Решение по дело №2090/2020 на Районен съд - Лом

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

Гр. Лом, 26.05.2022 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Ломският районен  съд, първи граждански състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

при секретаря Мартина Здравкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2090 по описа за 2020 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

 

Предявен е иск от Л.Д.Б., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си, адв. В. И., МАК,  срещу А.Т.С., ЕГН **********,***, за неоснователно обогатяване. 

Ищцата твърди, че от фактическото си съпружеско съжителство с ответника има две малолетни деца – Н.А.Т., ЕГН ********** и А.А.Т., ЕГН **********.

През 2017 год. страните се разделили, като децата останали при ответника, а ищцата изпращала пари за издръжката им, когато имала възможност.

Така за периода 05.04.2017 – 30.05.2017 год. изпратила общо сумата от 3349,50 лв., за които има писмени доказателства. Изпращала и други суми, но по познати или чрез майка си и тях не може да докаже.

Въпреки това на 27.06.2018 год. ответникът завел срещу нея иск по чл. 127, ал. 2 СК, като претендирал и да му бъде присъдена издръжка за минало време, за една година назад, включително за период от време, през който не бил припознал децата, като отрекъл ищцата да му е изпращала пари за издръжката им. Съдът определил месечна издръжка от 300 лв., като ищцата счита, че с горната сума е изплатила същата за период от 11 месеца.

През 2019 год. ответникът подал срещу нея жалба в полицията затова, че не изпълнява задълженията си за заплащане на издръжка. По образуваното ДП № 657/2019 год. на РУ Лом ищцата внесла сумата от 1436,80 лв., за да се възползва от благоприятната хипотеза на чл. 183, ал. 3 НК.

Счита, че щом исковата сума от 3349,50 лв. не е била дадена от нея за издръжката на децата, това означава, че неоснователно ответникът се е обогатил с нея.

За това иска: да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 3349,50 лв., представляваща сумата, с която той се е обогатил поради неоснователното й получаване от ищцата, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждането на делото (30.12.2020 год.), до окончателното й изплащане.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.

В отговора си ответникът оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Твърди, че от 14.03.2017 год. ищцата изобщо не търси децата им и поради това той бил принуден да потърси правата си. С влязлото в сила решение по гр.д. № 1582/2018 год. на РС Монтана ищцата била осъдена да заплаща издръжка на децата им в определен размер (по 150 лв. за всяко от децата).

Решението не било обжалвано и влязло в сила.

Тъй като ищцата не изпълнявала задълженията си за заплащане на издръжка срещу нея било образувано ДП № 657/2019 год. на РУ Лом, за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. Досъдебното производство било прекратено, тъй като ищцата действително при едно от връщанията си в страната платила сумата от 1440 лв., представляваща издръжка за периода 21.01.2019 – 18.06.2019 год.

Твърди, че по гр.д. № 1582/2018 год. на МРС исковата по настоящото производство сума също е била предмет на разглеждане.

Същевременно, ответникът се грижи за децата от тяхното раждане и до сега, за това и с решението по цитираното дело била присъдена издръжка считано от 03.08.2017 год.

По досъдебното производство посочено от ищцата пък, периодът на неплащане на издръжка бил различен – 21.01.2019 – 18.06.2019 год.

Твърди, че не се установява от ангажираните доказателства по делото, че посочените от ищцата суми са изпратени на него. Единственото признато обстоятелство е, че в хода на ДП № 657/2019 год. на РУ Лом ищцата е заплатила сумата от 1440 лв.

За това моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.

            Страните са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.

            Ищцата не се явява. Представлява се от адв. В.И., МАК, която поддържа исковете. Моли да бъдат уважени като основателни и доказани. Подробни съображения излага в писмено становище. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

            Ответникът не се явява. Чрез процесуалният си представител адв. Н.А., МАК, оспорва исковата претенция, като моли да бъде отхвърлена. Подробни съображения излага в писмено становище. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Страните са живели на семейни начала и от това съжителството имат две деца – Н.А.Т., ЕГН **********, родена на *** год. и А.А.Т., ЕГН **********, роден на *** год.

С Решение № 668/30.10.2018 год. на РС Монтана по гр.д. № 1582/2018 год., влязло в сила на 21.01.2019 год., упражняването на родителските права по отношение на двете малолетни деца е предоставено на бащата, а майката е осъдена да заплаща на бащата/ответник в настоящото производство, месечни издръжки от по 150 лв. за всяко от децата, считано от 27.06.2018 год. до настъпването на причини за тяхното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от забавата до окончателното плащане.

Със същото решение ищцата Л.Б. е осъдена да заплати на ответника А.С. и по 150 лв. месечно за всяко от двете деца – издръжка за минало време, за периода от 03.08.2017 год. до 27.06.2018 год.

Въз основа на решението е издаден изпълнителен лист от 20.02.2019 год., който бил получен от ответника на 28.02.2019 год. и е образувано изп.д. № 158/2019 год. на ДСИ при ЛРС.

Видно от приложеното Удостоверение от 13.09.2021 год. по изп.д. № 158/2019 год. на СИС при ЛРС и изготвената към него Справка за дълга, към датата на изготвяне на справката задължението е в размер на 7523,48 лв.

По Досъдебно производство № 657/2019 год. на РУ Лом, респ. пр.пр. № 721/2019 год. на РП Лом, образувано за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК – за неплащане на издръжка в общ размер на 1436,80 лв., за периода 22.01.2019 – 14.06.2019 год., ищцата е привлечена в качеството на обвиняема с Постановление от 08.01.2020 год., предявено на същата дата.

С Постановление на от 28.02.2020 год. на ЛРП, невръчено на страните, досъдебното производство е прекратено на осн. чл. 183, ал. 3 НК, поради извършено плащане в хода на разследването.

По делото са представени писмени доказателства – разписки за извършени парични преводи с изпращач – ищцата Л.Д.Б. и получател ответникът А.Т.С. на обща стойност 2862 лв., както следва:

-          На 05.04.2017 год. – 390 лв.,

-          На 18.04.2017 год. – 390 лв.,

-          На 25.04.2017 год. – 487 лв.,

-          На 09.05.2017 год. – 1267 лв.,

-          На 30.05.2017 год. – 328 лв.

Всички преводи са от гр. Картая, Испания.

Представена е и разписка за извършен в гр. Исла Кристина, Испания превод на 23.05.2017 год. превод на сумата от 250 лв. с изпращач – М. А. и получател – отв. А.С..

Съдът е задължил, на осн. чл. 176 ГПК ответникът А.Т.С. да се яви в проведеното на 19.10.2021 год. открито съдебно заседание, като отговори на въпроса „Получил ли е сумите, предмет на паричните преводи, за които са представени доказателства с исковата молба?“. Призовката, ведно с изрично разяснение на последиците по чл. 176, ал. 3 ГПК, макар и  неоформена съобразно изискванията на ГПК е получена лично от ответника преди 28.09.2021 год. (датата на входящия печат). Ответникът не се е явил в съдебното заседание, за което е бил призован да даде обяснение по реда на чл. 176 ГПК.

От показанията на свид. М.С.А., майка на ищцата се установява, че страните са разделени от лятото на 2017 год., след като ищцата се върнала от Испания.

За Испания ищцата заминала при своята майка, свидетелката, която й помогнала да започне работа. Оставила децата при баща им. Последната сума била дадена от ищцата, но я изпратила вместо нея свидетелката, тъй като имало лимит за размера на сумите, които може да се изпращат от едно лице в рамките на месец и ищцата го била достигнала.

Парите били изпращани за издръжката на децата. Такава била уговорката с ответника. Ищцата си оставяла за своите разходи по около 50 евро месечно, а всичко останало изпращала на ответника за издръжката на децата. Като изпратила по-голямата сума, ответникът казал по телефона, че си е купил кола.

Ищцата била при майка си и двете заедно работили около два месеца – май и април, 2017 год., а първата седмица на м. Юни се прибрали. До тогава страните не били разделени, въпреки, че отношенията им вече били влошени. Ищцата го напуснала заради обидите, които била принудена да търпи.

От правна страна:

            Съдът е сезиран с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 3349,50 лв., представляваща сумата, с която той се е обогатил поради неоснователното й получаване от ищцата, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждането на делото (30.12.2020 год., до окончателното й изплащане.

Наведените от ищцата фактически твърдения сочат на иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – правна квалификация, с която страните са се съгласили.

Искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне, по следните съображения:

Според Тълкувателно решение № 12 от 22.III.1971 г. по гр. д. № 112/70 г., ОСГК, задължението за издръжка е установено от закона.

Когато такова задължение е било изпълнено от съзадълженото лице, което е платило издръжката вместо задълженото по закон лице, или това е направено от трето лице, налице са изискванията на чл. 59 от ЗЗД.

В настоящият случай обаче задълженото лице е ищцата, тъй като е майка на малолетните деца и е включена в императивно определените от закона в чл. 140 СК редове от лица, на които се вменява задължението за издръжка, което и обуславя възприетата от съда правна квалификация на спора. 

От самата редакция на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД следва, че разпоредбата свързва имущественото разместване с това, че страната, която извършва действието няма задължение към другата страна, която получава имуществото. Именно за това, при липса на задължение или при отпадането му с обратна сила полученото подлежи на възстановяване.

Това следва и от разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.

По аргумент на противното от тази разпоредба следва, че може да се иска връщане в случаите, когато не е налице изпълнение на нравствен дълг, а на несъществуващо правно задължение или на съществуващо и отпаднало с обратна сила такова.

В случая, от доказателствата по делото – писмени и гласни, ангажирани от страните, както и от поведението на ответника – на осн. чл. 176, ал. 3 ГПК, съдът приема за доказано по несъмнен начин, че по време на фактическото им съпружеско съжителство, за периода 05.04. – 30.05.2017 год. ищцата му е изпратила от Испания, където е била на работа, сумата от общо  3112 лв. (сумирана от съда по представените разписки) – предназначена за издръжката на двете им малолетни деца Н.и А., за които фактическите грижи през това време с е полагали от бащата.

След връщането на ищцата в България страните се разделили, а с Решение № 668/30.10.2018 год. на РС Монтана по гр.д. № 1582/2018 год., влязло в сила на 21.01.2019 год., упражняването на родителските права по отношение на двете им малолетни деца е предоставено на бащата. Майката е осъдена да заплаща на бащата/ответник в настоящото производство, месечни издръжки от по 150 лв. за всяко от децата, считано от 27.06.2018 год. (когато е заведен искът), както и по 150 лв. месечно за всяко от двете деца – издръжка за минало време, за периода от 03.08.2017 год. до 27.06.2018 год.

Видно от горното, процесният период не попада в периода, обхванат от решението по гр.д. № 1582/2018 год. на МРС, което означава, че ищцата не е принудена да плаща два пъти на едно и също основание. Не означава обаче и, че платената от нея сума през процесния период - 05.04. – 30.05.2017 год. е получена от ответника без основание. Напротив, както се твърди в обстоятелствената част на исковата молба, така и от показанията на свид. М. А., майка на ищцата се установява, че исковата сума, чието връщане се претендира в настоящото производство, е платена съзнателно, ЗА ИЗДРЪЖКАТА на децата.

Това е основание, безусловно произтичащо по силата на закона – чл. 125 СК, чл. 140, ал. 1, т. 2  СК и липсата на изрична съдебна санкция не означава и липса на задължение. От тук следва и изводът, че ответникът не е получил исковите суми без основание. Те са получени от него като дължима издръжка за децата им. Образуваните по-късно гражданско дело за родителски права и издръжка, а в последствие и изпълнително дело не променят този извод.

Ето защо предявеният иск е изцяло неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.

И двете страни претендират разноски.

Предвид изхода от делото, ищцата следва да понесе направените от ответника разноски за процесуално представителство в размер на 300 лв.

 

При тези мотиви и на осн.чл. 235 ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.Д.Б., ЕГН ********** *** срещу А.Т.С., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, за заплащане на сумата от 3349,50 лв. (три хиляди триста четиридесет и девет лева, 50 ст.), представляваща сумата, с която ответникът се е обогатил поради неоснователното й получаване от ищцата, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждането на делото (30.12.2020 год.), до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

            ОСЪЖДА Л.Д.Б., ЕГН ********** *** да заплати на А.Т.С., ЕГН **********,*** сумата от 300,00 лв. – разноски пред първата съдебна инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от съобщението до страните че е изготвено.

 

 

 

Районен съдия: