№ 23517
гр. София, 30.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
триде.и май през две хиляди дваде. и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110118436 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на Й. Н. К. срещу „И. А. М.“
АД и „Ф. Б.“ ЕООД.
Ищцата е предявила срещу „И. А. М.“ АД кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 143 ЗЗП и чл. 124, ал. 1 ГПК, с които се иска да се
прогласи нищожността на клаузата на чл. 2, т. 6 от договор за паричен заем № 4662257 от
06.12.2022 г., сключен между „И. А. М.“ АД и Й. Н. К., уреждаща договорната
възнаградителна лихва, както и да се признаете за установено, че ищцата не дължи на „И. А.
М.“ АД сумата от 15,24 лв., възнаградителна лихва по договора за паричен заем.
Ищцата е предявила срещу „Ф. Б.“ ЕООД кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, и
чл. 124, ал. 1 ГПК, с които се иска да се прогласи нищожността на договор за предоставяне
на поръчителство (гаранция) № 4662257 от 06.12.2022 г., сключен между „Ф. Б.“ ЕООД и Й.
Н. К., както и да се признаете за установено, че ищцата не дължи на „Ф. Б.“ ЕООД сумата от
92,76 лв., възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.
Ищцата твърди, че на 06.12.2022 г. е сключила договор за паричен заем № 4662257 с
„И. А. М.“ АД, съгласно който първият ответник е отпуснал паричен заем в размер на 300
лв. за срок от 12 седмици. Заемната сума се дължала на 12 вноски съгласно погасителен
план с първа погасителна вноска на 13.12.2022 г. и последна погасителна вноска на
28.02.2023 г. Всяка от вноските била в общ размер на 34 лв., включвайки главница по
кредита от 23,96 лв., възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство в размер на
7,73 лв. Твърди, че при сключването на договора за паричен заем била принудена да сключи
и договор за предоставяне на поръчителство № 4662257 с „Ф. Б.“ ЕООД, с който й било
предоставено обезпечение на заема под формата на възмездно поръчителство. За поемане на
задължението следвало да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 92,76 лв.,
дължимо на вноски - всяка в размер на 7,73 лв. Всяка вноска била дължима на датата на
падежа на вноските по договора за паричен заем. Посочва, че ответните дружества са
свързани лица, тъй като първият ответник е едноличен собственик на капитала на втория
ответник, и поради обстоятелството, че изплащането на възнаграждението по договора за
поръчителство е обвързано с изплащане на задължението по договора за паричен заем, като
е включено в размера на месечната вноска. Сочи, че съгласно чл. 2, т. 6 от процесния
договор за паричен заем страните са уговорили годишен лихвен процент по заема в размер
на 40 %, но така уговорената договорна лихва надвишавала трикратния размер на законната
лихва към датата на сключване на договора, както и към датата на последната вноска по
1
договора, поради което клаузата, с която била уговорена, накърнява добрите нрави, както и е
неравноправна, тъй като не е уговорена индивидуално. На следващо място, в договора било
посочено, че ГПР е в размер на 49,23 %, което обаче не отговаряло на истината, тъй като
уговореният в договора ГПР не включвал размера на възнаграждението по договора за
поръчителство. Съгласно чл. 4 от процесния договор за паричен заем заемодателят
задължавал заемателя да предостави трудно изпълними обезпечения, които били прекомерни
с оглед на сумата на заема. Счита, че с оглед на това била принудена да сключи договора за
предоставяне на поръчителство, с който не се целяло реално обезпечаване на договора за
заем, а единствено допълнителното оскъпяване на договора. Твърди, че целият договор за
заем е нищожен, с оглед на което дължи единствено чистата стойност по заема, без
възнаградителна и наказателна лихви. Твърди, че договорът за предоставяне на
поръчителство също е недействителен - с уговореното възнаграждение се заобикаля чл. 19,
ал. 4 ЗПК, както и се накърняват добрите нрави, с оглед на което не дължи на „Ф. Б.“ ЕООД
възнаграждение за поръчителство в размер на 92,76 лв. С оглед гореизложеното моли за
уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от двамата
ответници.
Ответникът „И. А. М.“ АД оспорва исковете като недопустими и неоснователни.
Посочва, че не е процесуално легитимирана страна по предявените искове, тъй като
задълженията на ищцата по договор за паричен заем № 4662257 са били погасени от „Ф. Б.“
ЕООД (по силата на договор за предоставяне на гаранция/поръчителство) и това дружество
е встъпило в правата на удовлетворения кредитор. Впоследствие, задълженията са били
прехвърлени изцяло, с всички привилегии и обезпечения, по силата на договор за цесия на
„А. за к. на пр. задължения” ООД. С оглед на това счита, че за ищцата липсва правен
интерес от предявения срещу него иск, поради което делото следва да бъде прекратено. В
допълнение на това счита, че предявените искове са неоснователни. Посочва, че размерът на
договорената лихва по договора, като елемент на годишния процент на разходите, както и
годишният процент на разходите по договора са по-ниски от пет пъти размера на законната
лихва по пр. задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република Б., поради което не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК или чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК. Счита, че уговореният размер на лихвения процент е в
съответствие с и.скванията на Закона за потребителския кредит. Посочва, че размерът на
лихвения процент по договора, като елемент на годишния процент на разходите, е в рамките
на ограничението, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че договорът е сключен по
инициатива на ищцата, като някои от параметрите на кредита като размера на лихвеното
задължение, респ. общата дължима сума, зависят от предпочитанията на кредитополучателя,
изразени при кандидатстването за кредит – необходим размер на заемната сума,
предпочитан срок за погасяване, предпочитан размер на погасителните вноски и т. н.
Поради това счита, че клау.те на договора са индивидуално уговорени, съответно не са
неравноправни. Твърди, че годишният процент на разходите и общата дължима сума по
договора за кредит са изчислени към момента на сключване на договора, каквото е
и.скването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като са били взети предвид известените към то. момент
разходи. Твърди, че възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция/поръчителство не се включва при изчисляване на ГПР, тъй като не е част от общия
разход по кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на понятието „общ разход по
кредита за потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК. В допълнение на това посочва, че
предоставянето на обезпечение не е било сред условията за предоставяне на заемната сума.
Допълва, възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство към
деня на сключване на договора за заем не е било безусловно дължимо, както и че не е част
от цената на услугата и дори не се дължи на заемателя, поради което не следва да се включва
в ГПР. С оглед гореизложеното моли за прекратяване на производството по предявените
искове, а в условията на евентуалност - за тяхното отхвърляне като неоснователни.
Ответникът „Ф. Б.“ ЕООД също оспорва предявените искове като недопустими и
2
неоснователни. Посочва, че задълженията по процесните договори са били прехвърлени
изцяло, с всички привилегии и обезпечения, по силата на договор за цесия на „А. за к. на пр.
задължения” ООД, поради което не е носител на материалното спорно право. Оспорва
процесният договор за предоставяне на гаранция да страда от пороците, посочени в исковата
молба или твърдените пороци да водят до нищожност на договора. Посочва, че сключеният
между него и ищцата договор е с характер на двустранен договор, ответникът е предоставил
услуга, а потребителят е следвало да заплати възнаграждение за услугата. Сочи, че по
отношение на договора за гаранция правилата на ЗПК са неприложими. Твърди, че
свързаността между „Ф. Б.“ ЕООД и „И. А. М.“ АД не е основание възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция да се включва при изчисляване на годишния процент
на разходите по договора за паричен заем. Посочва, че договорът за предоставяне на
гаранция е подписан след сключването на договора за паричен заем и получаването на
заемната сума, поради което дружеството-кредитор не би могло, а и няма основание да
включва възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция при изчисляване
размера на ГПР. Твърди, че възнаграждението по договорите за предоставяне на гаранция,
които „Ф. Б.“ ЕООД сключва със своите клиенти е насрещната престация срещу поето
задължение за обезпечаване на кредитите. Посочва, че договорът е сключен по инициатива
на ищцата, в съответствие с и.скванията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва същият да накърнява
добрите нрави. С оглед гореизложеното моли за прекратяване на производството по
предявените искове, а в условията на евентуалност - за тяхното отхвърляне като
неоснователни.
По редовността и допустимостта на предявените искове:
Исковата молба е редовна – приложено е пълномощно за подалия я адвокат, а ищцата
е освободена от задължението за внасяне на държавни такси. Процесуалната легитимация на
ответниците произтича от направените в исковата молба твърдения на ищцата, че
оспорените договори са сключени именно с ответниците и че именно те са кредитори на
вземанията, предмет на договорите. Страната по един двустранен договор, каквато е ищцата,
разполага с правен интерес да иска от съда прогласяване на неговата нищожност, като
пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове е именно насрещната страна по
договора, както са и заявените претенциите в настоящото производство. По делото не са
ангажирани никакви доказателства, че след сключването на договорите правата по тях са
били прехвърлени в полза на трето за спора лице, поради което към настоящия етап на
производството съдът приема, че исковете са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищцата по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143
ЗЗП срещу първия ответник „И. А. М.“ АД е да установи при условията на пълно и главно
доказване: сключването на договор за паричен заем № 4662257 от 06.12.2022 г. с „И. А. М.“
АД със соченото в исковата молба съдържание, включително на оспорената клауза на чл. 2, т.
6, както и че клаузата на чл. 2, т. 6 накърнява добрите нрави - т. е. че накърнява принципите
на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения,
както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване, и/или че е
неравноправна клауза.
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК в
тежест на ищцата е да докаже правния си интерес от предявения иск, а именно, че
ответникът е кредитор на вземането.
В тежест на ответника „И. А. М.“ АД е да установи по делото твърденията си, че
вземането по оспорената клауза е погасено изцяло от втория ответник „Ф. Б.“ ЕООД, както и
че същото е прехвърлено в полза на „А. за к. на пр.те задължения“ ООД с договор за цесия,
за което е съобщено на длъжника (ищцата) преди датата на подаването на исковата молба. В
тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да
бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на
3
договора, както и индивидуалното уговаряне на договорните клау..
В тежест на ищцата по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19,
ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу втория ответник „Ф. Б.“ ЕООД е да
установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за
предоставяне на поръчителство № 4662257 от 06.12.2022 г. с „Ф. Б.“ ЕООД с посоченото в
исковата молба съдържание, както и че със същия се заобикаля и.скването на чл. 19, ал. 4
ЗПК, и/или се накърняват добрите нрави.
В тежест на ответника „Ф. Б.“ ЕООД е да докаже сключването на договор за цесия с
„А. за к. на пр.те задължения“ ООД, по силата на който вземанията на ответника по
договорите за предоставяне на поръчителство и паричен заем са били прехвърлени на
третото лице, за което е съобщено на длъжника (ищцата) преди датата на подаването на
исковата молба, както и индивидуалното уговаряне на договорните клау..
ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се
от доказване между страните по делото следните факти: сключването на договор за паричен
заем № 4662257 от 06.12.2022 г. между ищцата и „И. А. М.“ АД със соченото в исковата
молба съдържание, както и сключването на договор за предоставяне на поръчителство
(гаранция) № 4662257 от 06.12.2022 г. между ищцата и „Ф. Б.“ ЕООД с посоченото в
исковата молба съдържание.
УКАЗВА на ответниците, че не сочат доказателства, че вземанията по договора за
паричен заем са били изцяло погасени от „Ф. Б.“ ЕООД въз основа на договора за
предоставяне на поръчителство, както и за сключването на договор за цесия между „А. за к.
на пр.те задължения“ ООД и „Ф. Б.“ ЕООД, и че цесията е била съобщена на ищцата.
УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за недействителност на договори и на
отделни клау. от тях, от значение за решаване на правния спор, и обявява на страните, че
може да не зачете правните последици на нищожна сделка, поради което с оглед принципа
на състезателното начало дава възможност на страните да изразят становище по то. въпрос и
евентуално да посочат доказателства.
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от ищцата с исковата молба документи като
писмени доказателства по делото, тъй като са допустими и необходими за изясняване на
спора.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 09.07.2025 г. от
10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
4
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бър.на и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищцата - и
препис от отговорите на исковата молба с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5