РЕШЕНИЕ
№ 435
гр. Бургас, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20242100500286 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на Г.А.М. –ответник по
гр.д. № 268/2023 г. по описа на Несебърския районен съд против решение
№ 526/21.12.2023 год. ,с което въззивницата е осъдена да заплати на
Етажната собственост в к/с „*** “, с административен адрес гр. *** , община
Несебър, местност „*** “, представлявана от управителя М. Г. А. , сумата от
общо 5086.66 евро (пет хиляди и осемдесет и шест евро и шестдесет и шест
евро цента), представляваща дължима и незаплатена такса поддръжка към
Етажната собственост за периода oт 2020 г. до 2023 г. включително, както
следва: сумите от 2543.30 евро (две хиляди петстотин четиридесет и три евро
и тридесет евроцента) за всеки един от собствените на ответницата
самостоятелни обекти в процесната ЕС - Студио S*** и S*** , от които в
размер на 526, 20 евро заСтудио S*** и 526, 20 евро за Студио S303 за 2020г.;
526, 20 евро за Студио S*** и 526, 20 евро за Студио *** за 2021г.; 526, 20
евро за Студио S*** и 526.20 евро за Студио S303 за 2022г. (претендирани
частично от цялото сумата за 2022г. в размер на 964, 70 за всеки един имот);
1
964, 70 евро за Студио *** и 964, 70 евро за Студио *** за 2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 31.03.2023 г. до окончателно изплащане на задължението,както и
сумата от общо 1660, 08 /хиляда шестстотин и шестдесет лева и осем
стотинки/ лв., представляваща вноска за ремонтни дейности - дължима общо
за двата имота от които 830, 04 лева за Студио S*** и 830, 04 лева за Студио
S***, по силата на решение на ОС на ЕС по т. I от 25.11.2022 г. ,ведно със
сумата от общо 691, 66 /шестстотин деветдесет и едно евро и шестдесет и
шест цента/ евро върху главницата от общо 5086, 66 евро, представляваща
дължимата лихва за забава, по 345, 83 евро за всеки от самостоятелните
обекти, от които: -м. лихва в размер на 159, 76 евро, върху дължимата сума за
2020 г. в размер на 526, 20 евро за периода от 02.04.2019 г.- до 30.03.2023 г./за
всеки един самостоятелен обект/, - м. лихва в размер на 119, 71 евро, върху
дължимата сума за 2021 г. в размер на 526, 20 евро за периода от 01.01.2021
г.- до 30.03.2023 г. /за всеки един самостоятелен обект/, - м. лихва в размер на
66, 36 евро, върху дължимата сума за 2022 г. в размер на 526, 20 евро за
периода от 01.01.2022 г.- до 30.03.2023 г. /за всеки един самостоятелен обект/
и сумата от 2878,46 лв. – направени от ищеца разноски
Въззивницата изразява недоволство от решението , като счита същото
за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при
съществени процесуални нарушения.
На първо място се сочи ,че неправилно съдът е приел ,че след влизане в
сила на решенията на ОСЕС ,проведени на 17.06.2016 год. ,на 15.06.2020 г. и
на 25.11.2022 г. относно определяне срок и размер на такситеза поддръжка
на общите части на сградата ,същите са станали задължителни за всички
собственици ,в това число и за ответницата – въззивница.
На първо място въззивната страна счита предявяването на иска за
злоупотреба с право ,доколкото не отговаря на истината твърдението ,че
етажната собственост не разполага с елекронен адрес на ответницата ,на
който да се пратят всички материали от проведените събрания.Въпреки
настояванията й да й бъдат пратени материалите от събранието от 18.03.2022
г. ,това не е сторено .Злоупотреба с право е и ангажирането на особен
представител на ответника ,вместо да бъде изпратено уведомление по ел.
поща и тя сама да организира защитата си ..Това е довело до нарушаване
2
правото на ответницата на защита .
Прави се възражение ,че ответницата не дължи претендирания размер
такси на осн.чл. 51 ал. 2 ЗУЕС.Управителят на комплекса е бил надлежно
уведомен ,че ответницата няма да пребивава в собствените си обекти в
периодите ,за които се претендира плащане .От няколко години токът в
имотите й е изключен и не се дължат такси за консумация на ел. ток..Фактът
,че ответницата не е пребивавала в страната може да се докаже и от справка в
Гранична полиция .
Кореспондения между страните е водена още от 2017 г. ,когато
неправомерно е начислена консумация на ел. енергия .Не отговаря на
истината и твърдението ,че тя е била канена да плати претендираните суми
..Всъщност ,видно от кореспонденията ,тя е поискала да й се предостави
документ за плащане ,тъй като не е знаела нито размера на дължимите суми
,нито къде да плати . Отговор обаче не е получила .
Моли се ищцовата страна да представи в оригинал приложените по делото
документи ,касаещи провеждането на цитираните ОСЕС,както и да се изиска
справка от Гранична поличия дали ответницата е пребивавала в страната през
периода 2019-2023 г.
Моли се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново ,с
което се отхвърлят изцяло предявените искове.Прилага се кореспонденция
,водена между страните .
В отговор на въззивната жалба по реда на чл. 263 ГПК представителят на
въззиваемия – ищец - етажната собственост на комплекс Шато „Сий Уинд“-
гр. *** ,я оспорва и счита ,че при постановяване на решението не са
допуснати визираните нарушения.Сочи се ,че направените възражения са
преклудирани .Решенията на ОСЕС за размера на таксите за поддръжка са
влезли в сила и са задължителни за всички етажни собственици
,включително за тези ,които са гласували против ,или за тези ,които не са
присъствали .
Възразява се против направените за първи път с въззивната жалба
доказателствени искания и представянето на доказателства ,които не са нови
по смисъла на закона.Освен това се счита ,че представената кореспондения
не е автентична,а и правно ирелевантна за настоящия спор .
3
В случая не е налице нарочно заявление по смисъла на чл. 13 ал. 2 ЗУЕС с
посочена ел. поща и адрес на страната по смисъла на чл. 13 ал. 2
ЗУЕС.Сумите се дължат по силата на взети решения на ОСЕС и не е налице
задължение за ежегодна покана .
Това ,което се нарича във въззивната жалба „злоупотреба с право „
всъщност е законно проведена процедура по назначаване на особен
представител на страната за защита на интересите й .Ответницата не е
посочила адрес в България в съответствие с чл.13 ал. 2 ЗУЕС,за да й бъдат
връчени книжа.
Не са налице възражения по чл. 51 ал. 2 ЗУЕС в първоинстанционното
производство .Сочи се ,че твърението за прекъснат ток е невярно и че
имотите са се ползвали лично , или чрез трети лица повече от месец през
годината .
Моли се за отхвърляне на доказателствените искания и потвърждаване на
решението .
По повод доказателствените искания на въззивника- ответник по делото
,настоящият съдебен състав счита ,че правата на ответника по делото са били
защитени ,като е приложена процедурата по чл. 47 ал.6 ГПК и му е
определен особен представител,доколкото не е бил открит на посочения
адрес и няма данни да е имал друг адрес на територията на страната .Затова
не е налице „злоупотреба с право „ от страна на ищеца ,както се твърди от
въззивницата.Независимо от това и преклудирането на доказателствените
искания ,съдът счита ,че следва да предостави възможност на въззивната
страна да докаже твърденията си относно пребиваването си в страната през
сочения период ,като се снабди със съдебно удостоверение за пред
граничните власти . Що се касае до искането за задължаване на ищцовата
страна да представи оригиналите от проведените на сочените дати общи
събрания на ЕС,то не става ясно какви са целите на искането /оспорват ли се
въпросните протоколи и какво точно се оспорва /,поради което искането е
ирелевантно .
След преценка на събраните по делото доказателства ,Бургаският окръжен
съд прие за установено следното :
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 51
ЗУЕС, и чл. 86 ЗЗД, на които са противопоставени правозащитни възражения
4
с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС .
Производството е образувано по искова молба от ЕС на комплекс "***", с
административен адрес - гр. Свети Влас , мест. "Юрта под
пътя",представлявана от управителя М. А. , против Г.А.М. . Твърди се, че
въззивникът-ответник е собственик на студио S *** и студио S
***,разположени на *** жилищен етаж в сградата с идент.11538.3.97.1
,представляваща комплекс Шато „Сий Уинд“ , подробно описани в исковата
молба, придобити през 2010 с нот. акт за покупко-продажба № 104/14.10.2010
г. на нотариус Чуткина .
В случая по делото се установява, че са налице влезли в сила решения на
общото събрание на процесната етажна собственост, което е видно съответно
от представени протоколи от Общото събрание на собствениците в етажна
собственост на сграда – комплекс ***", с административен адрес - гр. Свети
Влас , мест. "Юрта под пътя от 17.06.2016 г., протокол от Общото събрание
на собствениците в етажна собственост от 15.06.2020 г. и протокол от
Общото събрание на собствениците от 25.11.2022 г. В тази връзка са налице
влезли в сила решения на общото събрание, с които е определено задължение
на етажните собственици да заплащат такса за поддръжка и управление за
общите части на етажната собственост по смисъла на чл.51, ал.1 от ЗУЕС.
Правното основание за вземане на тези решения се състои в разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС. В решенията е определен и размерът на
задължението, както и падежът за изпълнение на задълженията на отделните
етажни собственици.
От представения протокол от Общото събрание на собствениците в
процесната етажна собственост от 17.06.2016 г.се установява ,че /в т.6 от
посочения протокол/ е взето решение да се заплаща ежегодно такса
поддръжка и управление, в размер на 12 евро за всеки кв.м. от имота с вкл.
ДДС на година. Посочено е, че таксата включва всички дейности по
поддръжка и управление на ЕС, а именно: организационно, техническо,
административно обслужване на етажната собственици в това число
администриране, организация, събиране на такси, събиране на сумите за
ремонтни дейности, организация за заплащане на режийни и др. разходи на
трети лица, почистване на общи части организация при нужда от фирми за
обезпаразитяване, осигуряване на поддръжка на асансьор и др. Срокът за
5
заплащане на такса поддръжка е ежегодно до 01.04. На Общото събрание
,проведено на 15.06.2020 г. /по т.4 от дневния ред/съответно е взето решение
да се заплаща ежегодно такса поддръжка и управление, в размер на 12 евро за
всеки кв.м. от имота с вкл. ДДС на година. Посочено е какво включва таксата.
Определен е срок за заплащане на таксата – ежегодно до 31.12 на предходната
година, дължима за поддръжката за следващата година, като не е нужна
покана за плащане. Представен е и протокол от Общото събрание на
собствениците в етажната собственост/о т.1 от дневния ред/от 25.11.2022 г.,на
което е взето решение за извършване на ремонтни дейности, в това число
такива представляващи необходим или неотложен ремонт на общите части на
етажната собственост на обща стойност за сградата в размер на 296441, 70
лв., като са посочени дейностите, за които е предвидено разходването на
събраните суми. Посочено е, че цената на ремонта се заплаща от всеки
собственик съразмерно с притежаваните проценти идеални части от
собствеността си в сградата, съгласно приложен към протокола списък. По т.4
от дневния ред е взето решение да се заплаща ежегодно такса поддръжка и
управление, в размер на 22 евро за всеки кв.м. от имота с вкл. ДДС на година.
Определен е срок за заплащане на таксата – ежегодно до 31.12 на предходната
година, дължима за поддръжката за следващата година, като не е нужна
покана за плащане. Посочено е, че увеличената такса се дължи, считано от
календарната 2023 г.
Ето защо се претендира заплащането на дължимите вноски , ведно с
лихвата за забава за периода от датата на забавата за всяка от тях до
завеждане на исковата молба, както и законната лихва върху всяка главница
от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и
съдебно-деловодните разноски,като се твърди ,че дължимата сума е общо
5086.66 евро (пет хиляди и осемдесет и шест евро и шестдесет и шест евро
цента), представляваща дължима и незаплатена такса поддръжка към
Етажната собственост за периода oт 2020 г. до 2023 г. включително, както
следва: сумите от 2543.30 евро (две хиляди петстотин четиридесет и три евро
и тридесет евроцента) за всеки един от собствените на ответницата
самостоятелни обекти в процесната ЕС - Студио S*** и S*** , от които в
размер на 526, 20 евро заСтудио S*** и 526, 20 евро за Студио S303 за 2020г.;
526, 20 евро за Студио S*** и 526, 20 евро за Студио *** за 2021г.; 526, 20
евро за Студио S*** и 526.20 евро за Студио S303 за 2022г. (претендирани
6
частично от цялото сумата за 2022г. в размер на 964, 70 за всеки един имот);
964, 70 евро за Студио *** и 964, 70 евро за Студио *** за 2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 31.03.2023 г. до окончателно изплащане на задължението,както и
сумата от общо 1660, 08 /хиляда шестстотин и шестдесет лева и осем
стотинки/ лв., представляваща вноска за ремонтни дейности - дължима общо
за двата имота от които 830, 04 лева за Студио S*** и 830, 04 лева за Студио
S***, по силата на решение на ОС на ЕС по т. I от 25.11.2022 г. ,ведно със
сумата от общо 691, 66 /шестстотин деветдесет и едно евро и шестдесет и
шест цента/ евро върху главницата от общо 5086, 66 евро, представляваща
дължимата лихва за забава, по 345, 83 евро за всеки от самостоятелните
обекти, от които: -м. лихва в размер на 159, 76 евро, върху дължимата сума за
2020 г. в размер на 526, 20 евро за периода от 02.04.2019 г.- до 30.03.2023 г./за
всеки един самостоятелен обект/, - м. лихва в размер на 119, 71 евро, върху
дължимата сума за 2021 г. в размер на 526, 20 евро за периода от 01.01.2021
г.- до 30.03.2023 г. /за всеки един самостоятелен обект/, - м. лихва в размер на
66, 36 евро, върху дължимата сума за 2022 г. в размер на 526, 20 евро за
периода от 01.01.2022 г.- до 30.03.2023 г. /за всеки един самостоятелен обект/
и сумата от 2878,46 лв. – направени от ищеца разноски .
Ответницата е била представлявана пред първоинстанционния съд от
особен представител ,назначен по реда на чл. 47 ал. 6 ГПК .В отговора на
исковата молба особеният представител е възразил ,че липсвали
доказателства от ОС на ЕС решения да са били оповестени на ответницата
по надлежния ред, както и същата да е била редовно известена за провеждане
на събранията. Липсвали и доказателства, ответницата да е била уведомена за
влизане в сила на решенията на ОС на ЕС. Сочи, че предвид обстоятелството,
че ответникът е лице, което не пребивава постоянно в Република България,
липсвали доказателства за неговото уведомяване по надлежния ред. Позовава
се на разпоредбата на чл.16, ал.7 и на чл.13, ал.2 от ЗУЕС. Липсвали
доказателства ответницата да е била уведомена да изпълни взетите от ОС на
ЕС решения. Навежда доводи, че не било посочено в т.1 от дневния ред на
решението, взето на 25.11.2022 г., кои са ремонтните дейности, които са
включени в общата стойност от 296 441, 70 лв., като липсват представени
доказателства и да се касае до хипотеза на „неотложен ремонт“. Включените
в така общата стойност ремонтни дейности не са дефинирани по своята
7
същност и не ставало ясно в какво точно се състои тяхната неотложност. Не
били представени доказателства, удостоверяващи по надлежния ред вида,
размера и количеството на ремонтните дейности. Аргументира тезата, че по
отношение на взетите по т.2 и т.1 от това ОС на ЕС решения, не е бил налице
изискуемия от разпоредбата на чл.17, ал.2, т.7 от ЗУЕС кворум, който е
мнозинство от 67 % от идеалните части от общите части на сградата. По тази
причина и взетото с т.2 от протокола решение, се явява незаконосъобразно.
Също така и съобразно разпоредбата на чл.16, ал.3 от ЗУЕС, ОС на ЕС не
можело да приема решения по въпроси извън предварително обявения дневен
ред, освен в неотложни случаи. По тези съображения, това решение също така
е незаконосъобразно.
Пред настоящата инстанция ответницата – въззивница е представлявана
от упълномощен от нея адвокатски представител ,който сочи ,че ищецът е
злоупотребил с права ,тъй като не е посочил известния му електронен адрес
на ответницата ,на който е следвало да бъдат изпратени книжата по делото и
по този начин не е било необходимо назначаване на особен представител ,тъй
като ответницата е щяла да поеме защитата си .Особеният представител
,поради липсата на контакт с ответницата ,не е бил наясно с релевантни за
делото факти ,поради което не ги е изложил в отговора на исковата
молба.Затова е нарушено правото на защита на въззивника-ответник ,поради
което се счита ,че не е налице преклузия относно възраженията и
обстоятелствата ,на които те се основават ,направени от ответника против
твърденията на ищеца-поради неправомерното му поведение ,ненадлежното
уведомяване на ответницата ,въпреки известността на елекронния й адрес,на
който същата е можело да бъде уведомена за делата.
Затова .се заявява, че на основание чл. 51, ал. 2 ЗУЕС ответницата не
дължи заплащане на такси и разноски за поддръжка на общите части на
сградите и на комплекса-доколкото не е пребивавала в имотите си в
периодите ,за които се претендира заплащане на такси за поддръжка и
управление .Сочи ,че от някорлко години е спряно електрозахварването в
собствените й студиа ,поради което не дължи никакви такси за консумация на
ел. енергия .Управителят на комплекса е бил надлежно уведомен от
ответницата по ел.поща ,че няма да пребивава в имотите си в процесните
периоди ,като кореспонденция между страните е водена още от 2017 г..Не
отговаряло на истината и твърдението ,че М. била уведомена за дължимите
8
от нея суми ,като видно от приложената кореспонденция тя е искала да й се
предостави документ за плащане ,но такъв не й бил изпратен . Позовава се
на императивния характер на разпоредбата на чл. 51 ЗУЕС и моли за
отхвърляне на исковете.
По повод направените възражения за нарушаване правото на защита на
ответницата и „злоупотреба с право „ от страна на ищеца в проекто-доклада
си от 11.03.2024 г. настоящият съдебен състав е приел,че правата на
ответника по делото са били защитени ,като е приложена процедурата по чл.
47 ал.6 ГПК и му е определен особен представител,доколкото не е бил
открит на посочения адрес и няма данни да е имал друг адрес на територията
на страната .Затова не е налице „злоупотреба с право „ от страна на ищеца
,както се твърди от въззивницата.Независимо от това съдът е счел ,че следва
да предостави възможност на въззивната страна да докаже твърденията си
относно пребиваването си в страната през сочения период ,като се снабди със
съдебно удостоверение за пред граничните власти . Макар и да не са налице
процесуални пропуски на първостепенния съд при събирането на
доказателствата ,поради липсата на личен контакт между особения
представител на страната и самата ответница ,той не е бил наясно с
релевантни за делото факти ,поради което не ги е изложил в отговора на
исковата молба.С оглед равнопоставеността на страните в процеса и
осигуряване възможност на всяка от тях да изчерпи процесуалните си права
за твърдения и възражения ,осигуряване на справедлив процес и за двете
страни ,следва да се приеме ,че поради постоянното си местожителство в
друга държава ,а не на заявения от нея адрес в регистъра БУЛСТАТ /на който
е търсена /,ответницата е била възпрепятствана по обективни причини да
изчерпи възраженията си в определените процесуални срокове ,поради което
не следва да се прилага преклузията на чл. 266 ал. 1 от ГПК спрямо нея и
направеното възражение по чл. 51 от ЗУЕС е допустимо .
По отношение на възражението спор предизвика въпросът чия е
доказателствената тежест при направено по делото възражение по чл. 51, ал. 2
ЗУЕС, че лице, което е собственик на обект в етажна собственост, не е
пребивавало в имота си за повече от 30 дни в рамките на една календарна
година ?
По този правен въпрос не може да има спор ,че съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК
9
всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания
и възражения. При направено по гражданско дело възражение по чл. 51, ал. 2
ЗУЕС за недължимост на разходи за управление и поддържане на общи части
на етажната собственост, поради това че етажният собственик не е
пребивавал в имота си за повече от 30 дни в рамките на една календарна
година, доказателствената тежест за установяване на фактите, на които се
основава това възражение, е за страната, която е направила възражението.
Доказването на това възражение е свързано с доказването на факта, на който
то се основава- че етажният собственик е пребивавал в имота си 30 или по-
малко от 30 дни за една календарна година.
Доколкото нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е императивна правна норма /в
какъвто смисъл е решение № 60181 от 20.10.2021 г. по гр. д. № 86 от 2021 г.
на ВКС, ГК, IV г. о., което настоящият състав изцяло споделя/, етажният
собственик не дължи заплащането на разходи за управление и поддържане на
общите части, ако е доказал условието на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС /пребиваването в
собствения му имот за период само от 30 дни или по-малко от 30 дни през
една календарна година/, дори и да не е подал декларация за обстоятелствата
по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, да не е вписал тази негова декларация в книгата на
етажната собственост и въз основа на това да не било постановено решение
на Общото събрание на ЕС за освобождаване му от плащане на тези разходи.
Неподаването на декларация за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС и
невписването в книгата на етажната собственост на тези обстоятелства не
обвързва съдът автоматично да приеме, че няма основание за освобождаване
на етажния собственик от плащане на разходите за управлението и
поддържането на етажната собственост. Действително, невписването на това
обстоятелство в книгата на етажната собственост представлява неизпълнение
на задължение на етажния собственик по чл. 7, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 2,
т. 5 ЗУЕС, но законът не предвижда като последица от неизпълнението на
това задължение изключването по отношение на такъв етажен собственик на
прилагането на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС.
В случая ,за да постанови решението си за уважаване на предявените от
Етажна собственост искове за заплащане на разходи за управление и
поддържане на общите части на сградата , районният съд е приел, че по
делото няма спор, че ответникът е собственик на описаните в исковата молба
обекти в ищцовата етажна собственост и че с решения на ОС на тази ЕС от
10
17.06.2016 г.,15.06.2020г. и 25.11.2022 г. са определени годишни такси за
поддръжка и управление на общите части в ЕС и сроковете за плащане на
тези такси, а с решение на ОС от 15.06.2020 г. е променен срокът за плащане
на таксите. Тези факти не са били спорни между страните и са безспорно
установени от представените по делото протоколи на ОС на ЕС
От събраните по делото доказателства се установява ,че през процесния
период от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. ответницата е пребивавала в
собствените си имоти и изобщо на територията на страната само за 16 дни
през 2019 г. – от 06.08.2019г.до 22.08.2019 г.-видно от представеното
удостоверение от ГД“Гранична полиция“,както и копие от паспорта на
ответницата .Представена е и кореспонденция между ответницата и
управителя на ищцовата ЕС,от която става ясно ,че още през юни 2020 г.
ответницата М. е предупредила последния ,че във връзка със създалата се
международна ситуация- пандемия ,закриване на руските граници и
границите на Европейския съюз за граждани на *** ,отсъствието на
авиотранспорт от *** за България във връзка с карантинни мерки ,тя няма
да може да пътува и да пребивава в имотите си ,не може да присъства лично
на провежданите ОСЕС.Не се оспорва от противната страна ,че през този
исков период е било прекъснато електрозахранването на двата имота на
ответницата /поради спорове за начислена консумация на ел.енергия за 2017
г./,т.е. не е имало ток и практически имотите са били неизползваеми .
Страните нямат спор, че разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ГПК е императивна
и не търпи дерогиране по волята на етажните собственици. Що се отнася до
въведеното въззиваемата страна оплакване, че въззивникът не е заявил
посредством декларация или чрез вписване в книгата на ЕС, съгласно
предвиденото в чл. 7, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 5 и чл. 13, ал. 2 ЗУЕС, че
апартаментът ще е необитаем, съдът ,както бе казано по-горе , че
декларацията не е единственият способ за доказване на релевантния факт на
ползване на жилището-Определение № 264 от 6.04.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3899/2020 г., III г. о., ГК. Законът не свързва липсата на деклариране с
правната последица на изключване от приложение на разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 ЗУЕС, а установената съдебна практика приема, че ползването или не на
жилището се доказва с всички позволени от закона доказателствени средства.
При това положение изводите на районния съд относно основателността
11
на заведените искове ,са неправилни . Не бе установено по безспорен и
достатъчно убедителен начин, че притежаваните от въззивника СОС са били
обитавани през 2020-2023 г. за срок, по-дълъг от 30 дни в годината, затова
предявените искове не следва да бъдат уважени.Твърдението ,че през
периода обектите са били ползвани от трети лица ,макар и не лично от
ответницата , е подлежало на доказване именно от страната ,която го е
въвела-ищеца , а същият не е представил никакви доказателства в тази връзка
.Защото ,ако тежестта на доказване на факта ,че собственикът на имотите не е
пребивавал в тах да повече от 30 дни в годината ,е за твърдящия този факт –
т.е. за ответника /собственик/,то тежестта на доказване ,че обектите са били
полвани за повече от 30 дни от трети лица е за ищеца,който твърди тази факт
.
Затова атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него –
постановено ново ,с което исковите претенции да бъдат отхвърлени .При този
резултат в полза на въззивницата –ответница следва да бъдат присъдени
направените пред настоящата инстанцзия разноски ,възлизащи на 266,30 лв. –
платена държавна такса -
Мотивиран от горното ,Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 526/21.12.2023 г. постановено по гр.д. № 268/2023
г. по описа на Районен съд – Несебър и вместо него ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Етажната собственост в к/с „*** “, с
административен адрес гр. *** , община Несебър, местност „*** “,
представлявана от управителя М. Г. А. ,ЕГН ********** против Г.А.М. ,с
ЕИК по БУЛСТАТ ********,род. на **.**.19** г. в гр. ***,*** ,гражнадка на
*** ** ,с адрес на територията на РБългария-гр.*** ,местност „***“,комплекс
„***“,ет.* ,студио *** ес,съдебен адрес – гр.Бургас ,ул. „Сердика „ № 2Б,ет.1
,за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от общо 5086.66
евро (пет хиляди и осемдесет и шест евро и шестдесет и шест евро цента),
представляваща дължима и незаплатена такса поддръжка към Етажната
собственост за периода oт 2020 г. до 2023 г. включително, както следва:
12
сумите от 2543.30 евро (две хиляди петстотин четиридесет и три евро и
тридесет евроцента) за всеки един от собствените на ответницата
самостоятелни обекти в процесната ЕС - Студио S*** и S*** , от които в
размер на 526, 20 евро заСтудио S*** и 526, 20 евро за Студио S*** за 2020г.;
526, 20 евро за Студио S*** и 526, 20 евро за Студио *** за 2021г.; 526, 20
евро за Студио S*** и 526.20 евро за Студио S*** за 2022г. (претендирани
частично от цялото сумата за 2022г. в размер на 964, 70 за всеки един имот);
964, 70 евро за Студио *** и 964, 70 евро за Студио *** за 2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 31.03.2023 г. до окончателно изплащане на задължението,както и
сумата от общо 1660, 08 /хиляда шестстотин и шестдесет лева и осем
стотинки/ лв., представляваща вноска за ремонтни дейности - дължима общо
за двата имота от които 830, 04 лева за Студио S*** и 830, 04 лева за Студио
S***, по силата на решение на ОС на ЕС по т. I от 25.11.2022 г. ,ведно със
сумата от общо 691, 66 /шестстотин деветдесет и едно евро и шестдесет и
шест цента/ евро върху главницата от общо 5086, 66 евро, представляваща
дължимата лихва за забава, по 345, 83 евро за всеки от самостоятелните
обекти, от които: -м. лихва в размер на 159, 76 евро, върху дължимата сума за
2020 г. в размер на 526, 20 евро за периода от 02.04.2019 г.- до 30.03.2023 г./за
всеки един самостоятелен обект/, - м. лихва в размер на 119, 71 евро, върху
дължимата сума за 2021 г. в размер на 526, 20 евро за периода от 01.01.2021
г.- до 30.03.2023 г. /за всеки един самостоятелен обект/, - м. лихва в размер на
66, 36 евро, върху дължимата сума за 2022 г. в размер на 526, 20 евро за
периода от 01.01.2022 г.- до 30.03.2023 г. /за всеки един самостоятелен обект/
и сумата от 2878,46 лв. – направени от ищеца разноски .
ОСЪЖДА Етажната собственост в к/с „*** “, с административен адрес
гр. *** , община Несебър, местност „*** “, представлявана от управителя М.
Г. А. ,ЕГН ********** да заплати на Г.А.М. ,с ЕИК по БУЛСТАТ
********,род. на **.**.19** г. в гр. ***,*** ,гражнадка на *** ** ,с адрес на
територията на РБългария-гр.*** ,местност „***“,комплекс „***“,ет.* ,студио
*** ес,съдебен адрес – гр.Бургас ,ул. „Сердика „ № 2Б,ет.1 сумата 266,30 лв. –
разноски по делото пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14