Р Е Ш Е Н И Е
17.11.2015 година, град Монтана
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в
ОТКРИТО съдебно заседание от 15.10.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при
секретаря П.И. и с участието на прокурора.................................,
като
разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 70088 по описа за 2014
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.69
ал.1 от Закона за наследството.
Производството е по реда на
чл.341 и следващите ГПК.
Ищцата, Л.Е.К.,xxx, чрез
процесуалния си представител адвокат Ж.К.,xxx, твърди, че с ответниците са
наследници на И.Д.С.,xxx, починал на 25.04.1955 г.
С Решения № № 8 от 25.10.1999 г.; РГ8 от
28.06.1999 г. и 8Г от 28.07.2000 г. на Общинска служба „Земеделие” Монтана им е
възстановено, като наследници на посочения наследодател правото на собственост
върху земи и гори в землището на xxxx , по отношение на 10 земеделски имота и 2
залесена горска територия, подробно индивидуализирани, с вписана площ,
категория на земята, местности, граници и съседи.
Твърди, че недвижимите имоти не
могат да си поделят доброволно, поради което моли съда да постанови решение, с
което подели между тях недвижимите имоти, при права, съгласно Закона за
наследството, с всички законни последици от това.
Ответниците Т.Т.С.,xxx; Б.Т.Л.,xxx;
З.П.Н.,xxx; П.З.С.,xxx; Т.З.П.,xxx; А.Т.И.,xxx, К.Г.М.,xxx; И.Г.М.,xxx; Н.П. xxx;
С.В.Й.,xxx; М.Д. xxx; Ц.Д. xxx; М.Д. xxx; Ю.П.И.,xxx; И.П. xxx, К.А.П.,xxx; А.А.С.,xxx;
М.С.Д.,xxx; С.В.Т.,xxx; З.З.Е.,xxx, В.П.И.,xxx и Д.П.Д.,xxx, не вземат
становище по предявения иск в законоустановения срок по чл.131 ал.1 ГПК. В хода
на делото, С.В.Й.,xxx; К.А.П.,xxx; А.А.С.,xxx; М.С.Д.,xxx; С.В.Т.,xxx; З.З.Е.,xxx,
В.П.И.,xxx и Д.П.Д., К.Г.М.,xxx; И.Г.М.,xxx, чрез процесуалния си представител
адвокат Н.Ц.,xxx вземат становище. Молят съда да постанови решение, с което
отхвърли изцяло иска като неоснователен и недоказан и им се присъдят
направените разноски. Делото е заведено от ищцата, която не е наследник на
общия наследодател И.Д.С.. Иска се делба на чужд имот. Същият е възстановен на
дъщеря на И.Д.С. – Неда И. Торньова. С решение по гражданско дело № 1033/1993
година на Районен съд Монтана е призната собствеността върху 121.800 дка на
наследниците на И.Д.С.. С Решение по гр.д.№ 415/1955 година на Районен съд
Михайловград наследодателката на ищцата, К. К.С. получава в дял 17.300 дка
земеделска земя, един декар ливада и градина. Освен това получава движими вещи
и пари. Няма спор, че К. е втора съпруга на И.Д.С. и е довела Върба, Т. и Елка.
Елка е майка на Л., т.е. К. е баба на ищцата. Иска за делба на чужд имот е
неоснователен.
Ответниците, Ц.Б.И., П.И.П. и А.И. xxx,
чрез процесуалния им представител адвокат И.Л.,xxx, в срока за отговор вземат
становище.
По допустимостта:
С него сочат, че ищцата и първите
шест ответници са преки наследници на общата им наследодателка К. К.С.,
починала на 13.03.1965 г. и чрез нея са косвени наследници по закон на общия
наследодател И.Д.С.,xxx, починал на 25.04.1955 г.
К. и И. са сключили граждански брак
през 1934 година, който е втори и за двамата. Те нямат общи деца.
Наследниците по т.1.1; 1.2 и 1.3 от
Удостоверението за наследници, представено с исковата молба са деца на К. от
първия и брак. Останалите живи наследници по т.1 от удостоверението са внуци на
К. от първия и брак, но не са внуци на И.С..
Наследниците по т.2, 3, 4, 5 и 6 от
удостоверението, всички починали, са деца на И.С., но не са деца на К.. Техните
деца, внуци, правнуци, респективно съпруг са преки наследници на И.С..
Към момента на откриване на
наследството, останало от И.С., 25.04.1955 година, живи са били: втората му
съпруга К. и децата му: Димитър И. Спасков, роден на xxx г. и починал на
10.06.1977 г.; Павел И.Д., роден на xxx
г., починал на 07.11.1980 г.; Спас И.Д., роден на xxx г., починал на 24.09.1998
г.; Неда И. Торньова, по съпруг В. Помашка, родена на 27.02.11 г. и починала на
23.01.1994 г. и Петко И.Д. Спасков, роден на xxx година и починал на 18.03.1978
г.
На 18.07.1955 година К. К.С., а по
искова молба е записана К. И.Д., е предявила против цитираните по-горе деца на И.
Спасков иск за делба на останалите в наследство недвижими имоти и движими вещи.
Въз основа на исковата молба е образувано гражданско дело № 415/1955 година на
Народен съд Михайловград. По т.1, 2, 3, 5 и 6 от исковата молба са записани
недвижими имоти – ниви и зеленчукова градина, които са предмет и на процесния
иск.
С решение от 19.04.1956 година
съдът е допуснал съдебна делба за по-голямата част от недвижимите имоти – ниви,
зеленчукови градини и къщи с дворни места.
На 18.12.1956 година, по
гражданско дело № 415/55 г. съдът е приел и одобрил спогодба между страните. По
силата на спогодбата, К. И.Д./К. Спасова/, е получила в дял: „Една шеста част
от недвижимите имоти, които наследниците на
Димитър, Павел, Спас и Петко Иванови Димитрови са записали като свои
имоти в ТКЗС с. xxxx , която 1/6 се
равнява на 17.3 дка, заедно с дяловия капитал, внесен за тези декари земя.
В Дял ІІ са останали в общ дял на
ответниците по делото всички останали
недвижими имоти.
При така изложената фактическа и правна
обстановка относно уреждане на наследствените взаимоотношения между страните по
гр.д.№ 415/55 г., като наследодатели на страните по гр.д.№ 88 по описа на Районен
съд Монтана за 2014 година, молят съда да приеме, че взаимоотношенията за
наследството, останало от общия наследодател И.Д.С. са уредени с влязло в сила
решение.
Съгласно разпоредбата на чл.298
ал.2 ГПК, влязлото в сила решение има действие и за наследниците.
Въз основа на изложеното, молят съда да
приеме, че за спора, предмет на гр.д.№ 88/2014 г. е приложима разпоредбата на
чл.299 ал.1 ГПК и на основание ал.2 от същия текст производството по делото
следва да бъде прекратено за всички земи и гори, предмет на спора, като им се
присъдят и направените деловодни разноски в размер на адвокатския хонорар.
По същество на спора:
Заявяват, че не признават иска за
делба на земеделските земи и площите с горска растителност.
Молят съда да приеме, че предмет на спора
би трябвало да останат само 17.3 дка от земеделските земи и другите три имота,
които са останали в дял на К. К. Спасова и то само между нейните наследници,
съгласно удостоверението, приложено към исковата молба, съгласно спогодбата по
гр.д.№ 415/55 г.
Сочат, че по данни на някои от
наследниците на синовете и дъщерята на И.С., които все още живеят в с. xxxx , ищцата и ответницата Б.Т.Л. са получавали
рента от действалата през 90-те години на миналия век земеделска кооперация в
селото, именно за дела на баба си К. от 17.3 дка.
Ответниците З.Й.К. и В.П. xxx, в
срока за отговор вземат становище.
С него заявяват, че предявения иск
е неоснователен, тъй като лицето Л.Е.К. не е пряк наследник на И.Д.С.. Тя е
наследник на К. К. Спасова, втората жена на И.Д.С.. Същият, от втория си брак
няма деца и не е осиновил доведените деца на К. К. Спасова.
К. К. Спасова е починала през 1965
година, а Общинска служба „Земеделие” Монтана е възстановила правото на
собственост на имотите на И.Д.С. през 1999/2000 г., което по силата на чл.9а от
Закона за наследството прави иска на наследниците на К. К. Спасова
неоснователен.
Ответницата В.А.С.,xxx, в срока за
отговор взема становище по иска чрез процесуалния си представител адвокат М.К.,xxx.
Намира същия за допустим и
основателен, като сочи, че действително с ищцата са наследници на покойния
наследодател И.Д.С., починал през 1955 г. Наследодателят е дядо на покойния и
съпруг Цено Д. Спасков. Заявява, че посочените в исковата молба имоти в
землището на с. xxxx съставляват делбената маса, предмет на
настоящия спор, за наличието на които са представени и необходимите
доказателства. Посочва, че правата и са 1/54 идеална част от имотите. В
допълнително становище, представено в хода на делото, сочи, че следва да се
изключат от делбата преките наследници на К. К.С., като правата по отношение на нея са 1/45 идеална
част. Сочи, че ако съда приеме, че иска е недопустим поради доказана в хода на
производството липса на активна легитимация на ищцата да предяви иск за делба
на имоти, в които не би следвало да има статута на съделител, моли
производството по делото да се прекрати, като и се присъдят направените
разноски, съгласно представен списък.
Ответницата Р.Ц.Д.,xxx, в срока за
отговор взема становище по иска, чрез процесуалния си представител адвокат М.К.,xxx.
.
Намира същия за допустим и
основателен, като сочи, че действително с ищцата са наследници на покойния
наследодател И.Д.С., починал през 1955 г. Наследодателят е дядо на покойния и
баща Цено Д. Спасков. Заявява, че посочените в исковата молба имоти в землището
на с. xxxx съставляват делбената маса, предмет на
настоящия спор, за наличието на които са представени и необходимите
доказателства. Посочва, че правата и са 1/54 идеална част от имотите. В
допълнително становище, представено в хода на делото, сочи, че следва да се
изключат от делбата преките наследници на К. К.С., като правата по отношение на нея са 1/45 идеална
част.
Ответникът Ц.П.Д.,xxx, в срока за отговор
взема становище.
С него заявява, че не признава
иска и моли делото да бъде прекратено.
Искът е недопустим за имотите,
земеделски, останали в наследство от общия наследодател И.Д.С.,xxx.
По гр.д.№ 415/55 г. на Районен съд
Монтана общата наследодателка на ищцата Л.Е.К. и на ответниците Т.Т.С., Б.Т.Л., З.П.Н., П.З.С., Т.З.П. и А. Т.И. – К. К.С., б.ж. на с. xxxx е
поискала делба на наследствените земи, останали от общия наследодател И.Д.С. и
по същото дело си е получила дела, който и се полага по закон.
Всички изброени по-горе са
наследници само на К. К.С., а не са наследници на И.Д.С..
С втората си съпруга К. К.С.И.Д.С.
не е имал деца и поменатите по-горе страни не могат да го наследяват. Те не
могат да получават дял от наследодател, на който не са наследници.
Към отговора е представено
Удостоверение за наследници на К. К.С. и удостоверение за идентичност на лице с
различни имена.
Доказателствата по делото са
писмени.
Изискани са и приложени от
Общинска служба „Земеделие” Монтана следните преписки: Вх.№ 8064 от 15.02.1999
г., със заявител И.П.И.; Вх.№ 8893 от 19.02.199 г., със заявител Б.Т.Л. и
Неда И.Б.; Вх.№ 8467А от 08.09.1995 г.,
със заявител Цвета Младенова С..
Изискано е и приложено гражданско
дело № 1033 по описа за 1993 година на Районен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доводите
на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за
установени следните обстоятелства:
Предявен е иск за допускане и
извършване на съдебна делба на възстановено право на собственост по
реституционните ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ земеделски земи и гори и земи от горския фонд.
Производството е във фазата по
допускане на съдебната делба, а именно: с решението си по реда на чл.344 ал.1 ГПК съдът следва да прецени налице ли е съсобственост по отношение на
посочените в исковата молба недвижими имоти, каква е частта на всеки от
съделителите, при условие, че се установи такава.
Няма спор между страните, че К. К.С.
е сключила граждански брак с И.Д. Спасков на 31.01.1934 година, който е втори и
за двама им, съгласно данните от Акт № 5 от Регистъра за женидбите на с. xxxx за 1934
година. Няма спор и досежно обстоятелството, че от брака си двамата нямат
родени деца. На xxx година е починал И.Д.С., съгласно данните от Удостоверение
за наследници, изх.№ 169 от 16.10.2013 година, издадено от Кметство с. xxxx и
неговата преживяла съпруга К. К.С. действително се явява негова наследница по
закон. След своята смърт И.Д.С. е оставил и за свои наследници по закон децата
си от първия му брак: Димитър И. Спасков, роден на xxx г. и починал на
10.06.1977 г.; Павел И.Д., роден на xxx
г., починал на 07.11.1980 г.; Спас И.Д., роден на xxx г., починал на 24.09.1998
г.; Неда И. Торньова, по съпруг В. Помашка, родена на xxx г. и починала на
23.01.1994 г. и Петко И.Д. Спасков, роден на xxx година и починал на 18.03.1978
г.
Установено е също така, че на
18.07.1955 година К. К.С., а по искова молба е записана К. И.Д., е предявила
против цитираните по-горе деца на И. Спасков иск за делба на останалите в
наследство недвижими имоти и движими вещи. Образувано е гражданско дело №
415/1955 година на Народен съд Михайловград. По т.1, 2, 3, 5 и 6 от исковата
молба са записани недвижими имоти – ниви и зеленчукова градина, които са
предмет и на процесния иск.
С решение от 19.04.1956 година съдът е
допуснал съдебна делба за по-голямата част от недвижимите имоти – ниви,
зеленчукови градини и къщи с дворни места.
На 18.12.1956 година, по
гражданско дело № 415/55 г., съдът е приел и одобрил спогодба между страните.
По силата на спогодбата, К. И.Д./К. Спасова/, е получила в дял: „Една шеста
част от недвижимите имоти, които наследниците на Димитър, Павел, Спас и Петко Иванови
Димитрови са записали като свои имоти в ТКЗС с. xxxx , която 1/6 се равнява на 17.3 дка, заедно с
дяловия капитал, внесен за тези декари земя.
На 13.03.1965 година е настъпила
смъртта на К. К.С. и нейни наследници са родените от предходния и брак деца:
Върба Колова К., родена на xxx година и починала на 17.08.1974 година, Т. Колов
Т., роден на xxx година и починал на 10.02.1983 година и Елка Колова Белова,
родена на xxx година и починала на 21.01.1990 година, майка на ищцата Л.Е.К.,
съгласно данните от Удостоверение за наследници, изх.№ 225 от 17.04.2014 година
на Кметство с. xxxx , община Бойчиновци,
т.е. ищцата и ответниците Т.Т.С., заместен в процеса от неговите наследници по
закон, предвид настъпилата му смърт на 21.05.2014 година, Б.Т.Л., З.П.Н., П.З.С.,
Т.З.П. и А.Т.И. са наследници на общата им наследодателка К. К.С., починала на
13.03.1965 г. и не са наследници на И.Д.С.,xxx, починал на 25.04.1955 г., тъй
като липсват доказателства по време на брака му с К. той да е осиновил нейните
деца.
Спорен е
въпросът, основателен ли е предявения иск за делба на признатото и възстановено
право на собственост по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ на наследниците на И.Д.С.,xxx.
От Удостоверение, приложено на л.83 от
делото, изх.№ 1635 от 16.07.1955 година на Селски Общински народен съвет на с.
xxxx , е видно, че И.Д. Спасков, б.ж. на
с. xxxx , починал през 1955, след своята
смърт е оставил за свои единствени, прями и законни наследници следните лица: съпруга
К. И.Д. – 70 години; синове: Димитър И.Д. на 54 години; Павел И.Д. на 49
години, Спас И.Д. на 46 години, Петко И.Д. на 39 години, дъщеря Неда И.Д. – на 45 години.
Освен това, в цитираното
удостоверение е отразено, че след смъртта си, И.Д. Спасков е оставил на горните
си наследници и недвижими имоти, записани в парт.№ 301 по основната данъчна
книга: 1. Ниви от 105.1 дка, които са в блоковете на ТКЗС, 2. Нива в м. Лозята
от 1 декар, с описани съседи, 3. Ливада в м.”Под село” от 6 дка, 4.Лозе в
м.Пайчов връх от 2 дка, 5. Градина в м.Под село от 0.2 дка, 6.Селище в с. xxxx от
2 000 кв.м, заедно с построените в него: Къща за живеене на два етажа от
77 кв.м, масивна, Зевник от керпич 77 кв.м, яхър от 40 кв.м, Хамбар и кухня 30
кв.м, кош 20 кв.м, навес 10 кв.м, къща масивна от 60 кв.м
От Протокол от 18.12.1956 година
по гражданско дело № 415/1955 година на Михайловградски народен съдия, с който
е одобрена спогодба и в дял на К. И.Д. е даден и тя е приела да вземе 1/6 част
от недвижимите имоти, които сънаследниците Димитър, Павел, Спас и Петко Иванови
Димитрови са записали като свои имоти в ТКЗС с.Габровница, която една шеста се
равнява на 17.3 дка, заедно с дяловия капитал, внесен за тези декари земя.
Съобразявайки тези обстоятелства, а именно: данните от това удостоверение може
да се направи извода, че към 1955 година са били одържавени земеделските земи,
внесени в ТКЗС от синовете на И.Д.
Спасков.
Няма спор и относно факта, че с Решения № № 8
от 25.10.1999 г.; РГ8 от 28.06.1999 г. и 8Г от 28.07.2000 г. на Общинска служба
„Земеделие” Монтана е възстановено
правото на собственост на наследниците на И.Д.С., върху земеделски земи и гори
в землището на xxxx , по отношение на 10 земеделски имота и 2
залесена горска територия.
Спорът е досежно обстоятелството,
ищцата Л.Е.К. има ли активната процесуална легитимация да предяви иск за делба
на възстановеното право на собственост на наследниците на И.Д. Спасков по
отношение на процесните имоти, като негов наследник и каква е нейната част.
Съдът намира, че следва да
отбележи, че с новите чл. 9а, 90а, 91а
от Закона за наследството са създадени специални правила за наследяване на
реституирани имоти, когато собствеността се възстановява, след като
наследството е вече открито. Те представляват новооткрито наследство, защото
правото на наследяване за тях се поражда в по-късен момент - този, който е
посочен в съответния закон. Следователно разпоредбите имат действие както за
обектите, които вече са възстановени, така и за обектите, които ще се
възстановяват занапред, било защото тогава ще завърши процедурата по
възстановяването им по влезлите в сила закони, било защото чрез приемане на
нови закони или изменение във вече приетите, се разширява кръгът на
имуществата, собствеността върху които се възстановява. Понятието
"новооткрито наследство" е употребено в чл. 91а от Закона за
наследството, без да е дефинирано, но несъмнено то се отнася и до разпоредбите
на чл. 9а и 90а ЗН, също уреждащи
начина на наследяване на имоти, които поради одържавяването им не са били в
патримониума на наследодателя. Чл. 1 от Закона за наследството не е променен и
той посочва, че наследството се открива в момента на смъртта и в последното
местожителство на умрелия. Препращането на чл. 91а ЗН към чл. 1 ЗН налага
извода, че към откритото наследство се прибавят и тези имоти, защото
принадлежат на наследодателя. Самото създаване на нормата на чл. 91а ЗН в
частта, в която се отрича действието на отказа от наследство, извършен по време
на одържавяването означава, че правото да получат имотите се признава на
призованите вече към наследяване, а не на други наследници. Получава се хипотеза,
при която възниква право на наследяване на имоти, които не са били в
патримониума на наследодателя при откриването на наследството. Това ново
положение е породило необходимостта законодателно да бъдат уредени правилата за
наследяване на възстановените имоти и поради това е създадена фикцията
"новооткрито наследство". С нея се обособява възстановената
собственост в отделен обект за наследяване, за който ще се прилагат специално
създадените правила, без да се променя времето и мястото на откриване на наследството,
а оттам и кръгът на наследниците. Така например, ако наследството е открито
преди възстановяването, роднините по съребрена линия от шеста степен не могат
да наследят имотите, защото не са били законни наследници по смисъла на тогава
действащите разпоредби на чл. 5 - 10 ЗН.
Разпоредбата на чл. 9а ЗН (ДВ, бр. 60 от 1992 г.) е приета
след влизане в сила на: Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи (ДВ, бр. 17 от 1991 г.), Закона за възстановяване собствеността върху магазини,
работилници, складове и ателиета (ДВ, бр. 105 от 1991 г.), Закона за
възстановяване собствеността върху недвижими имоти (ДВ, бр. 15 от 1992 г.),
Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ,
ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и Закона за собствеността (ДВ, бр. 15 от 1992 г.). Измененията
на Закона за наследството от 1992 г. създават различен режим за наследяването
на реституираното с посочените закони имущество. Употребеното в чл. 9а ЗН понятие "последващ
съпруг", което е ново за семейното и наследственото право, не е легално
определено и в закона не се сочи юридическият факт, по отношение на който
съпругът се явява последващ. Затова логиката налага тълкуване на разпоредбата в
смисъл последващият съпруг да се свърже с момента на одържавяването на имотите.
Обяснението за това решение е, че когато бракът е сключен преди одържавяването,
макар да е съществувал режим на разделност на имуществата на съпрузите до
приемането на Семейния кодекс от 1968 г. (отм.) се предполага, че съпругът,
който е бил в брак с наследодателя - собственик в определена степен е могъл да
има принос в придобиването им. Затова е справедливо неговите наследници да
наследят. Ако бракът е сключен след одържавяването и съпрузите са починали
преди възстановяването, всякакъв принос на съпруга - наследник е изключен. В
този случай е оправдано от морална гледна точка да се отрече правото на
наследяване на наследниците на последващия съпруг, когато от брака няма деца.
Така при възстановяването собствеността се запазва за лица, с които
наследодателят е имал родствена връзка. При свързването на понятието
"последващ съпруг" с момента на одържавяването се стига до извода, че
разпоредбата на чл. 9а ЗН има действие само за имоти, индивидуалната
собственост на наследодателя и не се прилага, когато се открива наследство на
наследник на съпруга-собственик. Затова чл.
9а ЗН намира приложение при следните кумулативни предпоставки: 1. Гражданският
брак да е сключен след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС и
други селскостопански организации. 2. Съпругът да е преживял
съпруга-собственик. 3. От брака да няма родени или осиновени деца. 4.
Последващият съпруг да е починал преди възстановяването на собствеността. Задължителната
съдебна практика по приложението на чл.
9а ЗН, обобщена с ТР 1/98 на ОСГК на ВКС приема, че при възстановяването на
недвижими имоти съгласно реституционните закони, приети след 1991 г.,
собствеността се запазва за лицата, имащи качеството на наследник на починалия
собственик, от чиито патримониум конкретния имот е бил одържавен. При даденото
тълкуване "последващ съпруг" по смисъла на чл. 9а ЗН може да бъде и първият съпруг на
наследодателя, доколкото бракът е сключен след одържавяването на имотите,
поради което и чл. 9а ЗН намира приложение само при наличието на кумулативни
предпоставки: гражданският брак да е сключен след одържавяването на имотите или
включването им в ТКЗС и други селскостопански организации, съпругът, чиито
наследници претендират права в съсобствеността, да е преживял
съпруга-собственик, от брака да няма родени или осиновени деца и преживелият
съпруг да е починал преди възстановяването на собствеността. Предпоставките са
кумулативни и само при наличието на всички може да намери приложение чл. 9а ЗН. При данните по делото, че
процесните земеделски земи са одържавени и са възстановени на неговите
низходящи наследници, не може да се обоснове наличие на хипотеза на чл. 9а от ЗН. Разпоредбата на чл. 9а от Закона
за наследството би намерила приложение само доколкото собственикът на
възстановените земи няма низходящи наследници, а след смъртта му е останала
само преживяла съпруга, починала преди реституцията и наследници по съребрена
линия т. е. при хипотеза, различна от настоящата.
В настоящия случай е безспорно установено, че брака между И. и К. е
сключен през месец януари 1934 г., че от същия нямат родени или осиновени деца,
че К. е преживяла съпруга на И. и е починала преди възстановяване на
собствеността. Установено е с категоричност, че земите, предмет на делбата са
внесени във фонда на ТКЗС след сключването на брака между И. и К.. Въз основа
анализа на събраните по делото писмени доказателства съдът намира, че ищцата
няма качеството на наследник и не е в кръга на наследниците на общия
наследодател И.Д. Спасков, за да се приложи разпоредбата на чл. 9а от Закона за наследството. Съгласно разпоредбата на чл. 154 ал. 1 ГПК
всяка страна е длъжна да докаже своите твърдения и възражения. Макар с
категоричност да се установи, че К. е втора съпруга на И., тя не е "последваща
съпруга"; под това понятие се разбира по смисъла на чл. 9а от ЗН е този, който е сключил брак с
наследодателя-собственик след одържавяването на имотите или включването им в
ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, и по
този начин нейните наследници на основание чл.
9а ЗН не наследяват дял от имуществото на съпруга й И.Д. Спасков.
Не може да се пренебрегне и факта,
че по силата на постигната спогодба през 1956 година наследодателката на ищцата
е получила в дял недвижими имоти – земеделски земи от 17.3 дка и е установено,
че те са заявени и внесени в ТКЗС от синовете на И.Д. Спасков, движими вещи,
дялов капитал, пари за уравнение делът и по повод образуваното дело за делба по
гр.д.№ 415/1955 година на Михайловградски Районен съд. Така постигнатата
спогодба има силата на влязло в сила решение и съгласно нея бабата на ищцата К.
е получила своя определен дял от наследството, останало от съпруга и И.д. Спасков.
Доводите за нищожност на същата, представени от процесуалния представител на
ищцата не се споделят от съда.
Действително,
с цитираните решения, издадени от Общинска служба „Земеделие” Монтана е
признато и възстановено правото на собственост върху земеделски земи и земи и
гори от горския фонд на наследниците на И.Д. Спасков, и наследниците на К. К.С. е следвало да
установят в спор за материално право, който спор се разрешава в отделно
производство по предявен иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ своите
права, съобразно постигнатата спогодба през 1956 година, касаеща земеделските
земи, и отнасящи се до признатите 1/6 идеална част и признатото право на
собственост по отношение на горите и земите от горския фонд, съгласно Решение №
8Г от 28.07.2000 година на Общинска служба „Земеделие” Монтана. Съгласно
трайната съдебна практика в делбеното производство е недопустимо да се приема
за съвместно разглеждане такъв иск, но то може да бъде спряно до решаване на
спора по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Това обуславя извода, че така предявения иск за
делба е неоснователен, и следва да бъде отхвърлен като такъв изцяло.
При този изход на делото, в тежест на
ищцата са и разноските, направени от ответниците, заявили такива за изплащане,
съгласно приложени списъци.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание
чл.344 ал.1 ГПК, ЗА ДОПУСКАНЕ СЪДЕБНА ДЕЛБА между: Л.Е.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и
Х.М.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; М.Т.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; Т.Л.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx6;
Ц.Л.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; Б.Т.Л., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; З.П.Н., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx;
П.З.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; Т.З.П., ЕГНxxxxxxxxxx,xxx; А.Т.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx;
Ц.Б.И., ЕГН xxxxxxxxxx xxx; П.И.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; А.И.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, К.Г.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx;
И.Г.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; З.Й.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; Н.П.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; В.П.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx;
С.В.Й., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; В.А.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx. xxxx 23, вход Б, етаж 4, ап.29; М.Д.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.
xxxx 23, вход Б, етаж 4, ап.29; Ц.Д.Д.,
ЕГН xxxxxxxxxx,xxx. xxxx 23, вход Б,
етаж 4, ап.29; М.Д.Д. – ВАЙК, ЕГН xxxxxxxxxx,xxx. xxxx 23, вход Б, етаж 4, ап.29; Р.Ц.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx;
Ю.П.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; И.П.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; К.А.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx;
А.А.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; М.С.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; С.В.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx;
З.З. ЕФТИМОВ, ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; Ц.П.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; В.П.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx;
Д.П.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, по отношение на следните недвижими имоти, останали
в наследство от И.Д.С.,xxx, починал на 25.04.1955 година, всички находящи се в
землището на с. xxxx :
1.НИВА от 0.214 дка, шеста
категория, местност ПОД СЕЛО, имот № 017019 по картата на землището, при
граници и съседи: № 017020 нива на Община Монтана; № 017022 нива на Община
Монтана;
2.НИВА от 22.992 дка, втора
категория, местност ТЪРНЕТО, имот №
025022 по плана за земеразделяне, при
граници и съседи: № 025024 нива на Еленка Младенова
Попова Алипиева, № 025023 нива на Агротранс Монтана
ЕООД, № 025034
нива на М.И.К., № 025033 нива
на Лидия П. Миланова, № 025021 нива на ТОПАГРО ЕООД, № 000662 полски път на
Община Монтана, № 025025 нива на Йорданка Маринова Митрошанова;
3. НИВА от 8.037 дка, от които
3.214 дка втора категория, 4.823 дка трета категория, местност ТЪРНИЦАТА, имот
№ 064010 по плана за земеразделяне, при граници и съседи: № 064019 нива на
РОСАГРОФОНД ООД, № 064018 нива на СТАВЕН АД, № 064009 нива на насл.на М.
Дамянова Найденова, № 000560 полски път на Община Монтана; № 064014 нива на
С.И.Г. ООД;
4. НИВА от 8.600 дка, трета
категория, местност ДЪЛГА БАРА, имот № 089010 по плана за земеразделяне, при
граници: № 000539 полски път на Община Монтана; № 089013 нива на насл.на Георги
Младенов Манов, № 089011 нива на насл.на Севдалина Стоянова Гигова и др.; №
089009 нива на Соня Христова Митова; № 089008 нива на СЕРЕС АД, № 089007 нива на Стефана А.П.;
5. НИВА от 17.995 дка, трета категория,
местност КОИЛОВА БАРА, имот № 090013 по плана за земеразделяне, при граници: №
090027 нива на Иванка Спасова К.; № 090012 нива на С.И.Г. ООД, № 090014 нива на
И.П.И., № 090015 нива на Петър Е.И.,xxx нива на Петър Луканов Манчев;
6. НИВА от 26.002 дка, втора
категория, местност ПАЛИГАРИЩЕ, имот № 107007 по плана за земеразделяне, при
граници: № 000833 полски път на Община Монтана; № 000580 полски път на Община
Монтана; № 000694 полски път на Община Монтана, № 107008 нива на насл. на Петър
Стоянов Тачев, № 107006 нива на насл. на И. Колов Панчев;
7. НИВА от 1.983 дка, трета категория,
местност ДОЛНО ПОЛЕ, имот № 125002 по плана за земеразделяне, при граници: №
125004 нива на ТОПАГРО ЕООД, № 125003
нива на Камелия П. Григорова, № 000867 полски път на Община Монтана, №
125001 нива на Х.З.Д.;
8. НИВА
от 1.489 дка, трета категория, местност ЛЪКИТЕ, имот № 133010 по плана
за земеразделяне, при граници: № 000160 храсти на Община Монтана, № 133011 нива
на ТОПАГРО ЕООД, № 000729 полски път на
Община Монтана, № 133009 нива на Ангелина А.П.;
9. НИВА
от 6.000 дка, шеста категория, местност ПОД СЕЛО, имот № 143004 по плана
за земеразделяне, при граници: № 143003 нива на Камелия П. Христова и др., №
000610 полски път на Община Монтана, № 143006 нива на насл. на Параскева
Атанасова П., № 143005 нива на Цветко Стоянов Христов, № 000728 полски път на
Община Монтана;
10. НИВА от 27.499 дка, четвърта
категория, местност ВИСОКА ПОЧКА, имот № 178004 по плана за земеразделяне, при
граници: № 178006 нива на насл.на И. Колов Стоянов, № 178008 нива на ДПФ-МЗГ, №
178007 нива на С.И.Г. ООД, № 000643 полски път на Община Монтана, № 178023 нива
на Иванка Крумова Коцева, № 178022 нива на Цветана Крумова Влашка, № 178024
нива на Сортови семена Вардим ЕАД, № 178025 нива на Сортови семена Вардим ЕАД;
11. ИМОТ № 249024 по картата на
възстановената собственост на землището, с площ от 20.000 дка, представляващ
ЗАЛЕСЕНА ГОРСКА ТЕРИТОРИЯ, находяща се в местност ЕСЕНЯКА, възстановен в нови
реални граници по чл.4 ал.2 от ЗВСГЗГФ, при граници: № 249025 залесена
територия на насл. на Спас Д.С., № 249022 залесена територия на насл. на Петър
Стоянов Тачев, № 249023 залесена територия на насл. на Минка Колов Данчов, №
249028 горски път на МЗГ-НУГ, № 249027 залесена територия на насл. на Минко
Колов данчов, № 000643 полски път на Община Монтана;
12. ИМОТ № 251008 по картата на
възстановената собственост на землището, с площ от 15.000 дка, представляващ ЗАЛЕСЕНА
ГОРСКА ТЕРИТОРИЯ, находящ се в местността СТРАХИЛЯ, възстановено в нови реални
граници по чл.4 ал.2 ЗВСГЗГФ, при граници и съседи: № 251005 залесена територия
на насл. на Пена Виданова Лесковска; № 251004 залесена територия на насл. на
Йордана Давидкова И., № 250034 горски път на МЗГ-НУГ, № 251007 залесена
територия на насл. на Спас Д.С., № 160005 нива на ТОПАГРО ЕООД, № 251009
залесена територия на насл. на Петър Стоянов Тачев, № 251006 залесена територия
на насл. на Данчо Цанков Ниновски, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Л.Е.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да
заплати по сметка на Районен съд Монтана сумата от 50.00 лв. за дължимата
държавна такса и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай
на принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА Л.Е.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА
ЗАПЛАТИ на Ц.Б.И., ЕГН xxxxxxxxxx xxx; П.И.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; А.И.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx,
сумата от 600.00 лв., за направените от тях в хода на делото разноски за
ангажирането на един адвокат, по равно за всеки от тях.
ОСЪЖДА Л.Е.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА
ЗАПЛАТИ на В.А.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.
xxxx 23, вход Б, етаж 4, ап.29 и Р.Ц.Д.,
ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; сумата от 100.00 лв. адвокатско възнаграждение, изплатено в
хода на процеса, по 50.00 лв. за всяка
от тях.
ОСЪЖДА Л.Е.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА
ЗАПЛАТИ на Ц.П.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx;
сумата от 200.00 лв., представляващи изплатеното адвокатско възнаграждение в
хода на процеса.
ОСЪЖДА Л.Е.К., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА
ЗАПЛАТИ на К.Г.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; И.Г.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; С.В.Й.,
ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; К.А.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; А.А.С., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; С.В.Т.,
ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; З.З. ЕФТИМОВ, ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, В.П.И., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx
и Д.П.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 1 800.00 лв., / по 200.00 лв. за
всеки от тях/ за изплатеното в хода на процеса адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: