Решение по дело №144/2020 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 43
Дата: 11 юни 2020 г. (в сила от 26 юни 2020 г.)
Съдия: Станислав Иванов Цветков
Дело: 20204230200144
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 април 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

                                  Р Е Ш Е Н И Е

 

      № 43

 

гр.Севлиево 11.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Севлиевският районен съд, в публично заседание

на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Председател: Станислав Цветков

               

при секретаря СИЛВИЯ СТАНЕВА, в присъствието на прокурора                                                             като разгледа докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 144 по описа за 2020 год.,  за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателката Е.Г.М. ***, е обжалвала наказателно постановление № 20-0341-000057 от 18.03.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево, с което за извършено нарушение по чл.98, ал.1, т.2 и на осн. чл.183, ал.4, т.9, предл.второ от Закона за движение по пътищата / ЗДвП / й е наложено наказание глоба в размер на 50.00 лева.В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробно развити в същата съображения.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.

Ответникът по жалбата – РУ на МВР гр.Севлиево, редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото.В писмото, придружаващо административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и наказателното постановление да се потвърди.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалб.Е.Г.М. живеела заедно със съпруга си – свид.И.М.М.в гр.Севлиево, на ул.“Хаджи Димитър“ № 5 и била правоспособен водач на МПС.В непосредствена близост до домът им се намирал магазин „Зона“, собственост на дружеството „Паралел“.Собствениците на последното били оформили зона за спиране на автомобили, находяща се срещу дома на семейството на жалб.М..В другият край на магазина, находящ се в близост до площад „Свобода“ бил оформен паркинг за таксиметрови автомобили, където спирането и паркирането на други МПС било забранено.Жалб.М. ползвала лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на трето лице.На 15.01.2020 г. след приключване на работният ден жалб.М. се прибрала в дома си с детето си, като паркирала автомобила, посочен по-горе на обичайното място – срещу дома им, на мястото, където била оформена зона за паркиране на леки автомобили от собственика на дружеството „Паралел“.Междувременно късно вечерта при обход на града свид.П.Ц.А.  - командир на отделение в РУ МВР Севлиево счел, че посоченият по-горе автомобил е паркиран неправилно, поради което съставил фиш, който поставил на едно от стъклата на автомобила.Сутринта, излизайки от дома си съпругът на жалб.М. – свид.И.М.забелязъл поставеният на автомобила фиш и се учудил, че такъв е издаден.Тъй като не била съгласна с така издадения фиш и наложената й глоба жалб.М. подала възражение срещу него.Поради тази причина на 30.01.2020 г. свид.П.Ц.А., в присъствието на свид.П.Г.П., двамата служители на РУ МВР Севлиево, съставил против жалбоподателката Е.Г.М., АУАН с бланков № 465305, за това, че на 15.01.2020 г., около 23.20 часа, в гр.Севлиево, на площад „Свобода“ е паркирала лек автомобил „Пежо 407“ с рег. № ***, собственост на Д.Г. И., като е паркирала като втори ред в активна лента за движение до спрели МПС по посока на движението, с което виновно е нарушила: чл.98, ал.1, т.2 от ЗДвП.При съставяне на АУАН и след запознаване със съдържанието му жалбоподателката е направила възражение, че автомобилът не е бил паркиран на площад „Свобода“ и не е спрян до друг автомобил и да възпрепятства движението.Възражения от страна на жалб.М. по повод съставения й АУАН не са направени от нея в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление на Началник РУ към ОДМВР Габрово, РУ Севлиево с № 20-0341-000057 от 18.03.2020 г.Същото е издадено против Е.Г.М. ***, за това, че на 15.01.2020 г., в 23.20 часа, в гр.Севлиево, на площад „Свобода”, като водач на лек автомобил „***“ с рег. № ***, в гр.Севлиево, на площад „Свобода” е паркирала лек автомобил „Пежо“ с рег. № ***, собственост на Д.Г. И., ЕГН **********, като е паркирала катов тори ред в активната лента за движение до спрели МПС по посока на движението, с което е извършил: водач, който паркира катов тори ред в активна лента за движение до спрели МПС по посока на движението, с което виновно е нарушил чл.98, ал.1, т.2 от ЗДвП.За това нарушение, наказващият орган е наложил на жалб.М. наказание по реда на чл.183, ал.4, т.9, предл.второ от ЗДвП - глоба в размер на 50.00лева.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на свидетелите П.Ц.А., П.Г.П. и И.М.М.и писмените доказателства – АУАН с бланков № 465305 от 30.01.2020 г.; Справка картон на водача, НП № 20-0341-000057 от 18.03.2020 г. и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателката на 30.03.2020 г.Жалбата е заведена в деловодството на РУ МВР Севлиево на 06.04.2020 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на същата заповед, предвид заеманото от него длъжностно качество.

АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП е за извършено нарушение на разпоредбата на чл.98, ал.1, т.2 от ЗДвП, която гласи следното: “Престоят и паркирането са забранени: до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението”.

Административно-наказващият орган на осн. чл.183, ал.4, т.9, предл.второ от ЗДвП е наложил на жалб.М. наказание глоба в размер от 50.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „ Наказва се с глоба 50 лв. водач, който: паркира като втори ред в активна лента за движение до спрели моторни превозни средства по посока на движението”.

Жалбоподателката, редовно призована, се явява в съдебно заседание лично и с процесуален представител.Поддържат жалбата и искането за отмяна на обжалваното НП.В жалбата и в съдебно заседание се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат няколко съображения.

Оспорва се изцяло фактическата обстановка, описана в акта и обжалваното НП, като се твърди, че нарушението, което е вменено във вина на жалб.М. не е осъществено от нея.Твърди се, че не отговаря на истината твърдението, че е паркирала автомобила на площад «Свобода», както и, че не е паркирала на втори рад ва активна лента, до друго МПС, както и, че по никакъв начин не е възпрепятствала движението.

Съдът напълно споделя така изложените доводи.На съдът служебно е известно, а това се подкрепя и от свидетелските показания на свид.М., че мястото, на което се твърди, че е паркирала неправилно жалб.М. не е площад «Свобода» в гр.Севлиево.Това обстоятелство частично се подкрепя и от показанията на свид.А., който пред съда заявява, че автомобилът е бил на около 30 метра от паркинга за таксиметрови автомобили, който е в непосредствена близост до посоченият площад.Ноторно известно е и обстоятелството, че от западната страна на магазин «Зона» е оформен паркинг за леки автомобили, който също не се намира на площад «Свобода» , а срещу офиса на куриерска фирма «Еконт» и няколко жилищни сгради, в една от които вероятно живее и семейството на жалб.М..Такива възражения са били направени от нейна страна и при съставянето на АУАН.При така изложеното, съдът намира, че отразеното като място на извършване на твърдяното нарушение е в противоречие с установената по делото фактическа обстановка.Не се потвърждават по безспорен и несъмнен начин и другите констатации, отразени в акта и обжалваното НП.

Съгласно разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН – „Преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства.Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство”.В случая административно-наказващия орган не се е съобразил с тази разпоредба, като не е преценил възраженията, направени от жалбоподателката при съставяне на АУАН, не е било проведено разследване на спорните обстоятелства.Същия е следвало да се произнесе по административно-наказателната преписка въз основа на събраните доказателства и едва след преценката на възраженията, направени от жалбоподателката и провеждането на разследване на спорните обстоятелства, каквито в случая са налице.Отразеното в акта, с който е констатирано административното нарушение, няма обвързваща доказателствена сила, не се счита за установено до доказване на противното и в тежест на административния орган е да установи извършването на нарушението с всички допустими от закона доказателствени средства - както в административното, така и в съдебното производство.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени.

С депозираната от процесуалния представител на жалб.М. молба, към съда се отправя искане в полза на доверителката му да бъдат присъдени направените по делото разноски.По делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е заплатено договорно възнаграждение в размер на 150.00 лева.С оглед изхода на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, така направените разноски следва да бъдат присъдени в полза на жалб.М..

Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0341-000057 от 18.03.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР Габрово РУ - Севлиево, с което на Е.Г.М. ***, ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.98, ал.1, т.2 и на основание чл.183, ал.4, т.9, предл.второ от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Габрово да заплати на Е.Г.М. ***, ЕГН **********, сумата от 150.00 / сто и петдесет / лв., съставляваща направени по настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: