РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. В., 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:А.М.П.
Членове:С.Ж.С.
Г. П. Й.
при участието на секретаря В.В.У.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20221300500212 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на И. Й. Х., ЕГН **********, от гр. В.,
ул.“ЕЙ I“ № * чрез адв. В.Б. от АК-В. и съдебен адрес: гр.В., ул.“КАБ”№1 –* против
Решение №502 от 23.05.22г. по гр.д. №956/2020г. на РС-В., с което са отхвърлени
предявените против „ЧРБ” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление - гр.С.,
бул.’’ЦШ” № 159, бл. БМ, БЦ, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 от КТ,
във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за признаване на уволнението за незаконно и за
отмяна на Заповед № СВ-СRD-50/13.05.2020г., за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност “Заместник ръководител на район/оперативен център М./В.“ с
месторабота гр. В., за заплащане на сумата 8 072,94лева, представляваща обезщетение с
правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 14.05.2020г. до 14.11.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считана от 14.06.2020г. до окончателното издължаване и
за заплащане на сумата 872,33лева, представляваща обезщетение за забава върху горната
главница, считано от 14.06.2020г. до окончателното издължаване, като неоснователни.
Твърди се във въззивната жалба от жалбоподателя, че обжалваното решение е
незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалният закон.
Излага се, че на 12.05.2020 г. обедно време бил уведомен устно от прекият си
1
ръководител ,че вече не е на работа.
Твърди се, че е нарушена процедурата по издаване на процесната заповед,като
конкретизира, че директно му е наложено най-тежкото наказание "уволнение", без да са му
налагани педвидените в КТ забележка и предупреждение за уволнение по цитираните 4 броя
доклади.
Излага се, че ТЕЛК не е дал съгласие за уволнението му, а е посочено, че имал
психическа тревожност и увреда на психиката, причинени от проблемите в работата му.
Твърди се, че не е извършил описаните нарушения в посочените доклади с номера –
Доклад вх.№СВ-IND-91/10. 10.2019г. от ИМ , Доклад вх.№СВ-IND-86/10. 10.2019г. от ИМ,
Доклад вх.№СВ-IND-87/10. 10.2019г. от ИМ. Излага се, че в докладите умишлено били
допуснати неточности, поради което не можел да даде адекватни отговори и било нарушено
правото му на защита. Вменените му нарушения не били доказани с писмени доказателства-
заповеди, правилници, кодекси. Излага се още, че след връщането му на работа на
13.04.2020 отново търпял обиди, унижение, нямал достъп до служебна поща, имал забрана за
ползване на служебен автомобил, служебен лаптоп.
Твърди се, че за описаните обвинения в Доклад вх.№CB-DOC-1615/22.04.2020г. няма
доказателства, че е напуснал работното си място на 13,14,15,16.04.2020г. без разрешение на
прекият си ръководител. Излага се, че умишлено са му възлагани по 300 абоната за
проверка, за да е неизпълнимо. Съгласно писмо на изпълнителният директор, във връзка с
епидемичната обстановка от 12.02.2020г.-12.05.2020г. ръководителите на ЧЕЗ АД
включително и той, трябвало да работят от вкъщи. От съда не били описани и кредитирани
показанията на посочените от него и разпитани свидетели, които установявали, че е
изпълнявал от самото си назначаване до първата докладна срещу него всички свои
задължения,както и впоследствие тези, произтичащи от длъжностната му характеристика.
Противно на горното обстоятелство съдът бил кредитирал показанията на свидетели на
ответника, които са му преки ръководители и имали правен интерес от уволнението му.
Поддържа се, че бил нарушен принципа на равнопоставеност в процеса. Не бил дал
съгласие за разпит на свидетелите на ответната страна, които съдът допуснал в нарушение
на ГПК с оглед забраната на свидетелски показания за опровергаване на съдържанието на
частни документи, неразделна част от преписката, разпита на които нямало да изясни
фактическата обстановка.
Излага се, че издаденото разрешение от инспекция по труда за уволнението не е
мотивирано и не било съобразено,че спада към защитените категории служители.
Твърди се, че от показанията на тримата посочените от него свидетели се
установявало, че през периода от 01.10.2019г. до уволнението му -14.05.2020г. бил подложен
системен психически тормоз, както и че по време на пандемията тези свидетели работили до
13 часа от вкъщи, а той работел до 16 часа, проверявал улици нарочно,за да не се справял с
поставените му задачи.
Жалбоподателят не представя доказателства и не прави доказателствни искания.
2
Иска от съда да отмени изцяло решението на РС-В., вместо което да постанови
съдебен акт с който да уважи предявените искове. Прави искане за допускане на
предварително изпълнение на решението на основание чл.242 ал.1 от ГПК. Не представя
доказателства и не прави доказателствни искания. Прави искане за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалбата „ЕМЗ” АД, ЕИК
* (с предишно наименование до 28.04.2022 г. „ЧРБ“ АД“), със седалище и адрес на
управление: гр.С. 1784, район М., „БМ БЦ“, бул. „ЦШ“ №159 е подал писмен отговор. По
същество с писмения отговор оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди
първоинстанционното решение. Не представя доказателства и не прави доказателствни
искания. Иска присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство.
От данните по делото във връзка с направените оплаквания, съдът приема за
установено следното:
Делото е образувано по искова молба от И. Й. Х., ЕГН **********, от гр.В., ул.“ЕЙ
I“ № 144 против „ЧРБ” АД, ЕИК * със сегашно наименование „ЕМЗ” АД, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във
вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Иска да бъде постановено решение, с което да се признае за незаконно уволнението
на ищеца и неговата отмяна, както и да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност, за заплащане на сумата 8 072,94лева, представляваща обезщетение с правно
основание чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 14.05.2020г. до 14.11.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считана от 14.06.2020г. до окончателното издължаване и за
заплащане на сумата 872,33лева, представляваща обезщетение за забава върху горната
главница, считано от 14.06.2020г. до окончателното издължаване. Представил е писмени
доказателства.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законния срок, с който е оспорил
исковите претенции като неоснователни. Представил е писмени доказателства.
Между страните по делото не е спорно, че са се намирали в трудово правоотношение
като ищецът е работил на длъжност “Заместник ръководител на район/оперативен център
М./В.“ с месторабота гр. В., в Дирекция „МУД“ при ответното дружество, по силата на
трудов договор, считано от 25.01.2010г.
Със Заповед № СВ-СRD-50/13.05.2020г. на работодателя, на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл. 195, ал. 1 и чл.330, ал.2,т.6, във вр.
с чл.188,т.3, чл.190,ал.1, т.7 и чл.187,т.1, т.3, т.4, т.5, т.7,т.8,т.9, т.10 от КТ и е прекратено
трудовото правоотношение, считано от датата на връчване на същата заповед – 13.05.2020г.
3
Заповедта е връчена на въззиваемия/ищеца на 13.05.2020г. при условията на отказ да
получи същата. Отказът на ищеца да получи заповедта за уволнение на 13.05.2020г. в 15.42
часа е удостоверен с подписи на двама свидетели, положени върху самата заповед на ЙДЛ и
ВБГ.
През исковия период от 14.05.2020г. до 14.11.2020г., ищецът не е полагал труд по
трудово правоотношение.
Посочените в заповедта доклади с номера: СВ-IND-86/01.10.2019г., СВ-IND-
87/01.10.2019г., СВ-IND-91/10.10.2019г. и СВ-DOC-1615/22.04.2020г. , установяващи
дисциплинарните нарушения, извършени от ищеца, за периода от 03.06.2019г. до
16.04.2020г., са връчени на ищеца на 13.04.2020г. и същият е запознат с тяхното
съдържание, което се установява от искане по чл.193 от КТ изх.№CB-IND-4382/15.10.2019г.
/л.73 от делото на ВРС/.
С посочените доклади, изготвени от ИМ - Директор на дирекция „МУД”, са открити
и констатирани дисциплинаарните нарушения от страна на ищеца Х., и е уведомено
ръководството на „ЕМЗ“ АД, като работодател.
Установените дисциплинарни нарушения описани в заповедта са индивидуализирани
по време, място и начин на извършване, посочени са съществените признаци на всяко едно
от деянията от обективна и субективна страна, които ги квалифицират като дисциплинарни
нарушения.
Дисциплинарни нарушения извършени от ищеца и установени с Доклад №СВ-IND-
86/01.10.2019г., представляващи неправомерни действия и злоупотреба при управление на
служебни моторни превозни средства, собственост на ответното дружество, за лични
дейности и цели на ищеца, като се нарушават т.5 и т.9 от заповед №СD-ORD-6597/2017г. и
заповед №СD-ORD-6905/2017г. с които ищецът е запознат, удостоверено с подпис на ищеца
на 31.10.2017г. по първата заповед/л.109/ и на 09.11.2017г./л.113/ по втората, както и
Правилника за вътрешния трудов ред, т. 1.3.2, с подточка 3, т. 8 и т. 27, като е извършил
тежки дисциплинарни нарушения на трудовата дисциплина и увреждане имуществото на
работодателя.
Въззивникът/ищецът е извършил следните дисциплинарни нарушения описаните в
процесната заповед съгласно Доклад №СВ-IDN- 86/01.10.2019г., както следва:
На 23.06.2019г. управлявал служебен автомобил с рег.№СВ8112КС за негови лични
цели и дейности, без да има производствена необходимост, като се е движил в район и на
места, където няма средства за търговско измерване /СТИ/електромери/ на клиенти, които да
се отчитат, както и не е имало нужда от превоз на служители на длъжност „отчетник
измервателни уреди“, които да осъществяват отчет на електромери на клиенти. Служебният
автомобил бил заседнал около 09.17ч. като са правени опити автомобила да бъде изваден.
Ищецът поискал съдействие от служителя ИВИ на длъжност „Координатор отчитане на
данни“. Същият намерил шофьор с високо проходим джип, като е помогнал автомобила да
4
бъде изваден от там. Мястото е на брега на р. Д.
На 03.06.2019г. около 13.41 часа управлявал служебен автомобил рег.№* за негови
лични цели и дейности, без да има производствена необходимост, като се е движил в район
и на места, където няма средства за търговско измерване /СТИ/електромери/ на клиенти,
които да се отчитат, както и не е имало нужда от превоз на служители на длъжност
„отчетник измервателни уреди“, които да осъществяват отчет на електромери на клиенти, по
маршрут по брега на р. Д.
На 06.06.2019г. около 11.17часа ищецът управлявал служебен автомобил рег.№* за
негови лични цели и дейности, без да има производствена необходимост, като се е движил в
район и на места, където няма средства за търговско измерване /СТИ/електромери/ на
клиенти, които да се отчитат, както и не е имало нужда от превоз на служители на длъжност
„отчетник измервателни уреди“, които да осъществяват отчет на електромери на клиенти, по
маршрут по брега на р. Д.
На 28.06.2019г. около 11 часа ищецът управлявал служебен автомобил рег.№* за
негови лични цели и дейности, по брега на язовир на с. Ш, в продължение на половин час,
без да има производствена необходимост, като се е движил в район и на места, където няма
средства за търговско измерване /СТИ/електромери/ на клиенти, които да се отчитат, както и
не е имало нужда от превоз на служители на длъжност „отчетник измервателни уреди“,
които да осъществяват отчет на електромери на клиенти, по маршрут по брега на р. Д.
На 03.07.2019г. около 10часа служебен автомобил рег.№* се е движил в района на
язовира на с. Калина в продължение на половин час, без да има производствена
необходимост. По-късно около 11.30часа служебния автомобил бил управляван от ищеца за
негови лични цели и дейности, без да има производствена необходимост, като се е движил в
район и на места, където няма средства за търговско измерване /СТИ/електромери/ на
клиенти, които да се отчитат, както и не е имало нужда от превоз на служители на длъжност
„отчетник измервателни уреди“, които да осъществяват отчет на електромери на клиенти, по
маршрут в района на р. Д.до гр. В..
Дисциплинарните нарушения били установени с горния доклад и се изразяват в
неправомерно управление за свои лични дейности и цели от страна на ищеца на служебни
автомобили за периода от 03.06.2019г. до 03.07.2019г., без да има нужда и производствена
необходимост. Служебните автомобили били управлявани на места и в райони където няма
средства за търговско измерване на клиенти, които да се отчитат, както и не е имало нужда
от превоз на служители на длъжност „отчетник измервателни уреди“, които да осъществяват
отчет на електромери на клиенти.
Твърдените дисциплинарните нарушения извършени от ищеца, описани в Доклад
№СВ-IND-87/01.10.2019г., се отнасят до нарушение на правилата на етично поведение от
ищеца по отношение на служители на ответното дружество. На 28.09.2019г. около 21.40ч.
служителят ОКК на длъжност „Зам. Ръководител направление, регион П. и С. Област“
започнал да получава на своя служебен телефон съобщения чрез Viber от служебния
телефон на ищеца, в които той го обиждал по недопустим начин, нарушавайки етични
5
правила и норми на човешко общуване и колегиални отношения. С тези действия ищецът
игнорирал и не изпълнил задълженията си по чл. 4 от Етичния кодекс на ответното
дружество.
Установените дисциплинарни нарушения извършени от ищеца, описани в Доклад
№СВ-IND-91/10.10.2019г., се отнасят до неизпълнение на възлажената му работа от прекият
му ръководите, както следва:
На 30.09.2019г. служителя ДВД на длъжност Ръководител Оперативен Център М./ В.
възлага на ищеца като работна задача проверки на отчети извършени от външна фирма в
района на гр.В., като задачата е записана в Дневник за устни нареждания. Ищецът отказва да
приеме поставената му задача, която според него не отговаря на заеманата от него длъжност,
като отказва да се подпише, че е получил тази задача; откази да приеме и изпълни на
поставените му работни задачи по осъществяване на контрол по качеството на отчитане на
показанията на средства за търговско измерване/електромери на клиентите на ответното
дружество от страна на външна фирма, последствията от което могат да бъдат грешни
отчети, неподадена информация за повреди и неподадена информация за нерегламентирано
потребление на електрическа енергия/кражба/; отказ на ищеца за предаване на ползвания от
ищеца служебен преносим компютър, чрез приемо-предавателен протокол.
На 01.10.2019г. сутринта поради възникнала производствена необходимост
/отсъстващ отчетник БЗП на площадка Б./, на ищеца е възложено от прекия му ръководител
ДВД като задача отчитане на битови абонати с терминал в района на гр. В.. Ищеца отказва
да изпълни възложената му служебна задача, която според него не отговаря на заеманата от
него длъжност в компанията и самоволно заявява, че ще ходи на проверки по баланси с
личния си автомобил. С неизпълнението на поставената задача от ищеца се нарушава
качеството на извършената работа на площадки В. и Б., нарушава подточка 7, от точка 1.3.2
от Правилника за вътрешния трудов ред, длъжностната си характеристика, чл. 51 от
Правилник за безопасност и здраве при работа с електрически уредби.
На 03.10.2019г. сутринта на ищеца е възложено от прекия му ръководител ДВД като
работна задача да осъществи проверки на отчети извършени от външна фирма в района на
гр. В., като тази задача е записана в Дневника за устни нареждания. Ищецът отказва да
изпълни тази задача, която според него не отговаря на заеманата от него длъжност в
компания, като отказва да се подпише, че е получил тази задача. Отказът да приеме и
изпълни поставената задача води до липса на осъществяване на контрол по качеството на
отчитане на показанията на средствата за търговско измерване на клиентите на ответното
дружество, последствията от което могат да бъдат грешни отчети, неподадена информация
за повреди и неподадена информация за нерегламентирано потребление на електрическа
енергия/кражба/; След отказ на ищеца да изпълни даденото нареждане, самоволно излиза и
отива да осъществява проверка на отчетници - нарушение на чл. 51 от Правилник за
безопасност и здраве при работа в електрически уредби.
Дисциплинарните нарушения извършени от ищеца, описани в Доклад №СВ-DOC-
1615/22.04.2020г. представляват неправомерни действия на ищеца, както следва :
6
На 13.04.2020г. на ищеца е възложена работна задача по проверка на качеството на
отчитане на показанията на СТИ/електромери на клиенти извършвано от външна фирма
ВИЙОМ в района на гр.В.. Задачата не е отразена в Дневника му за устни нареждания,
поради това, че ищеца е взел своя дневник вкъщи и отказва да го предостави с обяснението,
че така ще му се търси отговорност. Задачата му е поставена от прекия ръководител, като
ищецът взема разпечатаната таблица за проверка и излиза. Около 14.00часа прекия
ръководител отива на проверка в района на изпълнение на възложената задача. Ищецът не е
открит. При среща с него и поискан отчет какво е проверил и какво му остава за проверка,
ищецът отказва да покаже разпечатаната таблица за проверка, като заявява, че по-късно
вечерта по имейл ще бъде даден отчет на Управителния съвет.
На 14.04.2020г. в 08.00часа на ищеца е възложена работна задача описана в
новосъздаден Дневник за устни нареждания - проверка на качеството на отчитане на
показанията на СТИ/електромери на клиенти извършвано от външна фирма „ВИЙОМ“ в
района на гр. В., като служителят отказва да се подпише в Дневника. Около 11 часа ищецът
е потърсен по телефона от прекия му ръководител , но не отговаря. Прекия ръководител
обикаля района, за да провери дали ищецът работи по поставената задача, като не го
открива в района. Около 13 часа прекия ръководител получава обратно обаждане от ищеца с
въпрос защо го е търсил, при което му е отговорено, че е търсен в района на поставената
задача, но не е открит. В отговор ищецът заявява, че е отишъл на друга проверка, която той
си е решил.
На 15.04.2020г. в 08.00часа на ищеца е възложена работна задача описана в Дневник
за устни нареждания, по проверка качеството на отчитане на показанията на
СТИ/електромери на клиенти извършвано от външна фирма „ВИЙОМ“ в гр. В., като
служителят отказва да се подпише на изпълнител на работата. Около 11 часа прекия
ръководител обикаля района, за да провери дали ищецът работи по поставената задача, като
не го открива в района, на поставената задача. В отговор на въпроса на прекия ръководител,
който му звъни по телефона, за да го пита къде се намира в момента, ищецът отговаря
„Където си искам“.
На 16.04.2020г. на ищеца е възложена работна задача описана в Дневник за устни
нареждания, по проверка качеството на отчитане на показанията на СТИ/електромери на
клиенти извършвано от външна фирма „ВИЙОМ“ в гр. В., като служителят отказва да се
подпише на изпълнител на работата. Прекия ръководител обикаля района, за да провери
дали ищецът работи по поставената задача, като не го открива в района, на поставената
задача. В отговор на въпроса на прекия ръководител, който му звъни, за да го пита къде се
намира в момента, ищецът отговаря, че не е в района на проверката за днес, а е решил да
ходи по проверки на отчетници. При зададен му въпрос, къде точно се намира, отговорът е
„Където си искам, моя работа“.
От приложената по делото длъжностната характеристика се установява, че същата е в
сила от 01.09.2013г. и е връчена на въззивника на 05.10.2015г., удостоверено с положен от
него подпис. Заеманата от въззивника длъжност е пряко подчинена на Ръководител
7
район/оперативен център. Основните трудови функции и конкретни задължения за
длъжността са посочени, както следва:
1. Отговаря за точното изготвяне, актуализиране и оптимизиране на графиците и
маршрутите за отчитане на средствата за търговско измерване/СТИ/. Отговаря за точното
групиране на СТИ по Отчетни единици.
2. Пряко управлява извършването на всякакви трудови дейности, свързани с
отчитането на СТИ на битови и стопански потребители.
3. Пряко управлява и осигурява редовно отчитане на клиентите на ниско
напрежение, както и осигурява стриктното спазване на утвърдените графици за отчитане.
4. Организира, координира и създава поръчки за отчитане и насочване на
изходящите данни към ръчните преносими терминали, при стриктно спазване на утвърдения
график на отчитане.
5. Координира дейността на подчинените му служители с цел постигане на
максимална продуктивност на работа при реализация на отделните дейности.
6. Да познава и прилага основните текстове от действащите нормативни
документи и поднормативни актове отнасящи се до отчитането, тарифирането и
инкасирането на електрическа енергия, както и до правата и задълженията на двете страни -
купувач и продавач.
7. Имплементира и употребява нови технологии в отчитането на данните на
СТИ.
8. Контролира служителите извършващи дейността по отчитането на СТИ с
акцент върху спазването на технологичните подходи, утвърдените правила, точността и
качеството на работа.
9. Контролира подчинените му служители с акцент върху спазването на
правилата за безопасност на работа, опазване на околната среда и противопожарна
безопасност.
10. Да познава структурата на Дружеството.
11. Да води текуща регистрация на разпределеното му имущество.
12. Носи отговорност за водене на текуща регистрация и отчетност на превозните
средства и тяхното използване за оперативни цели.
13. Да познава възможните начини за неправомерно ползване на електрическа
енергия.
14. Пряко отговаря и ръководи дейността осъществявана на местата за
потребление. Отговаря за точното и своевременно подаване на сигнали към звено
Нетехнически загуби.
15. Да познава основните видове електромери и тарифни превключватели,
принципа им на работа и най-често срещаните повреди при тях.
16. Контролира точното отчитане на средствата за търговско измерване.
8
17. Контролира подаването на информация за повреди и аномалии по
електромерните табла, заземленията и другите елементи на измервателната група, за
неотчетени абонати, за повредени, липсващи или нерегистрирани в системата СТИ.
18. Да знае сроковете за отчитане, плащане на консумираната ел. енергия и за
прекъсване на некоректни абонати. Да знае действащите цени на електрическата енергия за
битови и стопански потребители.
19. Извършва всякаква дейност възложена му от прекия ръководител, съобразена с
придобитата квалификационна група, според нуждите на Дружеството.
20. Осъществява комуникация с клиентите в обхвата, необходим за реализация на
възложените му задачи и общата информация. Отговаря за спазването на сроковете за
извършване на проверки на мястото на потребление, даване на становища и други дейности
свързани с обработка на заявления на клиенти и институции.
От приложената заповед №* , за която ищецът е уведомен и запознат със
съдържанието чрез полагане на подпис на 31.10.2017г. , е възложено управлението на
съответния служебен автомобил на ищеца и на други служители. В т.5 е посочено да се
използва автомобила само и единствено при и по повод изпълнението на служебните си
задължения. В т. 13 е регламентирано да се отчита с пътна карта, като води ежедневно,
вярно и точно пътната карта на автомобила. Съгласно т. 17 е посочено да не допуска
управляването на автомобила във външен вид и по начин уронващ престижа на ответното
дружество.
За приложената заповед №* също се установява, че е връчена на ищеца на
09.11.2017г. удостоверено с подписа му. Със заповедта е възложено управлението на
съответния служебен автомобил на ищеца и на други служители, като са вменени същите
задължения при управлението на съответния автомобил.
ДВД, пряк ръководител на ищеца на 14.04.2020г. е дал устно нареждане, записано в
Дневник за устни нареждания на ищеца - отчитане на СТИ, други работи съгласно
квалификационната група, като ищецът е отказал да се подпише в дневника.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства .
Първата група свидетели са посочените от ответното дружество.
Свидетелят ДВД, заемащ длъжността „Ръководител оперативен център М./В.“ и пряк
ръководител на ищеца, сочи на обстоятелства относно отказ на ищеца да подпише
възложените за съответния работен ден задачи в Дневник за устни нареждания. Същия
свидетел е правил и проверки в района в който е възложена задача на ищеца за проверка
качеството на отчитане на показанията на СТИ/електромери на клиенти извършвано от
външна фирма „ВИЙОМ“ в гр. В., като ищецът не е бил намерен в района на поставените
задачи, освен при една от проверките.
Свидетелят ОКК е в трудово правоотношение с ответното дружество и заема
9
длъжност „заместник ръководител на направление Отчитане на данни“ сочи на
обстоятелства относно нанесени повреди- щета на служебния автомобил „Дачия“ . Този
автомобил бил пълен с кал включително във вътрешността на купето, спукан картер и
маслото било изтекло. Свидетелят посочва, че този автомобил бил управляван от ищеца в
работно време но не по предназначение , т.е на места близки до водоеми, установено от него
с GPS - устройство, и където няма електромери за отчитане. За констатираните от него
обстоятелства уведомил Директора на Дирекцията г-н ИМ. Свидетелят посочва, че ищецът е
титуляр на ползването на автомобила, но същия при поискване на информация или
обяснения, не дал такива. Сочи също и кореспонденция по социални мрежи с ищеца, като
последния използвал обидни думи. След спиране на достъпа на ищеца до системите на
дружеството и служебните автомобили работните задачи на ищеца се възлагали от прекия
му ръковводител свидетеля ДВД в присъствието на Калоян Симеонов. Ищецът отказвал
изпълнението на така възложените му задачи, за което свидетелят бил информиран от
Димитров. Излага, че функцията на ръководителя за всеки един район и координаторите на
район е да проверяват качеството на извършената работа от отчетниците или външната
фирма на ЧЕЗ – подизпълнител.
Свидетелят ВБГ - „ръководител на направление Отчитане на данни“ сочи на
обстоятелства относно развили се производства по констатиране на твърдените нарушения
на трудовата дисциплина от ищеца, изготвянето на процесните доклади с посочените
дисциплинарни нарушения и връчване на атакуваната заповед при хипотеза на отказ от
ищеца, като той и колежката му Й. удостоверили с подписите си отказа на ищеца да получи
заповедта. Зявява, че бил информиран за възлагани задачи на И. Х., които той е отказвал да
изпълнява. Свидетелят написал имейл до прекия ръководител на ищеца, да изиска от И. Х.
да върне служебният компютър.
Свидетелят КВС – първоначално изпълнявал длъжността „отчетник измервателни
уреди“, а по настоящем „Заместник - ръководител на Оперативен център М./В./“ в ответното
дружество. Свидетелят заявява, че е присъствал при възлагане на задачи на ищеца от прекия
му ръководител ДВД, който му давал протоколи за проверки, като ищецът не се е подписвал
в Дневника за устни нареждания. При проверки на района на изпълнение на задачите
ищецът не бивал открит. Сочи също и за използване на служебен автомобил, който му е
зачислен, но бил използван и от ищеца не по предназначение, като същият му обяснил,че
забоксувал на брега на р.Д.и при отваряне на вратата автомобила се наводнил и бел пълен с
кал.Ищецът признал вината си пред него и заплатил услугата за автомивка, за почистване на
автомобила.
Свидетелят ИВИ сочи за оказана от него помощ на ищеца да изтегли служебния
автомобил-„ДД-Д“., тъй като бил заседнал на брега на река Д. На мястото не е имало
електромери. Ищецът казал на свидетеля, че отишъл да види нивото на р. Д. През това
време ищецът бил пряк ръководител на свидетеля. Свидетелят не е уведомявал други
ръководители на ответното дружество.
10
Въз основа на сведенията на същите свидетели са изготвени приложените по делото
доклади : №*г., № *., №*г. и №*г. Фактическата обстановка в атакуваната заповед, относно
твърдените нарушения на трудовата дисциплина от ищеца, са посочени в дисциплинарни
доклади : №*г. № *., №*г. и №*г., съставени въз основа на сведенията на същите свидетели.
Първите три доклада са връчени на ищеца на 13.04.2020г./л.73/, а последният на
23.04.2020г/л.74/ и същият е запознат с тяхното съдържание.
Втората група свидетели са посочените от ищеца.
Свидетелите БВБ, ВМВ и КПН сочат на добри колегиални отношения с ищеца.
Ищецът е бил пряк ръководител и на тримата свидетели. Свидетелите заявяват, че ищецът
идвал редовно на работа и изпълнявал нормално задълженията си, но принципно са били на
различна места и райони. Не знаят И. да е нарушавал служебните си задължения през това
време. При твърдените случаи, от ответната страна за използване на служебния автомобил
от ищеца в райони, където няма електромери, свидетелят КН посочва, че язовира в с. Ш, се
намира в стопанския двор и там има ел. табло. Там са били около 2-3 минути, за да отчетат
ел. таблата, казва че стопанските сгради били на около 20 метра от мястото на автомобила
по GPS данните и проверили електромерите.
От Експертно решение № *г. на МБАЛ“СП“ В. се установява, че ищецът страда от
„Паническо разстройство“, което е включено в списъка на заболяванията защитени от
Наредба № 5 на МНЗ от 20.02.1987г. На 25.10.2019г. ответното дружество е поискало
мнение от ТЕЛК за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ /л.96/. С писмо рег.№Вд-ИЗХ-1863/от 10.03.2020г. на РКМЕ към РЗИ В.
/Л.97/ е дадено мнение.
На 30.04.2020г. ответното дружество, е поискало от Дирекция „ИТ В. предварително
писмено разрешение по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
На 30.04.2020г ответното дружество е отправило Искане за предварително
разрешение за уволнение до директора на Дирекция“ИТ-В. изх.№334/30.04.2020г./л.99/.
С писмо изх.№20032348 от 07.05.2020г. от Дирекция „ИТ В. е дадено предварително
разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 330, ал.
2, т. 6 от КТ /л.105/.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В ОС намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той
11
е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага
материалния закон, определяйки сам точната правна квалификация на предявените искове и
на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само
посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на
чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от
10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл.269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към
нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася
служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото - само за
приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба
основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 23, ал. 6, от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и посочен по делото идентификационен
код на ответното дружество - „ЧРБ” АД, ЕИК *, съдът при направена справка в Търговския
регистър установи, че по партидата на търговеца, считано от 28.04.2022 г. е настъпила
промяна във вписано обстоятелство относно наименованието му и същото е с ново
наименование - „ЕМЗ” АД, ЕИК *.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните
съображения:
Предявените от въззиника искове пред ВРС против „ЧРБ” АД, ЕИК *, със сегашно
12
наимонование от 28.04.2022 г. „ЕМЗ” АД, ЕИК * , искове с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т.3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за признаване на
уволнението за незаконно и за отмяна на Заповед № СВ-СRD-50/13.05.2020г., за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “Заместник ръководител на
район/оперативен център М./В.“ с месторабота гр. В., за заплащане на сумата 8 072,94лева,
представляваща обезщетение с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от
14.05.2020г. до 14.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считана от
14.06.2020г. до окончателното издължаване и за заплащане на сумата 872,33лева,
представляваща обезщетение за забава върху горната главница, считано от 14.06.2020г. до
окончателното издължаване, като неоснователни.
С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът
отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
едностранно изявление - предмет на делото е съществуването на това потестативно право.
Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които
пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване.
Наведеното твърдение в жалбата, че въззивникът бил уведомен на 12.05.2020 г.
устно от прекият си ръководител, че вече не е на работа е неоснователно. От приложената
по делото Заповед за уволнение се установява, че същата е връчена на въззиваемия/ищеца на
13.05.2020г. в 15.42 часа при отказ на същия да я получи. Отказът на въззиваемия да получи
заповедта е надлежно удостоверен с подписи на двама свидетели, положени върху самата
заповед на ЙДЛ и ВБГ.
Наведеното твърдение във въззивната жалба, че ТЕЛК не е дала съгласие за
уволнението на въззивника е неоснователно.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 118 от 4.06.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 6246/2013 г., III г. о., ГК, работодателят е длъжен да изпрати мнението на ТЕЛК
такова, каквото го е получил, на ИТ, за да даде /или да откаже/ даването на разрешението за
уволнение. Ако работодателят не е поискал или не е получил мнението на ТЕЛК в разумен
срок преди да поиска разрешение от инспекцията, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ не е
преодоляна и уволнението следва да бъде отменено само на това основание. Ако обаче
работодателят е получил мнението на ТЕЛК и го е изпратил на ИТ с искане за разрешение,
той е изпълнил задължението си по Наредба № 5 от 1987 г. Мнението на ТЕЛК трябва да
има съдържанието, визирано в чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5 от 1987 г., само че адресат на
задължението по тази норма не е работодателят, а ТЕЛК; работодателят не може да
контролира дали решението на ТЕЛК е мотивирано и по какъв начин; той е длъжен да
изпрати мнението на ТЕЛК такова, каквото го е получил, на ИТ, за да даде /или да откаже/
даването на разрешението за уволнение.
Настоящият състав навира, че в настоящият случай закрилата на въззиваемия по чл.
333, ал. 1, т. 3 от КТ е преодоляна, което се установява от писмените доказателства по
13
делото. От Експертно решение № *г. на МБАЛ“СП“ В. се установява, че ищецът страда от
„Паническо разстройство“, което е включено в списъка на заболяванията защитени от
Наредба № 5 на МНЗ от 20.02.1987г. На 25.10.2019г. въззиваемото дружество е поискало
мнение от ТЕЛК за прекратяване на трудовото правоотношение с въззивника/ищеца на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. С писмо от 10.03.2020г. на РКМЕ към РЗИ В. е дадено
мнение. С писмо от 07.05.2020г. на Дирекция „ИТ-В. е дадено предварително разрешение за
прекратяване на трудовото правоотношение с въззивника/ищеца на основание чл. 330, ал. 2,
т. 6 от КТ.
Съдът констатира, че с въззивната жалба въззивникът отново е оспорил
обстоятелствата, с които работодателят е мотивирал в процесната заповед налагането на
наказанието „уволнение“, с наведеното твърдение, че не е извършил дисциплинарните
нарушения, като РС-В. е дал отговор в обжалваното решение.
Решението е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора
доказателства и при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни разпоредби.
В обжалваното решение РС-В. е приел за доказани посочените в процесната заповед
за уволнение нарушения на трудовата дисциплина с изключение на въведените нарушения
на трудовата дисциплина от ищеца относно нарушаване на етични правила и норми на
човешко общуване и колегиални отношения, съответно нарушения на Етичния кодекс,
описани в доклад №СВ- IND-87/01.10.2019г., за недоказани. Изложил е мотиви, че
общуването чрез социални мрежи не е годно доказателствено средство, поради което не е
доказано извършването на твърдените нарушения. Като благоприятно за въззивника и липса
на насрещна въззивна жалба това нарушение на трудовата дисциплина не следва да се
обсъжда от настоящата инстанция.
От приложената заповед за уволнение се установява, че дисциплинарните нарушения
извършени от въззивника са групирани в 12 пункта. За всяко едно от нарушенията на
трудовата дисциплина са описани обстоятелствата относно нарушителя, дата, място,
нарушенията и от които работодателят е направил извод, че ищецът не е изпълнил свои
трудови функции възложени му като „Заместник ръководител на район/оперативен център
М./В.“ и на това основание се прави и извод, че с действията си и бездействията си
въззивникът/ищецът е нарушил трудовата дисциплина.
Дисциплинарните нарушения се установяват от приложените по делото писмени
доказателства и свидетелските показания, ангажирани от въззиваемото дружество.
Докладите с номера № *г„ № *., №*г. и №*г. и приложенията към тях, са съставени въз
основа на сведенията на разпитаните по делото свидетели на ответника, като докладите са
били връчени на въззивника/ищеца преди издаване на процесната заповед и същият е
запознат с тяхното съдържание. Доказателство в тази насока са и дадените отговори от
страна на въззивника/ищеца по всеки един от докладите до управителния съвет на ответното
14
дружество, находящи се на л.77-л.87 от делото на ВРС.
По делото дисциплинарните нарушения, допуснати от въззивника се установяват и
доказват и от свидетелските показания на ДВД, ОКК, ВБГ, КВС, ИВИ на които съдът дава
вяра, като същите са възприели пряко наренията на трудовата дисциплина извършени от
въззивника, както и показанията им са логически и последователни и не си потиворечат
помежду си, както и кореспондират с писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра и на свидетелите на въззивника/ищеца, но следва да се отбележи, че
същите свидетелстват за личните им взаимоотношения с въззивника в трудовия процес и
показанията им са общи в тази насока, като липсва конкретика и показания за твърдените
нарушения.
Настоящият състав счита, че всяко нарушение се явява тежко, преценено като начин
на извършване и последиците от същото.
Последиците от нарушенията са : от използването на служебен автомобил не по
предназначение и по повод изпълнение на възложени задачи е настъпила повреда, както и
невъзможност автомобила да бъде използван при възникнала необходимост във връзка с
дейността на ответното дружество; от самоволно напускане на работното място се налага
преразпределяне на работата между другите служители; от липсата на осъществяване на
контрол по качеството на отчитане на показанията на средствата за търговско измерване на
клиентите на ответното дружество от страна на външна фирма, в резултат на което може
отчетите да бъдат грешни, неподадена информация за повреди, неподадена информация за
нерегламентирано потребление на електрическа енергия. В този смисъл нарушенията са
тежки, обуславящи наложеното най-тежко наказание „уволнение“.
Предвид изложеното неоснователно е и възражението, че при определяне на
дисциплинарното наказание, работодателят не е оценили съразмерно и справедливо всички
обстоятелства по отношение на въззивника/ищеца, че нямал предишни дисциплинарни
наказания.
Настоящата инстанция споделя изводите на пъвоинстанционният съд в тази връзка,
като правилни и обосновани, кореспондиращи на събрания доказателствен материал по
делото, а именно, че работодателят при извършената преценка за налагане на
дисциплинарното наказание е анализирал тежестта на нарушението, взел е предвид
обясненията на ищеца и неговото поведение, и е стигнал до извода, че извършените
нарушения на трудовата дисциплина и техния брой – общо 12 са тежки, поради което е
наложил наказание „уволнение“.
Касае се за неизпълнение на основни задължения на заеманата длъжност, някои от
които са извършвани нееднократно. Поведение в разрез с вменените на служителя трудови
функции показва липса на желание за промяна в поведението на служителя и обуславя извод
за по-тежко наказание.
Неоснователно е и възражението за нарушено право на защита. В производството по
чл. 193 от КТ на ищеца са връчени процесиите доклади, поради което правото му на защита
15
в дисциплинарното производство не е нарушено. В производството пред
първоинстанционният съд въззивникът е имал възможност да ангажира доказатества с които
да опровергае твърдените от ответното дружество нарушения на трудовата дисциплина.
Предвид неоснователността на иска за незаконно уволнение с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ съобразно изложените мотиви, то неоснователни се явяват и исковете за
възстановяване на предишната работа, за заплащане на обезщетение за времето, през което
ищецът е останал без работа поради уволнението, както и иска за заплащане на обезщетение
за забава върху горното обезщетение.
С оглед на изложените съображения оплакванията на въззивника са неоснователни.
Несъгласието на въззивника с изводите на първоинстанционния съд не се отразява върху
правилността на решението. Решението на РС-В. е постановено след обсъждане на всички
относими към предмета на спора доказателства и при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни разпоредби. Настоящият съдебен състав
споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към
тях.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решението
следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на въззивната страна не се следва присъждането на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивника следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна разноски, която е направил искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
и такива ще следва да се определят в съответствие с чл. 37 от ЗЗП във вр. с чл.23,т.1 и чл.
26а. от Наредба за заплащането на правната помощ в минимален размер от 200.00 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №502 от 23.05.22г. по гр.д. №956 по описа за 2020г. на
Районен съд-В..
ОСЪЖДА И. Й. Х., ЕГН **********, от гр. В., ул.“ЕЙ I“ №144 да заплати на „ЕМЗ”
АД, ЕИК *. със седалище и адрес на управление - гр.С., бул.’’ЦШ” № 159, бл. БенчМарк,
БЦ, разноски по делото пред ОС-В. за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00
лева.
16
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17