Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.ЛОВЕЧ, ………….2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
секретар ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 120 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.432,ал.1 КЗ във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ловешкия окръжен съд е сезиран с искова
молба с вх.№ 8511/12.12.2018 г. с пощенско клеймо от 11.12.2018 г.,подадена
от А.А.И., ЕГН **********,***, чрез
адв.Н.Н.Д. от ШАК, в качеството му на процесуален представител, с адрес за
призоваване: гр.С***,
ул.”***” № **, ***
полуетаж, офис **,
против ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК
****, с адрес на
управление: гр.***
ул.”****” № **, ет.**, с посочено правно основание чл.432,ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД и цена на иска: 41390,00 лева, предявен
частично от 91390,00 лева, от които: 40000,00 лева, предявени частично от
90000,00 лева неимуществени вреди и 1390,00 лева – имуществени вреди.
В исковата молба се излага,
че на 30.05.2018 г. около 23.25 часа на път
Сочи,
че е претърпял средна телесна повреда, изразяващи се във фрактура диафизис
хумери декстра дислоката полифрагментата (фрактура на горен десен крайник).
Приет е в Отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ „Проф. Д-р Параскев
Стоянов" АД, гр. Ловеч по спешност със силни болки в областта на десен
горен крайник, където му е извършена операция, изразяваща се в открито
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, хумерус с поставен остеосинтезен
материал.
Заявява, че по случая има
образувано досъдебно производство ДП № 144/2018 г. по описа на
РУ-Тетевен и предварително производство № 762/2018 г. по описа на Районна
прокуратура- гр.Тетевен, разследването по което продължава и до настоящия
момент.Към настоящия момент отговорността за произшествието е на водача на
лекия автомобил с рег.№ ******-
С.М.Р., който е нарушил правилата за движение по пътищата, като са цитирани
разпоредбите на чл.5 и чл.20 ЗДвП.
Твърди, че към датата на събитието е налице валидно гражданско
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” със ЗАД „ОЗК
Застраховане" АД, ЕИК *****, учредено с полица № BG/23/***** от 07.03.2018 г., с
начална дата на покритие 10.03.2018 г. и крайна дата на покритие 09.03.2019 г.,
и също така предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ.
Според
ищеца, настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца са
безспорно доказани, а оттук счита за доказано наличието на гражданска
отговорност, попадаща в покритието на чл. 493, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал.
1 от Кодекса за застраховането. Тъй като счита себе си за пострадало лице по
смисъла на чл.478, ал. 1 КЗ, претендира на основание чл. 432, ал. 1 КЗ пряко от
ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите" на виновния водач, изплащане
на обезщетения за всички претърпени болки и страдания, които са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Твърди,
че съгласно чл. 380, ал. 1 от КЗ е заведена извънсъдебна претенция с вх.№ ЦУ
99-3189 от 21.06.2018 г. по описа на ЗАД „ОЗК Застраховане" АД, по която е
получен отговор в писмо с изх. № ЦУ 99-3282 от 02.07.2018 г. и писмо с изх. №
ЦУ 99-4844 от 25.09.2018 г. по описа на ЗАД „ОЗК Застраховане" АД, които
счита за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение. Това е породило
правния му интерес от предявяване на иска за изплащане на обезщетение за
причинените му имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания и претърпян шок и ужас от настъпилото събитие на 30.05.2018 г.
По
отношение неимуществените вреди излага, че е претърпял операция,
изразяваща се в открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, хумерус с
поставен остеосинтезен материал, което
наложило болничен престой от 13 дни. Събитието го променило, тъй като до
момента на въпросното ПТП е бил един активен човек, а след инцидента животът му
се променя в отрицателна посока, изцяло зависим е от помощта на близките си
дори за най-дребните неща от бита и своето самообслужване, мисълта за което
понижава самочувствието му и го кара да се чувства непълноценен човек. Тъй като
е млад човек, в трудоспособна възраст, случилото се неминуемо се отразява върху
целия му бъдещ живот и неговата самостоятелност. Твърди, че е търпял и
продължава да търпи болки и страдания от настъпилото ПТП, както и дискомфорт в
своето ежедневие.
По отношение на претенцията
за имуществени вреди претендира направените разходи за лечение, които включват
заплащане на интрамедуларен хумерален пирон - в размер на 1390,00 (хиляда
триста и деветдесет) лева, за която е издадена фактура № *** от 04.06.2018г. от МБАЛ
„Проф. Д-р Параскев Стоянов" АД, гр. Ловеч, ведно с фискален бон.
Моли да бъде постановено
решение, с което да бъде осъден ответника- ЗАД „ОЗК Застраховане" АД, ЕИК *****, с адрес на управление: гр. ***, ул. „****"
№ ***, ет. ****, да
му заплати:
-
сумата от 40 000.00 (четиридесет хиляди) лева, предявени частично от
90 000.00 (деветдесет хиляди) лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на претърпяно
ПТП от 30.05.2018 г., ведно с лихва върху главницата, считано 15 дни от датата
на уведомяване на застрахователя - 06.07.2018 г. до окончателното й изплащане,
съгласно чл. 429, ал. 3 вр. 497 от КЗ;
-сумата в размер на 1390.00 (хиляда триста и
деветдесет) лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на интрамедуларен хумерален пирон, съгласно фактура № 0**** от 04.06.2018 г., ведно с лихва, считано
15 дни от датата на уведомяване на застрахователя -06.07.2018 г. до
окончателното й изплащане;
-
съдебно-деловодни разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
На основание чл.367 от ГПК на
ответника е изпратен препис от исковата молба, с указания за възможността да
подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора
и последиците от неподаване на отговор или неупражняването на права, които са
връчени редовно.
В срок е постъпил отговор на
исковата молба от ЗАД „ОЗК Застраховане” АД.
На първо място ответникът, на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК, прави възражение за местна подсъдност, като счита, че в случая компетентен да разгледа спора е не Окръжен Съд -
гр. Ловеч, а Софийски градски съд.
При
условия на евентуалност оспорва всички твърдения в исковата молба относно
механизма на ПТП, наличието на причинно следствена връзка между твърдените
физически и психически увреждания и настъпилия инцидент, както и вината на
шофьора на МПС.
Извън
горното, предвид наведените от ищеца твърдения за липса на предпоставки за
отказ за извънсъдебно изплащане на застрахователно обезщетение подчертава, че
предоставените от ищцовата страна документи са недостатъчни за удостоверяване
на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на процесното събитие,
поради което застрахователят е изискал представянето на документи и
доказателства.
Затова
счита, че с основание застрахователят е отказал изплащане на застрахователно
обезщетение, тъй като процесуалният представител на пострадалия не е представил
годни доказателства за наличие на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, които да
обусловят изплащане на такова обезщетение, претенциите са преждевременно
заведени, не е налице и състояние на забава по смисъла на КЗ от страна на
застрахователя.
По основателността на исковите претенции излага съображения, с които
оспорва твърдението, че в
резултат на пътно - транспортното произшествие за ищеца са възникнали всички
описани в исковата молба телесни увреждания.
Счита,
че исковете в пълния им предявен размер са неоснователни, необосновани и не са
подкрепени с доказателства, както и че са прекомерно завишени по размер. Намира
размера на иска, предявен по чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, за неоснователно завишен и прекомерен, както и противоречащ на принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.Според ответника, ищецът не доказва да е
търпял болки и страдания, които да обосновават търсеното обезщетение.
Във връзка с оспорването на твърдението на ищеца, че процесният пътен инцидент е настъпил по вина на
водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД МПС твърди, че в конкретния случай в голяма степен за
получените увреждания вина има и пострадалият, тъй като в нарушение на
правилата на ЗДвП се е возил без поставен предпазен колан, поради което тялото
му свободно се е движело из купето, в резултат на което е настъпил и
вредоносният резултат. Приносът на пострадалия е основание за намаляване размера на
застрахователното обезщетение на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Оспорва и твърдението, че за пострадалия са възникнали всички, описани в
исковата молба като вид и характер вреди, както и тяхната продължителност. Поддържа,
че настъпилото събитие не бива да се превръща в повод за материалното замогване
на ищеца, а последния да бъде обезщетен в границите на претърпените от него
вреди.
Оспорва и претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и
началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност
на главния иск.
На
отделно основание, счита акцесорния иск за неоснователен от момента от който се
претендират лихви за забава, тъй като ЗАД „ОЗК -Застраховане" АД не е
изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенциите и отговорността на
застрахователя е договорна, а не деликтна.
Не
оспорва, че е налице застрахователно правоотношение между застрахователното
дружество и собственика на автомобила, участвал в процесното пътнотранспортно
произшествие.
Като обобщение счита, че не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД, поради което моли исковете
да бъдат отхвърлени като неоснователни и необосновани и да му бъдат присъдени
разноските по делото.
Направени са доказателствени искания и
оспорвания във връзка с посочените от ищеца доказателства.
В допълнителна искова молба А.А.И.,
чрез пълномощника си –адвокат Н.Н.Д., оспорва изцяло подадения отговор от
ответника и счита, че възраженията са неоснователни. Поддържа изложените в
исковата молба твърдения и счита, че са подкрепени от приложените към исковата
молба доказателства. Не оспорва доказателствените искания на ответника.
Подаден е допълнителен отговор
от ЗАД „ОЗК- Застраховане”АД, в който ответникът поддържа подадения отговор на
исковата молба по аргументите, изложени в него, както и всички свои възражения,
които се основават на трайната практика на ВКС.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.
Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане”АД се представлява от адвокат Т.Т.,
който поддържа подадения отговор на исковата молба и моли да бъдат отхвърлени
исковите претенции.
От събраните по делото писмени
доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по
чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Според Костативен протокол за ПТП с пострадали лица № 12, изготвен от
служител на РУ на МВР- Тетевен, на 30.05.2018 г., около 23.25 часа, на път
Междувременно с присъда № 19 от 28.05.2019 година Тетевенският
районен съд е признал подсъдимия С.М.Р.,роден на *** година в гр.Т***, ЕГН **********, за
виновен в това, че на 30.05.2018 година, около 23.25 часа, на път ІІІ-
От приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза изготвено от инж.Н.К., се установява механизма на ПТП, посоката и скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от Р., както и пътните условия, причините за ПТП и това заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено.
Приета е по делото и съдебна медицинска експертиза, депозирана от д-р А.Й., която съдът също приема и съобразява при постановяване на решението.
В производството са събрани и гласни доказателства.
Свидетелката Р.И.А.е майка на
ищеца. След като е била уведомена от своя син за катастрофата е пристигнала в
болницата в гр.Ловеч.Твърди, че е приет в 3.30 часа в отделението. Имал е рани
по тялото- в краката и в областта на кръста, дясната ръка е била счупена. Първоначално
лекарите са искали да я ампутират, но са успели да я спасят след 5-часова
операция.Останала е заедно със сина си в
болничното заведение 13 дни. Твърди, че произшествието е станало по време на
завършване на средното образование на сина и и това е попречило на матурите му.
Описва, че е бил стресиран, нощем се е будел, два-три месеца не е искал да се
качва в автомобил. След изписването му от болница около един месец се е грижела
за него, защото е бил затруднен в обслужването.Твърди, че в края на м.май му предстои друга операция- за премахване на
имплантите.
Причинителят на катастрофата- С.М.Р.
също е разпитан. Спомня си че са пътували за Тетевен, когато е станало ПТП и от
там нататък- не помни нищо. Събудил се е в болницата. Потвърждава, че е карал бързо
и е изпреварвал една кола.Няма спомен за инцидента.Твърди, че познава А. и са
приятели, а тогава го е качил за първи път в автомобила си и той е бил от дясната
му страна.Заявява, че след като е прибрал автомобила си, той е бил с отворени
въздушни възглавници.Мисли, че А. е имал поставен предпазен колан, но не си
спомня. Не са употребявали алкохол.
При така
изложените факти, съдът направи следните правни изводи:
С Определение № 137/14.03.2019 година съдът е приел за неоснователно
възражението на ответника за неподсъдност на делото, предвид разпоредбата на
чл.115, ал.2 ГПК.
С оглед изложените от страните
обстоятелства съдът приема, че спорът е търговски и е сезиран от ищеца А.А.И. със следните, предявени срещу ответника ЗАД
„ ОЗК Застраховане”АД обективно съединени осъдителни искове :
- главен иск, с правно
основание чл.432, ал.1 във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 40 000.00 лева, предявен частично от
90 000.00 лева, изразяващи се в
болки и страдания, настъпили вследствие на претърпяно ПТП от 30.05.2018 г.,
ведно с дължимата законна лихва
(акцесорен иск) върху тази сума, на основание
чл.86 ЗЗД, считано от 06.07.2018 г. до окончателното й изплащане;
-главен иск, с правно основание
чл.432, ал.1 във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 1390.00 лева –представляващи заплатена цена на интрамедуларен хумерален пирон,
ведно със законната лихва, на основание чл.86 ЗЗД, върху тази сума,
считано от 06.07.2018 г. и до окончателното и изплащане.
Съгласно чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ) увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380. Нормата регламентира имущественото право на
увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента, т.е. правото му да търси
обезщетяване за претърпени вреди.
При предявяване на иска по
чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД ищецът
следва да установи фактите, пораждащи отговорност на ответника.
От събраните
доказателства по делото съдът приема за доказани всички елементи от фактическия
състав, пораждащ правото на ищеца да предяви прекия си иск срещу
застрахователя.
Съдът приема наличието на пасивна процесуална и материалноправна
легитимация на ответника ЗАД „ ОЗК Застраховане”АД, поради това, че с отговора
на исковата молба не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между
него и собственика на автомобила, причинил процесното пътнотранспортно
произшествие. Нещо повече- признава, че при него има заведена щета с № 0***-1**-***-20***
година, а видно от Писмо изх.№ ЦУ 994844/25.09.2018 г. е отказал изплащане на
обезщетение във връзка с образуваната щета, което обуславя допустимостта на
иска, съгласно чл.498, ал.3 КЗ.
Доколкото отговорността на ответника е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, той отговаря
за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря
самият причинител на вредите. Основателността на претенцията за непозволено
увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД предполага наличието на всички елементи от състава
на деликта, които са: противоправно деяние, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата и вина. Единствено вината се предполага до доказване на
противното, съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Съдът приема за установени в производството всички елементи от
фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД на прекия причинител
на вредата.
Влязлата в сила Присъда № 19 от 28.05.2019 година по НОХ дело № 132 по
описа за 2019 година на Тетевенския районен съд е задължителна, съгласно чл.300 ГПК, за гражданския състав, разглеждащ гражданските последици от деянието,
относно това, че деянието е извършено от С.М.Р., неговата противоправност и
виновността му за настъпилото ПТП. Този факт, настъпил след предявяване на
иска, следва да бъде съобразен, на основание чл.235, ал.3 ГПК, не само поради
значението му за спорното право, но и предвид неговия преюдициалния характер
(аргумент от чл.229, ал.11,т.4 и т.5 ГПК).
Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици
на деянието, следва да бъдат установени конкретно със съответните допустими от
ГПК доказателствени средства в настоящето производство.
От заключението на
съдебната автотехническа експертиза, която страните не са оспорили, се
установява, че ПТП е настъпило по начина, описан от ищеца. Установено е, че на
30.05.2018 г. около 23.25 часа водачът на лек автомобил марка”Ауди- А3” с рег.№
****- С.Р. се е движел с висока скорост на светлините на фарове, начело на
колона от няколко автомобила в посока м.”Боаза”.При достигане на десен завой и
влизайки с висока скорост в него Р. загубил контрола над лекия автомобил, който
започнал да се занася и навлиза в насрещната лента, като с предна лява и
странични части се удря в насрещно движещия се лек автомобил м.”Ауди -Б4”,
управляван от М.М..Ударът и за двата автомобила е челен ляв ексцентричен. Р. е
нарушил чл.21, ал.1 ЗДвП,
според който при избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч- за
пътно превозно средство от категория В-
Експертът е констатирал, на база снимковия материал на фотоалбума към
ДП 144/2018 г. на РПУ- Тетевен, че лекият автомобил, в който се е возил Р., е
бил оборудван с еърбеци, които са се отворили в момента на удара между двата
автомобила.Съобразявайки това обстоятелство, както и че автомобилът е
произведен през
Описвайки подробно механизма на ПТП е приел, че голямата скорост на
движение на лекия автомобил „Ауди А3” – с над
Съдът приема, че е
доказана и причинната връзка между деликта и причинените на ищеца телесни
увреждания, довели до болки и страдания. Налице е основание за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В ППВС № 4/1968 г., ППВС № 2/1984 г., ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. на ВС е формирана задължителна съдебна практика, като се приема, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените в резултат от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на болките, периода на възстановяване, както и икономическите условия в страната към момента на увреждането.
От заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена от д-р А.Й., ортопед-травматолог, се установява, че А.И. ***
на 31.05.2018 г. в 00.45 ч., след като е транспортиран от мястото на
катастрофата от екип на ЦСМП. След направения клиничен и рентгенов преглед е
установено при ПТП му е причинено: травматично счупване диафизата на дясната
раменна кост с разместване на фрагментите (дислокация) на множество фрагменти с
последващо оперативно лечение- метална остесинтеза с помощта на интрамедуларен
пирон, повреда, която е причинила затруднение на движението на дясната ръка за
около 6-7 месеца. В наличната документация не са установени данни за разстройство
на здравето, временно опасно за живота или постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота.Не са установени и данни за остатъчни явления или усложнения
от тази повреда. Експертът е посочил, че за извършената оперативна дейност-
метална остеосинтеза е бил необходим интрамедуларен пирон, който по наредба на
Министерство на здравеопазването се плаща първоначално от самия пострадал и е
необходимо изплащане на фактурата.Отразеният във фактурата разход е бил
изключително необходим за този вид счупване и лечение. Посочено е, че периодът
на пълно оздравяване от тази повреда е почти колкото и периодът на затруднения
на движенията. Болки и дискомфорт пострадалият е търпял около 4-5 месеца след
произшествието. Пълното възстановяване се очаква след отстраняване на пирона-
демонтаж на металната остеосинтеза.Това заключение, което страните не са
оспорили, следва да бъде съобразено от съда при определяне размера на обезщетението.
Операцията на ръката е била наложителна за да бъде възстановена
целостта на дясната раменна кост ( с открито наместване и вътрешна фиксация) и
това е станало на петия ден след катастрофата, като болките и страданията са значителни.
Те са продължили около 4-5 месеца, като интензивността им е била засилена
особено в първите месеци.Ищецът е чувствал и дискомфорт, причинен от
невъзможността да се обслужва самостоятелно, в каквато насока са показанията на
неговата майка-св.Румяна Алдинова, която се е грижела за него в болницата в
продължение на 13 дни, и му е помагала и след това. Като взе предвид
евентуалната и заинтересованост, съдът приема, че нейните показанията следва да
бъдат съобразени, поради това, че са непротиворечиви и последователни. Затова
приема за достоверно твърдението и, че синът и бил стресиран, нощем се е будел
и че два-три месеца не е искал да се качва в автомобил, че е чувствал
притеснение и страх.Настъпила е промяна и в плановете му след завършване на
училище, тъй като не е могъл да се яви и на втората матура. Твърди, че ръката
на сина и все още не е възстановена напълно и му предстои операция.
Предстоящата оперативна интервенция и бъдеща рехабилитация също са свързани с
болки и страдания, както и допълнителни затруднения в ежедневието.
При определяне размера на обезщетението съдът съобразява вида и тежестта на физическото увреждане- средна телесна повреда, свързания с това лечебен процес, наложил извършване на операция, продължителния възстановителен период, предстоящата оперативна интервенция, които въпреки наличието на добри компенсаторни механизми предвид младата му възраст (18 години към деня на ПТП), нарушават начина му на живот, препятствали са явяването му на матура, поради което намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е основателен за сумата от 30 000 лева. Съдът приема ,че този размер в пълна и адекватна степен отговаря на потребностите на пострадалото лице от обезщетяване на неимуществените му вреди. За разликата до пълния претендиран размер- 40 000 лева, предявения като частичен иск от 90 0000 лева, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Въведено е с отговора по чл.367, ал.1 ГПК възражение от ответника за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в неспазване правилата на ЗДВП, поради това че не е поставил предпазен колан в лекия автомобил. Непротиворечива е практиката на ВКС (решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. ВКС; решение № 54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., II т. о.; решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г., ВКС, ТК, решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, II т. о., решение № 74/04.06.2010 г. по т. д. № 679/2009 г. на I т. о., решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г.,І т. о., ВКС), че във всички случаи в производството по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), сега чл.432, ал.1 ГПК приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
На първо място, с оглед събраните по делото доказателства, не се доказа, че ищецът е пътувал без предпазен колан. На следващо място, установява се по категоричен начин от заключението на САТЕ, че при конкретните обстоятелства и механизъм на катастрофата, предпазен колан и еърбек не могат да защитят достатъчно добре водачите и пътниците от получаване на травми. Ето защо това възражение на ответника съдът намира за неоснователно.
Вторият предявен от ищеца осъдителен иск по чл.432, ал.1 КЗ е за заплащане на имуществени вреди в размер на 1390.00 лева, представляващи заплатена цена на интрамедуларен хумерален пирон, който е бил необходим при извършване на оперативната дейност. Експертът, изготвил СМЕ е потвърдил изключителната необходимост на този разход, с оглед вида на счупването и лечението на ищеца, а представената фактура№ 00******* от 4.06.2018 г. доказва извършеното плащане. Тези имуществени разходи, с оглед техния вид и предназначение, са в пряка причинно-следствена връзка с произшествието. Следователно, ищецът е претърпял имуществени вреди в посочения размер, които също подлежат на обезщетяване от ответника.
Заявена е от ищеца и претенция за присъждане на законна лихва за
забавеното плащане на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди,
считано от 06.07.2018 година- 15 дни от датата на уведомяване на
застрахователя и до окончателното плащане, като ищецът се е
позовал на чл. 429, ал. 3 вр. 497
от КЗ. Ответникът е оспорил основателността на претенцията.
Съгласно
чл.497 ГПК дължимостта на лихвата за забава върху застрахователното обезщетение
е свързана с уведомяване на застрахователя и представяне на всички необходими
доказателства по чл.106, ал.3 КЗ от ищеца. В настоящия случай ищецът е завел
писмена претенция с вх.№ ЦУ99-3189/21.06.2018 г. за застрахователно обезщетение при
застрахователя по реда на чл.380 КЗ. От приложеното писмо с №
ЦУ-3282/02.07.2018 г. е видно, че ответникът е поискал от ищеца да му представи
допълнително документи, включително и банкова сметка (***.81). На 25.09.2018 г. е постановен отказ
за изплащане на застрахователно обезщетение, мотивиран с факта, че след
предходното писмо на застрахователя, ищецът не е представил допълнителни
документи, доказващи безспорно основателността на претенцията. Ищецът е
приложил препис от банково удостоверение, изготвено върху бланка на „УниКредит
Булбанк”АД (в което липсва изх. № и името на служителя, който го е издал), в
което е посочена като дата на издаване: 20.07.2018 г. (стр.84), т.е. банковата
сметка на името на ищеца е открита след подаване на писмената претенция, което
дава основание на съда да приеме ,че ищецът не е изпълнил задължението си по
чл.380, ал.2 КЗ, поради което е в забава, на основание чл.380, ал.3 КЗ. В този
случай застрахователят не дължи лихва по чл.409 КЗ.Ищецът не е представил
доказателства, че е уведомил ответника за начина на плащане преди подаване на
иска, поради което съдът намира ,че лихвата върху дължимото обезщетение следва
да се присъди от датата на предявяване на исковата претенция- 11.12.2018
година. За периода от 06.07.2018 г. до 10.12.2018 г. лихва за забава не се
дължи и искът следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на разноските:
На основание
чл.78,ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски, съразмерно с уважената част
от иска. В случая той е освободен от заплащане на държавни такси и разноски, а
адвокатската им защита е осигурена при условията на чл.38, ал.1,т.2 ЗА.
Представен е списък по чл.80 ГПК от адвокат Н.Д., в който пълномощникът е
поискал присъждане на платен депозит в размер 30 лева и адвокатско възнаграждение, определено съгласно
чл.7, ал.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г . за минималните размери на
адв.възнаграждение и с оглед цената на иска. Представени са доказателства за
регистрация на адвоката по ЗДДС. Минималният размер на адвокатското възнаграждение
с оглед цената на иска и предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. е в размер
на 2076 лева с включен ДДС от 20%. Общо разноските са 2106 лева.С оглед
уважената част от иска, ответникът следва да заплати на адвокат Н.Д. разноски
по делото в размер на 1579.50 лева.
Според приложение списък на
разноските по чл.80 ГПК, ответникът е направил разноски общо в размер на 2420
лева, включващи адв.възнаграждение от 2160 лв. с включен ДДС и 260 лв. –
депозит за САТЕ.Съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на
ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото общо в размер на 605
лева. Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника, съдът намира за неоснователно.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на Ловешкия окръжен съд – държавна
такса в размер на 1200 лева (чл.1 Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК), както и сумата 260 лева- за експертиза.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане” АД,
ЕИК *****, с адрес на
управление: гр.*****,
ул.”*****” № ***, ет.****, на основание чл.432, ал.1 КЗ и
чл.86 ЗЗД да заплати на А.А.И., ЕГН **********,***, сумата
30 000 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, както и сумата 1390.00 (хиляда триста е деветдесет) лева-
обезщетение за имуществени вреди (стойността на
интрамедуларен хумерален пирон,съгласно фактура № ***** от 04.06.2018 г.),
претърпени следствие на ПТП, настъпило на 30.05.2018 г. на път
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК *****, с адрес на управление: гр.*****, ул.”****” № **, ет.**, на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на адвокат Н.Н.Д. , ШАК, с адрес: ****** *** полуетаж, офис ***, разноски по делото в размер на 1579.50 (хиляда петстотин седемдесет и девет лева и 50 стот.) лева, включващо възнаграждение за процесуално представителство на ищеца при условията на чл.38, ал.2 ЗА и депозит за свидетел, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.А.И.,
ЕГН **********,***, на основание чл.78,
ал.3 ГПК да заплати „ОЗК Застраховане” АД, ЕИК *****, с адрес на управление:
гр.****, ул.”*****” № **, ет.**, разноски по делото в размер на 605.00
(шестстотин и пет) лева, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане” АД,
ЕИК *****, с адрес на
управление: гр.*****,
ул.”****” № ***, ет.***, на
основание чл. 78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на Ловешкия окръжен съд в
ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА – ЛОВЕЧ: IBAN: ***, държавна такса в размер на 1200
(хиляди и двеста) лева и сумата 260 (двеста и шестдесет лева)
за експертиза.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: