Р Е Ш Е Н И Е
№261775/23.12.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на десети октомври, през две хиляди и двадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при
участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №4104 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Р.Е.П., ЕГН ********** *** срещу „Е.р.п.С.“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** ТАУРС
– Е, с която е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи сумата от 5578,18
лева начислена ел.енергия за периода 10.06.2016г. - 27.12.2019г., за което
обстоятелство е съставена фактура №**********/30.01.2020г.
Ищецът твърди, че като потребител на ел. енергия е получил уведомление от
ответното дружество, за извършена контролна проверка на средството за търговско
измерване, при което е констатирано неточно измерване на консумирана ел.
енергия, поради което е коригирана сметката му за
използвана ел. енергия, като е начислена сумата от 5578,18
лева. Оспорва възможността на ответното дружество да
осъществи корекция на потребената ел. енергия. Оспорва процедурата по
осъществяване на корекция.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Е.р.п.С.“ АД, в който се
оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че е извършената проверка от
служители на „Е.р.п.С.“ АД, като
констатациите са отразени в протокол № 1301639/27.12.2019г. СТИ е демонтирано,
като същото е изпратено в БИМ за метрологична експертиза, при която е
осъществено софтуерно четене, вследствие на което в регистър 1.8.4 е установено
натрупване на 30991 кВтч
ел. енергия. При тези съображения и на основание чл.55, ал.1 ПИКЕЕ е изготвена корекция на ел. енергия на адреса на
потребление, по който ищеца е титуляр.
В условията на евентуалност, в случай, че не бъдат
приложени разпоредбите на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ посочва, че процесната сума е
дължима на осн. чл.183 ЗЗД доколкото се касае за
точно установено количество реално потребена ел. енергия, която следва да бъде
заплатена от абоната.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е протокол №1300602/09.06.2017г. за монтаж на СТИ
№1115031500726267, от който се установява, че на така посочената в протокола
дата на адрес на потребление в село К., ул. П.В.№14 е осъществен монтаж на посоченото
СТИ. В протокола са вписани нулеви показания по тарифи 1.8.1, 1.8.2, 1.8.3, 1.8.4 и 1.8.0. Протокола е изготвен в присъствието
на ползвателя И. С.Д.
Представен е КП №1301639/27.12.2019г., от който се установява, че на така
посочената дата на адреса на потребление в село К., ул. П.В.№14 е осъществена дейност
по подмяна на СТИ № 1115031500726267 с друг СТИ.В протокола е посочено, че
демонтирания СТИ се насочва за експертиза в БИМ. В протокола е вписано
показание към момента на демонтаж на регистър за дневна и нощна тарифа –
006342, съответно 003497.
Представен е по делото КП за техническа проверка №49/22.01.2020г. на БИМ –
РО Варна, от който се установява, че при осъществяване на метеорологична
експертиза на СТИ 1115031500726267 е констатирано, в регистър 4 – 1.8.4 е
начислена преминала ел. енергия в размер на 30991,9 кВтч.
В протокола е посочено, че електромера съответства на метеорологичните
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия.
Посочено е, че СТИ не съответства на техническите характеристики.
По делото е представено становище от 27.01.2020г., изготвено от специалист
„ЕК” и одобрено от началник отдел „КЕК”, което становище и изготвено съобразно
КП №49/22.01.2020г. с оглед извършена техническа проверка, като е одобрено
извършването на корекция на ел. енергия за периода 10.06.2016г.-27.12.2019г.,
като е посочено, че корекцията е извършена на основание КП и софтуерно
прочитане на регистър на СТИ, на осн. чл.55 ПИКЕЕ за
общо 30991 кВтч.
Съставена е фактура №**********/30.01.2020г., за периода 10.06.2016г.-27.12.2019г.,
на стойност 5578,18 лева.
Изготвено е писмо на 30.01.2020г. от „Е.р.п.С.“ АД, с което ищеца бива уведомен за осъществената
проверка и изготвената корекция на ел. енергия, като от представената обратната
разписка не се установява, че същото е връчено лично на абоната.
Прието по делото е заключението на комплексна съдебно –
техническата и счетоводна експертиза на в.л. К. и в.л. П., в която се
установява,че при софтуерно четене на тарифа 4
– 1.8.4 е констатирано натрупване на ел. енергия в размер на 30991 кВтч, която ел. енергия не се визуализира на дисплея на
СТИ. Посочва се, че процесния електромер е еднофазен двутарифен, поради което
активни за същия са тарифи Т1 -1.8.1 и Т2 – 1.8.2. Допълва се, че поначало
тарифи Т3 и Т4, следва да бъдат с нулеви показания. Посочва, съответно уточнява
в съдебното заседание по приемане на експертизата, че към момента на монтаж на
СТИ е вписани показанията и на петте регистъра.Отчетеното количество ел.
енергия от 30991 кВтч за общо 1212 дни е съобразено с
пропускателната способност на вторичния предпазител, същия с мощност от 50 А,
който дава възможност да бъде доставена ел. енергия при среднодневно
натоварване при 8-часосово потребление в размер на 3,20 кВтч
за час.От счетоводната част на заключението се установява, че математически
точно е изчислено количеството ел. енергия по цени за технологични разходи,
задължения към обществото, цена за пренос и достъп.
Приобщена по делото е справка
НБД „Население“, от който се установява, че лице с три имена И.С.Д., ЕГН **********
не е вписано в регистрите за население.
Предявен е иск, с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, с който се търси
съдебно установяване на
недължимостта на вземането
на „Е.р.п. С.р“ АД срещу ищеца.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца
за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка
с конкретно притезание, както
и за осуетяване
на възникването на нов спор за
материално право на същото основание. В конкретната хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена
в справката за корекция, както и че между него и ответника е налице спор относно
дължимостта на процесната
сума, който застрашава имуществената му сфера, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в имота му,
обосновават правния интерес от избраната форма на защита.
Между страните не се
спори, а и се установява
от представените по делото писмени доказателства, че ищецът
е титуляр по партида на потребление на посочения адрес село К., ул. П.В.№14, същия потребител на ел. енергия за
битови нужди и като такъв се явява краен битов клиент по см. на §1 т.2а от
ДР на ЗЕ. Недвижимият имот е присъединен към електроразпределителната мрежа, която от своя страна е собственост на ответното
дружество, при което следва да бъде прието, че между страните е възникнало облигационно правоотношение
за пренос на ел.енергия.
Спорния въпрос може да
бъде обобщен около възможността на ответното дружество при наличието на определени условия да осъществи изчисление
на ел. енергия, която не е отчетена
при ежемесечното периодично отчитане на СТИ.
В ДВ бр.35/30.04.2019г. са обнародвани приетите от КЕВР, Правила за
измерване на количество електрическа енергия. В раздел ІХ от същите се урежда
реда и начинът за преизчисляване на количествата ел. енергия. В посоченият
раздел се съдържат правилата за осъществяване на корекция при различни хипотези,
съответно техническите изисквания, период и метод на процедурата. Една от включените
в тази част на Правилата хипотеза за корекция на ел. енергия е уредена в
разпоредбата на чл. 55, съобразно която, в случаите, в които се установи, че са
налице измерени количества ел. енергия в невизуализиран регистър на СТИ,
операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ
количество ел. енергия в тази регистри. Преизчислението
в този случай се осъществява на основа на метрологична експертиза и констативен
протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ.
Констативния протокол по чл. 49 ПИКЕЕ по своята същност е частен
свидетелстващ документ, както основание за редовност на същия е да бъде
подписан от представител на оператора, съответно от ползвателя или негов
представител, а ако последния е отсъствал или е отказал да подпише протокола,
то той се подписва от свидетел, който не служител на оператора. В задължение на
оператора е да изпрати този протокол на ползвателя по пощата с обратна разписка
или друг начин съобразно посочените от ползвателя данни за контакт между
страните.
В конкретния казус на 27.12.2019г. е осъществена проверка на СТИ на адреса
на потребление на ищеца, като е съставен КП № 1301639. Протокола е подписан от
представител на оператора, съответно от свидетел – М.В.Д.. По делото няма данни,
че е осъществено връчване на протокола на проверка на СТИ, съобразно установената
в чл. 49, ал.4 ПИКЕЕ, доколкото видно от приложената по делото обратна разписка
към писмо от 30.01.2020г. (л. 65), същата не е подписана от получател.
СТИ, което е предмет на метрологична проверка е монтирано на адреса на
потребление на 09.06.2017г., който факт се установява от представения по делото
протокол за първоначален монтаж №1300602/09.06.2017г. (л.49)., който частен
свидетелстващ документ бе оспорен от ищеца в първото по делото съдебно
заседание, при навеждане възражения, че същия е съставен с оглед нуждите на
процеса, съответно, че при изготвяне на същия не е присъствало лицето, което е
посочено в протокола като ползвател. В оспореният протокол е удостоверено, че
показанията на електромера към този момента на монтаж са нулеви, като
показанията касаят всички тарифи на електромера, включително и процесният Т4 –
1.8.4.
От КП № 1301639/27.12.2019г. съдът приема, че електромерът е демонтиран,
като същия е изпратен за осъществяване на метрологична експертиза в БИМ – РО
Варна. При осъществяване на същата се констатира, че в регистъра, който не се
визуализира (скрит регистър №4) е натрупана ел.енергия в размер на 30991,9 кВтч. Преизчисляването на ел. енергия по смисъла на чл.55
ПИКЕЕ се осъществява въз основа на метрологичната проверка и съставена
констативен протокол по чл. 49 ПИКЕЕ. При тези задължения операторът на
електроразпределителната мрежа е съставил становище от 27.01.2020г., в което позовавайки
се на протокол за метрологична проверка от БИМ-Варна №49/22.01.2020г. е
начислил допълнително количество ел. енергия в размер на 30991 кВтч, за периода 10.06.2016г.-27.12.2019г., след което и на
осн. чл.56, ал.3 ПИКЕЕ е фактурирал стойността на
коригираната ел. енергия, същата възлизаща в общ размер на 5578,18 лева.
Така посоченото налага следния извод, че към момента на осъществяване на
проверката – 27.12.2019г., ответникът в качеството му на оператор на
електроразпределителна мрежа има задължение да осъществява проверка на
измервателната система, част от която е и средството за търговско измерване –
чл.42, ал.5 ПИКЕЕ. Ответникът по време на проверката е констатирал натрупване
на ел. енергия в невизуализиран регистър, при което е демонтирал средството и
го е изпратил на БИМ за метрологична експертиза. За процесния периода на
проверката с подзаконов нормативен акт издаден от КВЕР, а именно ПИКЕЕ е дадена
възможност на оператора да осъществява корекция на ел. енергия, поради което
към този момент съществува съответната нормативна база за това.
Поставя се на следващо място въпроса, дали ответното дружество е спазило
методиката посочена в ПИКЕЕ и в частност на чл. 55 от същите при преизчисление на дължимото количество ел. енергия.
Ответникът правилно е посочил в становище за начисляване на ел. енергия от
27.01.2020г., че приложима е разпоредбата на чл. 55 ПИКЕЕ. В случай става
въпрос за ел.енергия, която е натрупана в регистър, който не се визуализира на
дисплея на СТИ. Съобразно приетата по делото комплексна съдебно –техническа и
счетоводна експертиза, която се кредитира от съда като обективно и компетентно
дадена, електромерите от този вид имат видими на дисплея единствено регистри №1
- 1.8.1 и №2 -1.8.2. Натрупаните в регистър №4-1.8.4 количества следва да бъдат
прочетени със специален софтуер.
Анализа на хипотезата на чл.55 ПИКЕЕ налага извода, че корекцията относно
количествата ел. енергия, която се натрупва в тези невизуализирани регистри,
сред които е и процесния регистър Т4 -1.8.4 следва да бъде начислена от
оператора за периода от монтажа на СТИ до установяване натрупването на тази
енергия в съответния невизуализиран регистър. При това тълкуване на
подзаконовия нормативен акт, съдът стига до извода, че периода за корекция е
определяем, като неговата продължителност е обусловена от два компонента – 1)датата
на монтаж на СТИ и 2)датата, на която е установено натрупване на ел. енергия в
невизуализиран регистър.
Процесният електромер № 1115031500726267
е монтиран на 09.06.2017г., при което надлежно е определен периода на
корекцията от 10.06.2017г.- датата следваща датата на първоначалния монтаж до
27.12.2019г. – датата на осъществяване на проверката и демонтирането на СТИ с
оглед необходимостта от осъществяване на експертиза досежно същото.
При положителен отговор на въпроса, че към момента на проверката на СТИ
съществува нормативна база, която позволява да бъде осъществена корекция на ел.
енергия, че периода на същата е съобразен с методиката посочена в подзаконовия
нормативен акт, какъвто се явява ПИКЕЕ, се поставя въпроса как следва да се
определи количеството ел. енергия, която се явява натрупана в невизуализираните
(скрити) регистри, което количество по своята същност определя и паричния
еквивалент на корекцията на ел. енергия.Поставя се и въпроса, как следва да се
процедира в хипотезата, в която са налични данни за показанията на скритите
регистри при първоначален монтаж, съответно ако такива данни не се посочват в
протокола за първоначален монтаж.
Съдебната практика, която се формира по този въпрос във връзка с
корекционна процедура по ПИКЕЕ обн. ДВ
бр.35/30.04.2019г., и която практика към настоящия момент е ограничена предвид
краткия срок от влизане в сила на Правилата до сезиране на съда с искове с настоящия
предмет, застъпва в първата си хипотеза становището, че законосъобразността на
корекцията следва да бъде обвързана с наличието на начални данни за показанието
на скритите регистри, т.е. данни за показанията на тези регистри към момента на
монтаж на самия електромер (в този
смисъл решение по гр.дело № 1226/2020г. на ВОС, №1368/2020г. на ВОС, №1408/2020г. на ВОС, № 1278/2020г. на ВОС,
№1201/2020г. на ВОС, №1176/2020г. на ВОС и №1398/2020г. на ВОС). В насока
законосъобразност на процедурата по корекция на ел.енергия по смисъла на
правилата уредени в чл. 55, ал.1 ПИКЕЕ, която процедура не е обуславяна от
наличието на данни за съдържанието на скритите регистри към момента на монтажа
на СТИ се формира и съдебна практика, която се съдържа в решения по гр. дело №
1289/2020г. на ВОС, 950/2020г. на ВОС, 962/2020г. на ВОС и №1435/2020г. на ВОС.
Настоящия първоинстанционен съд възприема съдебната практика в първата
хипотеза, като приема че ответното дружество следва да докаже, че процесното
количество ел. енергия е консумирано в обекта на потребление след датата на
монтаж на СТИ до неговия демонтаж и насочване за метрологична експертиза. Това
доказване може да стане посредством установяване наличието показанията на
скритите регистри към момента на монтаж на електромера.
В процесния случай в протокола за първоначален монтаж от 09.06.2017г. има
налични данни, като в същия се сочи, че в регистър Т4 – 1.8.4 показанията на
електромера са нулеви. Нулеви са показаният и по всички останали тарифи,
съответно по тарифа за дневна ел. енергия нощна такава, както и сумарният
регистър. Протокола за монтаж е частен свидетелстващ документ, който се
представя от ответника с отговора на исковата молба. В първото по делото
съдебно заседание ищецът оспори този така ангажираният от страната частен
документ, като заяви, че същият е съставен с оглед нуждите на настоящия процес,
съответно в условията на евентуалност изложи, че при осъществяване процедурата
по проверка не е присъствало посоченото в протокола лице – ползвател. По повод
направеното оспорване ползващата се от документа ответна страна релевира искане
за допускане на гласни доказателства, посредством които да бъде установено, че
посоченото в протокола лице И.С.Д.– ползвател е присъствал на проверката към
момента на нейното осъществяване през 2017г.
По този повод и с оглед необходимостта от призоваване съдът осъществи
служебна справка в система НБД „Население“, като бе установено, че такова лице
по посочените от ответника три имена и ЕГН не съществува.
В тежест на страната, която се ползва от документа е да установи верността
на неговото съдържание. Доколкото протокола за първоначален монтаж е частен
документ, то ползващата се от него страна следва да установи, че същия е
съставен на посочената в него дата, съответно че същия удостоверява отразените
в него действия. Преценката на доказателствената сила
на частният документ следва да бъде направена от съда с оглед всички останали
доказателства, които са ангажирани по делото. Законосъобразността на документ
от своя страна следва да се прецени от действието на съответната материална
норма, която е действала към момента на неговото съставяне. По отношение на
последното съдът посочва, че с разпоредбата на чл.47 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/(отм.), обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., приети от ДКЕВР е определя реда, начина и
съдържанието на констативните протоколи за осъществяване на проверка на
количеството ел. енергия на обект на потребление. С Решение № 1500/6.02.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. в ДВ
бр.15/14.02.2017г. са отменени Правила
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн.
в ДВ бр. 98 от
12.11.2013г., с
изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. В случая процесната проверка, при която е осъществен монтажа
на СТИ е извършена на 09.06.2017г., а т.е. след отмяна на ПИКЕЕ (отм.) в
частта, която урежда правилата за съставяне на констативния протокол.Въпреки,
че липсва нарочен нормативен акт към момента на съставяне на констативния
протокол за първоначален монтаж, който да урежда процедура по ред, начин и
съдържание на последния, изготвянето на такъв документ не е незаконосъобразно.
Такъв документ следва да се разглежда като частен удостоверителен документ с
присъщата му за това доказателствена сила. Разпоредбата
на чл. 181, ал.1 ГПК изрично предвижда възможността да бъде оспорена
достоверната дата на съставяне на частният документ, като лимитативно са
изброени случаите, в които тази дата е противопоставима
на трети на този документ лица – от деня, в който документа е заверен, от деня
на смъртта, от настъпване на фактическата невъзможност за подписване от лицето,
което го е подписало, от деня, в който съдържанието е възпроизведено в
официален документ, или от деня на настъпване на друг факт, установяващ по
безсъмнен начин предхождащото издаване на документа. В тежест на страната,
която представя частният документ е да докаже, че същия е съставен на датата,
която е посочена в самия него.
Оспореният констативен протокол от 09.06.2017г. не е подписан от ищцата или
нейн представител, поради което последната се явява
трето на документа лице, което не е обвързано от неговото съдържание. Ответникът
не ангажира доказателства, от които да бъде направен извода, че именно на посочената
в констативния протокол дата е осъществена дейността по монтаж на СТИ №
1115031500726267, съответно, че към този момент показанията на процесната
тарифа Т4-1.8.4 са били нулеви.Посоченото в документа лице като ползвател на
имота, на който се доставя ел. енергия, което лице е вписано като участник в
процедурата по първоначален монтаж на
СТИ № 1115031500726267 не се установи от ответника, въпреки, че на последния такава
възможност му бе дадена посредством допускане събиране на гласни доказателства.
По изложените съображения и доколкото след нарочно оспорване, ответникът не
успя да установи оспорените от ищеца обстоятелства досежно представеният
констативен протокол за първоначален монтаж на СТИ № 1115031500726267, то съдът
не кредитира така представеният частен документ, като приема, че по делото
липсват данни за показанията на процесния скрит регистър Т4 – 1.8.4 към момента
на монтиране на електромера. Настоящият първоинстанционен съд доколкото прие че
ответното дружество не доказа, че процесното количество ел. енергия е
консумирано в обекта на потребление след датата на монтаж на СТИ до неговия
демонтаж и предаване за метрологична експертиза, то предявеният иск следва да
бъде уважен, като бъде прието, че ищцата не дължи процесната сума на ответното
дружество.
Не се споделя от съда направеното в условията на
евентуалност възражение от ответното дружество, че процесната сума е дължима на
осн. чл.183 ЗЗД доколкото се касае за точно
установено количество реално потребена ел. енергия, която следва да бъде заплатена
от абоната.
Задължението на крайния битов клиент имащ качество на потребител по договор
за покупко – продажба на ел. енергия е към трето на спора лице – „Е.П.П.“ АД. При осъществяване на корекционна процедура
собственикът на електроразпределителната система, а в случая „Е.р.п.С.“ АД
остойностява процесните количества ел.енергия като
технологични разходи за пренос високо и ниско напрежение, съответно достъп
високо, средно/ниско напрежение. Ответникът калкулира цена за пренос и достъп,
които услуги за ползване на електроразпределителната мрежа са различни от
продажната цена на електрическата енергия, която се дължи от битовия потребител
какъвто е ищеца на трето на спора лице. Така доколкото облигационна връзка по
покупко – продажба на ел. енергия между ищеца и „ Електроразпределение Север“
АД не е възникнала, то последното дружество не може да претендира продажната
цена на установеното вследствие корекционната
процедура количество ел. енергия.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 837,90 лева, от които 229 лева съдебно – деловодни
разноски и 608,90 лева възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. При определя неразмера на дължимото
в полза на ищеца възнаграждение за процесуално представителство съдът намира,
че следва да уважи възражението за прекомерност направено от ответника, като
определи възнаграждение в размер на минимума по Наредба № 1/09.07.2004г., като
счита че производството по спора не се отличава с фактическа и правна сложност.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Р.Е.П., ЕГН ********** *** не дължи на „Е.р.п.С.“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ТАУРС – Е сумата
от 5578,18 лева начислена
ел.енергия за периода 10.06.2016г. - 27.12.2019г., за което обстоятелство е
съставена фактура №**********/30.01.2020г.,на осн.
чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.р.п.С.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** ТАУРС – Е ДА
ЗАПЛАТИ на Р.Е.П., ЕГН ********** *** сумата от 837,90 (осемстотин тридесет и
седем лева и 90 ст.) лева, от които 229 лева съдебно –
деловодни разноски и 608,90 лева възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: