Решение по дело №126/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО) във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на К. Р. М. от [населено място], общ. [област], чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-08-53/ 08.03.2024 г. на директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане № РП-3-08- 01532275 / 31.01.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали, с което е разпоредено да се прихване от изискуемо вземане на К.М. от ДОО, представляващо парично обезщетение за отглеждане на малко дете по ЗД чл.53, за периода месец януари 2024 г., сума в размер на *** лева – главница. Твърди се, че оспореното решение е незаконосъобразно тъй като е издадено в противоречие с материалноправни разпоредби и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че преценката за правото на парично обезщетение се извършва от административния орган на база данни, съдържащи се в източници на информация, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НПОПДОО. Излага се довод, че правото на парично обезщетение за временна неработоспособност е свързано с наличието на осигуряване за риска общо заболяване и майчинство към момента, към който е възникнала необходимостта от изплащане на съответното обезщетение. Излагат се и съображения, кога едно лице се счита за недобросъвестно. Искането е да се отмени обжалвания административен акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява и не се представлява. В писмена молба на пълномощник се посочва, че поддържа жалбата.

Ответникът – директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С писмо с изх. № 1056-08-232/ 25.08.2022 г. началникът на сектор „Краткосрочни плащания“, отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ при ТП на НОИ – Кърджали, относно правото на обезщетение по БЛ № ***, е поискал от началник сектор „Контрол по разходите на държавното обществено осигуряване“ в същия отдел, чрез извършването на проверка да се установи дали за периода от 16.06.2022 г. до 30.07.2022 г. лицето К. М. отговаря на определението за „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. При извършеното контролно производство е установено, че жалбоподателката няма качеството на регистриран земеделски стопанин съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО за посочения период. Въз основа на описаните констатации от контролния орган на ТП на НОИ - Кърджали в Констативен протокол № КВ-5-08-01196065/ 16.09.2022г., същия е издал задължителни предписания № ЗД-1-08-01196093/ 16.09.2022 г., с които е предписал да се заличат данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“ за самоосигуряващото се лице К. М., за периода 14.07.2017г.-31.12.2021 г. и 01.01.2022г.-17.02.2022 г. с код за вид осигурен „13“ (за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители) и 2. Да се заличи история на осигуряването с период на започване на дейност: 11.05.2022г.КП и ЗД са връчени на жалбоподателката и не са оспорени.

С разпореждане № РВ-3-08-01343635/ 26.04.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл.114, ал.1 и ал.3 от КСО и във връзка с констатациите от проверката, К.М. е била задължена да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода: 14.07.2018 г. – 17.07.2022 г., в размер на *** лв.лв., от които главница – *** лв. и начислена лихва в размер *** лв.

С решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали № 2153-08-149 от 14.06.2023 г. е потвърдено разпореждане № РВ-3-08-01343635/ 26.04.2023 г.

С оспореното в настоящото производство Решение № 2153-08-53/ 08.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на К.М. срещу Разпореждане № РП-3-08- 01532275 / 31.01.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали. С последния административен акт е разпоредено, на основание чл. 114, ал. 5 от КСО, да се прихване от изискуемо вземане на К.М. от ДОО, представляващо парично обезщетение за отглеждане на малко дете по заявление-декларация /ЗД/ по чл.53 от КСО, за периода месец януари 2024 г., сума в размер на *** лева – главница; да се прихване от изискуемо вземане на К.М. от ДОО, представляващо парично обезщетение за отглеждане на малко дете по ЗД по чл. 53 от КСО, за периода месец януари 2024 г., сума в размер на *** лв. – главница.

При така установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган – директор на ТП на НОИ – Кърджали. Обжалваният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, съдържа мотиви за издаването си и е поставен в съответствие с приложимите материалноправни норми.

Съгласно чл. 114, ал. 5 КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване.

От представените по делото доказателства безспорно се установява, на К.М. е било отпуснато обезщетение за бременност и раждане и отглеждане на малко дете за периода 14.07.2018 г. – 17.07.2022 г., като с Разпореждане РВ-3-08-01343635/ 26.04.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО е разпоредено К.М. да възстанови същото като недобросъвестно получено в описан в административния акт размер.

АС – Кърджали приема, че в случая са били налице всички законови предпоставки за извършване на прихващането.

Вземането на ДОО е било установено по основание и размер с Разпореждане № РВ-3-08-01343635/ 26.04.2023 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали. Същото не е било доброволно погасено в определения срок, следователно то подлежи на прихващане по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО и с обжалваното разпореждане е извършено именно прихващане по смисъла на изречение първо, предл. последно на чл. 114, ал. 5 от КСО и като такова се явява форма на принудително събиране на установения с разпореждане от 31.01.2024 година дълг.

Оспорващата има изискуемо вземане от ДОО, представляващо парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст за месец януари 2024 година и следователно са изпълнени предпоставките за извършване на прихващане, каквото длъжностното лице е разпоредило, между изискуемото от лицето вземане по ДОО и вземането на държавното обществено осигуряване.

Съгласно чл. 213, ал. 2 от ДОПК, не се допуска принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване, но в случая е налице специална разпоредба на чл. 114, ал. 5 от КСО, съгласно която дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и ал. 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване и е налице хипотезата именно на прихващане с издаване на разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Разпоредбата на чл. 114а, ал. 1 КСО не предвижда ограничения за удръжки и прихващания, както и характера на сумите, когато се отнася за задължения към ДОО и за задължения за издръжка.

Обстоятелството дали К.М. е действала добросъвестно при получаване на разпоредените за възстановяване парични обезщетения е относимо за преценката на законосъобразността на административния акт, с който вземането на ДОО е установено по основание и размер – разпореждане № РВ-3-08-01343635/ 26.04.2023 г., което обаче не е предмет на настоящото производство.

Предвид горното, съдът намира, че решението е законосъобразно като издадено от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на правния спор в полза на ТП на НОИ – Кърджали следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл.143, ал.3 от АПК. Същото следва да се определи в размер на 100 лв. съгласно чл. 24, изр.1-во от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то от АПК, Административен съд – Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на К. Р. М. от [населено място], общ. [област], чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-08-53/ 08.03.2024 г. на директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № РП-3-08- 01532275 / 31.01.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали

Осъжда К. Р. М. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], общ. [област], да заплати на ТП на НОИ – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението не подлежи на обжалване – чл.119 от КСО.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.