№ 146
гр. София, 05.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело
№ 20221100511351 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.436 – 437 ВЪВ ВР. С
ЧЛ.435 АЛ.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № № 7223/29.07.2022 г. по описа на
ЧСИ, предявена от „Д.Л.“ АД, чрез адв. П.П., САК, против
ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 26.07.2022 г., постановено по изп.дело №
20228490400678 по описа на ЧСИ А.П., което обективира отказ за намаляване
на адвокатския хонорар, като също така се иска да не бъде включвана сумата
5 лева към задължението на жалбоподателя, като се намали и
пропорционалната такса дължима по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят излага доводи, че адвокатският хонорар е прекомерен,
поради което желае неговото намаляване. В тази връзка твърди, че в
конкретното изпълнително дело предприетите от адвоката на взискателя
действия се свеждат единствено до подаването на молба за образуване на
изпълнителното дело. Излага съображения, че делото не е с фактическа и
правна сложност, както и че срокът за изпълнение все още не е изтекъл.
Навеждат се доводи, че по изпълнителното дело няма данни адвокатският
хонорар да е платен от взискателя. Излага подробни мотиви и моли съда да
намали адвокатското възнаграждение от 400 лв. на 200 лв.
По отношение сумата от 5 лв., чието принудително изпълнение е
предприел ЧСИ излага мотиви, че в издадения изпълнителен лист такава сума
липсва, а и същата не представлява разноски в изпълнителното производство.
Постъпили са мотиви на ЧСИ А.П., рег.№ 849, с район на действие СГС,
в които излага подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и
редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело и
представените от страните доказателства, намира следното:
Изпълнително дело с № 20228490400678 е образувано по молба вх. №
1
5780/15.07.2022 г. от Д.М.В. чрез адв. А.И. въз основа на Изпълнителен
лист, издаден на 17.06.2022 г. от Районен съд-София, ГК, 41-ви с-в, по гр.д.
№ 20211110137757/2021 г., срещу „Д.Л.“ АД за описаните в ИЛ суми – 25 лв.
разноски пред СРС, 325 лв. разноски в заповедното производство и 300 лв.
разноски пред въззивната инстанция.
Със запорно съобщение от същата дата до „С.Е.“ АД е наложен запор
върху следните суми: 350 лв. – присъдени разноски; 5 лв. – разноски за
издаване на изпълнителния лист; 300 лв. – разноски пред въззивната
инстнация; 400 лв. – разноски за адвокатски хонорар по изпълнителното
дело; 66 лв. – разноски по изпълнението, както и 126.60 лв. – такса по чл.26
от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Със Съобщение за започване на изпълнително производство (имащо
характер на призовка за доброволно изпълнение), връчена на 20.07.2022 г. е
поискано доброволно плащане на сумите.
С Постановление от 26.07.2022 г. по изп.дело № 20228490400678 по
описа на ЧСИ А.П., ЧСИ е отказал да намали адвокатския хонорар, като също
така се иска да не бъде включвана сумата 5 лева към задължението на
жалбоподателя, както и таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ.
По указания на съда е постъпило Удостоверение с изх. №
16402/12.12.2022 г., от ЧСИ А.П., от което се установява, че изпълнителното
дело е висящо, както и че задължението е погасено вследствие на наложения
запор по сметки в „Ситибанк София“ АД.
По допустимостта на частната жалба.
Частната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано
лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 435,
ал. 2, т. 7 от ГПК (доп. ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. –
ДВ, бр. 86 от 2017 г.), подлежи на обжалване с частна жалба.
По основателността на частната жалба.
По отношение искането за намаляване на размера на присъденото
адвокатско възнаграждение жалбата е частично основателна, предвид
следното:
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредба
на чл. 78, ал. 5 ГПК, се намира в гл. VIII „Такси и разноски” от част I „Общи
правила" от ГПК. Предвид систематичното й място в процесуалния закон,
разпоредбата е приложима за всички уредени в ГПК производства - исково,
обезпечително и изпълнително, доколкото липсват специални разпоредби,
които да дерогират приложението на уредените в част I от ГПК общи
правила.
Уважаването на искането за намаляването на възнаграждението на
адвокат, платено във връзка с воденето на изпълнителното производство,
предпоставя възнаграждението да е съобразено с фактическата и правна
сложност на делото – чл. 78 ал.5 от ГПК, както и с правния интерес, за защита
2
на който е ползвана правната помощ на адвокат - чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата. При наличието на посочените предпоставки възнаграждението
може да бъде намалено под трикратния размер на възнаграждението по § 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – в този смисъл е задължителната практика на ВКС – т. 3 от
ТР на ОСТГК №6/2012 г.
Настоящата съдебна инстанция намира, че възнаграждение в размер на
400 лв. в настоящия случай не се явява прекомерно с оглед разпоредбите на
чл. 10, т. 1 и т. 2 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Размерът на адвокатското възнаграждение се
обуславя от кумулативното наличие на извършените процесуалния действия,
а именно: депозиране на молба за образуване на изпълнително производство
(200 лв.) и процесуално представителство. В молбата за образуване на
изпълнителното производство е посочен и изпълнителен способ за
реализиране на изпълнението. Така извършените процесуални действия от
взискателя обуславят възможността за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., което в случая се явява минималният
дължим размер съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – липсва доброволно плащане като
изпълнителното дело е висящо и към настоящия момент.
От друга страна обаче размерът на адвокатското възнаграждение следва
да бъде редуциран до сумата от 300 лв. , предвид това, че от представеното
заверено ксерокопие на изпълнителното дело се установява, че взискателят е
представил доказателства за извършено плащане (разписка за получена сума,
подписана от процесуалния представител на взискателя) само за 300 лв.,
независимо от издадената от адвоката фактура за 400 лв.
Оплакванията на жалбоподателя, че сумата от 5 лв., разходвана за
издаване на изпълнителен лист, е недължима, са основателни. Такава
сума не е посочена в изпълнителния лист, а съдебният изпълнител не следва
да излиза извън обективните му предели. Издаването на изпълнителния лист
не е част от изпълнителното производство, поради което към него не е
приложима посочената от ЧСИ в обжалваното постановление разпоредба на
чл.79 ал.1 от ГПК.
С оглед изложеното сумата от 5 лв. е недължима и поради това
постановлението на ЧСИ следва да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно в тази му част.
Основателна е и жалбата в частта на изменение на таксите по чл.26
ал.1 от ТТРЗЧСИ. Съгласно тази разпоредба таксите се начисляват върху
събраната сума, като със забележка е пояснено, че при частично събиране на
паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част,
съответстваща на събраната сума. Дългът се формира от размера на
паричното вземане по изпълнителния лист (главница и лихви), както и от
разноските на взискателя, които на основание чл. 79, ал. 1 ГПК, са за сметка
на длъжника. Съгласно Забележка № 4 към чл. 26 ТТРЗЧСИ, в размера на
паричното вземане не се включват авансовите такси, законодателят е
изключил от размера на вземането само този разход на взискателя, но не и
другите му разноски, сред които е и платеното адвокатско възнаграждение.
3
При спазване разпоредбите на т. 26 ТТРЗЧСИ, към момента на определяне
разноските по настоящото изпълнително дело дългът се формира от 600 лева
– задължение по изпълнителен лист и адвокатско възнаграждение в размер на
300,00 лева, или основата за изчисляване на пропорционалната такса е 900
лева, а размерът на пропорционалната такса е 95 лева без ДДС, а с ДДС – 114
лева.
Предвид изложено, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ А.П., рег.№ 849, с район на действие СГС
по изп. дело № № 20228490400678 в Постановление от 26.07.2022 г. за
намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, изплатено
от взискателя на неговия пълномощник във връзка с извършване на
процесуални действия по посоченото изпълнително дело, досежно частта за
разноските, а именно за разликата от 300 лв. до 400 лв. И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА възнаграждението на адв. А.И. – САК, пълномощник на
взискателя Д.М.В. по изп. дело № № 20228490400678 от 400 лева
(четиристотин лева), на 300 лева (триста лева).
ОТМЕНЯ Постановление от 26.07.2022 г., постановено по изп.дело №
20228490400678 по описа на ЧСИ А.П., рег.№ 849, с район на действие СГС в
частта относно сумата от 5 лв., като недължима и неподлежаща на
принудително събиране.
ОТМЕНЯ постановлението за разноските, обективирано в съобщение
за започване на изпълнителното производство по изп.дело № 20228490400678
по описа на ЧСИ А.П., рег.№ 849, с район на действие СГС по отношение
таксата по т. 26 ТТЗЧСИ за сумата над 114 (сто и четиринадесет) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4