Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 08.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публичното съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов
в. гр. дело № 102 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 499434 от 02.10.2018 г., постановено по гр.д. № 22933/2018г. по описа на СРС, ГО, 157 състав, ответникът ЗК „Л.И.“ АД е осъден да заплати на З. „А.“ АД, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 717.79 лева, представляваща вземане за връщане на платено на застраховано лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на т.а. „Ивеко 35 Ц 11“, с рег. № ******, от настъпило на 21.01.2013 г. в гр. София, в подлеза на НДК, ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /05.04.2018 г./ до окончателното й погасяване, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 17.76 лева – обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за периода от 05.04.2015г. до 04.04.2018г., като исковете са отхвърлени за разликата до пълните им предявени размери, както следва: искът по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) – за разликата над присъдените 717.79 лв. до предявения размер от 927.54 лв., а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над присъдените 17.76 лв. до предявения размер от 282.82 лв.
Срещу решението в частта му, в която е отхвърлен предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца З. „А.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че определеният от първоинстанционният съд размер на дължимата лихва за забава обективно не съответствал на размера на главницата от 717.79 лв. След извършена проверка с помощта на електронния лихвен калкулатор на НАП ищецът установил, че реалният размер на мораторната лихва възлизал на 218.67 лв., като резултатът бил потвърден и след извършена справка в друг независим източник – лихвеният калкулатор на сайта „Баланс.бг“. Ето защо, моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а искът по чл. 86, ал. 1 – уважен за горницата над 17.76 лв. до реално дължимите 218.67 лв. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по въззивната жалба ЗК „Л.И.“ АД е подал
отговор на въззивната жалба, в който излага съображения за нейната
основателност. Не оспорва въззивната претенция за отмяна на първоинстанционното
решение в частта, отнасяща се до размера на присъдената в полза на въззивника
лихва за забава. Твърди, че не е дал повод за образуване на въззивното
производство, поради което моли разноските по делото да бъдат възложени на
въззивника. Претендира разноски за производството пред въззивния съд.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира
за установено следното:
За
да постанови решението в обжалваната част първоинстанционният съд е приел, че
изчислено с помощта на компютърна програма дължимото обезщетение за забавено
изпълнение на главния дълг за периода от 05.04.2015г. до 04.04.2018г. възлиза
на 17.76 лв., поради което е уважил акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до
посочения размер и го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер от
282.82 лв.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните оплаквания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, но е неправилно в обжалваната част.
Спорът
в настоящото производство се концентрира единствено върху въпроса относно
размера на обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено изпълнение на главния
дълг за периода от 05.04.2015г. до 04.04.2018г.
Доколкото
първоинстанционния съд е установил, че размерът на регресната претенция е
717.79 лв. и с оглед на периода, за който ищецът претендира обезщетението по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено изпълнение на главния дълг – от 05.04.2015г. до
04.04.2018г., настоящият съдебен състав приема, че размерът на лихвата,
определен по реда на чл. 162 ГПК и чрез използване на лихвен калкулатор,
възлиза на 218.67 лв.
Ето
защо решението на СРС следва да бъде отменено в частта му, в която искът по чл.
86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата от 200.91 лв. /разликата между сумата от
218.67 лв. и уважената част от иска за сумата от 17.76 лв./, която претенция
подлежи на уважаване. Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и в
частта му, в която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за
първоинстанционното производство за разликата над 45.25 лв. В частта, с която
искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 218.67 лв. до
пълния предявен размер от 282.82 лв., решението на СРС следва да бъде
потвърдено, като правилно.
Решението
в частта, в която искът по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) е уважен, респ. отхвърлен,
не е обжалвано от ответника, респ. ищеца, поради което в тази част то е влязло
в сила и въззивният съд не дължи произнасяне по него.
По
отношение на разноските:
При
този изход на правния спор, предмет на настоящото въззивно производство, в
полза на ищеца трябва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
допълнително съдебни разноски в размер на 74.69 лв. (над присъдените 273.47
лв.), съразмерно на уважената част от исковете.
С
оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ищеца/ направените разноски
във въззивното производство в размер на 96.71 лв. (при сторени разноски за държавна
такса в размер на 25 лева и дължимот юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК (изм. и доп., бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева.), съразмерно
с уважената част от исковете. Неоснователно е възражението на насрещната страна,
че не е дала повод за завеждане на настоящото производство, доколкото същата
изначално е дала повод за предявените от ищеца искове и въззивното производство е образувано
по повод упражненото право на жалба на ищеца срещу първоинстанционното решение.
С
оглед на цената на исковете и съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящото
решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 499434 от 02.10.2018 г., постановено по гр.д. № 22933/2018г. по описа
на СРС, ГО, 157 състав, в частта му, в която е отхвърлен предявеният от З. „А.“ АД срещу ЗК „Л.И.“ АД иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 200.91 лв., както
и в частта му, в която ищецът З. „А.“ АД е осъден да заплати на ответника ЗК „Л.И.”
АД разноски за първоинстанционното производство за разликата над 45.25 лв.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на
З. „А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, по иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 200.91 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 05.04.2015г. до
04.04.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 499434 от 02.10.2018 г., постановено по гр.д. № 22933/2018г. по описа на СРС,
ГО, 157 състав, в частта, с която искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за
разликата над сумата от 218.67 лв. до пълния предявен размер от 282.82 лв.
ОСЪЖДА
„Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на З.
„А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
78, ал. 1 ЗК, сумата от 96.71 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА
„Л.И.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на З.
„А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
78, ал. 1 ЗК, допълнително сумата от още 74.69 лв. – разноски за първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО
в останалата необжалвана част е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/