя моята дъщеря и ги чувам на вратата: "И. ли идва, И. ли
идва”. Лични и непосредствени впечатления не съм имал. Но когато отидох
да взема дъщеря си от Д. С. коментираше това нещо и показваше на дъщеря
ми къде е ударена. Тя се обърна и си показа нещо по дупето. Същият ден я
видях. После пак са си играли. Обидите С. е пресъздавала, че са се плюли и
обиждали. През лятото видях инцидент - С. беше в колата на Д.. Прозорецът
ми отворен и се чуваха викове. Когато ми казаха, че С. е бита от баща си, не е
било на същия ден, може би е било на следващия ден, дали на същия... те
постоянно са заедно децата. Това е станало след обяд. Имало е случаи, когато
пускам дъщеря си и тя отива сама. Отивах да я взема в конкретния случай,
когато вземам детето и тогава разбирам. За час не знам кога е било. Предава
се дъщерята от майката доброволно. Аз съм виждал как тя дава доброволно
детето, но С. не иска да има комуникация с баща си. Когато С. беше в колата
на майка си, дали е тръгнала, не знам. Чух викове, писъци и видях гоненето
около колата, не съм имал за цел да гледам.
Не постъпват въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ поканва свидетелката Д.а в съдебната зала.
СНЕ самоличността на свидетелката, както следва:
М.Г.Д. – 69 години, от гр. Габрово, българска гражданка, не осъждана,
майка на ответника.
РАЗЯСНЯВА на свидетелката разпоредбата на чл. 166 ал. 1 т. 2 от ГПК.
СВИДЕТЕЛКАТА Д.а: Ще свидетелствам.
СВИДЕТЕЛЯТ предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК и същият обещава да говори истината пред съда.
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелката Д.а.
СВИДЕТЕЛКАТА Д.а: Помня за случка, когато внучката ми
3
присъстваше на коледно събиране. На това събитие нямам спомен синът ми
да я е удрял, да се е карал с нея. Те си играеха толкова добре с другия ми
внук. Играеха заедно. Дори баща й, тъй като има определен час, когато трябва
да я върне, искаше да се обади на майка й да я попита да остане повече да
играят, но не получи разрешение и си тръгна. Нямам впечатление да са
спорили, да се карат.
Какви понастоящем са отношенията между сина ми и внучката ми... те
не се виждат. Тя понякога дори обижда... не му вика „татко”, а по име, защото
аз съм я питала „какъв ти е той”. Тя казва „баща”. „А как трябва да му
викаш, той ти е баща, така трябва да му казваш” и то си наважда
главичката. Може би така са му казвали. Когато говори с майка си по
телефона казва "И. не ми е разрешил нещо или не ми дава" Майка й казва
„Остави, И. е глупак”. Дори и тя му е казвала на баща си. Аз й казвам, че
това не е хубаво и че другите деца казват „тате”. Той никога не я е удрял, той
я вижда рядко, два пъти трябва да я взема в месеца, пък камоли да я бие.
Много пъти майката е отказвала да даде детето. Това беше още в началото
много отдавна съм ходила, дори един път бях в колата и тя каза да не идвам
да вземам детето с баща й и не съм ходила за да е спокойно всичко. Много
пъти се е връщал без детето и ми казва :” Пак не ми я дадоха”.
Преди няколко години не си спомням да е имал заповед за насилие по
отношение на Д.. Идвах на дело, като свидетел да давам показания – имаше
ограничителна заповед да не доближава Д.. Внучката ми не си вдига
телефона. Аз звъня на Д., бащата също не знае номера на С., камо ли аз. Той
не знае номера.
Знам защо съм тук - за насилие, ограничение с детето. Не съм била
там и не знам конкретно какво е станало. Той каза, че С. го е ударила с пръчка
и тогава той взел пръчката от нея. Не знам какво е станало. За случая той ми
каза, че отишъл да вземе С. и се върна без нея и каза, че не му е разрешено и
каза, че е излязла с една пръчка и го ударила. И тогава взел пръчката, дали е
счупил или е плеснал детето – не знам. Но как ще счупи пръчката в детето?
Вземал е пръчката от детето и леко я докачил и е счупил пръчката, но не в
детето. Докачил С. и счупил пръчката и я хвърлил. След този случай, вече
казах синът ми не знаеше номера на дъщеря си. Преди това е вземал детето от
4
училище, а колко често - не знам, в 5 часа, когато свършват училище за един -
два часа, но колко често... те идват в къщи. В месеца имало е случаи в
седмицата и два пъти да я вземе. Не съм знаела, че ще ми се наложи да
запомня колко пъти ще я взема от училище. Имало е случаи по два пъти, но
колко точно я вземал ..., но я вземал, с раничката са идвали в къщи. За Нова
година никакви спорове не е имало у нас.
Въпрос на адвокат П.: След този случай с пръчката, синът ви звънял
ли е на Д. или на внучката ви или да се опита да осъществи контакт с тях?
СВИДЕТЕЛКАТА: Ако е звънял, не съм била там, не следя
разговорите му, може да съм била навън. Не ми е споделял да й е звънял.
Може да е звънял, но не ми е споделял.
Не постъпват повече въпроси към свидетелката.
Искания за други доказателства.
АДВОКАТ П.: Нямам други искания.
АДВОКАТ Д.: Нямам други искания.
СЪДЪТ като взе предвид, че не са налице направени доказателствени
искания относно които съдът да не се е произнесъл и като счете делото за
изяснено от фактическа страна
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД на устните състезания.
АДВОКАТ П. : Уважаеми господин Председател, ще Ви моля да
уважите жалбата, като приемете за доказани твърденията, изнесени от мен и
от декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, която има самостоятелна доказателствена
5
сила и от съдебномедицинското удостоверение, подкрепено със съответни
снимки се установи, че на 14.02.2021 г., детето С. е претърпяло физически
увреждания в резултат на насилие, упражнено от баща й. Безспорно се
установи, че това насилие е оказало съществено влияние върху психиката и
емоционалното състояние на детето и същото изпитва страх от по-нататъшни
срещи с баща си. Това от свидетелските показания от свидетеля Х., който не е
роднина на нито един от участниците в процеса, не е заинтересован от изхода
на делото, и както сам установихте, не се унесе в кой знае колко подробности
при уточняване на отношенията между страните. Безспорно е, че
отношенията между С., която е на 7 години и баща й са изключително
влошени. Безспорно е, че детето по принцип не желае да тръгва с него и
демонстрира това си нежелание на всяка среща. Въпреки това обаче според
показанията на майката на ответника същият е вземал детето и го е водил в
къщи понякога два пъти в седмицата, понякога по-често, т.е. не се установи
майката да е възпрепятствала умишлено тези срещи и въпреки мъчителното
предаване на детето, за което доказателства се съдържаха в свидетелските
показания на свидетеля Х., според който те се гонили покрай колата и викали,
предаване на детето се е осъществявало, щом е ходило в дома на баща си по
два пъти в седмицата, че и по-често. Нямам никакво обяснение, нито
оправдание за поведението на ответника, а именно налагането на побой, който
видно от приложения снимков материал и от описанието на съдебния лекар,
съвсем не е допиране с пръчката, както го описа майката на ответника.
Според нея дори пръчката била счупена. Според свидетелските показания на
Х., веднага след инцидента С. толкова е била притеснена от факта, че баща й
може пак да я вземе от училище, че се е наложило да я придружава друго дете
от същия клас. Нито едно насилие на дете не е оправдано, но в случая се
установява и че емоционалното състояние, което и без това е било
отрицателно към бащата, се е засилило изключително много и се е
превърнало в страх от контактите с него. Както заяви свидетелката - майката
на ответника, срещу него вече е имало издадена заповед за закрила по ЗЗДН
преди няколко години срещу майката на С.. Към настоящия момент Д.Р. не е
търсила защита за себе си, макар да е била обект на емоционално насилие,
като е обяснила в ИМ защо, за да бъде съхранено емоционалното равновесие
на детето, и за да може в един момент все пак то да осъществява някакви
нормални срещи с баща си, които да бъдат в негов интерес и да са
6
благоприятни за развитието му. Всяко дете трябва да знае и да усеща, че има
двама родители, а не да нарича единия по име. Считам, че по отношение на
ответника следва да бъдат наложени няколко ограничителни мерки, освен
задължителната да се въздържа от насилие, считам, че на същия следва да
бъде наложена и мярка да посещава специализирана програма, макар и да не
знам дали същата е приложима на територията на област Габрово, но виждам,
че в останалите съдилища тази мярка вече е приложима. За това си
позволявам да я предложа на съда. Считам, че е абсолютно необходимо
ответникът да бъде ограничен да доближава детето за един период от време в
рамките на една година, в което с него да бъде работено и да бъде упътен и
възпитан как трябва да се държи като родител, защото задължението не е на
детето, а на родителя да се държи по такъв начин, че да раздава само любов
на детето си, а не да го унижава, да го бие и то да изпитва страх от срещите с
баща си. Предвид гореизложеното, Ви моля да издадете решение в този
смисъл. Като искам да отбележа, че ако С. има желание да вижда баща си,
всички знаем, че няма кой да я спре. Не е за пренебрегване и факта, че за
целия период от време след случката бащата не е предприел никакво действие
да се извини, нито да осъществи контакт с майката, нито да се обади на
детето, а извинението, че не е имал телефонния номер, е просто смехотворно
при условие, че е осъществявал контакти с нея по два пъти в седмицата, без
да има значение дали Сиана е имала желание или не. Телефонният номер на
едно дете винаги може да бъде получен от един родител и да осъществи
контакт с детето, ако има желание за това. С оглед на Вашето решение по
спора ще Ви моля да ми присъдите разноските съгласно списък.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото списък на разноските от страна на
молителката.
7
АДВОКАТ Д.: Представям списък на разноски. Правя възражение за
прекомерност относно адвокатското възнаграждение на другата страна.
Уважаеми господин Съдия, процесната молба за защита представлява
единствено процесуален ход на молителката във връзка с друго производство,
което сега се гледа в ГОС. Касае се за майка, която е доказано непоколебима
в отказа си да предава детето за лични отношения с баща му. В контекста на
изявленията на насрещната страна, обръщам внимание, че предаванията, за
които става дума са се случвали единствено в отсъствието на майката след
училище по силата на съдебно определение. В множеството дела между
страните и експерти и съдът са единодушни, че детето Сиана Д.а трябва да
има контакти с баща си и те са важни за нейното психическо и емоционално
развитие. Категорични сме, че от страна на бащата не е имало акт на домашно
насилие, не е имало удари, обидни думи, заплюване. Всичко това считам за
неверни данни, които майката не се е поколебала да декларира пред съда в
преследване на целите си. Неверни са и твърденията за насилие срещу самата
майка в присъствието на детето. Това е единствен опит да се приложи чл. 2,
ал. 2 от ЗЗДН. Неверни са и твърденията за насилие върху детето в миналото.
Относно представената в предходно заседание медицинска документация
същата опровергава версията на молителката. Тази документация на практика
доказва, че детето е било напълно здраво. Обръщам внимание на следното: В
описанието, дадено в здравна карта с дата 19.02.2021 г. педиатърът посочва,
че „От 5 дни детето изпитва страх, казва, че сърцето бие силно...”, без да се
цитира причина или конкретен мотив за това състояние. Не се посочва също
дали това оплакване е посочено от майката или детето. В същия документ от
обективна страна лекарят констатира нормално състояние, включително
"ритмична сърдечна дейност", наличие на дихателна аритмия, което е в норма
в детска възраст." В позицията "Изследвания" на лист за преглед на пациента
е посочено „ЕКГ синусов ритъм, без реполаризационни промени.” В
позицията "Обективно състояние" се посочва: Афебрилна. Спокойна. Гърло -
спокойно, влажен език, тенове ясни, няма прибавени шумове.” В позиция
"Заключение" на същия лист се посочва „ЕКГ - синусов ритъм, без
реполаризационни промени.” За съжаление обстоятелствата и спецификата на
закона ни поставят във фактическа невъзможност да докажем твърдения.
Цялата процесна ситуация е инсценирана от майката с цел на бащата по
8
законен начин да бъде отнета всяка възможност да вижда дъщеря си. Отново
подчертавам, че личните контакти са право на детето, което понастоящем
чрез заповедта за незабавна защита му се отнемат безусловно. Друга цел на
молителката е да се въздейства на изхода на в. гр. дело № 77 от 2021 г. на
ГОС, в което молителката оспорва решението на РС за по-разширен режим на
лични отношения между ответника и детето. В края на 2020 година се доказа
по категоричен начин, че у Сиана вече е налице т.нар. „синдром на
родителско отчуждение”. Ноторно известно е по какъв механизъм това се
случва в детското съзнание. Синдромът на родителското отчуждение винаги е
свързан с умишленото и последователно насаждане на страх и омраза от
отглеждащия родител спрямо другия. Това което на практика се случва и в
което молителката се опитва да въвлече съда е синдромът да се задълбочи.
Налице е съдебна практика на ГОС срещу налагането на мярката по чл. 5 ал. 1
т. 1 от Закона, която е забрана за приближаване съгласно, която практика при
съответните обстоятелства, тази мярка се налага като най-подходяща. Също
така е налице съдебна практика на РС Габрово, съгласно която дори и при
налагане на забраната по чл. 5 ал. 1 т. 3 от Закона, същата не се отнася за
времето, определено за лични отношения между родител и дете по силата на
съдебно решение. Ще се спра на свидетелските показания на свидетеля на
молителката. Считам, че не следва да бъдат кредитирани, доколкото
свидетелят не е възприел лично нито едно от събитията, описани в молбата.
Впечатленията му са от преразказите и считам, че са в голяма степен
манипулирани от собствената версия на молителката, която тя му е
представила. Представям съдебната практика, която цитирах. В обобщение
моля съдът да обсъди обстоятелствата и материалите по делото, тяхната
цялост и да отхвърли молбата като неоснователна. Моля да бъде съобразен
интересът на детето С. Д.а. В смисъл, ако съдът все пак наложи мерки за
защита, то те да бъдат единствено по чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН. Ако съдът
наложи мерки за защита по чл. 5 ал. 1 т. 3 отново във връзка с интереса на
детето, моля на ответника да се предостави възможност да се среща с дъщеря
си в рамките на допуснат от съда режим на лични отношения.
СЪДЪТ
9
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото списък на разноските от страна на
ответника с приложен към него договор за правна защита и съдействие.
АДВОКАТ П.: Първо, настоящият съдебен състав, не може да налага
такива ограничителни мерки, които да изключват определен период от време,
защото законът го забранява. Ако въобще съществува такава възможност, е в
компетентността на съда, който определя и режима на лични контакти за
двамата родители или между детето с родителя с ограничителна заповед я
съобразява, но не и на настоящия съд. Представената съдебна практика по
никакъв начин не съкратява налагането на мярката за закрила, която твърдим,
че следва да бъде наложена - бащата да не приближава детето за определен
период от време, през което същият да посещава специализирана програма,
предвидена от закона. По отношение на медицинския документ, подробно
коментиран от колегата, за сърдечния ритъм на детето, ищцата не е твърдяла,
че детето има сърдечен проблем, и че е породено от физическото въздействие
на 14.02.2021 г. Твърдението ни е, че емоционалното състояние на детето е
повлияно от този инцидент и по повод на неговото твърдение, че „сърцето му
тупкало” е извършен преглед при кардиолог. По отношение на твърдението,
че било ноторно известно обстоятелството как се поражда „СРО”, ще
отбележа, че нито един съд не си позволява по ноторно известен начин да
изведе този извод, а използва помощта на специалисти в съответната област.
И ако се твърди, че този синдром е налице - това не означава, че следва да
бъде преодоляван чрез физическо насилие.
АДВОКАТ Д.: Относно съдебната практика, цитирал съм практика,
която според мен е пределно ясна, че е възможно, допустимо съдът, който се
произнася по молби по реда на ЗЗДН, да приложи мярката по чл. 5 ал. 1 т. 3, с
изключение на датите и часовете, в които съответният родител има право по
силата на съдебно решение да упражнява лични отношения. Противното би
било изцяло срещу интересите на детето.
10
СЪДЪТ счете делото за изяснено и ОБЯВИ, че ще се произнесе с
решение в открито съдебно заседание на 29.04.2021 г. от 13.15 часа, за
която дата страните са призовани лично и чрез процесуалните си
представители.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.55
часа.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
Секретар: _______________________
11