Определение по дело №355/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.435 и следващите от ГПК и е образувано по подадена жалба от М. Г. Д. от гр. Кърджали против действията на държавния съдебен изпълнител - налагане на запор на банкова сметка, по изп. дело № 1/2013 година по описа на СИС при РС-Кърджали.

Жалбодателят моли да бъде отменен наложения запор на банковата му сметка, тъй като по същата постъпвала социалната му пенсия за инвалидност, както и бил с тежко заболяване, като средствата били крайно необходими за лечението му.

От М. Н. Д. – взискател по изп. дело, са постъпили писмени възражения, с които прави довод за подаване на жалбата извън срока по чл. 436, ал.1 ГПК. Излага и доводи по същество, като счита жалбата за неоснователна.

Държавният съдебен изпълнител при РС - Кърджали е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, като изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Изпълнително дело № 1/2013г. по описа на Съдебно - изпълнителна служба при РС - Кърджали е образувано въз основа на подадена молба от М. Н. Д. от гр. К. и изпълнителен лист, издаден от Районен съд - Кърджали на 04.09.2012г., с който длъжникът М. Г. Д. от гр. К. е осъден да заплаща на двете си малолетни деца чрез тяхната майка и законен представител ежемесечна издръжка от по 80 лв., считано от 06.06.2012г. Посочен от взискателя изпълнителен способ е налагане на запор на банковите сметки на длъжника.

С покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 13.01.2013г., последният е поканен в двуседмичен срок да заплати посочените в поканата суми.

След изтичане на срока за доброволно изпълнение, на 29.01.2013г. е изпратено запорно съобщение до ЦКБ , София, с което е наложен запор на банковата сметка на длъжника до размера на дължимата сума от 1 680 лв. С писмо изх. № 17478/05.02.2013г. банката уведомила ДСИ, че длъжникът има открита сметка – с авоар, формиран от получавани от длъжника преводи със следния произход: „месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги” на основание чл. 42, ал.2, т.1 ЗИХУ, с наредител Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали и пенсия от НОИ РУ „Социално осигуряване” - Кърджали с месечен размер от 110.95 лв. Поискала уточняване характера на вземането и неговия размер.

С уточняващо запорно съобщение изх. № 1214/08.02.2013г. ДСИ посочил, че длъжникът дължи месечна издръжка от 160 лв., неолихвяема сума от 1 440.00 лв. /издръжки за минал период/, такси и разноски по изпълнението в размер на 240.20 лв.

При тези данни по делото, жалбата на длъжника по изп. дело е частично основателна. Доходът, постъпващ по банковата му сметка и представляващ „месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги” на основание чл. 42, ал.2, т.1 ЗИХУ, с наредител Дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали е несеквестируем съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.3 от Закона за интеграция на хората с увреждания, във вр. с чл. 444, т.8 ГПК, поради което изпълнението не може да бъде насочено върху това вземане на длъжника.

Не така стои въпросът с постъпващата сума от 110.95 лв., представляваща лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90а КСО, получавана от длъжника, която съгласно разпоредбата на чл. 446, ал.3 ГПК не представлява несеквестируем доход, когато задължението е за издръжка. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В случая жалбодателят дължи такава издръжка по силата на съдебно решение. Видно от образуваното изпълнително производство, запорът върху пенсията на длъжника е наложен именно за принудително събиране на суми за изплащане на издръжка на непълнолетните му деца, ерго не се ползва с ограниченията по ал.1 на чл. 446 ГПК.

Предвид обстоятелството, че запорът е наложен на банковата сметка на длъжника, по която постъпва секвестируем доход от социална пенсия и несеквестируем такъв, представляващ социални добавки по ЗИХУ, следва да се направи уточнението, че забраната за длъжника за разпореждане е налице само по отношение на постъпваща сума от социална пенсия в размер на 110.95 лв., която е дължима за изплащане на издръжката, като това ограничение не се отнася за сумата, представляваща социални добавки. От тази пенсия не може също така да се удържа и издръжката за минало време, съгласно чл. 446, ал.3, предл. последно ГПК.

Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което наложеният запор върху сумата, представляваща „месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги” на осн. чл. 42, ал.2, т.1 ЗИХУ, с наредител Дирекция „Социално подпомагане” - Кърджали, постъпваща по сметката на длъжника в ЦКБ –София, да се отмени. В останалата част по отношение на постъпващата сума от социална пенсия, запорът е законосъобразно наложен, поради което жалбата, като неоснователна следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ действията на държавния съдебен изпълнител по изп. дело № 1/2013 г. по описа на СИС при Районен съд –Кърджали по налагане на запор на сумата, представляваща „месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги” по чл. 42, ал.2, т.1 ЗИХУ, с наредител Дирекция „Социално подпомагане” - Кърджали, постъпваща по сметката на М. Г. Д. от гр. К., ЕГН * – длъжник по посоченото изпълнително дело, в ЦКБ –София.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата наМ. Г. Д. от гр. К., ЕГН * в останалата й част, насочена срещу действията на ДСИ по налагане на запор на банковата му сметка в ЦКБ -София по отношение на постъпващата пенсия от НОИ РУСО – Кърджали.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.