№ 141
гр. С., 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Й.
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ради Ив. Й. Търговско дело №
20221800900058 по описа за 2022 година
Ищците Ц. Ц. Й., ЕГН ********** и В. Н. Й., ЕГН **********, и двамата с адрес:
град Е., улица „Батак“ №15, подадена чрез пълномощника им адвокат С. К. Н.а от САК
срещу ЗАД „Д.“ АД, ЕИК., с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.432, ал. 1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД - за плащане
на сумите от по 100000,00лв. (сто хиляди) лева, на всеки един от тях, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - душевни болки и страдания,
претърпени от Ц. Ц. Й. и В. Н. Й. вследствие смъртта на техния внук В. Н. В., причинена
при ПТП, настъпило на 18.11.2020 година между л.а. „Опел Вектра“ с рег. № СВ 5811 РТ,
управляван от В. Н. В. и застрахован при ответника л.а. марка „БМВ“, с рег. № ЕВ1616ВВ,
управляван от А. А. К., ведно с лихвата за забава, считано от 20.11.2021г. до окончателното
изплащане на присъдената сума.
В исковата молба се твърди, че внукът на ищците В. Н. В. загинал в резултат на ПТП,
настъпило на 18.11.2020г. около 20:10ч. На посочената дата В. Н. В. управлявал л.а. „Опел
Вектра“ с рег. №СВ5811РТ като се движел по главен път гр. В.- гр. С. - ПП1-4. Преди с. Б.,
около 20:10ч., л.а. марка „БМВ“, с рег. № ЕВ1616ВВ управляван от А. А. К. навлязъл в
насрещната лента за движение, в която се движел внукът на ищците и се блъснал челно в
л.а. „Опел Вектра“. В резултат на настъпилото тежко ПТП загинал внукът на ищците В. Н.
В..
Вина за настъпилото произшествие имал водача на л.а. марка „БМВ“, с рег. №
ЕВ1616ВВ - А. А. К., който нарушил правилата за движението по пътищата, като навлязъл в
насрещната лента за движение и виновно реализирал ПТП, вследствие на което била
причинена смъртта на В. Н. В..
Ищците твърдят, че е внезапната смърт на техния внук са загубили най-свидната и
мила рожба, която имали. Твърдят, че той им бил радост и опора, която ги напуснала в
разцвета на жита си. Любовта им към него била безгранична и за това никога нямало да
преодолеят мъката от неговата загуба. Тъгата им по него щяла да остане до края на земният
им път.
1
Твърдят, че им липсват любовта, грижите и вниманието, с които внукът им ги
обграждал. Твърдят, че вечно ще бъде в мислите им и че животът им без него вече не е
същият, а мъчително съществуване. Преди неговата смърт между тях съществувала запазена
морална връзка. Взаимоотношенията им били емоционално запазени. Между тях нямало
отчужденост и затова внезапната смърт на техния внук ги довела до дълбока тъга и
непреодолимост на мъката, която изпитвали към внезапно загинали си внук, който загинал
само на 22 години.
Твърдят, че търпят изключително интензивни неимуществени вреди, че ги търпят и
сега и ще ги търпят и за в бъдеще. Оценяват същите в размер на 200 000 лева, по 100 000
лева на всеки един от тях.
В исковата молба се твърди, че собственик на л.а. марка „БМВ“, с рег. № ЕВ1616ВВ е
сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника със
застрахователна полица ВG/30/120003162857, валидна до 14.11.2021г., въз основа на която
ответникът следвал да поеме изцяло деликтната отговорност на виновния водач в пълен
размер.
Ето защо за ищците бил налице правен интерес на основание чл.432, ал.1 КЗ да
предявят правата си пред съда.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД „Д.“ АД, да
им заплати по 100 000 /сто хиляди/ лева на всеки един от тях, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - душевни болки и страдания,
претърпени вследствие смъртта на техния внук В. Н. В., причинена при ПТП, настъпило на
18.11.2020г. между л.а. „Опел Вектра“ с рег. №СВ5811РТ управляван от В. Н. В. и
застрахован при ответника л.а. марка „БМВ“, с рег. № ЕВ1616ВВ, управляван от А. А. К.,
ведно с лихвата за забава, считано от 20.11.2021г. до окончателното изплащане на
присъдената сума. Претендира се присъждане и на сторените в производството разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника ЗАД „Д.“
АД и в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмени отговор, с който е оспорил
исковете като изцяло неоснователни, взел е становище по обстоятелствата, на които се
основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се прави възражение за нередовност на исковата молба, с доводи за липса
на точно, ясно и изчерпателно изложение на всички релевантни за възникването на правото
на обезщетение факти. Сочи се, че липсва пълно описание на механизма на процесното
ПТП, скорост на движение на участвалите в ПТП пътни превозни средства, маневрите които
са предприети и др., поради което се твърди, че ответникът не би могъл да упражни правото
си на защита.
Признава се за установено и съществуването на валидно застрахователно
правоотношение, касаещо лек автомобил „БМВ”, с рег. № ЕВ1616ВВ, по силата на
застрахователна полица № ВG/30/120003162857, валидна към датата на процесното ПТП.
С отговора ответникът оспорва иска изцяло по основание и размер.
Оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „БМВ”, с рег. № ЕВ1616ВВ
А. А. К..
Оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи възникването на
вземането, предмет на претенцията.
Оспорва претендираните от ищците обезщетения за неимуществени вреди като
необосновано завишени. Поддържа, че по смисъла на чл.52 от ЗЗД, справедливостта не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението и обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на пострадалото
2
лице.
Счита за напълно недоказано и необосновано твърдението на ищците за претърпени
от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на техния внук. Твърди, че това са
субективни възприятия и подлежат на доказване. Твърди, че тримата са живеели в отделни
домакинства и близката връзка между тях подлежи на доказване и че наличието на кръвна
връзка само не може да бъде основание за присъждане на обезщетение, макар и в лимитиран
размер. Твърди, че не са били налице отношения между ищците и техния внук, които да
надхвърлят типичните и обичайни отношения за този вид родствена връзка. Счита, че макар
и ищците безспорно да са търпели силни негативни емоции в следствие смъртта на своя
внук, че не надвишават обичайните такива за конкретната родствена връзка и не подлежат
на обезщетяване. Твърди, че липсата на подлежаща на обезщетяване вреда като
кумулативно изискуем елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане,
обосновава извод за неоснователност на предявения иск по чл. 432 от КЗ.
Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства
нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Сочи, че
единственото доказателство за механизма, което е ангажирал ищеца е съставения по случая
Констативен протокол за ПТП, който не се ползвал с материална доказателствена сила.
Прави възражение за съпричиняване като твърди, че починалият В. Н. В. е
съпричинил вредоносният резултат, тъй като не е ползвал обезопасителен колан като
шофьор на лек автомобил и това негово противоправно поведение е в пряка и
непосредствена причинна връзка с настъпването на смъртта му, което следва да бъде
отчетено при разпределение на тежестта в размера на дължимото обезщетение.
На отделно основание, твърди че починалият В. Н. В., в качеството си на водач на
МПС е съпричинил вредоносният резултат, като нарушил важащите за него разпоредби на
ЗДвП.
Твърди, че при починалия В. Н. В. са били налице предхождащи процесното ПТП
заболявания, които са допринесли за настъпване на смъртта му.
На следващо място ответникът прави искане за спиране на производството, на
основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК, до приключване на наказателното производство с
влязъл в сила съдебен акт.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове
като неоснователни и недоказани. Претендира се присъждане и разноските в настоящото
производство, в това число разноските за адвокатска защита.
Алтернативно в случай, че съда намери исковете основателни, да намали размерите
на претендираните обезщетения, тъй като същите са прекомерно завишени.
Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищците, чрез пълномощника адв.
С. Н.а и в срока по чл. 372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която
поддържа първоначалната и направените с нея доказателствени искания.
Препис от допълнителната искова молба и доказателствата са връчени на ответника и
в срока по чл.373, ал.1 от ГПК от същия е постъпил допълнителен писмен отговор, с който
поддържа първоначалния и изложените в него твърдения, възражения, оспорвания и
направените доказателствени искания.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от констативен протокол за ПТП №24 на 18.11.2020г. л.а. марка „БМВ“, с рег.
3
№ ЕВ1616ВВ, управляван от А. А. К. при движение с несъобразена скорост губи контрол и
навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в л.а. „Опел Вектра“ с рег. № СВ 5811
РТ, управляван от В. Н. В., който загива на място.
Видно от акт за смърт В. Н. В. е починал на 18.11.2020г.
Видно от удостоверение за родствени връзки починалият В. Н. В. е внук на ищците
Ц. Ц. Й. и В. Н. Й..
С молба от 20.08.2021г. ищците Ц. Ц. Й. и В. Н. Й. са отправили застрахователна
претенция към ЗАД „Д.“ АД.
С уведомление от 19.11.2021г. ответникът е отказал заплащането на претендираните
обезщетения.
Страните не спорят по отношение на факта, че за лек автомобил марка л.а. марка
„БМВ“, с рег. № ЕВ1616ВВ е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите в ЗАД „Д.“ АД по застрахователна полица ВG/30/120003162857 към датата
на ПТП-18.11.2020г.
По делото се разпита свидетеля А. И. Д..
„На 18.11.2020г. тръгнахме от Е. да идем до Г. да купим гуми, бяхме аз, Г., В., С. и
И.. В. Н. В. управляваше автомобила „Опел Вектра“, връщахме се от Г., бяхме по пътя
покрай село Б.. Аз пътувах в автомобила отзад вдясно. Пътят беше мокър, ПТП-то стана в
тъмната част на денонощието. Автомобилът, в който се возехме, се движеше на къси
светлини, така мисля. Бяхме спрели на една бензиностанция да ядем и тръгнахме, и там
малко след това, на един ляв завой, видях светлината от фаровете и последва удар. Пряка
видимост не съм имал, но тя, светлината, нали разбирате. Когато видях светлината другият
автомобил влезе в нашата лента. След сблъсъка всичко беше зле, колата беше огъната, беше
се завъртяла наобратно. В. беше с предпазен колан, както и всички в колата. Аз не успях да
изляза сам от колата, помогнаха ми хора, те наспираха много хора и ми помогнаха. В. В.
почина на място в резултат на катастрофата. Автомобилът нямаше спирачен път преди
сблъсъка. Пътят се води покрай с. Б., май освен бензиностанция, май там нямаше други
къщи.
След първоначалния удар с другия автомобил нашият автомобил се е ударил в
мантинелата, това се явява вторичен удар, не съм сигурен в коя част на автомобила беше
осъществен вторичният удар.“
По делото се изслуша заключението на съдебно-автотехническа експертиза, видно от
която на 18.11.2020г., към 20,30 часа - тъмната част на денонощието по първокласен път №4
от републиканската пътна мрежа, в района на километър 10+900, землището на село Б.,
област Л., при влажно асфалтово покритие, в посока С. - В., със скорост около 90 километра
в час се е движил лек автомобил „БМВ 5” с регистрационен номер ЕВ 1616 ВВ, управляван
от А. А. К..
Платното за движение в този район е било с асфалтово покритие, с по една лента за
4
движение в противоположните посоки, всяка с широчина по 5,00 метра, отделени една от
друга посредством единична, непрекъсната линия „М1”, като на 0,8 метра в ляво, от левия
край на платното за движение, по отношение посоката на движение на този автомобил се е
ограничавало от стоманена предпазна ограда, а в дясно се е намирала водосточна канавка с
широчина 1,8 метра. В този участък пътя е бил с низходящ за автомобила надлъжен наклон,
средно около 4%.
Придвижвайки се по гореописания начин, лек автомобил „БМВ” е преодолял дясна за
посоката си на движение хоризонтална крива с радиус 125 метра, измерен по
разделителната линия, с положителен, стабилизиращ наклон 6%. Максималната критична
скорост, при която конкретният автомобил би могъл да преодолее кривата в конкретните
пътни условия е било 87 километра в час. По време на преодоляване на кривата, лек
автомобил „БМВ” е пресякъл непрекъснатата разделителна линия, навлязъл е и се е движил
в лентата за насрещно движение. По тази лента, в посока В. - С., със скорост около 40
километра в час се е движил лек автомобил „Опел Вектра” с регистрационен номер СВ 5810
РТ, управляван от В. Н. В.. В автомобила, освен водача са пътували още четири лица,
според свидетеля И. П.П., пътуващ на предна дясна седалка, А. И. Д. -на задна дясна
седалка, на задна средна седалка е пътувал Г. Пламенов Вътев и на задна лява седалка -
С.М.. В мястото, определено като „място на удара”, между челните леви и централни части
на двата автомобила е настъпил удар, при който кинетичната енергия на лек автомобил
„Опел Вектра” е изцяло погасена и същият е избутан в посока назад и в дясно, по
отношение първоначалната си посока на движение на около 5 метра, покачил се е със
задната си част върху стоманената предпазна ограда (СПО) и така се е установил на място.
След удара, лек автомобил „БМВ” е продължил движението си напред и в дясно, по
отношение първоначалната си посока на движение и се е установил на около 29 метра, след
мястото на удара, с челната си част във водосточната канавка, намираща се в дясно на
платното за движение.
В непосредствена близост до ПО се намери пътен знак № В 3 „Край на забрана за
изпреварване.
Пътят в района на местопроизшествието е бил с мокра, повърхностна настилка от
едрозърнест асфалт, силно износен, с оформени коловози, към момента на извършване на
огледа, двупосочно движение с по една пътна лента за всяка посока, разделени от
непрекъсната линия „М1”. Гледано от ориентира в посока С. - В. същият е представлявал
дясна хоризонтална крива с надлъжен наклон на спускане в посока към гр.В. 4/100.
Широчината на платното за движение е била 10,00м. - всяка пътна лента е била по 5м.
широчина. От дясната страна на платното за движение на 1,20 м. се е намирала
отводнителна канавка. От лявата страна на платното за движение на 0,80м. се намирала
мантинела.
При описания по-горе механизъм на възникване и развитие на ПТП, от техническа
гледна точка, водачът на лек автомобил „Опел Вектра” с регистрационен номер СВ5810СВ,
няма принос за настъпване на ПТП.
5
При извършената проверка в програмата „Аудатекс” по номера на рамата, се
установи, че л.а. „Опел Вектра“ с рег. № СВ 5811 РТ е произведен 2004 година в Г. и всички
седалки са оборудвани с триточкови инерционни предпазни колани, а пред местата на
водача и пред предна дясна седалка, фабрично са монтирани въздушни възглавници.
В делото липсват данни къде е пътувал пострадалият към момента на ПТП и по този
въпрос не може да се даде конкретен отговор, предвид наличните предпазни средства за това
място.
Принципно върху тялото, независимо точно къде е пътувал пострадалия в лек
автомобил „Опел”, са действали предимно инерционни сили и от тук траектория и посока на
движение на тялото и тъй като движението на този автомобил в момента на удара и след
това е доста сложно - движение напред, удар, връщане назад , ротация, покачване на
автомобилът върху мантинелата, при поставен предпазен колан тялото ще е с ограничени
движения и ще контактува с близките интериорни части от купето, останалите пътници, ако
има такива в купето и свободно движещи се багаж и др. При непоставен предпазен колан
тялото може да контактува с всичко, намиращо се в пътническия отсек, в зависимост от
мястото на пострадалия, към момента преди удара.
По делото се разпита свидетелката П.В. И.а.
„Познавам Ц. Й. и В. Й. от 2016 година. Живея заедно със сина им Н. В. Н. и от 2016
година ходим в Е. всеки уикенд и когато имаме възможност също ходим при тях. В. всеки
петък, събота и неделя след училище се прибираше и живееше в Е., цяло лято караше в Е.
при баба си и дядо си откакто от 2016 година съм с Н.. Баба му Ц. се грижи изключително
много за В. - готви му, гледат го като все едно му е майка, с дядо му също ходеха заедно на
разходки горе по планината, ходеха на риба заедно, на мачове футболни ходеха в С., Е., П..
Когато В. беше в Е., там къщата е много голяма, на втория етаж живее Н., на първия етаж
живее брат му, отзад има къща, където живеят Ц. и В. и В. живее на етажа горе при баща си,
но баба му и дядо му се грижат изключително много за него, тъй като ние дойдохме да
живеем в С.. В С. В. е живял при майка си, но като е станал на 15-16 години, баща му си го е
вземал според това, което е било отсъдено, ходел е на море с дядо си и баща си. Вечерта
преди катастрофата В. е спал при баба си, там всички деца се събираха горе на етажа, това
го знае цяло Е.. На Ц. и В. смъртта му се отрази много зле, на успокоителни са, ходят всеки
ден на гробищата и не могат да го прежалят, В. е кръстен на дядо си В.. Те не могат да
превъзмогнат този факт, нито баба му и дядо му, нито баща му могат... На чичо В. се отрази
много зле, той има сериозни здравословни проблеми, пие хапчета, бабата приема всичко
вътрешно, не издава емоция, но и двамата го приемат тежко, защото даваха всичките си
грижи за него.
Ц. и В. са родители на Н. - бащата на В.. Бащата и майката на починалия В. са се
разделили на годинка и нещо като е бил, но Н. си е вземал детето по закон. Не знам как е
отредено, но го е вземал изключително по закон и детето се е гледало от баща му, дядо му и
баба му. Бил е 40 дни през лятото, когато са ходили с баща си и баба му и дядо му на море, и
6
събота и неделя както си му е отредено, за което има страшно много снимки и аз съм
виждала всички фотоалбуми. Не може да се каже, че е живял с майка си в С. преди
катастрофата, защото като по- голям, след 16-годишна възраст, цяло лято беше в Е., а и
петък, събота и неделя задължително беше в Е.. В. учеше в С., затова казвам, че си идваше
уикендите в Е., а лятото, докато не учеше, беше изцяло в Е.. Ц. и В. никога не са живели в
С., винаги са живели в Е.. Аз имам мое дете, за което се грижа, с детето си живеем заедно,
защото живеем при майка ми, нямам собствен апартамент. Ц. и В. живеят в Е., аз живея в
С.. Ц. и В. имат две деца - Н. и И., И. има син“.
По делото се разпита свидетелката В. Б. В..
„Майка съм на починалия В.. От 2000 година не живея с бащата на В., тогава В. беше
на две години. От 2002 година живеем в С. и В. тук завърши средното си образование, но не
успя да завърши висшето си образование в УНСС. Разведени сме с баща му, таткото го
вземаше както беше определено от съда - всяка събота в месеца от девет до шест, когато
стана по-голям В., вече като голямо момче, се виждаха и през другите дни, и когато са имали
възможност да се видят, когато В. е отивал в Е.. Моите родители също живеят в Е. и е
отсядал и при тях, и при Ц. и В.. Бившият ми съпруг не живееше в едно домакинство с
родителите си Ц. и В.. Аз от 2000 г. не поддържам контакти с Н., само с бабата Ц..
Доколкото знам сега Н. живее в С.. Когато В. е отивал в Е. е отсядал при баба си и дядо си,
не съм много сигурна. Къщите на Н. и на бабата са в един двор, не го разпитвам детето в коя
точно къща е било. В. имаше много приятели там и ходеше често.“
По делото се изслуша заключението на съдебно-медицинска експертиза, според
която в резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалият В. Н. Й. е получил
следните травматични увреждания:
Тежка съчетана черепномозъчна и гръднокоремна травма, изразяваща се в счупване
на черепната основа, травматично разкъсване на двете камери на сърцето с последвал
масивен кръвоизлив, счупване на гръдната кост и на ребрата двустранно, травматично
размачкване на слезката и разкъсване на черния дроб, чревния опорак и пикочния мехур,
счупване на лявата хълбочна кост и на срамната кост в областта на лонното съчленение.
Установени са и мекотъканни увреждания в областта на лицето, шията и гръдния кош
изразяващи се в охлузвания кръвонасядания и рани.
Констатираните травматични увреждания се дължат на силни удари, съчетани с
притискане с или върху и между твърди тъпи предмети, като по своето естество
представляват високоенергийна травма и добре отговарят да са получени при процесното
пътнотранспортно произшествие.
В генезата на смъртта на В. Н. В. са участвали всички констатирани тежки
травматични увреждания-черепномозъчната травма, разкъсването на сърцето, на черния
дроб, както и размачкването на слезката.
Видно от писмо на Окръжна прокуратура Л. от 29.07.2022г. А. А. К. е осъден от
Окръжен съд гр.Л. по НОХД №33/2022 за престъпление по чл.343 ал.4 пр.2 и 4 във връзка с
чл.343 ал.3 пр.4 и 5 б.Б пр.2 във връзка с чл.342 ал.1 НК.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че исковете са допустими и неоснователни.
7
Правното основание на исковете е чл.432 ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД, чл.52
ЗЗД и чл.497 от КЗ.
Ищците Ц. Ц. Й. и В. Н. са предявили пряко срещу застрахователя субективно
съединени осъдителни искове за обезщетения за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено
от делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.
Видно справката на Окръжна прокуратура Л. от 29.07.2022г. А. А. К. е осъден от
Окръжен съд гр.Л. по НОХД №33/2022 за престъпление по чл.343 ал.4 пр.2 и 4 във връзка с
чл.343 ал.3 пр.4 и 5 б.Б пр.2 във връзка с чл.342 ал.1 НК, която присъда е задължителна за
гражданския съд на основание чл.300 ГПК и установява авторството на извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Видно от съдебната автотехническа експертиза на 18.11.2020г. л.а. марка „БМВ“, с
рег. № ЕВ1616ВВ, управляван от А. А. К. при движение с несъобразена скорост губи
контрол и навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в л.а. „Опел Вектра“ с рег. №
СВ 5811 РТ, управляван от В. Н. В., който загива на място. Видно от изслушаната СМЕ
пострадалият е получил тежки увреждания, несъвместими с живота. Видно от разпита на
вещото лице предпазният колан не е в състояние да предотврати получените тежки
увреждания при челният сблъсък на двата автомобила. Съдът кредитира и показанията на
свидетеля Д., че пострадалият е бил с поставен предпазен колан. Ето защо съдът намира
възражението на ответника за съпричиняване на неоснователно.
Установява се противоправността на деянието, вината на А. А. К. и настъпването на
вредоносния резултат-смъртта на В. Н. В.. По делото се установи и наличието на
задължителна застраховка „гражданска отговорност” при ответника ЗАД „Д.“ АД към
момента на настъпването на ПТП- 18.11.2020г. на виновния водач А. А. К.. От това следва
несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи от общия деликтен
фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на деянието, неимуществени
вреди, които се изразяват в болки и страдания, вина, причинна връзка между поведението на
водача А. А. К. и увреждането-настъпилата при ПТП смърт на В. Н. В. и причинените
неимуществени вреди.
Съгласно ТР №1 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС „Материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г.
на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и
сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни
отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-
близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
8
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик.“
По делото се установи, че ищците Ц. Ц. Й. и В. Н. Й. са съответно баба и дядо на
починалия В. Н. В..
Видно от показанията на свидетелката П. И.а В. В. след развода на родителите му е
живял с майка си в С., а всеки петък, събота и неделя след училище се прибирал и живеел в
Е., цяло лято карал в Е. при баба си и дядо си. Баба му Ц. се грижила изключително много за
него - готвила му, гледат го като все едно му е майка, с дядо му също ходели заедно на
разходки в планината, ходели на риба заедно, на футболни мачове. Ходел е на море с дядо
си и баща си. В. живеел на етажа горе при баща си, но баба му и дядо му се грижат
изключително много за него. На Ц. и В. смъртта му се отразила много зле, на успокоителни
са, ходят всеки ден на гробищата и не могат да го прежалят, В. е кръстен на дядо си В..
По този начин от разпита на свидетелките И.а и В. съдът намира, че се е установила
нормална родствена и емоционална връзка между баба, дядо и техния внук. Той е живеел и
учил в С., а те в Е., като са осъществявани нормалните семейни контакти, през уикендите
или лятото, но съдът не намира за доказано наличието на изключителен случай, визиран по-
горе в ТР, като безспорно ищците търпят болки и страдания от неговата загуба.
Ето защо съдът намира исковете за неоснователни и като такива следва да се
отхвърлят.
На основание чл.78 ал.3 ГПК, ищците следва да понесат разноските на ответника
„ЗАД ДБЖЗ“ АД в размер на 300лв. за вещи лица, 70 лв. за свидетели и 500лв.
юрисконсултско възнаграждение по чл.25 от Наредбата за правната помощ или общо 870лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете по чл.432 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД, чл.52
ЗЗД и чл.497, ал.1 КЗ, на Ц. Ц. Й., ЕГН ********** и В. Н. Й., ЕГН **********, и двамата с
адрес: град Е., улица „Батак“ № 15 срещу „З Д.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр.С., район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ №1, за заплащане на по
100000,00лв. (сто хиляди) лева, на всеки един от тях, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди - душевни болки и страдания, претърпени от Ц. Ц. Й.
и В. Н. Й., вследствие смъртта на техния внук В. Н. В., причинена при ПТП, настъпило на
18.11.2020 година, ведно с лихвата за забава, считано от 20.11.2021г. до окончателното
изплащане на присъдената сума.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, Ц. Ц. Й., ЕГН ********** и В. Н. Й., ЕГН
**********, и двамата с адрес: град Е., улица „Батак“ № 15 да заплатят на „З Д.“ АД с ЕИК
9
., със седалище и адрес на управление: гр. С., район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“
№1 сумата от 870,-лв. (осемстотин и седемдесет лева), представляващи разноски по делото,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10