№ 4261
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110127404 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от ........... срещу А. И.а С. осъдителни
искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 234, ал.3, т.1 и т.2 КТ за сумата от 16872,56
лева, представляваща дължима на основание чл. 5.3 от Договор за квалификация от
07.02.2019г. неустойка, ведно със законната лихва от 26.05.2022г. до окончателно изплащане
на вземането; с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 3805,71 лева, представляваща
лихва за забава върху неустойката за периода 07.03.2020г. до 25.05.2022г.; с правно
основание чл. 220, ал.1 КТ за сумата от 4009,74 лева, представляваща обезщетение за
неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва от 26.05.2022г. до окончателно
изплащане на вземането; с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 904,42 лева,
представляваща лихва за забава върху обезщетението за неспазен срок на предизвестие за
периода 07.03.2020г. до 25.05.2022г.
В условията на евентуалност са предявени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 11734,98 лева - обезщетение за неизпълнен договор
за квалификация, представляващи реално направени разходи за обучение от ищеца по
придобитата квалификация „...........“, ведно със законната лихва от 26.05.2022г. до
окончателно изплащане на вземането; с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от
2646,90 лева, представляваща лихва за забава върху разходите за обучение; с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 5036,36 лева-обезщетение за
неизпълнен договор за квалификация, представляващо изплатени стипендии, ведно със
законната лихва от 26.05.2022г. до окончателно изплащане на вземането; с правно основание
чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1135,97 лева, представляваща лихва за забава върху
изплатените стипендии; с правно основание чл. 220, ал.1 КТ за сумата от 4009,74 лева,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва от
26.05.2022г. до окончателно изплащане на вземането; с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 904,42 лева, представляваща лихва за забава върху обезщетението за неспазен
срок на предизвестие за периода 07.03.2020г. до 25.05.2022г.
В исковата молба се твърди, че между страните са съществували две договорни
правоотношения, като едното по договор за квалификация от 07.02.2019г., по силата на
който ответникът се е задължил да завърши обучение при ищеца за придобиване на
1
квалификация. Обучението е с времетраене 27 седмици за периода от 11.02.2019г. до
19.08.2019г., като на 23.08.2019г. на ответника е издаден сертификат за придобита
квалификация. Съгласно условията на договора след завършване на обучението ответникът
следва да остане на работа при ищеца за срок от 3,5 години (три години и шест месеца),
считано от датата на подписване на трудовия договор. Ищецът сочи, че такъв е подписан на
09.08.2019г., в сила от 19.08.2019 г. За гарантиране на това условие е предвидена неустойка
по чл. 5.3 от договора за квалификация в размер на 20 000 лева. В исковата молба се
поддържа, че едностранно и без да спази срока на предизвестие ответникът е прекратил
договора като изпратил нотариална покана на 06.03.2020г., с което не е спазено условието да
остане на работа при ищеца за срок от 3,5 години, което води и до дължимостта на
горепосочената неустойка. Излага доводи, че не е налице „съществено неизпълнение“ на
задълженията на ищеца като работодател, както и че е спазвал уговорените задължения в
договора за квалификация и в трудовия договор. Моли съда да уважи предявените искове. В
условията на евентуалност предявява искове за реално направени разходи и заплатени
стипендии на ответника във връзка с договора за квалификация. Претендира присъждането
на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва предявените
искове. Сочи, че правомерно е упражнил правото си по чл. 327, ал.1, т.3 от КТ, като в случая
чл. 5.3 от договора за квалификация не следва да бъде приложена. Поддържа, че договорът
за квалификация е нищожен, за което сочи подробни аргументи за допуснати нарушения на
чл. 26, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Сочи нищожност и на клаузата на чл. 5.3 от договора за неустойка,
както и че неустойката е прекомерна. Навежда доводи за допуснати от ищеца нарушения за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, както и възлагане на различни
трудови функции, несъответстващи на длъжността и компетенциите на
ответника[1]нарушение на чл. 120 КТ. Не е спазено задължението да пази достойнството на
служителя – нарушение на чл. 127, ал.2 КТ, и да осигурява подходящи условия за
поддържане и повишаване на професионалната квалификация-нарушение на чл. 228а от КТ.
Твърди и че работодателят не е осигурил работата, която е опредЕ. при възникване на
трудовото правоотношение-нарушение на чл. 127, ал.1, т.1 КТ. Сочи, че е претърпял трудова
злополука, както и че е бил задължаван да изпълнява нискоквалифицирани и
неспециализирани задачи, невключени в длъжностната му характеристика. Посочва, че са
допуснати нарушения във връзка със сумирането на работното време и фактическо
въвеждане на ненормиран работен ден-нарушение на чл. 142, ал.3 КТ, и излага аргументи за
злоупотреба с право, както и допуснати нарушения на закона във връзка със сумираното
изчисляване. Твърди нарушения във връзка с полагането, отчитането и заплащането на
извънреден труд. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за оспорване
законосъобразността на прекратяването на трудовоправната връзка. Навежда, че
проведеното обучение е негодно да послужи за бъдеща сертификация и за повишаване
квалификацията или придобиване на нова. Оспорва исковете в условията на евентуалност,
както и иска за обезщетение за неспазено предизвестие. Моли съда да отхвърли исковете.
Претендира разноски, по представен списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между страните са сключени трудов договор и договор за квалификация.
Видно от приобщения договор за квалификация от 07.02.2019 г. обучаваният в лицето на А.
И. С. е заявил желание да повиши професионалната си квалификация като премине успешно
Курс .......... за нуждите на „..........“. Ищецът в качеството си на работодател е поел
задължение да организира, финансира и проведе Курс за ...... за нуждите на „..........“
съвместно с „........“ по начина и при условията, посочени в договора. Задължение на
работодателя е да заплати разходите за обучението в размер на 10000,00 лева, освен ако в
хода на обучението не се наложи извършването и на други разходи, както и да осигури
2
средства за издръжка на обучаемия – стипендия в брутен размер от 800 лева месечно.
Съгласно клаузата на 1.3 в договора обучаваният се задължава след успешно приключване на
обучението да постъпи на работа при работодателя на длъжност „......“ за срок не по – малък
от 3 години и 6 месеца, считано от подписването на трудовия договор. Страните са
договорили заплащане на неустойка в размер на 20000,00 лева в случай, че обучаемият
едностранно прекрати сключения трудов договор без да е налице съществено неизпълнение
от страна на работодателя или ако бъде прекратен преди изтичане на 3 години и 6 месеца от
датата на подписване на трудовия договор поради причина за която пряко или косвено
обучаемият отговаря като е прието неустойката да се дължи пропорционално на неспазения
срок от 3 години и 6 месеца.
Страните не спорят и че ответникът е приключил успешно обучението си в срока за
това, за което му е издадено Удостоверение от „........“ за преминат курс “.......” 11.02.2019 –
19.08.2019 г. , както и Сертификат за обучение за „Стандарт – ........ от 23.08.2019 г.,
Сертификат за обучение за „...........“ от 23.08.2019 г., Сертификат за обучение за „Курс по
.........“ от 23.08.2019 г.
Страните са сключили трудов договор №1881/09.08.2019 г., връчен на служителя ведно
с длъжностна характеристика и Правилник за вътрешния трудов ред на .......... ООД.
Съгласно договора служителят ще изпълнява длъжността „...... – входящо ниво“, код по
НКПД 31553001 при пълно работно време от 8 часа и работна седмица с продължителност
40 часа. Договорено е, че при необходимост работодателят може да въвежда график на
работа с продължителност на работна смяна до 12 часа и сумарно изчисляване на работното
време за определен период, които се определят със заповед на работодателя и в Правилника
за вътрешния трудов ред. Според чл. 4, ал. 6 от договора служителят се съгласява да поеме
задължението да бъде на разположение на работодателя в гр. София, извън територията на
предприятието, с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция съгласно
утвърждаван от работодателя месечен график на времето на разположение и дежурство на
работниците при спазване на всички ограничения, предвидени в Наредба №2 за реда за
установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя.
Видно от приобщената длъжностна характеристика за длъжността „...... – входящо
ниво“, подписана от ответника, основната работа на служителя е извършване на всякакви
механични и електртически рутинни и нерутинни задачи по поддръжка на .......а, както и
модификационни работи под наблюдение на ...... ниво 1и/или ниво 2, и/или тим лидер.
С нотариална покана, връчена на ищеца на 06.03.2020 г. А. С. е прекратил едностранно
трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ поради неизплащане на
трудови възнаграждения за извънреден труд и неизпълнение на задължения на работодателя,
уговорени в трудовия договор и установени с трудовото законодателство, касаещи
сумарното изчисляване на работното време и изготвянето на работните графици,
полагането, отчитането и заплащането на извънредния труд, осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, възлагане на различни от договорените трудови функции,
осигуряване на минималните закоустановени почивки, зачитане достойнството на служителя
и др. Работодателят е издал Заповед №54/06.03.2020 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, вписвайки че не е налице валидно правно основание за това.
Като доказателства по делото са приети заповеди за установяване на сумирано
изчисляване на работното време с период на отчитане шест месеца за периода 23.01.2019 –
22.07.2019 г. , 23.07.2019 г. – 22.01.2020 г., 23.01.2020 г. – 22.07.2020 г., и за периода
23.07.2020 г. – 22.01.2021 г. Сумарното изчисляване на работното време е установено и за
отдела и длъжността на ответника – „......“
За установяване релевантни по делото факти като писмени доказателства са приети,
представените от страните Правилник за вътрешния трудов ред на ..........., Правилник за
организация на работната заплата, Процедура за реда и условията за регистрация и отчитане
на работното време на служителите в „..........“, Наръчник на служителите на ...........,
Ръководство относно мерките за безопасност, Инструкция на ........... за получаване и
използване на лични предпазни средства, специално работно облекло и работно облекло от
3
02.11.2022 г., Оторизация на персонала, извършващ базово техническо обслужване¸ издание
№4 от 05.08.2015 г. , Писма до „Инспекцията по труда“ от 23.01.2020 г. и от 22.01.2021 г. с
приложени книги за извънреден труд за 2019 г. и 2020 г. Извлечение от САО системата за
отработените часове, извадки от отчети за работното време, имейл кореспонденция, фишове
за работна заплата на ищеца и др.
По делото е изслушано и прието заключение на авиационно – техническа експертиза,
според което обучение за придобиване на свидетелства за правоспособност,
квалификационни курсове и/или разрешение към тях се извършва по програми и курсове,
одобрени от Главна дирекция „...........“ (......). Индивидуалните програми се изготвят от
работодателя или от ......... (.......). Според вещото лице организацията по техническото
обслужване на „........“ (......) е провела специализиран курс за обучение на работници по
техническо обслужване на въздухоплавателни средства, който не е одобрен от авиационните
власти в лицето на ....... Издаденото удостоверение от ...... за .......... със специализация
„.........“ не съответства на допълнение III, част 66 от Регламент ЕС 1321/2014., както и че
проведеното обучение на ответника не съответства на изискванията на Регламент ЕС
1321/2014г. и Наредба №1 за техническо и практическо обучение на авиационния персонал.
Включените в учебната програма учебни модули, учебни теми и предвидени хорариуми
съответстват единствено на нуждите и изискванията на работодателя „..........“. Завършеното
от ответника обучение за техническото обслужване на електрическата система и
електронното оборудване (.........) на въздухоплавателните средства според вещото лице
представлява специализиран курс за вътрешно фирмено обучение на работници –
технически състав входно ниво. В резултат на проведения от ...... курс, организиран от
работодателя, ответникът не е придобил квалифиакция „..........“ със специализация „...........“
според българските и международни стандарти в авиацията. Най – близката специалност
съобразно съдържанието на проведения курс според вещото лице е „.......... по експлоатация
и ремонт на електронно – приборната авиационна техника. Вещото лице е определило, че
обучението по нужните модули и подмодули би струвало 2420,00 лева в ......, 1420,00 лева в
........ и 655 лева към ......... За изучаване на всички предвидени модули с цел придобиване на
квалификационен клас А в ........ възлиза на 5000,00 лева. Разпитан пред съда експертът
заявява, че „......“ представлява длъжността в дадена компания, а „..........“ е професия, за
което са установени множество изисквания според Регламент №1321/2014 г. и Наредба №1.
Посочва, че като неквалифицирана работна ръка ответникът вследствие на това обучение
може да работи при ищеца като ...... входящо ниво, но това не е авиационен персонал.
За установява размера на претендираните от ищеца суми по делото е прието
заключението на съдебно – счетоводната експертиза, съгласно което платените разходи за
обучение за един обучаем от страна на ищеца са в размер на 16771,34 лева с ДДС, от които
11734,98 лева – разходи и 5036,36 лева – стипендии. Вещото лице е определило, че
осреднения дневен размер на обезщетение при прекратяване на договора възлиза на 22,91
лева като пропорционално на неотработения от ответника срок сумата възлиза на 16861,76
лева. Обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ е определено на сумата 4009,74 лева. Според
заключението дължимото обезщетение пропорционално на неотработеното време при
съобразяване размера на реално сторените от работодателя разходи възлиза на 14139,41
лева.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К К К, А Н А
и Д Г Г.
Според показанията на свидетеля К, който заедно с ответника е започнал обучение в
...... с цел назначаването му в „..........“ на длъжност „......“, проведеният курс е бил проформа,
тъй като теоретичното обучение и проведените след всеки модул изпити преминавали
много лесно. Преди започване на курса им било обяснено, че с придобития сертификат ще
могат да работят като авионик специалисти. След завършване на обучението е трябвало да
останат да работят в Л, което било предвидено и в договора. Посочва, че непосредствените
му задължения като „младши ......“ включвали изпълнение на възложените от прекия
ръководител задачи прикрепени към по – опитни колеги, които да ги наблюдават. Задачи
4
обаче били поставяни само на определени служители, а останалите е следвало да почистват
работната станция и общите помещение на .......а. Същевременно след постъпване на работа
всеки от новоназначените служители авиомеханици е следвало да изпълнява определени
практически задачи, описани в т.нар. ........ книга. Посочва, че някой от колегите напредвали
по – бързо от други, тъй като преките им ръководители им възлагали задачи, но за него и за
С не било така. Попълването на ........ книгата било част от практическото обучение, след
което отново се полагал изпит. С споделял, че неговият ръководител не му възлага задачи по
книгата, както и че не говорел с него. Разказва, че работата се извършвала по график, който
се изготвял седмица за седмица, като се изпращал на служителите по имейл. При постъпване
на работа им било обяснено, че се работи на шестмесечен график, но по – дълъг от една
седмица не е имало. За промените в графика също били уведомявани по имейл
непосредствено преди смяната. Смените започвали в различно време – от 06.00 часа, от
07.00 часа, както и се е случвало да се работи след края на работния ден. Изработените
часове и съответните неработни дни - компенсация се отбелязвали в т. нар. часова банка. В
случай, че служител е на минус часове в часовата банка трябва да остане по нареждане на
прекия си ръководител, за да ги изработи. Ако е на плюс часове го пускали компенсация.
Имало е случаи да се работи извънредно и тези часове да се отчитат и заплащат като
извънреден труд. Разказва, че мястото на работа на ......... е в х.ите на ищеца, в които не е
имало действаща вентилационна система. Често е имало запрашване или силни миризми от
използваните химикали за почистване. Макар да не е присъствал на място е чувал, че докато
.......... работят по .......а едновременно с това в другия му край да се пребоядисва част или
елемент на .......а, или да се източва гориво. Свидетелства, че от използваните при ищеца
химикали на ищеца започнали да му излизат обриви и да му пари на очите, независимо от
използваните предпазни средства – ръкавици, маски, очила, които най – често не били
достатъчни. Разбрал от С, а и от други колеги, че по време на работа работният му панталон
се сцепил на чатала, но не му бил даден нов панталон и той е трябвало да продължи да
работи със скъсани дрехи, по бельо, което много го притеснило, тъй като в х.а имало и жени.
След това С дълго време търпял подигравки за скъсания панталон.
От показанията на свидетеля А Н А – бивш служител при ищеца, се установява, че
работата се е осъществявала, когато бъдещ извикан. Имало графици и работното време се
сумирало, но заповеди за това не си спомня да е виждал. График на работата се изпращал в
началото на всеки месец, но той бил ориентировъчен и търпял промени през месеца. Никога
не е имало график за 6 или за 4 месеца. В хода на работата се разбирало дали си на работа на
следващия ден или не от прекия си ръководител. Всяка сутрин се провеждала оперативка
преди започване на работния ден. Посочва, че в текущия график се виждало в кои дни си
оставал на работа след работно време, както и кога си тръгнал по – рано, но при
приключване на тримесечието часовата банка се занулява и всичко става на по осем часа
дневно. Ако през седмицата бъдат изработени плюс часове, че се отнасят в часовата банка, а
следващата седмица служителят е компенсация в определени дни и часовете от тези дни се
изваждат. По този начин всичко е на нула. От предвидените за месеца часове труд при дни на
компенсация се намаляват с по 8 часа на ден, но ако бъдеш извикан на работа трябва да
отидеш, дори по график да си в компенсация. Заявява, че дори и с дни компенсация
трудовото възнаграждение не се променя. Дните компенсация не се отразявали на дните
платен отпуск, тъй като докато си компенсация могат да те извикат на работа. При
отчитането на часовата банка дните компенсация и положения извънреден труд се
припокривали като всички отчети се правели на по 8 часа дневен труд за целия месец, а
рядко се е случвало да се работи от 08.00 часа до 17.00 часа Необходимо било да се заяви кои
два уикенда в месеца служителят ще е на разположение. Случвало се е да остава на работа
след 16.45 часа и на другата сутрин да е отново на работа. Разказва, че след постъпване на
работа всеки от новоназначените служители авиомеханици е следвало да изпълнява
определени задачи, включени в т.нар. ........ книга. Задачите били еднакви за всички. Някой от
колегите напредвали по – бързо от други като средният срок за изпълнение на задачите бил
около една година. Тийм лидерът поставял задачите на всеки и всичко се случвало с
неговото одобрение. След попълване на книгата се полагал изпит за Ниво 1, което води и до
5
увеличаване на заплатата. ..М имали работно облекло, но то било с много ниско качество.
Панталонът на свидетеля се разпрал при чатала на шестия месец и след това ходел със
скъсан панталон, тъй като не му бил осигурен нов. Скъсванията по дрехите се оправяли с
тел или свински опашки. При работа, а и при чистена на .......ите и х.а се ползвали силни
химически препарати, за използването които следвало да се ползват лични предпазни
средства като ако нямаш налични трябва да отидеш до склада, което отнемало време. При
ищеца имало различни видове ръкавици и маски. Случвало се е да е заплашено в х.ите.
Имало вентилация за затопляне и охлаждане, но вратите на х.а постоянно се отваряли.
Заявява, че полученият от ...... сертификат за преминато обучение не се признавал от други
компании и от .......
Свидетелят Г – пряк ръководител на ответника в ищцовото дружество свидетелства, че
С като обучаем техник е следвало да изпълнява задачите, описани в ........ книгата, която била
одобрена от ....... Изпълнението на задачите следвало да се направи в рамките на 6 месеца
като обучаемият сам намери задачите, да си попълни работната карта. Следвало да прояви
самоинициатива. Задачите били изпълними и постижими. При изпълнението им обучаемите
следва да са под наблюдението на човек, който има съответния допуск ниво 1 или ниво 2.
Обучаемите самостоятелно не могат да правят нищо. При свършена задача се поставяли два
печата. Лицензиран персонал след като вид какво е направил обучаемия поставя и своя
печат. Разказва, че ищецът почти не контактувал с колегите и с него и все странял, нищо не
питал, показвал незаинтересованост. При свидетеля имало двама обучаеми и когато
обяснявал на другото момче, А. седял две минути и си грабвал телефона. Счита, че затова
ответникът не си е попълнил книгата, а другите момчета го направили. Посочва, че се
работи с химикали, но на работната станция имало най -необходимите предпазни средства,
като при нужда можело да се вземат от склада допълнителни. При описанието на задачите е
включено и какво трябва да се носи като предпазни средства като служителят трябва да
отиде и да си ги вземе. При повреждане на работното облекло имало процедура и давани им
били нови – тениски, панталон, но С. не е искал ново облекло. Не му било известно
ответникът да е имал проблем със скъсан панталон по време на работа. Не помни на
четвърта линия да е имало служители от женски пол. Ответникът не бил специализиран
нито да боядисва по .......а, нито да източва гориво, което се правело на специална станция.
При източване на гориво от .......а останалите служители по другите станции били длъжни да
напуснат х.а. Посочва, че докато са обучаеми служителите не могат да работят извънредни,
както и през почивните дни. Свидетелства, че графикът се изготвял от него седмица за
седмица, тъй като работата е много динамична с различни обеми и срокове за изпълнение.
Според задачите по .......а и плана на .......а се изготвяли графиците за работа и за
компенсация. Разказва, че часовата банка е само за хора с овъртайм, но обучаемите нямали
право да остават след 16.45 часа. Ако служител остане на работа след края на работния ден,
тези часове отивали в часовата банка. С. нямал право на компенсация. Обяснява, че часовете
компенсация се отчитат като минус осем часа в часовата банка. Служителите били викани на
работа и през уикендите, като сами си заявявали през кой уикенд са дежурни и могат да
бъдат извикани. Било възможно да се работи максимум два уикенда в месеца. Посочва, че в
х.а имало вентилационна система, както и че се работи с химикали, но за всичко имало
предпазни средства. Случвало се да е студено при отворени врати на х.а, за да влезе .......а, но
служителите имали ръкавици, шапки, зимни дрехи. Всички били предупредени за условията
на работа още преди да започнат. Посочва, че обучението, което преминават в ...... е
задължително, за да започната работа. Счита, че преминавайки това обучение служителите
могат да работят и в друга компания и много от тях впоследствие го правят
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
По иска по чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 234, ал.3, т.1 и т.2 КТ
За основателността на иска с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 234, ал.3, т.1 и т.2 КТ
в тежест на ищеца е да докаже сключване на договор за квалификация и трудов договор,
уговаряне на неустоечни клаузи с твърдяното съдържание, прекратяване на трудовия
6
договор от страна на ответника преди изтичане на уговорения срок по причина, за която
пряко или косвено ответникът отговаря, че е бил изправна страна при изпълнение на
вменените му с договорите задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 2 и ал. 3 КТ с договора за квалификация се
определят професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава;
мястото, формата и времето на обучението; финансовите, битовите и други условия за
времето на обучението, като с него страните могат да уговарят и задължение на работника
или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години;
отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задължението да
работи при работодателя за определения в договора срок.
Установи се по делото, че работодателят е изпълни задълженията си по договора за
квалификация да организира и финансира обучението на ответника в Курс .......... за нуждите
на ........... и да приеме на работа обучавания след като той премине успешно обучението.
Съдът счита за неоснователни възраженията на ответника, че проведеното обучение е
негодно да доведе до придобиване на уговорената в договора квалификация, тъй като ясно е
разписано, че се касае за обучение за нуждите на ищцовото дружество. Действително според
заключението на вещото лице по авиационно – техническа експертиза, проведеният от ......
специализиран курс за обучение на работници по техническо обслужване на
въздухоплавателни средства не е одобрен от авиационните власти в лицето на ......, но
доколкото длъжността, за която се обучавал А. С., не е част от авиационния персонал, чиято
правоспособност е регламентирана от множество национални и международни стандарти, то
няма пречка ответникът да заеме длъжността „......“ при ищеца. Право на работодателят е да
определи служители с каква квалификация ще приеме на работа, а и съдът не е компетентен
да се произнесе каква квалификация следва да има служителят, зает на съответната
длъжност при ответника.
От своя страна ответникът също е изпълнил задълженията си да завърши успешно
обучителния курс и на 09.08.2019 г. да сключи трудов договор с ищеца, по силата на който е
заел длъжността „...... – входно ниво“. Сключвайки договора за квалификация обучаемият е
поел задължение след успешно приключване на обучението да работи при работодателя с
оглед придобитата квалификация за минимален срок от 3 години и 6 месеца. При такава
уговорка ответникът е следвало да работи при ищеца минимум за времето от 09.08.2019 г.
до 09.02.2023 г. Така уговорено в договора задължение на служителя има за цел да
компенсира разходите за обучение, направени от работодателя. В съответствие с дадената им
от законодателя възможност при сключване на договора за квалификация страните са
уговорили в случай, че обучаваният сключи трудовия договор и едностранно прекрати
същия, без да е налице съществено неизпълнение от страна на работодателя или ако
трудовият договор бъде прекратен преди изтичане на 3 години и 6 месеца от датата на
подписването му по причина, за която пряко или косвено обучаемият отговаря, той дължи на
работодателя неустойка в размер на 20000,00 лева. Страните са се съгласили служителят да
дължи неустойката пропорционално на неспазения срок от 3 години и 6 месеца (чл. 5.3).
Ответникът е навел възражение за нищожност на неустоечната клауза, по което съдът
намира следното:
Съдебната практика е константна, че сключеният между страните договор за
квалификация макар да има характер на трудов, щом се касае за неговото изпълнение и
последиците от това, приложими са общите правила за договорите и изпълнението и следва
да се приложи гражданския закон относно отговорността при неизпълнение (решение №326
от 19.05.2010 г. по гр. д. №706/2009 г. на ВКС, решение №160 от 07.06.2011 г. по гр. д.
№617/2010 г. на ВКС). Законодателят не е предвидил по императивен начин размер на
обезщетението при неизпълнение на договора за квалификация от страна на обучавания,
поради което този въпрос е оставен на договорната свобода на страните, които в случая са
уговори дължимостта на неустойка, чиито размер може да се редуцира пропорционално на
неспазения срок. Ето защо договореното между страните следва да се тълкува по правило на
чл. 20 ЗЗД като се търси действителната им воля и клаузите се схващат в смисъла, който
7
напълно съответства на целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
(решение №272 от 05.10.2011 г. по гр.д. №1637/2010 г. на ВКС и решение №141 от
27.06.2022 г. по гр.д. №3429/2021 г. на ВКС).
Според мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г.,
ОСТК на ВКС, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното
право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което
ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Неустойката е
винаги форма на договорна отговорност, а предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора и следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел,
за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване
на добрите нрави и се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез
съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.
Преценявайки данните по делото съдът намира, че уговорената между страните
неустойка цели да компенсира работодателя за вредите от липсата на престиране на труд в
рамките на договорения срок от 3 години и 6 месеца. Неизпълнението на задължението за
престиране на труд в рамките на уговорения срок, несъмнено създава трудности и
неудобства за работодателя, инвестирал време и средства за обучение на
работника/служителя, с оглед на което е логично и допустимо договорът за квалификация да
съдържа клауза за отговорност при неизпълнение, отделно от разходите за обучение.
Съгласно разпоредбата на чл.234, ал.3, т.2 КТ, страните могат да уговорят отговорност за
неизпълнение на задължението на работника или служителя да работи при работодателя за
определен срок, т.е. законодателят изрично предвижда, че неустойка, извън стойността на
платените разноски за обучение по договора за повишаване на квалификацията, е допустимо
да бъде уговаряна. Не може да се приеме и че така определеният размер е прекомерен, тъй
като е предвидено да се намали пропорционално на срока на неизпълнение, а и следва да
обезщети всички вреди на работодателя, вкл. и разноските направени за обучението.
Предвид това съдът намира, че така договорената между страните неустойка не е нищожна,
а направеното от ответника възражение е неоснователно.
Според посочената разпоредба на чл. 5.3 от договора неустойка се дължи, в случай че
трудовият договор бъде прекратен преди изтичането на 3 години и 6 месеца от датата на
подписването му поради причина, за която пряко или косвено обучаваният отговаря. Не е
спорно, че трудовият договор е прекратен едностранно от служителя на основание чл. 327,
ал. 1, т. 3 КТ, считано от 06.03.2020 г. посредством връчена на работодателя нотариална
покана, въз основа на което последният е издал заповед №54/06.03.2020 г. за прекратяване на
правоотношението с А. И. С.. Според разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ трудовият
договор се прекратява от момента на получаване на писменото изявление на работника за
прекратяване на договора, като заповедта на работодателя за прекратяването на трудовото
правоотношение в случая има само констативен характер и се издава в изпълнение на
задължението му по чл. 128а, ал. 3 /опр. по ч.гр.д. №123/12 г. на трето г.о. на ВКС/. Както
връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от
работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо
от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото
изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от
основанията по чл. 327, ал. 1 КТ води до автоматично прекратяване на трудовото
правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника
или служителя основание. Ето защо работникът или служителят, който претендира да е
изправна страна и при изричното оспорване от страна на работодателя, че соченото
основание не е било налице, следва да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си да
8
прекрати трудовия договор на използваното основание, а именно неизпълнение от страна на
работодателя на уговорени в трудовия договор или установени с нормативен акт
задължения. Това разрешение следва от принципната недопустимост да се черпят права от
собствени незаконосъобразни действия. В този смисъл е и съдебната практика, обективиране
в Решение № 234 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 1708 / 2019 г. на ВКС, 3-то ГО и Решение № 59
от 16.06.2020 г. по гр. д. № 3418 / 2019 г. на ВКС, 3-то ГО, която настоящия съдебен състав
споделя.
Ответникът извежда субективното си право да прекрати трудовия договор на
твърдения, че работодателят е допуснал нарушения при сумираното изчисляване на
работното време паралелно с фактическо въвеждане на ненормиран работен ден, което счита
за нарушение на чл. 142, ал. 2 КТ. Твърдят се нарушения и изразяващи се в едностранно
определяне на дни „компенсации“, неосигуряване на минималните законоустановени
почивки, както и при полагането, отчитането и заплащането на извънреден труд. Според
уговореното в чл. 4 от трудовия договор служителят се задължава да изпълнява трудовите си
задължения при пълно работно време от 8 часа и работна седмица с продължителност 40
часа. Договорено е, че при необходимост работодателят може да въвежда график на работа с
продължителност на работна смяна до 12 часа и сумарно изчисляване на работното време за
определен период, които се определят със заповед на работодателя и в Правилника за
вътрешния трудов ред. В тежест на работника е да установи завишаването на месечната
продължителност на работното време, за което са допустими всички доказателствени
средства в това число и свидетелски показания (определение №136 от 15.04.2014 г. по гр.д.
№7540/2013 г. на ВКС).
По делото са представени заповеди на работодателя за установяване на сумарно
изчисляване на работното време с период на отчитане шест месеца за времето от 23.01.2019
– 22.07.2019 г. , от 23.07.2019 г. – 22.01.2020 г., от 23.01.2020 г. – 22.07.2020 г., и от
23.07.2020 г. – 22.01.2021 г., видно от които сумарното изчисляване на работното време е
установено и за отдела и длъжността на ответника – „......“. Събраха се доказателства
независимо от правото на работодателя да въвежда едностранно със заповед сумирано
изчисляване на работното време, че такива заповеди не са представяни на служителите,
респ. не са били доведени до тяхното знания, както кои длъжности се обхващат, така и за
какъв период на отчитане.
Представени са и месечни графици, по които ответникът е работил, но за които се
установи от събраните гласни доказателства и извадки от електронна кореспонденция, че са
били променяни по няколко пъти в рамките на съответния месец, както и че са достигали до
знанието на служителите непосредствено преди започване на съответния месец. От
показанията на свидетелят Г се установи, че той е изготвял графиците седмица за седмица
независимо от определения от работодателя период за отчитане на работното време. Съдът
кредитира показанията на свидетелите К и А касателно липсата на установени графици за
работа за период от 6 месеца, в който смисъл следва да се цени и фактът, че такива не бяха
представени от ищеца, вкл. и за период от 4 месеца, което представлява нарушение на чл. 9а
от Наредба за работното време, почивките и отпуските.
От приетите при ищеца Правилник за вътрешен трудов ред, Наръчник на служителя и
Процедура за реда и условията за регистрация в системата за отчитане на работното време
на служителите в „..........“ се установява, че за служителите, които работят по график е
установено сумирано изчисляване на работното време. Те работят по предварително
утвърдени седмични графици, които включват работа през събота и неделя и нощен труд.
Законодателят е предвидил възможност за сумарно изчисляване на работното време за
период не по – дълъг от 6 месеца съгласно приложимата редакция на КТ (ДВ, бр. 48,
13.06.2006 г.), при който по – голямата натовареност да се компенсира с почивки, за да се
достигне до опредЕ.та в чл. 136 КТ продължителност на работното време. При така
възприетото отчитане на работното време за един календарен месец, то не може да
надвишава нормативно установената продължителност по чл. 136 КТ, нито да се полага над
12 часа дневно и 56 часа седмично. При този начин на отчитане на работното време
9
работодателят е длъжен в края на отчетния период да отчете времето отработено от
конкретния работник като часовете получени над опредЕ.та норма са часове извънреден
труд. Видно от представените графици заложената от работодателя продължителност на
работното време е при осем часов работен ден, поради което ако при сумарното отчитане на
работното време за отчетния период действителната продължителност я надхвърля, това
превишение, отчитано на съответната база представлява извънреден труд, противно на
наведените от ответника съждения за съчетаване на сумирано отчитане на работното време с
полагане на труд при ненормиран работен ден.
Според Наръчника за служители на ищеца за работа извън установената
продължителност на работния ден се води специален отчет. Часовете, които са над
официално установените работни часове за месеца се сумират и се сравняват с т.нар. „часова
банка“. Ако има часове на минус от предишни месеци, те се компенсират. След което
часовете, които остават в повече за съответния месец се разделят на две като половината от
тях се заплащат с увеличение, а другата половина се слагат в т.нар. „часова банка“ и могат
да се ползват като компенсация. Часовата банка се нулира два пъти годишно на 22 април и
на 22 октомври. Съдът намира, че при възприетия начин за отчитане на полагания труд извън
установената продължителност, работодателят неправомерно не отчита положения от
служителя извънреден труд, в случай че такъв е налице. Компенсирането с налични минус
часове в т. нар. часова банка не съответства на възприетото от законодателя сумирано
изчисляване на работното време. От една страна се касае за часове, които според
работодателя са натрупани през времето на „компенсация“, за което категорично се
установи, че служителят следва да е на разположение на работодателя в гр. София, извън
територията на предприятието, с готовност да осъществи при необходимост трудовата си
функция съгласно утвърждаван от работодателя месечен график на времето на
разположение и дежурство. От друга страна ако служителят е отработил по – малко от
установената норма за определение за сумиране период, неуплътненото работно време
следва да остане за сметка на работодателя. От друга страна съгласно разпоредбата на чл.
127, ал. 1, т. 1 КТ работодателят е длъжен да осигури на работника работата, която е опредЕ.
при възникване на трудовото правоотношение и в този смисъл да не допуска недоработване
от страна на служителя. Това от своя страна е свързано и по – прецизно изготвяне на
графика при сумирано изчисляване на работното време, така че да не се допуска
работниците да завършат отчетния период с по – малко часове. (така в решение №14 от
27.03.2012 г. по гр.д. №405/2011 г. на ВКС и решение №14882 от 26.11.2012 г. по адм. д.
№4915/2012 г. на ВАС)
При възприетия от работодателя начин на сумирано изчисляване на работното време
не се предвижда и изработените в повече часове да се компенсира с почивка, тъй като е
предвидено една част от тях да се заплащат с увеличение, а другата половина да се слагат в
т.нар. „часова банка“, за да ползват за последваща компенсация. Действително при
сумарното изчисляване на работното време е възможно продължителността на работното
време за определени дни да надвишава нормалната, но работата в повече следва да се
компенсира с почивка в рамките на отчетния период. По този начин балансът на работното
и свободното време се запазват средно за периода на отчитане (решение №14 от 27.03.2012 г.
по гр.д. №405/2011 г. на ВКС). При ищцовото дружество не е възприет такъв вид
компенсиране с фактическа почивка и то при спазване на междудневните и
междуседмичните почивки съгласно КТ, доколкото се установи, че т.нар. „дни
компенсация“ не представлява почивен за служителя ден. Няма спор и че служителите не са
имали възможност да избират да бъдат в компенсация, а това се е определяло от прекия
ръководител, който е изготвял графиците за работа.
Установява се разминаване в шест месечните периоди за сумарно изчисляване на
работното време с времето, в което се нулира т. нар. часова банка, поради което към м. 01,
респ. м. 07 на съответната календарна година не може да се определи точно
продължителността на работното време. Констатираното разминаване навежда на извода, че
сумираното изчисляване на работното време по смисъла на чл. 142, ал. 4 КТ, при което
10
максималната продължителност на работна смяна може да бъде до 12 часа, а
продължителността на работната седмица - до 56 часа не се е прилагало при ищеца
независимо от представените заповеди.
Като противоречащи на останалите събрани по делото доказателства, вкл. и такива
представени от ищеца, следва да се определят показанията на свидетелят Г, че полаганият от
ответника труд не е бил отчитан посредством т.нар. часова банка, поради което съдът счита,
че установените нарушения при сумираното изчисляване на работното време касаят и
настоящия ответник.
Наведените от ищеца твърдения, че независимо от продължителността на работната
седмица и наличието на дни компенсация служителите са получавали пълния размер на
трудовото си възнаграждение не променя извода на съда за допуснати от страна на
работодателя нарушение при сумираното отчитане на работното време в дружеството.
По наведеното от ответника твърдение, че работодателят системно му е възлагал
извършването на дейности различни от първоначално уговорените са събраните гласни
доказателства, от които се установи, че завършилите успешно изпитите по техническо и
практическо обучение преминават на етап обучение на работното място (........), за което
следва да изпълняват задачи, описани в т. нар. ........ книга. Според длъжностната
характеристика за длъжността „...... – входящо ниво“, подписана от ответника, основната му
работа е извършване на всякакви механични и електртически рутинни и нерутинни задачи
по поддръжка на .......а, както и модификационни работи под наблюдение на ...... ниво 1и/или
ниво 2, и/или тим лидер. Възлагането , приемането и изпълнението на трудови функции,
които не са свързани с естеството на длъжността може да бъде доказано с всички
доказателствени средства. По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите К и А, които обаче не са имали преки впечатления от изпълняваните от
ответника трудови задължения. Не е спорно, че като всички обучаеми А. С. е следвало да
изпълнява, описаните в т. нар. ........ книга задачи, както и това че не е успял. Според
показанията на свидетелят К прекият ръководител на ответника не му е възлагал задачи от
тази книга, поради което той не можел да ги изпълни, а според показанията на прекия му
ръководител ответникът е бил незаинтересован и често с телефон в ръка. Липсата на
конкретни доказателства за осъществяваните от ответника трудови функции през периода на
трудовото му правоотношение с ищеца води до невъзможност да се направи преценка дали
те съответстват на уговорените в договора.
Задължение на работодателя е да осигури на служителя нормални условия за
изпълнение на работата по трудовото правоотношение като му осигури работата, която е
опредЕ. при възникване на трудовото правоотношение; работно място и условия в
съответствие с характера на работата;както и здравословни и безопасни условия за труд (чл.
127КТ). От събраните доказателства се установи, че на служителите е предоставено работно
облекло (зимно и лятно), както и лични предпазни средства, като при нужда от
допълнителни такива е съгласувана процедура за получаването им от склада. Свидетелите Г
и А разказаха, че при осъществяване на опредЕ. дейност е описано и какви предпазни
средства следва да се използват. Не се доказаха твърденията на ответника, че боядисване на
....... или източване на гориво се е правело едновременно с дейности, осъществявани от ..М,
както и че работните помещения са често запрашени и обгазени.
Съобразявайки гореизложеното съдът счита, че ответникът законосъобразно е
упражнил потестативното си право по чл. 327, ал.1 КТ, тъй като причината за
прекратяването на трудовоправната връзка между страните е неправомерното поведение на
работодателя, изразяващо се в неизпълнение на уговорени в трудовия договор и в трудовото
законодателство задължение относно сумираното изчисляване на работното време,
заплащане на извънредния труд, спазване на минималните законоустановени почивки.
Предвид това не са налице основания за ангажиране на отговорността на ответника във
връзка със заплащане на предвидената по договора за неустойка, доколкото прекратяването
на действието на трудовия договор преди изтичането на уговорения срок, в който
ответникът е следвало да престира труд при ищеца не е настъпило по причина, за която
11
ответникът пряко или косвено отговаря. Ето защо претенцията за неустойка следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД
При този извод на съда следва да се съобрази и наличието на предпоставки за
ангажиране договорната отговорност на ответника за заплащане на реално сторените от
ищеца разходи за обучение и стипендии на ответника за срока на обучението съгласно
договора за квалификация.
Според клаузата на чл. 5.3 от договора уговорената между страните неустойка в размер
на 20000,00 лева, дължима от служителя при прекратяване на трудовия договор преди
изтичане на 3 години и 6 месеца от датата на подписването му по причина, за която пряко
или косвено отговаря, следва да компенсира работодателят за вредите му, включително и
разноските, които е направил за обучението. Предвидено е работодателят да претендира по
общия ред обезщетение за по-големи вреди, ако размерът им надвишава неустойката. Не е
спорно, че такива разходи са сторени от ищеца като според заключението на съдебно –
счетоводната експертиза възлизат на сумата 11734,98 лева с ДДС - заплатени разходи за
проведения курс в полза на ...... и 5036,36 лева за стипендии, в полза на ответника. Така
установените вреди обаче не надвишават размера на договорената неустойка, предвидена да
компенсира работодателя и за сторените разноски и за която по – горе се установи, че е
недължима, поради което и тази претенция на ищеца следва да се отхвърли като
неоснователна.
По иска по чл. 220, ал. 1 КТ
За основателността на иска ищецът следва да установи, че трудовото правоотношение
с ответника е прекратено на основание, което предполага предизвестие. Предвид извода на
съда за законосъобразно прекратяване от страна на ответника на процесната трудовоправна
връзка на основание чл. 327, ал.1, т. 3 КТ, за ответника не е налице задължение за спазване
на срока на уговореното между страните предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение. Според трайната и непротиворечива практика на ВКС при прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие, то се счита за прекратено от момента на
получаването на писменото волеизявление от работодателя, което води до автоматично
прекратяване на трудовия договор, независимо от това дали фактически е налице
посоченото в изявлението основание по чл. 327, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ,
страната която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го
прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за
неспазения срок на предизвестието. В настоящия случай процесният трудов договор е
прекратен едностранно от ответника без предизвестие, поради което същият не дължи
обезщетение на претендираното основание. Съдът не дължи отделно произнасяне по
обективираното от ищеца повторно заявено искане с правно основание по чл. 220, ал. 1 КТ
доколкото е налице субективен и обективен идентитет на претенцията.
По исковете по чл. 86 ЗЗД
Ищецът претендира осъждането на ответника за заплащане на мораторна лихва върху
стойността на претендираната неустойка в размер на 3805,71 лева, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 26.05.2022 г. до окончателното погасяване на вземането,
както и лихва за забава, начислена върху стойността на претендираното обезщетение по реда
на чл. 220, ал. 1 КТ, дължима за периода от завеждане на исковата молба до изплащането на
дълга, в размер на 904,42 лева. По делото не се доказа наличието на главно изискуемо
вземане на ищеца, поради което неоснователни се явяват и акцесорните претенции. При
съобразяване на обстоятелството, че по делото не се установи основателността на
предявените в условията на евентуалност искове за заплащане на обезщетение поради
неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника, следва че не се дължи и
искането за заплащане на мораторна лихва в размер на 2646,90 лева и 1135,97 лева,
претендирана за периода от датата на исковата молба до окончателното погасяване на дълга.
12
По разноските
При този изход на спора разноски се следват на ответника, който претендира такива за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2400,00 лева по представен договор за
правна защита и съдействие с бл. № 887723/12.08.2022 г., което следва да му се присъди в
цялост предвид представените доказателства за реалното му заплащане.
Доколкото делото е решено в полза на лице, което е освободено от заплащането на
такси и разноски за производството на основание чл. 78, ал. 6 ГПК разходите за
възнаграждение за вещо лице по съдебно авиационно – техническата експертиза в размер на
889,20 лева следва да се възложат на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........... ЕИК .......... със седалище и адрес на управление:
гр. ......... срещу А. И.а С. ЕГН ********** с адрес: гр. ............ осъдителни искове с правно
основание чл.92, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 234, ал.3, т.1 и т.2 КТ за сумата 16872,56 лева,
представляваща дължима на основание чл. 5.3 от Договор за квалификация от 07.02.2019г.
неустойка, ведно със законната лихва от 26.05.2022г. до окончателно изплащане на
вземането; с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 3805,71 лева, представляваща
лихва за забава върху неустойката за периода 07.03.2020г. до 25.05.2022г.; с правно
основание чл. 220, ал.1 КТ за сумата 4009,74 лева, представляваща обезщетение за неспазен
срок на предизвестие, ведно със законната лихва от 26.05.2022г. до окончателно изплащане
на вземането и с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 904,42 лева, представляваща
лихва за забава върху обезщетението за неспазен срок на предизвестие за периода
07.03.2020г. до 25.05.2022г. като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........... ЕИК .......... със седалище и адрес на управление:
гр. ......... срещу А. И.а С. ЕГН ********** с адрес: гр. ............ осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата 11734,98 лева - обезщетение за
неизпълнен договор за квалификация, представляващи реално направени разходи за
обучение от ищеца по придобитата квалификация „...........“, ведно със законната лихва от
26.05.2022г. до окончателно изплащане на вземането; с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за
сумата 2646,90 лева, представляваща лихва за забава върху разходите за обучение; с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 82 ЗЗД за сумата 5036,36 лева-обезщетение за неизпълнен
договор за квалификация, представляващо изплатени стипендии, ведно със законната лихва
от 26.05.2022г. до окончателно изплащане на вземането; с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД
за сумата 1135,97 лева, представляваща лихва за забава върху изплатените стипендии; с
правно основание чл. 220, ал.1 КТ за сумата 4009,74 лева, представляваща обезщетение за
неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва от 26.05.2022г. до окончателно
изплащане на вземането; с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 904,42 лева,
представляваща лихва за забава върху обезщетението за неспазен срок на предизвестие за
периода 07.03.2020г. до 25.05.2022г. като неоснователни.
ОСЪЖДА ........... ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. ......... да
заплати на А. И.а С. ЕГН ********** с адрес: гр. ............ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 2400,00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ........... ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. ......... да
заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 889,20 лева –
възнаграждение за вещо лице
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
13
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14