Р Е Ш Е Н И Е
№ 02.08.2019 г. гр.Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 26.06.2019 г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИТО АНГЕЛОВ
Секретар Антоанета Д.,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов Гр. дело № 273 по описа за
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 394 от КЗ и чл. 86 ЗЗД от З.Д.Г. *** срещу „ЗДЕ” АД, гр.С.. С исковата молба се твърди, че З.Д.Г. е кредитор на „ЗДЕ” АД със сумата 5160,00 лв., представляваща прехвърлено вземане, по силата на Договор за цесия от 24.01.2018 г. от цедента „АЕ“ ООД, гр.Б.. Със съобщение по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, цедента „АЕ“ ООД е уведомил длъжника „ЗДЕ” АД за извършената цесия, и че дължи сумата от 5160,00 лв. на цесионера З.Д.Г.. Съобщението е изпратено на длъжника с известие за доставяне и е получено от него на 13.02.2018 г.
В исковата молба се
твърди, че на 16.09.2016 г. в гр.Б. между „АЕ“ ООД и „ЗДЕ” АД е сключена
застрахователна полица № 00100100041111/16.09.2016 г. за застраховане на
имущества на юридически лица, еднолични търговци и организации, при изрично
уговорени условия. Застрахователят се е задължил, в случай на застрахователно
събитие, да изплати застрахователно обезщетение в границите на
застрахователната сума до размера на действително претърпените вреди. Дължимата
застрахователна премия била в размер на 2616,30 лв. Застрахователната сума по
застрахователната полица била в размер на 985478,26 лв., като покритите рискове
по полицата са А, Б – пожар, природни бедствия и аварии и З – земетресение,
съгласно общите условия на застрахователното дружество. Застрахованото
имущество, по застрахователната полица, било Фотоволтаична
централа, находяща се в гр.С., местност „Г.б.“,
собственост на „АЕ“ ЕООД. „АЕ“ ЕООД изпълнило в срок всички свои задължения по
сключената застрахователна полица. На 23.08.2017г. при силен валеж от дъжд,
пада мълния при непосредствена близост до електроцентралата и предизвиква токов
удар. Бил стопен соларен инвентор Fronius
IG Plus 150V-3, който след бурята спира да функционира. На 25.08.2017
г. при извършена проверка е установено, че соларният инвентор
не функционира. По него имало видими следи от стопяване около терминалите на
присъединяване на фотоволтаичния генератор. Причината
за възникване на аварията била индуцирано пренапрежение в DC окабеляването,
породено от падане на мълния в непосредствена близост до фотоволтаичния
генератор. Във връзка с това застрахователно събитие на 27.09.2017 г. „АЕ“ ООД
е направило искане за завеждане на претенция по застраховка „Имущества на юридически
лица, еднолични търговци и организации“. Искането било заведено под щета
№**********/29.09.2017г. по застрахователна полица №00100100041111/16.09.2016г.
по застраховка имущества на юридически лица, еднолични търговци и организации.
С уведомление „ЗДЕ” АД поискало документи във връзка с настъпилото
застрахователно събитие, които „АЕ“ ООД е представило в срок. „ЗДЕ” АД е
направило отказ да изплати на „АЕ“ ООД застрахователно обезщетение с мотивите,
че нанесените вреди, настъпили вследствие на мълния, представляват покрит риск,
но причинен токов удар вследствие на мълния, представлява отделен
застрахователен риск.
Това породило за ищеца
правен интерес да предяви настоящия иск.
Моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от
5160,00 лв. – главница, представляваща обезщетение по щета №
**********/29.09.2017г. по Застрахователна полица № 00100100041111/16.09.2016г. по застраховка имущества на юридически лица,
еднолични търговци и организации, във връзка с настъпило застрахователно
събитие на 23.08.2017 г., законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
В писмен отговор по чл. 131 ГПК
ответникът оспорва
изцяло размера на иска. Твърди, че ищцата не е титуляр на правата по
застрахователната полица, тъй като лице, което не е страна по договор за
имуществена застраховка може да встъпи в него само в качеството на приобритател на застрахованото имущество. Нямало
представени доказателства за прехвърляне на застрахователното имущество на
ищцата, и че същата не може да черпи права и задължения от сключения
застрахователен договор между „ЗДЕ” АД и „АЕ“ ООД. Твърди, че „ЗДЕ” АД не дължи
обезщетение, тъй като увреждането е вследствие на непокрит от полицата риск.
Клауза „В5“ описана в Общите условия представлявала допълнително покритие,
невключено в застрахователното покритие по застрахователната полица. Нямало
данни панелът да е увреден от директно попадение на мълния, което
представлявало покрит риск. А от представения от „Ф.с.“ ООД протокол ставало
ясно, че увреждането на панела било настъпило вследствие на токов удар
/индукция/, причинен от паднала наблизо мълния.
Ответникът твърди, че не е ясно защо ищцата претендира сумата от 5160,00 лв. Съгласно сключения договор, застрахователят се е задължил да изплати застрахователно обезщетение, което не можело да надвишава действителната стойност на вредите.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства безспорно се установява, че към датата на застрахователното събитие – 23.08.2017 г., „АЕ“ ООД и „ЗДЕ” АД са били обвързани от валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Имущества на юридически лица, еднолични търговски и организации", обективирана в Застрахователна полица № 00100100041111/16.09.2016 г.
Във връзка падането на мълния в непосредствена близост до електроцентралата на „АЕ“ ООД и предизвикания токов удар, мястото на събитието е било посетено от експерти от „Ф.С.“ ООД гр. П., изпълнител по Договор за обслужване и поддръжка на фотоволтаична електрическа централа с обща проектна мощност – 300 KWp. Установено е, че соларен инвертор Fronius IG 150V-3 със сериен номер 23163044 не функционира и има видими следи от стопяване около терминалите за присъединяване на фотоволтаичния генератор, което било обективирано в констативен протокол.
„АЕ“ ООД е подменил соларния инвертор, за което е издадена проформа фактура от „Ф.С.“ООД гр. П. на стойност 5160 лв., каквато е и исковата претенция към застрахователя.
Застрахователят-ответник е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие от „АЕ“ ООД с искане от 27.09.2017г. за завеждане на претенция по застраховка.
С уведомление от 31.10.2017 г. „ЗДЕ” АД е уведомил „АЕ“ ООД, че застрахователното събитие е заведено под Щета № **********/29.09.2017 г. и е изискал документи за настъпилото застрахователно събитие, които били представени от ищеца в срок.
От приложеното по делото писмо с изх. № 208/13.11.2017 г. на Хидрометеорологична обсерватория Б., филиал В. към Националния институт по метеорология и хидрология се установява, че на 23.08.2017 г. в синоптична станция гр. Б. е измерен валеж от дъжд с количество 5,3 л/кв.м.
Видно от писмо с изх. №РК-002-1055/7/14.12.2017г., застрахователя-ответник е отказал заплащане на обезщетение, позовавайки се на сключения между страните Застрахователен договор. Ответникът твърди, че нанесените вреди на застрахованото имущество, настъпили вследствие на мълния, представляват покрит риск, но причинен токов удар вследствие на мълния, представлявало отделен застрахователен риск, който не е покрит съгласно сключения Застрахователен договор.
От изслушаната по делото комплексна съдебна технико-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като обективна и компетентна се установява, че причина за аварията на соларния инвертор Fronius IG Plus 150V-3 е непряко попадение на мълния в непосредствена близост до фотоволтаичния генератор, като повредата се състои в изгаряне на електронни компоненти и стопяване на конструкцията на инвертора, както и стопяване на изолацията на кабелите. Посочено е, че в резултат на непрякото попадение на мълнията в непосредствена близост до фотоволтаичния генератор, се индуцира пренапрежение от няколко хиляди волта в постоянно токовото окабеляване между фотоволтаичния генератор и соларния инвертор. Пренапрежението по тези кабели е предизвикало токов удар в инвертора, в резултат на което се е получило нарастване на протичащия ток през него до стойност многократно надвишаващи номиналните.
От
икономическата част на съдебната експертиза се установява, че общият размер на
вредите на соларен инвертор Fronius IG Plus 150V-3 възлиза на 5289,59 лв. с ДДС.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.394, ал.1 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния договор. Нормата на чл.405, ал.1 от КЗ пояснява, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1 – 3 или 5. Цитираните текстове предвиждат 15 дневен срок за произнасяне по претенцията от застрахователя, който може да:
1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или
2. мотивирано откаже плащането.
В конкретния случай по въпросите за наличието на застрахователно правоотношение, настъпването на процесното събитие и своевременното уведомяване на застрахователя, между страните не е налице спор.
Спорният момент е - налице ли са били основания застрахователя да откаже да изплати на застрахования обезщетение за щета, нанесена на фотоволтаичната централа изразяваща се в унищожаване на соларен инвертор, вследствие на мълния. В случая, за да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, ответното дружество твърди, че въз основа на сключения застрахователен договор, нанесените вреди на застрахованото имущество, настъпили вследствие на мълния, представляват покрит риск, но причинен токов удар вследствие на мълния представлявало отделен застрахователен риск, непокрит от застрахователната полица.
Видно
от Застрахователна полица № 00100100041111
същата е със „Стандартно покритие” – с покрит риск по клаузи: А, Б – пожар,
природни бедствия и аварии и З – земетресение от Общи условия за застраховане
на имущества на юридически лица, еднолични търговци и организации на застрахователното
дружество.
Съгласно Общи условия за застраховане на
имущества на юридически лица, еднолични търговци и организации на ЗК „Е.”:
Клауза „А” – Основно покритие: пожар и
последиците от неговото гасене, включително пожар, пряко причинен от късо
съединение; мълния /гръм/; експлозия;
имплозия; удар /сблъскване/ или падане на пилотирано летателно
тяло, негови части и/или товар падащи от него.
Съгласно Общи условия за застраховане на
имущества на юридически лица, еднолични търговци и организации на ЗК „Е.”:
„Мълния /гръм/ е взаимодействие между силно
наелектризиран облак и земята с разрушително действие, вследствие висока
температура, високо напрежение и голяма сила на електрически ток. Мълнията
предизвиква запалване, стопяване, обгаряне, опушване, счупване, натрошаване,
изкривяване, разкъсване, изгаряне на имущества или по друг начин
причинява механично увреждане при пряко попадение върху застраховани
имущества.”.
Използването на т.н. разделителен съюз „или” налага извода, че прякото попадение на мълния се отнася единствено за други начини /извън изброените/ при които се причинява механично увреждане. Тълкуване в обратния смисъл би оставило без смисъл изчерпателното изброяване на пораженията от мълния /гръм/.
Нещо
повече. След като в Общи условия за
застраховане на ЗК „Е.” е предвидено, че: „Мълния /гръм/ е взаимодействие между
силно наелектризиран облак и земята….”, няма как да се приеме за правилно да се
тълкува в общ смисъл изискване за „пряко попадение върху застраховани
имущества”, тъй като се касае за взаимодействие между облак и земя, а те очевидно
не са застраховани имущества.
Тълкуване на клаузите на Общи условия за застраховане на ЗК „Е.” в смисъл, че „Клауза „А” – Основно покритие” касае единствено и само „пряко попадение на мълния” върху застраховано имущество, би довела до нищожност на тази клауза по смисъла на чл.26 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. Накърняване на добрите нрави по см. на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно формулиран, но спазването му е проведено изрично чрез спазване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правните последици от тяхното нарушаване са приравнени с тези на противоречието на договора със закона. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичащи от тях, като за спазването им съда следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.
Поради това съдът намира, че е настъпило застрахователното събитие и на основание чл.405, ал.1 от КЗ, ответникът дължи на ищеца застрахователно обезщетение по договора за имуществена застраховка. С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск следва да бъде уважен в претендирания размер от 5160 лева.
Към тази сума следва да се присъди и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, в размер на общо 1896,36 лева.
Относно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая, съобразно цената от 5160 лева на предявения иск, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г., възлиза на 588 лева. Настоящият състав на съда намира за неоснователно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 1180 лева. С оглед обема на извършената от процесуалния представител на ищеца работа по делото - изготвяне на исковата молба, активно участие в проведените открити съдебни заседания, вкл.защита срещу направеното от ответника възражение за изборна местна подсъдност по чл.113 от ГПК, /което определение бе обжалвано отделно на осн. чл.274 от ГПК/ и обстоятелството, че делото е с по-висока от обичайната за подобен род дела фактическа и правна сложност, възнаграждението не следва да бъде намалено, тъй като сумата е приблизително двойния размер на минималното възнаграждение по Наредбата.
Така мотивиран и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 405, ал.1 от КЗ „ЗДЕ" АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.С., р.„И.“, бул. „Х.К." да заплати на З.Д.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 5160,00 лв. /пет хиляди сто и шестдесет лева/ – главница, представляваща дължимо, но незаплатено застрахователно обезщетение по щета № **********/29.09.2017г. по Застрахователна полица № 00100100041111/16.09.2016г. за застраховка „Имущества на юридически лица, еднолични търговци и организации“ за настъпило на 23.08.2017г. застрахователно събитие, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЗДЕ" АД, ЕИК ********** да заплати на З.Д.Г., ЕГН ********** сумата от 1876,36 лв. /хиляда осемстотин седемдесет и шест лева и 36 стотинки/, представляваща направените разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред ОС С.З. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/