Р Е Ш Е Н И Е
№ 1709
гр. Пловдив, 12 октомври 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, XII състав, в публично съдебно заседание на трети октомври две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и с участието на прокурора д.с., като разгледа
докладваното от съдия Й.Русев адм. дело № 1175 по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.203 и следв. от АПК.
Образувано
е по искова молба за предявен иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ от С.С.П.
***, срещу Агенция по заетостта със седалище в гр.София, бул. „Дондуков“ № 3,
за присъждане на обезщетение в размер на 4 170 лева, представляващо обезвреда
за причинените й имуществени вреди, представляващи направените разходи за
месечно възнаграждение за периода 01.03.2019 г. – 31.10.2019 г. по сключен
граждански договор №1 от 01.03.2019 г., настъпили в сферата й, поради издаден
индивидуален административен акт – уведомително писмо № РЗР-2-06-09-1205#11 от
01.07.2019 г. на директор на Дирекция „Бюро по труда“ – Панагюрище, отменен
като незаконосъобразен със съдебно Решение № 377 от 12.02.2020 г. по адм. дело
№ 2300/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, а също така и сумата
от 1 000 лева, представляваща причинени неимуществени вреди – неприятни
изживявания, свързани с чувство за несправедливост, разочарование, борба с
администрацията, безпокойство и безсъние за същия период от време, като
последици и в резултат на отменения незаконосъобразен акт, ведно законните
лихви върху посочените главници, начиная 29.07.2020 г. (влизане в сила на
съдебното решение). Претендира разноски.
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. С постъпила молба от процесуалния представител на ищеца се иска
уважаване на претенцията по доводи, изложени в представените по делото писмени
бележки.
Ответникът
– Агенция по заетостта – София, чрез процесуалния си представител юриск.Д.,
изразява становище за неоснователност на предявената исковата претенция.
Претендира разноски по делото и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Представителят
на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на иска.
Пловдивският
Административен съд, XII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното:
Производството
е повторно във връзка с Решение № 4107/29.04.2022г., постановено по адм. д. №
10290/2021 г. по описа на ВАС, III О., с което е отменено Решение №
1651/04.08.2021 г., по адм. дело № 824/2021 г. по описа на Административен съд
– Пловдив, и с което са дадени указания да се обсъди представеното ново
доказателства, а именно: - уведомително писмо рег. № РЗР-2-06-09-1205#23 от
21.06.2021 г., като се обсъдят въпросите: 1. дали същото съдържа изричен отказ
да се удовлетвори заявеното от П.; 2. с този отказ засяга ли се правната сфера
на ищцата и 3. поради това, подлежи ли на оспорване пред съд. В решението е
посочено също така, че цитираното писмо има отношение към основателността на
иска, но не и към неговата допустимост. По отношение на неимуществените вреди,
съдът е указал, че следва да се изложат мотиви в тази насока, като и тук е
посочено, че липсата на административен акт, с който административният орган да
се е произнесъл по същество на искането, прави същия неоснователен, а не
недопустим.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, съобразно доказателствата по делото, от
фактическа и правна страна намира за установено следното:
Със
съдебно решение № 377 от 12.02.2020 г. по адм. дело № 2300/2019 г. по описа на
Административен съд – Пловдив е отменен като незаконосъобразен издаден
индивидуален административен акт от директора на Дирекция бюро по труда /ДБТ/ –
Панагюрище – уведомително писмо № РЗР-2-06-09-1205#11 от 01.07.2019 г., с което
е отказано включването на П., в качеството и на управител на „Акаунт макс“ ООД,
по нейно заявление с рег. № РЗР-2-06-09-1205 от 22.02.2019 г. по проект BGО5М
90РО01-1.024-0001 „Родители в заетост“ на Оперативна програма „Развитие на
човешките ресурси“.
С
цитираното съдебно решение е прието, че издаденият неблагоприятен индивидуален
административен акт е незаконосъобразен при липса на мотиви (фактически и
правни основания за издаването му), поради което съдът е отменил акта и е
изпратил (върнал) преписката на същия административен орган – за ново
произнасяне, съобразно задължителните указания в мотивите на съдебното решение.
На
30.03.2021 г. С.П. подава исковата молба, предмет на настоящото съдебно
производство, в хода на което, получава от директора на ДБТ – Панагюрище
уведомително писмо с рег. № РЗР-2-06-09-1205#23 от 21.06.2021 г., с което е
информирана, че отпада от Проект за избор на детегледач поради отказа си.
По
своя характер уведомително писмо с рег. № РЗР-2-06-09-1205#23 от 21.06.2021 г.
представлява административен акт, по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, тъй като
представлява изрично волеизявление на административен орган, осъществяващ
публични функции, предоставящ обществени услуги, с което се
отказва право на П. да участва в проект за избор на детегледач, който отказ засяга правната сфера на лицето.
В
хода на съдебното производство, от директор дирекция „Регионална служба по
заетостта“ – Пловдив, е постъпило писмо рег. № 20-06-515 от 28.09.2022 г.,
ведно с молба от Агенция по заетостта – София, от която се установява, че уведомително писмо с рег. № РЗР-2-06-09-1205#23
от 21.06.2021 г., издадено от директора на ДБТ – Панагюрище, не е оспорено нито
по административен, нито по съдебен ред и към настоящия момент е влязло в
сила.
Други
доказателства не се представят.
При
така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Исковете
за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени от
незаконосъобразни действия или бездействия на административни органи или
длъжностни лица в тях се разглеждат от административния съд по реда на чл.203 и
сл. от АПК, към който препраща и чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
За
основателността на исковете по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва да се установи в
кумулативна даденост наличието на следните предпоставки: 1) незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на административни органи или длъжностни лица,
които са 2) отменени по съответния ред или признати за незаконосъобразни; 3)
нанесена неимуществена и/ или имуществена вреда и 4) наличие на причинна връзка
между незаконосъобразния акт и претърпените вреди. При липса на някой от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
по ЗОДОВ на администрацията.
Искът
по глава единадесета от АПК е граждански, основаващ се на фактическия състав на
непозволеното увреждане, независимо от това дали вредите са причинени виновно
от длъжностните лица.
Исковете,
предявени по делото, правилно са насочени спрямо Агенция по заетостта - София,
която се явява пасивно легитимирана по предявените претенции.
Отговорността
по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обективна и безвиновна, което следва от съдържанието на
чл.4 от ЗОДОВ. По делото на доказване подлежаха наличието на незаконосъобразен
акт или действие, фактът на настъпване на вредите, както и причинната връзка
между незаконосъобразния акт на администрацията и настъпилите вреди.
Съгласно
ЗОДОВ, нанесените вреди трябва да са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са причинени виновно или не от съответното
длъжностно лице. Доказателствената тежест за установяване на тези
обстоятелства, съобразно чл.154, ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК е
процесуално задължение на ищеца, претендиращ обезщетение. В тази насока са
указанията, дадени изрично с Определение № 523/01.04.2021 г. и протоколно
определение от 28.06.2022 г.
Агенция
по заетостта е конкретен бенефициент по АД за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 –
2020 г., сключен с министерство на труда и социалната политика. Агенцията по
заетостта носи изцяло отговорността за изпълнението на проекта, съгласно
условията за изпълнение, утвърдени с условията за кандидатстване по процедурата
чрез директно предоставяне на БФП BGО5М9РО01-1.024-001 „Родители в заетост“,
Ръководство за бенефициента за изпълнение и управление на проекти по ОПРЧР за
конкретната схема, клаузите на административния договори приложенията към него.
Горното налага извода, че всички условия за изпълнение на проекта, включени в
изброените документи, подлежат на изпълнение от съответните участници, за които
се отнасят. В тази връзка са утвърдени – Условия за кандидатстване по
процедурата и Ръководство за работа на конкретния бенефициент, в които са
описани реда за кандидатстване, необходимите за представяне документи и начина
на оценяване на кандидатите.
В
този смисъл следва да се посочи, че административният орган, във връзка с
изпълнение на поети облигационни ангажименти към Управляващия орган, сам
преценява дали е допустим даден кандидат, като това е в компетентността му по
силата на договора.
В
случая, безспорно е установено, че по време на съдебно следствие по адм.д. №
824/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ищцата П. е получила
уведомително писмо рег. № РЗР-2-06-09-1205#23/21.06.2021 г., с което е
постановен изричен отказ от участие по проекта за избор на детегледачка по
отношение на последната. Т.е., към
момента на издаване на Решение №
1651/04.08.2021 г. постановено по цитираното дело, се констатира приключило
административно производство с надлежен административен акт – УП
рег.
№ РЗР-2-06-09-1205#23/21.06.2021 г., издадено от директора на ДБТ – Панагюрище.
В
хода на настоящото съдебно производство са представени доказателства, че
последно цитираният акт, не е обжалван нито по административен, нито по съдебен
ред и е влязъл в законна сила. Или иначе казано, в случая няма данни за отменен
административен акт, издаден във връзка със Заявление рег. №
РЗР-2-06-09-1205/22.02.2019 г. по проект „Родители в заетост“, подадено от С.П..
Кръгът
на лицата отговорни по реда на чл.203 от АПК във връзка с чл.1 от ЗОДОВ е
ограничен в рамките на състава на органите на държавна или общинска власт.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, нанесените вреди (имуществени и неимуществени) трябва
да са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени
виновно или не, от съответното длъжностно лице.
В
случая липсва отменен административен акт по смисъла на чл.204 от АПК. Липсва
основното обстоятелство, което би могло да породи така претендираните вреди.
В
процесния случай не се установява и наличие на незаконосъобразно действие или
бездействие от рода на визираните в чл.204, ал.4 от АПК, съгласно който, когато
вредите са причинени от бездействие, незаконосъобразността се установява от
съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
Понятието
"бездействие на администрацията", следва да бъде изведено по
тълкувателен път от чл.256 от АПК, като неизвършването на фактически действия,
при наличие на нормативно установено задължение за извършването на такива. Не е
налице бездействие на административен орган в случаите на неизпълнение на
задължение за произнасяне с волеизявление, т.е. за издаването на
административен акт. При условие, че административната процедура по одобрение
на кандидати по проект „Родители в заетост“ завършва с административен акт, не
може да се приеме, че е налице фактическо бездействие.
В
случая, няма данни за служители на администрацията, които със своите действия
да са попречили на правото на ищеца да кандидатства по проекта при други
условия, нито са проявили бездействие, изразяващо се в неизпълнение на
задължение, да осъществи това си право. Няма данни за отказ да се получат
необходими документи за кандидатстване. Дори напротив, от събраните в хода на
съдебното производство материали се установява, че ищцата, от една страна, не е
подала коректни документи, като е декларирала, че има само едно дете, а не две;
не е доказала, че към момента на кандидатстване, детето е посещавало детска
градина или ясла, както и, че не е била запозната с проекта в пълнота.
Аргументи за противното не се представят, нито пред административния орган,
нито пред настоящата инстанция.
По
делото не e установено дължимо поведение на администрацията, чието неизпълнение
може да се третира, като незаконосъобразно действие или бездействие по смисъла
на АПК. С това в конкретния случай не са налице в кумулативна даденост всички
изброени предпоставки за реализиране отговорността на държавата, чрез органа,
от чийто незаконосъобразни актове са причинени вредите.
Доколкото
настоящото производство е исково, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
предпоставките за основателност на иска си. След като не е осъществил главно и
пълно доказване на кумулативно изискуемите предпоставки, последица от това е,
отхвърляне на предявения от него иск.
С
оглед гореизложеното искът за обезщетение както за имуществени, така и за
неимуществени вреди се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен изцяло.
При
този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна и същите се
констатираха в размер на 100.00 (сто) лева, съобразно разпоредбата на чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден
от горното, Административен съд – Пловдив, XII състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на С.С.П.
***, срещу Агенция по заетостта със седалище в гр.София, бул. „Дондуков“ № 3, с
която е предявен иск за заплащане на имуществени вреди в размер на 4 170.00 лв.
и за неимуществени вреди в размер на 1 000.00 лв., които са настъпили в
резултат на незаконосъобразен административен акт на Агенция по заетостта –
София.
ОСЪЖДА С.С.П. ***, да
заплати на Агенция по заетостта – София, сумата от 100.00 (сто) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/п/