СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в
публичното заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.
съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
7785 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 506044 от 11.10.2018 г., по гр. д. № 39851/2017 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 77 състав, С.М.Л., ЕГН **********, е осъден, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, да заплати
на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******,
сумата от 562,43 лв., незаплатена главница, представляваща стойност на
консумирана, незаплатена топлинна енергия, за периода м.05.2014 г. – м. 04.2016
г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 20.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 74,17 лв. – лихва за забава, за периода
15.09.2015 г. – 22.05.2017 г., като искът, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
за главницата за ползвана топлинна енергия, за разликата над уважения размер от
562,43 лв. до пълния предявен размер от 799,59 лв., както и искът по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия над уважения
размер от 74,17 лв. до пълно предявения от 116,60 лв., са отхвърлени. С
решението, исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане на С.М.Л., ЕГН **********, да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, сумата от 24,57 лв., главница за дялово
разпределение през периода м.05.2013 г. – м.04.2016 г., и за сумата от 5,64 лв.
– мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 09.08.2013
г. – 22.05.2017 г., са отхвърлени.
С Решение № 506044 от 11.10.2018 г., по гр. д. № 39851/2017 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 77 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С." ЕАД, ЕИК ******* срещу В.С.Л., ЕГН **********, искове, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 799,59 лв. – неизплатена
главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатена топлинна енергия,
за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., както и такава отразена в Обща
фактура от 31.07.2014 г. за отоплителен сезон м.5.2013 г. – м.04.2014 г., за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда - 20.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 116,60 лв.
- лихва за забава, за периода 09.08.2013 г. – 22.05.2017 г., както и за
главница за услуга дялово разпределение, в размер на 24,57 лв. и лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение, в размер на 5,64 лв., за
същите периоди.
С решението, С.М.Л., ЕГН **********,
е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 252,25 лв. - разноски в исковото производство.
С решението „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, е осъдена да заплати на В.С.Л., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 342 лева - разноски по делото.
Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените
искове са уважени, е подадена въззивна жалба от С.М.Л., в която са
развити съображения за недопустимост и неправилност на атакувания акт. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Т.С."
ЕАД.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба от третото лице - помагач на страната на ищеца „М.Е." ООД-София.
В срок до първото по делото съдебно заседание е постъпила молба-становище
на ответника в първоинстанционното производство В.С.Л., с който се моли
въззивната жалба на С.М.Л. да бъде уважена.
Решението
на първоинстанционния съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу
В.С.Л. искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество
сумата от 799,59 лв. – неизплатена главница, представляваща стойност на
консумирана, незаплатена топлинна енергия, за периода 01.05.2014 г. –
30.04.2016 г., както и такава отразена в Обща фактура от 31.07.2014 г. за
отоплителен сезон м.5.2013 г. – м.04.2014 г., за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.06.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 116,60 лв. - лихва за забава, за
периода 09.08.2013 г. – 22.05.2017 г., както и за главница за услуга дялово
разпределение, в размер на 24,57 лв. и лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение, в размер на 5,64 лв., за същите периоди, е влязло в сила, тъй като не е обжалвано. Ето защо, и на основание чл. 297 ГПК, въззивният съд не може да осъществява контрол върху влязлото в сила
решение и е длъжен да зачете същото, на основание чл. 297 и чл. 299 ГПК.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно.
По допустимостта и правилността на решението, съдът намира следното:
СРС, II
Гражданско отделение, 77 състав е бил сезиран с обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За уважаването на така предявения иск, ищецът
следва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за
продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника
на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия
и изискуемостта на вземането.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а § 1, т. 42 ДР
на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за домакинството си. Следователно купувач - страна по сключения договор за
доставка на ТЕ до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена ТЕ, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Този договор за търговска
продажба се счита за сключен с конклудентни действия - арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като топлопреносното предприятие публикува
общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник, които
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на
електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия (чл.
150, ал. 3, 4, 5 ЗЕ). Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия
е уредено в представените Общи условия, които обвързват ответника, дори и без
да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ.
По делото е установено обстоятелството, видно от
представения и приложен на л. 66 нотариален акт № 147, том I, дело № 147 от 1984 г., че С.М.Л. е придобил като обезщетение
срещу отчужден недвижи имот за мероприятия по ЗТСУ право на собственост върху имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „*******.
От протокол от дата 15.08.2002 г. от ОС на
собствениците на сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „******* , и
приложения към него списък със съгласие на собствениците, се установява, че
квалифицираното мнозинство съсобственици в етажната собственост са дали
съгласие за доставка на индивидуални разпределители и за индивидуално
разпределяне на топлинната енергия, съгласно системата за индивидуално
разпределяне, прилагана от „М.Е." ООД-София. По смисъла на Тълкувателно решение № 2 от
27.05.2017г. по т.д. № 2/ 2016г. на ОСГК на ВКС: „Поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде
направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той
може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна
енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички
етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки
отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.“
Съдържанието на договора за доставка на топлинна
енергия е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които
обвързват ответника, дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да
е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ. Следователно, установено е принципното съществуване на
облигационно договорно правоотношение между страните за процесния период,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на
ползваната услуга.
Съгласно изложените по-горе мотиви, въззивният
съд приема, че между ответника С.М.Л. и ищеца е възникнало и съществува
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при
общи условия съгласно чл. 150 ЗЕ, с предмет доставка на топлинна енергия за
посочения обект с абонатен № 60107, като
ответникът има качеството потребител на топлинна енергия и на това
основание дължи заплащането на доставената топлинна енергия.
Като страна по посоченото правоотношение,
потребителят дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение - топломери,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на
топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по данни от общия топломер
монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ
принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия,
при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите
на ТЕ в сграда - етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва
по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действащите към
процесния период Наредба за топлоснабдяването (отм.), Наредба № 2 от 28.05.2004
г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като
според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
За установяване доставянето на топлинна енергия
в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото
дялови разпределения, съставени от фирмата за дялово разпределение, извлечения
от сметки, съставени от топлопреносното предприятие, както и протоколи за
извършен главен отчет за процесния период. В тази връзка е назначена, изготвена
и приета в хода на производството пред първата инстанция комплексна съдебно - техническа
и съдебно - счетоводна експертиза, която съдът счита за задълбочена и
компетентно изготвена от лица с необходимите познания и опит, поради което
кредитира същата с доверие.
От заключението на вещите лица по комплексна съдебно
- техническа и съдебно - счетоводна експертиза се установява, че в конкретния
случай дължимите суми за доставена в имота на ответника топлинна енергия са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката, т.е. спазени са изискванията на действащите технически правила и
норми. Установява се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция. Установява се и
обстоятелството, че през процесния период третото лице - помагач „М.Е." ООД-София“ е извършвало дялово разпределение на топлинна
енергия в съответствие с действащата нормативна уредба. От заключението на вещите
лица по комплексната СТЕ и ССчЕ се доказва и стойността на доставената топлинна
енергия през исковия период, която възлиза общо на 1 305,55 лв. Съгласно комплексната
съдебно - техническа и съдебно - счетоводна експертиза липсват представени по
делото доказателства от ответника за извършено плащане на доставената за
топлоснабдения имот през процесния период топлинна енергия.
Въззивният съд намира, че правилно районният съд
е приел за погасени по давност вземанията за периода м.05.2013 г. - м.04.2014
г. Съобразно указанията дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК вземанията на топлоснабдителните
дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо. Видно от представените по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия от "Т.С." ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София вземането за заплащане на доставена топлоенергия става изискуемо след
изтичане на 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на дружеството. Преди изтичането на този срок вземането е
ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но същото не е
изискуемо, защото от първия до тридесетия ден на месеца, следващ този за който
е изчислена стойността на топлоенергията съществува право, но не и задължение
за изпълнение от страна на потребителите на топлинна енергия.
В случаите на
чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното
отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие
за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата. Издаването на изравнителната
сметка не променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а
следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.
Правилно първоинстанционният съд е приел за
погасени по давност вземанията за периода м.05.2013 г. - м.04.2014 г. Исковата
молба е депозирана в съда 20.06.2017 г., като правилно е уважена претенцията
само за заплащане на задълженията за топлинна енергия за периода м. 05.2014 г.
- м. 04.2016 г., доколкото погасени по давност са всички вземания станали
изискуеми преди 20.06.2014 г., каквито са вземанията за периода м.05.2013 г. -
м.04.2014 г.
Съгласно заключението на вещите лица
по приетата комплексна съдебно -
техническа и съдебно - счетоводна експертиза, размерът на дължимата главница за топлинна енергия за
периода м.05.2014г. - м.04.2016г. възлиза на 843.64 лв. С оглед на посочения
размер на задължението за заплащане на топлинна енергия за необхванатия от изтеклата
давност период /843.64 лв./, и предвид това, че с оглед на диспозитивното
начало и претенцията на ищеца за осъждане на ответниците при условията на
разделна отговорност всеки да бъде осъден да заплати по ½ от исковите
суми, съдът намира, че искът срещу ответника С.М.Л. за главница за топлинна
енергия се явява основателен и доказан за сумата от 421,82 лв., а за горницата до уважения размер от 562,43 лв., решението в
тази част следва да се обезсили като недопустимо.
От заключението на вещите лица се установява и размерът на сумата за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за претендирания период от 15.09.2015 г. до 22.05.2017 г., в размер на 111,26 лв.
В конкретния случай с исковата молба ищецът е изложил твърдения,
че претендира в условията на разделност осъждане на ответниците С.М.Л. и В.С.Л. да
заплатят сумите, както
следва: С.М.Л. –
½ сума в общ размер на 799,59 лв. – неизплатена главница, представляваща
стойност на консумирана, незаплатена топлинна енергия, за периода 01.05.2014 г.
– 30.04.2016 г., както и такава отразена в Обща фактура от 31.07.2014 г. за
отоплителен сезон м.5.2013 г. – м.04.2014 г., за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.06.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 116,60 лв. - лихва за забава, за
периода 09.08.2013 г. – 22.05.2017 г., както и за главница за услуга дялово
разпределение, в размер на 24,57 лв. и лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение, в размер на 5,64 лв., за същите периоди.; и В.С.Л. –
½ сума в общ размер на 799,59 лв. – неизплатена главница, представляваща
стойност на консумирана, незаплатена топлинна енергия, за периода 01.05.2014 г.
– 30.04.2016 г., както и такава отразена в Обща фактура от 31.07.2014 г. за
отоплителен сезон м.5.2013 г. – м.04.2014 г., за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.06.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 116,60 лв. - лихва за забава, за
периода 09.08.2013 г. – 22.05.2017 г., както и за главница за услуга дялово
разпределение, в размер на 24,57 лв. и лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение, в размер на 5,64 лв., за същите периоди.
С първоинстанционното решение районният съд е приел, че доколкото в отговора на исковата молба, както и в частната жалба на ответника С.М.Л., последният признава, че е собственик на 2/3 идеални части от процесния недвижим имот, отговорността на същия за плащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия и лихва за забава върху главницата за ТЕ следвало да се приеме, че е в този размер. С оглед на горното, предвид заключението на вещите лица по приетата по комплексна съдебно - техническа и съдебно - счетоводна експертиза, че размерът на дължимата главница за топлинна енергия за необханатия от погасителната давност период м.05.2014г. - м.04.2016г. възлиза на 843.64 лв. и предвид обстоятелството, че ответникът С.М.Л. притежава 2/3 от топлоснабдения имот, първоинстанционният съд е приел, че искът за главница за доставена топлинна енергия се явява основателен и доказан за сумата от 562,43 лв. / 2/3 по 843.64 лв. = 562,43 лв./. По отношение на обезщетението за забава СРС е мотивирал, че в посочения от вещите лица по назначената комплексна съдебно - техническа и съдебно - счетоводна експертиза размер на сумата за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за претендирания период от 15.09.2015 г. до 22.05.2017 г., възлизащ на 111,26 лв., и съобразно признанието на ответника за собственост на 2/3 от недвижимия имот, то искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е уважен до размера от 74,17 лв. /2/3 по 111,26 лв. = 74,17 лв./.
От исковата
молба е видно, че е налице ясно изразена воля на ищеца за защита в посочения обем от по ½ спрямо двамата
ответници, т.е при условията на разделна отговорност – в
обстоятелствената част и в петитума са посочени вземанията, чрез индивидуализация на техния размер и
период, за които защита се търси, и за чиято дължимост се претендира осъждането
на ответниците.
При данните по делото се установява, че търсената от
ищцовата страна защита със заявените осъдителни искове, е очертана с петитума на исковата молба, а именно, че
се касае до искове, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответниците С.М.Л. и В.С.Л. при условията на разделна отговорност
да заплатят сумите, както следва: С.М.Л. – ½ сума в общ размер на 799,59
лв. – неизплатена главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатена
топлинна енергия, за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., както и такава
отразена в Обща фактура от 31.07.2014 г. за отоплителен сезон м.5.2013 г. –
м.04.2014 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 20.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата;
сумата от 116,60 лв. - лихва за забава, за периода 09.08.2013 г. – 22.05.2017
г., както и за главница за услуга дялово разпределение, в размер на 24,57 лв. и
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, в размер на 5,64 лв.,
за същите периоди.; и В.С.Л. – ½ сума в общ размер на 799,59 лв. –
неизплатена главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатена
топлинна енергия, за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., както и такава
отразена в Обща фактура от 31.07.2014 г. за отоплителен сезон м.5.2013 г. –
м.04.2014 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 20.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата;
сумата от 116,60 лв. - лихва за забава, за периода 09.08.2013 г. – 22.05.2017
г., както и за главница за услуга дялово разпределение, в размер на 24,57 лв. и
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, в размер на 5,64 лв.,
за същите периоди.
С обжалваното
решение, първоинстанционният
съд е произнесъл диспозитив, приемайки, че по естеството си заявените осъдителни искове, с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, са за осъждане на ответниците за
дължимост на вземанията, в размер на квотите при собствеността, различен от
този претендиран от ищеца в производството със заявеното в исковата молба, а
именно ответникът С.М.Л. е осъден да заплати главницата за ТЕ и сумата
за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия при отговорност
произтичаща от собствеността му върху 2/3 от процесния недвижим имот.
Предвид горното, настоящият въззивен
състав намира, че районният съд е излезнал извън рамките на защитата, която се
търси от гледна точка на предметния й обхват. Излизане
извън пределите на търсената защита от гледна точка на форма или съдържание,
обуславя недопустимост на съдебния акт по съществото на спора.
Като изхожда
от достигнатите изводи относно невярност на ищцовото твърдение, че предявените искове са за пълния размер на вземанията по процесния изпълнителен лист, и досежно вземането за главница за
потребена питейна вода за период, надхвърлящ претендирания, съдът
по недопустим начин е подменил волята на ищците относно обема на търсената
защита.
С оглед на
изложеното диспозитивът на обжалваното решение по отношение на ответника С.М.Л. трябва да се
изчерпва с постановлението
на съда за уважаване на предявените искове в заявения от ищеца размер при претендираната
от него отговорност от ½ от исковите суми. Произнасянето в диспозитива
за отговорност на
ответника С.М.Л. при квота от 2/3 от процесния недвижим имот, при условие, че
се претендира от същия отговорност само до 1/2 от размера на вземанията, е недопустимо изменение на обема
на търсената от ищеца защита в
нарушение на диспозитивното начало.
Съобразявайки,
че диспозитивът на съдебното решение, който определя не само вида и обема на
даваната от съда защита – санкция на спорното субективно материално право, но и
определя субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо, не
съответства на търсената защита със заявения от страната петитум относно обема,
настоящият състав намира, че районният съд се е произнесъл по искове, с които не е бил сезиран, като
обжалваното първоинстанционно
решение е произнесено в грубо нарушения на процесуалните правила, обуславящо
недопустимост на съдебното решение в тази му част.
От горното се налага извод, че неправилно първостепенният съд е приел, че ответникът С.Л. като собственик на 2/3 идеални части от имота, следва да отговаря по иска за главница за доставена топлинна енергия за сумата от 562,43 лв. / 2/3 по 843.64 лв. = 562,43 лв., а по отношение на обезщетението за забава до размера от 74,17 лв. /2/3 по 111,26 лв. = 74,17 лв./.
При този извод на съда, обжалваното съдебно
решение следва да бъде обезсилено в частта, с която С.М.Л., ЕГН **********, е осъден, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, да заплати на
„Т.С." ЕАД, ЕИК *******,
сума за разликата над 421,82 лв. до уважения размер от 562,43 лв., незаплатена
главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатена топлинна енергия,
за периода м.05.2014 г. – м. 04.2016 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.06.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и в частта, с която С.М.Л., ЕГН **********, е осъден, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати
на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******,
сума за разликата над 55,63 лв. до присъдения размер от 74,17 лв. – лихва за
забава, за периода 15.09.2015 г. – 22.05.2017 г.,, а производството по
исковете в тази част – прекратено като недопустимо.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявен по реда на чл. 422 ГПК.
Във въззивната жалба липсва съответен довод за неправилно приложение на
материалния закон от СРС при присъждане
на сумата за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия. Предметът на
въззивното производство по отношение на разглеждане на спора по същество е
очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет
императивни материалноправни норми. Ето защо, в решаващата си дейност
въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от
първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното решение
относно приетото за установено от фактическа страна.
При установените по делото фактически положения, а
именно дължимост на главното вземане за топлинна енергия и неплащането му в
срок, ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава, както
правилно е приел и районният съд, чийто правни изводи въззивният съд също
споделя.
Както
бе посочено по-горе, от комплексната съдебно - техническа и съдебно
- счетоводна експертиза се установява и размерът на сумата
за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за претендирания период
от 15.09.2015 г. до 22.05.2017 г., в размер на 111,26 лв. Предвид размера на задължението за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия /111,26 лв./, и
съобразявайки, че с оглед на диспозитивното начало претенцията на ищеца е за
осъждане на ответниците при условията на разделна отговорност всеки да бъде
осъден да заплати по ½ от исковите суми, съдът намира, че искът срещу
ответника С.М.Л., по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за мораторна лихва се явява основателен
и доказан за сумата от 55,63 лв., а за
горницата до уважения размер от 74,17 лв., решението в тази част следва да се
обезсили като недопустимо.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК и изхода на спора, въззиваемата страна "Топлофикация София"
би имала право на разноски пред въззивната инстанция,
които се определят от съда, а не от страната, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, ако беше осъществена по делото защита от юрисконсулт съобразно
характеристиките на защита според Закона за адвокатурата. В случая, обаче,
в полза на въззиваемото дружество-ищец, не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за юрисконсулт, тъй като единственото извършено от последния
процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, след сроковете за отговор по въззивната жалба/частната жалба, с която претендира отхвърляне
на въззивната жалба и възлагане на разноски,
което не може да се счита осъществена защита по делото, за която да се дължи
заплащане от насрещната страна. Ето защо, искането за разноски на ищеца не може
да се уважи за въззивната инстанция.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 506044 от 11.10.2018 г., по гр. д. № 39851/2017 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 77 състав, в
частта, с която С.М.Л., ЕГН **********, е осъден, на основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, да заплати на „Т.С." ЕАД,
ЕИК *******, сума за разликата над 421,82 лв. до уважения размер от 562,43
лв., незаплатена главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатена
топлинна енергия, за периода м.05.2014 г. – м. 04.2016 г., за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
20.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и в частта, с която С.М.Л., ЕГН **********, е осъден, на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД, да заплати на „Т.С." ЕАД,
ЕИК *******, сума за разликата над 55,63 лв. до присъдения размер от
74,17 лв. – лихва за забава, за периода 15.09.2015 г. – 22.05.2017 г.,, И ПРЕКРАТЯВА
като недопустимо производството по исковете в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 506044 от 11.10.2018 г., по гр. д. № 39851/2017 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 77 състав, в останалата
обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.