Решение по дело №12382/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4330
Дата: 14 ноември 2022 г.
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20221110212382
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4330
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110212382 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Й. С. Т. против електронен фиш, серия К № 6010214, издаден от
СДВР, с който, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 ЗДП, на жалбоподателя била наложена
глоба, в размер на 200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДП.
Фишът е обжалван от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва фиша, с доводи за процесуални нарушения (лаконично описание; липса на издател;
непрецизна квалификация; непрецизна формулировка на санкционната норма; непосочване на
водача); за недоказаност, касателно субекта на отговорност. Моли фишът да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, изразява становище за
неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – санкционирано лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащ на обжалване акт. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и
основателна, макар само по част от изложените в нея съображения.
При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на
основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснато
нарушение на материалния закон (коректно цитирано и в самата жалба), което е от категорията на
1
съществените и което не може да бъде отстранено в съдебната фаза на
административнонакателното производство.
Коректно се сочи, че санкционната норма на чл. 182, ал. 4 ЗДП няма самостоятелно
съществуване, а с нея законодателят реферира към предходните три алинеи. В този смисъл и
наличието на препратка при цифровата квалификация е не просто уместно, а абсолютно
задължително, респективно – липсата на такава съставлява процесуално нарушение, от
категорията на съществените. Това е така, доколкото в ал. 4 се съдържат две категории нарушения,
с предвидени различни санкционни последици (едната категория е обвързана и с лишаване от
правоуправление). В този смисъл нито за жалбоподателя, нито за съда волята на контролните
органи може да бъде счетена за еднозначна, респективно – годна за съдебен контрол, по реда на
обжалването.
За пълнота на изложението, останалите възражения, наведени с жалбата, са
неоснователни. На първо място, издателят на фиша не е сред предвидените в разпоредбата на чл.
189, ал. 4, изр. 2 ЗДП реквизити на електронния фиш, а посочването на териториална структура на
МВР носи признаците на достатъчност.
В допълнение, електронният фиш съдържа твърдения за всички обстоятелства, попадащи
в предмета на доказване и липсата на допълнителна конкретика не е годна да ограничи
възможността за организиране на адекватна защита. Същевременно, липсата на подадено
възражение по чл. 189, ал. 5, изр. 2 ЗДП, отнесена към императивната разпоредба на чл. 188, ал. 1
ЗДП, законосъобразно са довели до опит за ангажиране отговорността именно на жалбоподателя
Т..
По изложените съображения съдът приема, че атакуваният електронен фиш е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, с оглед защитата от повереник, въззиваемата страна следва да
поеме тежестта на разноските на насрещната.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К № 6010214, издаден от СДВР.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, СДВР да заплати на Й. С. Т., ЕГН
********** сумата от 300 лева – деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2