Р Е Ш Е Н И Е
№ R-979 29.07.2009 г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд трети граждански състав
На
двадесет и пети юни две хиляди и девета година
В
публично съдебно заседание в състав
Председател: трети граждански състав
при
секретаря трети граждански състав
като
разгледа докладваното от съдията трети граждански състав
гражданско дело № 3505 по описа за 2008
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Д.Н.Ж.
с ЕГН **********, от гр.Б.; съдебен адрес: гр. Б. – адв. К. против “ЗД Е.И.” АД
с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от Д.С.Д.,
А.Й.П. и К.И.Б., с която се претендира осъждането на ответното дружество да
заплати на ищцата сумата от 735, 20 лв. представляваща обезщетение за
имуществени вреди, от които за възстановяване на зъби – 385 лв., заплащане на
болничен престой – 35, 20лв., за електроенфацилограма – 25 лв., за преглед на
скенер – 90 лв., за закупуване на лекарства и други медицински интервенции –
200 лв., индивидуализирани в молба от
03.11.2008 год., както и сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, и двете обезщетения
вследствие на пътно-траспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 14.12.2007 г.
по вина на К.И.Т., ведно със законната лихва за забава върху горните суми,
считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане.
При условията на евентуалност е предявен иск за
осъждането на прекия причинител на вредата К.И.Т. с ЕГН **********,*** да
заплати на ищцата горните суми, ведно със съответната лихва от датата на
увреждането до окончателното й изплащане.
Претендира се заплащане на разноските по делото.
Правното основание на предявения главен иск е чл. 226
във вр. чл. 223, ал. 2, изр. 1-во от Кодекса за застраховането /КЗ/, а на
евентуалния иск чл. 45 във вр. с чл. 51 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/, а на исковете за лихва чл. 86 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди,
че вследствие на ПТП, настъпило на 14.12.2007 г. по вина на втория ответник,
ищцата, която е пътувала като пътник до шофьора на лек автомобил „Рено Меган” с
ДК№ ... КА, управляван от Г.Я.И. е получила множество увреждания: контузии по
главата, тялото, крайниците и мозъчно сътресение, от което изпаднала в
безсъзнание; фрактура на носа, който след хирургична интервенция е все още
крив, поради което се налагало нова такава; фрактура на четвърто дясно ребро, в
резултат на която дълго време е била със затруднено дъвчене и говорене. От
удара в предното стъкло на автомобила получила и обезобразяване и множество стъкла
проникнали в главата й, като част от тях още били там; четири счупени зъба,
които затруднили дъвченето и говоренето й. Сочи се за съществуването на
задължителна застраховка „гражданска отговорност” за автомобила, управляван от
виновния за ПТП-то водач – „Санг Йонг Рекстон” с ДК № С ...НС.
В срок е постъпил отговор от ответното дружество.
Изцяло се оспорва основателността на претенцията спрямо този ответник, като се
твърди, че не са спазени разпоредбите на чл. 224 и чл. 270 от КЗ, поради което
не следа да се ангажира отговорността на застрахователя. Сочи се също така, че
не е постъпвало писмено искане от ищцата за заплащане от страна на дружество на
претендираните щети, както и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат,
доколкото същата е била без предпазен колан, при която хипотеза е нямало да
пострада. Отделно от това се сочи, че не е ясна връзката на виновното за ПТП-то
лице с „Ротола лизинг” ЕООД – собственик на застрахованото моторно-превозно
средство, с което същото е причинено.
В срок е постъпил отговор и от ответника – физическо
лице. Сочи се, че следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя.
Оспорва се иска срещу него, като завишен и недоказан по размер. В съдебно
заседание също сочи за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че ищцата
не е ползвала предпазен колан.
Бургаският районен съд, след като
взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответните
страни по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори, че вследствие
на ПТП, предизвикано по вина на втория ответник в качеството му на водач на
„Санг Йонг Рекстон” с ДК № С ... НС на 14.12.2007 г., са причинени на ищцата
описаните по-горе увреждания. Ответникът Т. не оспорва, че тя е пътувала в
автомобила, управляван от Г.И., нито технологията и настъпването на ПТП-то,
нито получени вследствие на него увреждания и претърпените от това болки и
страдания.
Спорът е относно това била ли е тя с
предпазен колан или налице е съпричиняване на престъпния резултат.
От заключението на вещото лице по
назначената автотехническа експертиза се установява, че при съприкосновението
между двата автомобила е имало голяма сила на удара, причинила деформации и в
двата автомобила, като л.а. „Рено” е тотално увреден и възстановяването му не е
целесъобразно. Вещото лице смята, че автомобила, управляван от Т. се е качил,
застъпал другия л.а. и се е стигнало до изместване на частите му отпред назад.
Според вещото лице не може да се направи категоричния извод, че ищцата не е
била с поставен колан към момента на настъпване на ПТП-то, доколкото се
установило при огледа след ПТП-то, че същият е свободен. Причина за това обаче може
да бъде и повреждането на инерционния му механизъм, което повреждане може да е
станало преди, но и след и по време на ПТП-то /изявление на в.л. в съдебно
заседание на 07.04.2009 г./. При процесното ПТП обаче цялата предна част на
управлявания от Т. автомобил е навлязла в купето на другия автомобил, където е
била и пострадалата, поради което се е скъсило разстоянието между сядащия до
водача пътник и предното стъкло и не може да се установи, дали причината за съприкосновението
му с предното стъкло е поради това или поради непоставянето на предпазен колан.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищцата е постъпила
в болница на 14.12.2007 г. с диагноза:
контузия на главата и тялото; сътресение на мозъка; счупване на носа и счупване
на ІV ребрена дъга в дясно. Издаден е амбулаторен фиш /представен от делото/,
от който според вещото лице се установява възстановяването на описаните в него
зъби, поради фрактура на коронката, като стойността за това е в размер на 350
лв.; заплащане на 35, 20 лв. за престой в болницата, за което е представена по
делото и направление за заплащане на потребителска такса, с приложено към него касова
бележка; заплащането на 90 лв. за „КТ на главния мозък”, за което също е
представена по делото касова бележка от 18.01.2008 г. Според вещото лице
извършило експертизата след проверката на медицинската документация по
болничния престой ищцата е направила и разходи в размер на 200 лв. за лекарства
и други медицински интервенции. Вещото лице е извършило и преглед на ищцата към
момента на изготвяне на заключението си. Носът й бел с леко изкривяване в
дясно; при гримаса лявата й половина била неподвижна и с намалена
чувствителност; почелото й в лявата половина, в областта на челната върга се
опипват две чужди тела подкожно с диаметър около 5 мм.; двата централни горни
резеца са с оронени режещи ръбове; първия и долен ляв резец е с откършен
латерален връх. Същата се нуждае от допълнителни медицински интервенции за нова
корекция на носа; изваждане на чуждите тела от челото и изграждане и
възстановяван на резците. Според вещото
лице, запознато със заключението на автотехническа експертиза, поради
деформирането на торпедната част на автомобила отпред назад е скъсено
разстоянието между пътника и стъклото на автомобила, което позволява контакт на
главата с панорамното стъкло на автомобила.
Съдът изцяло кредитира заключенията
на вещите лица, като изхождащи от лица с нужните специални познания и като
неоспорени от страните.
По делото е представен и
застрахователен договор № 0710070108038, видно от който е била налице сключена
задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите” за лек
автомобил „Санг Йонг Рекстон” с ДК № С ... НС с период на валидност от
01.01.2007 г. до 31.12.2007 г.
Като свидетел е разпитан и водача на
автомобила, в който е стояла ищцата. Същият е заявил, че не си спомня дали
ищцата е била с предпазен колан, но заявява, че винаги преди този инцидент,
когато е пътувала с него си е поставяла колана.
Въз основа на така установените
факти, релевантните за решаването на делото, съдът намира от правна страна
следното:
По
исковете срещу застрахователното
дружество:
Разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ предвижда, че
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Разпоредбата на ал. 2 от същата норма
изрично изброява, кой са възраженията
които не може да прави застрахователя при предявяването на иск срещу
него и видно от закона същият не може да прави възражение за неуведомяване за
застрахователното събитие. Ето защо съдът намира за неоснователни въведените в
тази връзка доводи за недопустимост и неоснователност на исковете.
Разпоредбата на чл. 223, ал. 1 от КЗ, предвижда ,че
с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. В ал.2 е предвидено, че застрахователят заплаща обезщетение, включително
за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице. Доколкото прякото право на увредения,
установено със закона - чл. 226, ал. 1 КЗ, възниква едновременно с правото на
деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то
застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря
и причинителят на вредата /така решение № 238/20.06.2008 г. по т.д.№ 942/2008
г. на ІІ т.о. на ВКС/. Т.е и при пряк иск срещу застрахователя следва да се
установи противоправно поведение на ответника, вредите, които е претърпял
ищеца, причинна връзка между деянието и вредите. Подлежат на обезщетяване
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Те
могат да са имуществени или неимуществени. В случаите на увреждания
пострадалият понася болки и страдания, които пораждат за него претенцията за
обезвреда на неимуществени вреди.
Безспорно се установява по делото, че са налице
елементите от състава на непозволеното увреждане. Ответникът виновно е причинил
описаните в исковата молба увреждания на ищцата. При това положение следва да
се приеме, че в резултат на поведението на ответника е настъпило гореописаното
увреждане, което за ищцата, което съставлява вредата. Тя се съизмерява с
претърпените от нея болки и страдания. Установява се причинна връзка между
поведението на ответника и настъпилата вреда.
Съдът намира също така, че недоказано остана по делото
съпричиняването на вредоносния резултат от страна ищцата, поред което счита че
не следва да се намалят обезщетенията за вредите. Вещите лица са категорични,
че с оглед механизма на ПТП-то и навлизането на автомобила, управляван от
втория ответник в купето на другия автомобил се е скъсило разстоянието между
предното стъкло и седящия до него водач, поради което не може да се установи
дали ищцата е била с предпазен колан и че точно това е причината за конкретно
настъпилите увреждания.
Неоснователни се явяват и доводи на застрахователното
дружество за това, че застрахован е „Ротола лизинг” ЕООД, а не втория ответник.
Съобразно сега действащото законодателство очертаният кръг на застрахованите
лица по застраховката "Гражданска отговорност” не изключва водача на
автомобила, защото със застрахователна защита се ползват, както собствениците,
така и несобствениците, независимо дали го управляват непосредствено, стига да
го ползват на законно основание. По делото твърдения за ползване без законно
основание не са налице.
Включването на
водачите в категорията "застраховани лица" произтича от правилата на
субективния състав на деликтната отговорност, защото този вид застраховка е
предназначена да покрие вредите от непозволеното увреждане. /така решение №
522/20.10.2008 г. по т.д. № 274/2008 г. на І т.о. ва ВКС/.
Досежно размера на вредите, съдът намира следното:
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Критерият не е абстрактен. Той почива на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства. С оглед характера на телесните
увреждания и претърпените хирургични интервенции, съдът намира, че справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 5 000 лева.
Досежно неимуществените вреди съдът намира, че искът следва
да бъде уважен до установения от вещото лице П. размер от 675, 20 лв., включащ
350 лв. – за възстановяване на зъбите, 90 лв. за скенер, като за извършеното
плащане за това по делото е представена касова бележка, 35, 20 лв. –
потребителска такса за болничния престой и 200 лв. за лекарства и други
медицински интервенции.
При извода за основателност на исковете срещу
застрахователното дружество не следва да се разглеждат евентуалните такива
досежно втория ответник.
С
оглед основателността на претенциите за заплащане на горните суми,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, би следвало и основателна
да се явява и претенцията за заплащането на лихва за забава върху тази сума,
считано от датата на увреждането – 14.12.2007 г. до окончателното й заплащане,
тъй като разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД предвижда, че при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана т.е. същият дължи
обезщетение за причинени от него имуществени и/или неимуществени вреди деня на
увреждането. Текста обаче на чл. 223, ал. 2, предвижда обаче отговорност на
застрахователя досежно лихвите, считано от датата на уведомяването по чл. 224, ал. 1 от КЗ. При това положение
застрахователят следва да отговаря според съда от датата на получаването на
копие от исковата молба – 22.07.2008 г., тъй като по делото доказателства за
неговото уведомяване от застрахования или пък от ищцата преди този момент не са
представени.
При това положение обаче следва да бъде осъден и
втория ответник да заплати лихвите върху сумите съответно от 5 000 лв. и
от 675, 20 лв., считано от датата на увреждането – 14.12.2007 г. до 22.07.2008
г., като същите изчислени с помощта на ЕПИ – „Оn.line” -калкулатори възлиза на 457, 43 лв. върху сумата от
5 000 лв. и 61, 77 лв. върху сумата от 675, 20 лв.
Съдът констатира, че не е внесена дължимата държавна
такса по иска за лихвите, поради което счита, че следва да бъде осъдена ищцата
да заплати такава по сметка на съда в размер на 50 лв.
При този изход на спора частично основателна се явява
претенцията на ищцата за заплащане на направените по делото разноски и следва
да бъде осъдено застрахователното дружество да й заплати сумата от 1379, 36 лв.,
а ответникът Т. с оглед частичното уважаване на иска за лихви срещу него сумата
от 126, 19 лв. Следва също така ищцата да заплати на ответното дружество сумата
от 39, 94 лв. съобразно отхвърлената част от исковете срещу него. На ответника Т.
не следва да се присъждат разноски доколкото съдът не разглежда по същество
предявените срещу него искове, с изключение на иска за лихви, който е уважен.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда “ЗД Е.И.” АД с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от Д. С.Д., А.Й.П. и К.И. *** – адв. И. да заплати на Д.Н.Ж. с ЕГН **********,
от гр.Б.; съдебен адрес: гр. Б. – адв. К. сумата
от 675, 20 лв. /шестстотин
седемдесет и пет лева и двадесет ст./,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, от което 350 лв. за
възстановяване на зъбите, 90 лв. за скенер, 35, 20 лв. – потребителска такса за
болничния престой и 200 лв. за лекарства и други медицински интервенции, както
и сумата от 5 000 лв. /пет
хиляди лева/ представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени
болки и страдания, и двете обезщетения вследствие на пътно-траспортно произшествие,
настъпило на 14.12.2007 г. по вина на К.И.Т. с ЕГН **********,***, управлявал
лек автомобил „Санг Йонг Рекстон” с ДК № С ... МС, за който е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по договор
№ 071070108038, сключен между застрахователното дружество и „Ротола Лизинг”
ЕООД, ведно със законната лихва за забава върху горните суми, считано от 22.07.2008
г. до окончателното им изплащане, като
отхвърля исковете над уважената част от 675, 20 лв. до пълния претендиран
размер на обезщетението за имуществените вреди от 735, 20 лв., както и над
уважената част от 5 000 лв. до пълния претендиран размер на обезщетението
за имуществени вреди от 7 000 лв. и иска за присъждането на законна лихва за
забава върху сумата от 735, 20 лв. и сумата от 7 000 лв., считано от
датата на увреждането 14.12.2007 г. до 22.07.2008 г.
Осъжда К.И.Т. с ЕГН **********,*** да заплати на Д.Н.Ж. с ЕГН **********, от гр.Б.; съдебен адрес: гр.
Б. – адв. К. сумата от 457, 43 лв. /четиристотин петдесет и
седем лева и четиридесет и три ст./, представляваща законна лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., считано
от датата на увреждането – 14.12.2007 г. до 22.07.2008 г., както и сумата от
61, 77 лв. /шестдесет и един лева и седемдесет и седем ст./, представляваща
законна лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди в размер на
675, 20 лв., считано от датата на увреждането – 14.12.2007 г. до 22.07.2008 г.,
както и сумата от 126, 19 лв. /сто
двадесет и шест лева и 19 ст./, представляваща разноски по делото.
Осъжда “ЗД Е.И.” АД с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от Д. С.Д., А.Й.П. и К.И.Б. да заплати на Д.Н.Ж. с ЕГН **********,
от гр.Б., съдебен адрес: гр. Б. – адв. К. сумата
от 1 379, 36 лв. /хиляда триста
седемдесет и девет лева и 36 ст./ за
направените по делото разноски.
Осъжда Д.Н.Ж. с ЕГН **********, от гр.Б.; съдебен адрес: гр.
Б. – адв. К. да заплати на “ЗД Е.И.”
АД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от Д.С.Д.,
А.Й.П. и К.И.Б. сумата от 39, 94 лв. /тридесет и девет лева и
94 ст./ за направените по делото разноски.
Осъжда Д.Н.Ж. с ЕГН **********, от гр.Б.; съдебен адрес: гр.
Б. – адв. К. да заплати държавна такса по
сметка на Бургаския районен съд в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ІІІ гр. състав
Вярно
с оригинала:
НД