Решение по дело №2835/2020 на Районен съд - Стара Загора

 

Р Е Ш Е Н И Е

№                                                     12.12.2020 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на седемнадесети ноември                                              две хиляди и двадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: СВЕТЛА ИВАНОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 2835 по описа за 2020 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1228-001978 от 10.07.2020 година на Началник група към сектор ПП към ОД на МВР – Стара Загора /упълномощен със МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 година/, с което на Д.И.Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 50 лева за допуснато нарушение по чл.94, ал.3, във връзка с чл.178е от Закона за движението по пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

                              

 

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалвано е наказателно постановление № 20-1228-001978 от 10.07.2020 година на Началник група към сектор ПП към ОД на МВР – Стара Загора /упълномощен със МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 година/, с което на Д.И.Д., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 50 лева за допуснато нарушение по чл.94, ал.3, във връзка с чл.178е от Закона за движението по пътищата.

                        В жалбата, в постъпилото писмено становище и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено.

                        Въззиваемият, редовно и своевременно призован не изпращат представител и не взема становище по основателността на подадената жалба в съдебно заседание. В придружителното писмо към административно-наказателната преписка се излагат доводи, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

                        С обжалваното наказателно постановление, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) № АА614045 от 27.05.2020 година, жалбоподателя е бил санкциониран на основание чл.178е от ЗДвП - Закон за движението по пътищата (”Наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места.”) за нарушение на чл.94, ал.3 от ЗДвП (”За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.”), изразяващо се в това, че на 07.01.2020 година, около 14.37 часа в град Стара Загора, на улица „Света Троица”, срещу № 67, е паркирал собствения си лек автомобил с рег. № СТ 9108 АН върху тротоара в посока север-юг, без да е оставил законоустановеното отстояние от 2 метра от страната на сградата.

                        В случая е налице оспорване на твърденията по съставен фиш № 75436/07.01.2020 година за наложена глоба от 50 лева. за неправилно паркиране върху тротоар, което е квалифицирано като нарушение на чл.94, ал.3 ЗДвП със съображения, че не е нарушена посочената норма.

                        Съгласно посочената за нарушена норма на чл.94, ал.3 ЗДвП ”За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци”.

                        В обжалваното НП е налично само и единствено твърдението ”паркиране върху тротоара без да е оставил законоустановеното отстояние от два метра от сградата”. Това твърдение влиза в съществено противоречие с нормата на чл.94, ал.3 ЗДвП, която се твърди че е нарушена. Нормата има две условия, относно паркирането в населени места: 1. Касаещо паркиране на платното за движение - най-вдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя, което условие е задължително и 2. Паркиране върху тротоара на МПС, които не са тежкотоварни, при спазване на минимум 2 м отстояние от страната на сградите за преминаване на пешеходци /допуска се само на определените от собствениците на пътя места при спазване на отстоянието/.

                        Нормата на чл.94, ал.3 ЗДвП не е от категориите на забранителните /обратно на чл.98 /, а съдържа общи правила за престой и паркиране. Изречение 2 на нормата също не е забранителна, а допускаща престой и паркиране върху тротоар при спазване на посочените в нея условия.

                        Издаденото наказателно постановление не съдържа в обстоятелствената част съществени белези на наказуемо по чл.178 Е и чл.94, ал.3 ЗДвП деяние, а именно твърдение, че това място не е сред разрешените места, че паркираният автомобил е над 2,5 тона, че не е спазено изискуемото отстояние за преминаване на пешеходци, само посочването на 2 те метра не е достатъчно тъй като не става ясно точно какво е било то и как е установено.

                        Анализа на чл.94, ал.3, изр.2, вр.чл.98, ал.2, т.2 и санкцията на чл.178 е ЗДвП сочат, че законодателят не е забранил изрично паркирането върху тротоар.

                        С така посочените разпоредби, законодателят е презумирал, че за да не бъде възможно преминаването по тротоарите на другите участници в движението, в случая на пешеходците, е необходимо да е налице разстояние минимум от 2 м., което разстояние в случая не е установено предвид липсата на изготвен и представен по делото снимковия материал.

                        Обвинението за ”паркиране върху тротоар на по малко от два метра” е в противоречие с изискванията на чл.94, ал.3 изр.2 ЗДвП, като дори наказващият орган не е посочил в какво се състои ако е налице ”неправилност” и която точно забрана е нарушена. Констатираните пропуски на съществени белези на нарушението, за което жалбоподателя е санкциониран са съществени процесуални нарушения.

                        С § 6, т.6 от ДР на ЗДвП се определя, че ”Тротоар” е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. От горното следва, че тротоарът е част от пътя, а тъй като улиците са приравнени към пътищата, следователно тротоарът е и част от самите улици Съгласно §6, т.1 от ДР на ЗДвП ”Път” е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Същото определение може да се намери и в т.2 от ДР на Наредба на МРРБ № 1/17.01.2001 год. за организиране движението по пътищата -”Път” е всеки отворен за обществено ползване път и улиците в населените места.

                        От друга страна субект на нарушението съобразно посочената като нарушена разпоредба са само лицата, осъществяващи неправомерно паркиране в качеството им на водачи на МПС. В случая по делото безспорно се установиха единствено фактите, че на посочените в АУАН и НП време и място, е било осъществено неправомерно паркиране на лекия автомобил, собственост на жалбоподателя върху тротоар, точното отстояние  и дали е по малко от два метра за съда не е установено безспорно.

                        Ето защо и с оглед на така изложените съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

                        Мотивиран от горното, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: