Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 04,11,2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание
на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията
ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №3143 по описа на съда за 2019 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.8, ал.1 от ЗАЗ
Делото е образувано въз
основа на депозирана искова молба от В.М.Р., ЕГН **********,***, чрез адв.В.И.
от ПАК, против „Ш.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***. В
молбата се твърди, че на 31,07,2012 г. ищцата подписала с ответното дружество
договор за арендуване на три земеделски имота в землището на с.***– нива с площ
11,178 дка. с пл.№101016, нива с площ от 12,978 дка. с пл.№095010 и нива с площ
14,050 дка. с пл.№061017, за срок от пет стопански години, считано от
01,10,2012 г. и арендно плащане в размер на 30,00 лева на декар. Твърди се, че
с анекс от 17,05,2017 г., вписан в Служба по вписванията-Плевен под Акт №216,
том 5, вх.рег.№5402/18,05,2017 г., договорът за аренда е продължен за срок от
пет години, считано от 01,10,2017 г. до 30,09,2022 г. при арендно плащане в
размер на 50,00 лева на декар. Ищцата твърди, че за стопанската 2017/2018 г. не
е получила дължимото й се арендно плащане, въпреки водените многократно
разговори с ответника. В заключение моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответното дружество да й заплати сумата от 1910,30 лева, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на ИМ до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски. В с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда
да уважи претенцията като основателна.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. Същият не изпраща представител в
съдебно заседание, за което е редовно призован.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и
закона, намира за установено следното:
От представения с ИМ
заверен препис от Договор за аренда от 31,07,2012 г., вписан в Служба по
вписванията-Плевен с вх.рег.№12669/09,08,2012 г., Акт №261, том 15, дело
№4990/2012 г., сключен между ищеца като арендодател и ответника като арендатор,
се установява, че е бил сключен договор за аренда на земеделска земя – три броя
имоти с обща площ от 38,206 дка. при наемна цена от 30,00 лева на декар, със
срок на договора – пет години, считано от 01,10,2012 г. В договора е уговорено,
че срокът за издължаване на арендната вноска е до 31,12, за изтеклата стопанска
година.
С Анекс от 18,05,2017
г., вписан в Служба по вписванията-Плевен с вх.рег.№5402/18,05,2017 г., Акт
№216, том 5, дело №1420/2017 г., срокът на договора за аренда от 31,07,2012 г.
е продължен с пет години, при арендна цена 50,00 лева на декар, считано от
01,10,2017 г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По делото, съобразно на
разпределената доказателствена тежест, ответникът следваше да докаже плащане на
претендираната сума и правопогасяващите/правоизключващи си възражения.
Въпреки изричните
указания до ответника, същият не е ангажирал доказателства във връзка с
разпределената доказателствена тежест. При
наличието на валиден договор за аренда, и при установено изпълнение
задължението на арендодателя да предаде имотите /което не е спорно между
страните/, за арендатора остава задължението да плати арендната цена в размер
на 50,00 лева на декар/, каквито доказателства в хода на съдебното дирене
ответникът не е ангажирал, а именно върху него лежи тежестта на доказване на
това обстоятелство.
Видно от договора,
земеделската земя е с обща площ 38,206 дка. Съобразявайки увеличения размер на
арендното плащане в размер на 50,00 лева на декар, на основание чл.162 от ГПК
съдът изчисли, че дължимото арендно плащане за стопанската 2017/2018 г. възлиза
на 1910,30 лева, поради което претенцията се явява изцяло основателна и следва
да бъде уважена.
С оглед изхода на
делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените по
делото разноски, както следва – 370,00 лева за адвокатско възнаграждение и 77,00
лева за ДТ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.8,
ал.1 от ЗАЗ „Ш.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА В.М.Р., ЕГН **********,***,
сумата от 1910,30 лева, представляваща неизплатено арендно плащане по Договор
за аренда от 31,07,2012 г., вписан в Служба по вписванията – Плевен под Акт
№261, том 15, вх.рег.№12669/09,08,2012 г., и Анекс към договор за аренда на
земеделска земя, вписан в Служба по вписванията-Плевен под Акт №216, том 5,
вх.рег.№5402/18,05,2017 г., за стопанската 2017/2018 г., ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска – 20,05,2019 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 от ГПК „Ш.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
В.М.Р., ЕГН **********,***, сторените деловодни разноски - 370,00 лева за
адвокатско възнаграждение и 77,00 лева за ДТ.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: