Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град
Шумен, в публичното заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Съдия: Бистра
Бойн
при участието на секретаря В.Русева,
като разгледа докладваното от съдията АД № 7 по описа за 2022 година на
Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК),
във вр.с чл.4 ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).
Образувано е въз основа на жалба с
вх.№ 94-00-062 от 06.01.2022г. по описа на Община Шумен, депозирана от С.И.С. с
ЕГН: **********,***, чрез адвокат Д.С. срещу Акт за установяване на задължения
№ АУЗД001074/28.01.2016г., издаден от главен инспектор "Данъчни
приходи" в отдел "Местни данъци и ТБО" в Община Шумен. С жалбата се иска отмяна на акта като нищожен и
незаконосъобразен.
С определение № 329/25.05.2022г.,
съдът прекрати съдебното производство, като констатира недопустимост на
предприетото оспорване. По аргумент от чл.156 ал.2 от ДОПК, процесният АУЗ не
може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван и потвърден по административен ред от
Началника на отдел „Местни данъци и ТБО“ при Община Шумен, като такова
обжалване не е проведено, тъй като с Писмо № ЖГ-00-186/04.01.2022г. по описа на
Община Шумен, Началникът на отдел „Местни данъци и ТБО“ при Община Шумен е
оставил жалбата на С.С. срещу АУЗ без разглеждане, като подадена след изтичане
на преклузивния срок. С Определение № 7948 от 29.09.2022г. ВАС е потвърдил
определението на съда в частта касателно прекратителното определение по
отношение на оспорване за незаконосъобразност на административния акт, като е
отменил определението в частта относно прекратяване на производство в частта на
искането за прогласяване на нищожност на административния акт, поради което
настоящото съдебно производство продължава в тази си част.
В
съдебно заседание жалбоподателят С. се представлява от адвокат Д.С.от ШАК, който
в хода на устните състезания поддържа жалбата по изложените в нея съображения,
като ги доразвива, посочвайки, че в оспорения акт липсват реквизити като
данъчна основа и идеална част от собствеността на имота, предвид факта, че
жалбоподателката не била подавала декларация по чл.14 и чл.27 от ЗМДТ. Освен
това, актът не бил връчен, а единствено Протокол № 94-С-5/26.01.2016г. Поддържа
изложеното и в Становище от 17.10.2022г. Въз основа на изложените аргументи се
отправя искане за отмяна на атакувания акт в цялост и присъждане на разноски.
Ответната
страна– Началник на отдел „Местни данъци и ТБО“ при Община Шумен, редовно и
своевременно призован, не се явява лично. Същият се представлява от главен
юрисконсулт А., която оспорва жалбата, отправяйки искане за отхвърлянето
ѝ като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Съдът,
след анализ и оценка на събраните в хода на производството писмени
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Със
Заявление-възражение № 94-С-6/7355 от 05.01.2016г. С.И.С.,*** с искане за
отписване на задълженията й за данъци и такси за минали периоди, поради
погасяването им по давност/стр.21 по делото/. С Протокол № 94-С-5/26.01.2016г.
същата е уведомена, че за задълженията ѝ за ДНИ и ТБО за периодите от
2004г. до 2010г., както и задълженията ѝ за Данък върху превозните
средства (ДПрС) за периодите от 2007г. до 2010г., е изтекла погасителната
давност за принудителното им събиране, като за останалите публични задължения
за периодите от 2011г. до 2015г. следва да се издаде Акт за установяване на
задължения по реда на чл.107 ал.3 от ДОПК.
С
АУЗ № АУЗД0010974/28.01.2016г., издаден от Главен инспектор "Данъчни
приходи" в отдел „Местни данъци и ТБО“ при Община Шумен на основание
чл.107 ал.3 от ДОПК и чл.4 ал.1 от ДОПК са установени задължения по ЗМДТ на С.И.С.
за ДПрС, ДНИ и ТБО за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г., в размер на
307,56 лева главница и 77,68 лева лихви за просрочие, изчислени към
28.01.2016г., на обща стойност 385,24 лева. АУЗ бил връчен на оспорващата по
пощата на 01.02.2016г., видно от приложеното известие за доставяне с обратна
разписка, приложена в заверено копие на стр.28 от делото.
С Жалба вх.№ ЖГ-00-186/17.11.2021г. С.И.С.,
оспорила АУЗ № АУЗД0010974/28.01.2016г. пред Кмета на Община Шумен, с твърдения
за немотивираност и за погасяване по давност на установените с тях задължения.
Отправила искане за отмяна на два АУЗ, включително настоящия, като нищожни,
незаконосъобразни и неправилни. Посочила също, че спрямо нея е образувано
изпълнително дело № 1172/2021г. на ЧСИ Д.З. при ШОС, за събиране на
задълженията по двата АУЗ.
С
Писмо изх.№ ЖГ-00-186/04.01.2022г., издадено от Началника на отдел "Местни
данъци и ТБО" при Община Шумен, изготвено в отговор на Жалба вх.№
ЖГ-00-186/17.11.2021г., оспорващата е уведомена, че АУЗ №
АУЗД0010974/28.01.2016г. е връчен по реда на чл.29 ал.3 от ДОПК на 01.02.2016г.
чрез "Български пощи"ЕАД и е получен лично от упълномощено лице Д.С.,
като същият не е обжалван в указания в него 14-дневен срок за обжалване,
респективно е влязъл в сила на 15.02.2016г., като необжалван. Съответно,
жалбата ѝ е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима.
По
отношение на предприето спорване на Писмо изх.№ ЖГ-00-186/04.01.2022г., с което
е оставена без разглеждане жалбата срещу процесния АУЗ №
АУЗД0010974/28.01.2016г. като просрочена, е налице влязло в законна сила произнасяне
на настоящия съд с Определение от 29.04.2022г. по адм.д. №8/22 по описа на
ШАдмС, като е прието, че същата е неоснователна. Окончателният съдебен акт е
приет по настоящото дело, поради което въпросът относно връчването на АУЗ не
може да бъде преразглеждан в настоящото произоводство, въпреки повторно
направените възражения в тази насока. Освен това същите са ирелеванти по
отношение на предмета на спора, обхващащ единствено основания за нищожност на
АУЗ, съобразно Определение №7948/20.09.2022г. на ВАС по адм.д.№7831/2022г.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна
следното:
Със жалбата срещу АУЗ по чл.107 ал.3 от ДОПК,
издаден от орган по приходите при община Шумен, се оспорва неговата нищожност,
което оспорване е неограничено във времето, съгласно чл.149 ал.5 от АПК. Жалбата
е депозирана от лице, притежаващо правен интерес от оспорване на АУЗ, в
качеството на негов адресат, за който актът създава задължения, поради което
жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно
чл.160 ал.2 от ДОПК, в настоящото производство съдът преценява законосъобразността на
обжалвания акт, като съобразява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му.
Процесният АУЗ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, доколкото представлява
властническо волеизявление на административен орган, пораждащо задължения за
неговия адресат.
Според чл.4 ал.1 от ЗМДТ,
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като съгласно чл.4 ал.3
от с.з., в производствата по ал.1 същите имат правата и задълженията на органи
по приходите, като се определят със заповед на кмета на общината (чл.4 ал.4 от ЗМДТ). По силата на чл.9б от ЗМДТ, този ред е приложим и досежно
установяването, обезпечаването и събирането на местните такси.
По делото е представена Заповед
№ РД-25926/05.01.2016г., издадена от Кмета на Община Шумен, с която на
основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, във вр. с чл.4 ал.4 от ЗМДТ, са определени
длъжностните лица с
права и задължения на органи по приходите за установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци и такси, в т.ч. и Е.В.Н.– Главен инспектор
Данъчни приходи и издател на АУЗ, предмет на оспорване по делото. С оглед на
това, съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган.
Оспореният АУЗ е издаден в изискуемата
от чл.59 ал.1 от АПК писмена форма. Като фактическо основание за издаването му
е посочено наличието на задължение за заплащане на ДНИ и ТБО досежно деклариран
от недвижим имот, а като правно такова– чл.107 ал.3 от ДОПК и чл.4 ал.1 от ЗМДТ.
В съдържанието му са посочени напълно ясно размерът на задълженията, данъчните
периоди, подробно са индивидуализирани отделните обекти- превозните средства и
недвижимите имоти, за които те се отнасят, а така също и е посочено кои от
установените задължения са за Данък върху превозните средства, за местен данък
върху недвижимите имоти и кои за такса за битови отпадъци. В процесния АУЗ е
посочено и кой е неговият адресат. Поради това, настоящият състав на съда
намира, че материализираното в него волеизявление на административния орган е
достатъчно разбираемо, за да е в състояние да породи целените правни последици.
Това сочи и на отсъствието на основание по смисъла на чл.146 т.2 от АПК за
оспорване на акта като нищожен. Гореизложеното налага извода, че АУЗ е издаден
при спазване на изискванията на чл.59 ал.2 от АПК, респективно не страда от
порок по чл.146 т.2 от АПК.
На
следващо място, в хода на административното производство не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, обуславящи нищожност
на издадения административен акт. В тази връзка следва да се отбележи, че са
налице предпоставките по чл.107 ал.3 от ДОПК за служебно издаване на акт за
установяване на задължения, доколкото е налице неплатено в срок задължение и не
е извършвана ревизия (което не е спорно по делото). По делото няма данни за допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят
до опорочаване на обективираното в акта волеизявление до степен същото да не е
в състояние да породи целените правни последици.
В АПК и в ДОПК не са регламентирани
основанията за нищожност на административните актове. Като критерии за нищожност
на един административен акт в правната доктрина и в съдебната практика се
посочват липсата на компетентност на органа, издал акта, неспазване на
установената форма на акта и особено тежки нарушения на материалния закон,
административнопроизводствените правила и целта на закона, които като правни
последици са нетърпими от правовия ред. Практиката приема, че нищожен поради
материална незаконосъобразност е този административен акт, който изцяло е лишен
от законова опора, т. е. не е издаден на основание правна норма, основан е на
друг нищожен административен акт или съдържа предписание, което е престъпление
или не е възможно да бъде изпълнено. В този смисъл са Решение № 4061 от 28.04.2022 г. на ВАС по
адм. д. № 7053/2021 г., I о. и др.
В
процесния случай не се установява нито едно от основанията за прогласяване на
нищожност на АУЗ. Дали
и доколко при издаването му всестранно и правилно са изяснени релевантните за
определяне на данъчните задължения факти е въпрос с отношение към евентуалното
наличие на основание за отмяната на акта като унищожаем, а не за неговата
нищожност. Още повече, че в хипотези като разглежданата задълженията се
установяват въз основа на декларация, депозирана от задължено лице. Извън
правомощията на компетентния орган е да установява правилно ли са попълнени
данните от декларатора- С.Д.С., чиято Декларация по чл.14 от ЗМДТ е приложена
по административната преписка.
Гореизложеното води до извод, че съществуването на оспорения АУЗ в
правния мир по никакъв начин не предполага наличието на толкова съществено и
явно негово несъответствие с целта на закона, че това да обуславя нищожността
му от гледна точка на наличието на основание по чл.146 т. 5 АПК. Това обуславя
извод за неоснователност на оспорването, поради което то следва да се отхвърли
от съда.
Ответната страна претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Доколкото в хода на съдебното производство
страната е била представлявана от юрисконсулт, същата има право на
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, съдът определя на 80.00 лева.
Водим от горното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК,
Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на С.И.С. с ЕГН: **********,***, чрез адвокат Д.С.,
срещу Акт за установяване на задължения № АУЗД001074/28.01.2016г., издаден от Главен инспектор "Данъчни
приходи" в отдел „Местни данъци и ТБО“ при Община Шумен, на основание чл.107 ал.3 от ДОПК и чл.4 ал.1 от ДОПК, с който са установени задължения по ЗМДТ за ДПрС, ДНИ и ТБО
за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г., в размер на 307,56 лева главница и
77,68 лева лихви за просрочие, изчислени към 28.01.2016г., на обща стойност
385,24 лева.
ОСЪЖДА С.И.С. с ЕГН: ********** *** да заплати на Община Шумен сумата от 80,00 лева (осемдесет лева), представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Върховен административен съд на РБ.
Препис от настоящото решение да се
изпрати на страните по реда на чл.137, във вр.с чл.138 ал.1 от АПК.
СЪДИЯ: