Определение по дело №950/2020 на Окръжен съд - Плевен

                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                               №   /21.12.2020г.                                        

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри въззивен гр.с.в закрито заседание на двадесет и първи декември    

през две хиляди и двадесета  година в състав :

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                         ЧЛЕНОВЕ : РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                               : КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

 

при секретаря                                                                         и с участието

на     прокурора                                                     изслуша докладваното 

от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА                                   ч.гр.дело №950

по    описа   за 2020г. на Плевенски Окръжен съд и за да се произнесе,

съобрази следното:

 Производство по чл. 248 ал.3 ГПК .

С определение на ПРС №1323 от 21.04.2020г.,постановено по гр.д. № 9463/2017г.по описа на същия съд е оставена   без уважение молбата на „ХЕПИ ДРИНКС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД гр.Плевен за изменение и допълване в частта за разноските на решение №1866/03.12.2018г.по гр.д.№9463/2017г. на ПРС като неоснователна.

С определение на ПРС №1324 от 21.04.2020г.,постановено по гр.д. №9463/2017г. „ХЕПИ ДРИНКС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД гр.Плевен ,ЕИК ***, представлявано от управителя Д.К.К.е осъдено да заплати на Л.Е.В.,ЕГН ********** *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на размер на 1 500лв.

Срещу определение №1323/21.04.2020г.е постъпила частна жалба от „ХЕПИ ДРИНКС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД гр.Плевен ,представлявано от управителя Д.К.чрез адвокат В.Д., вх.№9960/29. 05. 2020г.,с която същото се обжалва като недопустимо, неправилно и противоречащо на закона.Изложени са доводи,че с обжалваното определение първоинстанционният съд е отказал да присъди на дружеството разноски за първа инстанция по делото.Посочено е,че с решение на ПОС №60/20.01. 2020г. постановено по въззивно гр.д.№569/2019г.по описа на ПОС,въззивният съд се е произнесъл относно дължимостта на разноските в настоящото производство и с оглед изхода на делото ,такива са присъдени на дружеството за две инстанции,като решението на ПОС е влязло в  сила  и е недопустимо въпросът за разноските отново да се пререшава от ПРС.В заключение жалбоподателят моли Окръжния съд  да отмени обжалваното определение  като недопустимо.

Срещу второто определение №1324 от 21.04.2020г.на ПРС е постъпила частна жалба от „ХЕПИ ДРИНКС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД гр.Плевен , представлявано от управителя Д.К.чрез адвокат В.Д., вх.№9463/29.05.2020г.с която са изложени идентични съображения,като определението се обжалва като недопустимо, неправилно и противоречащо на закона.Изложени са доводи,че с обжалваното определение ПРС е осъдил дружеството да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 1 500лв. Посочено е,че с решение на ПОС №60/20.01.2020г.постановено по въззивно гр.д.№569/2019г.по описа на ПОС, въззивният съд се е произнесъл относно дължимостта на разноските в настоящото производство и с оглед изхода на делото ,такива са присъдени на дружеството за две инстанции,като решението на ПОС е влязло в  сила  и е недопустимо въпросът за разноските отново да се пререшава от ПРС.В заключение жалбоподателят моли Окръжния съд  да отмени обжалваното определение  като недопустимо.

Ответникът по двете частни  жалби Л.Е.В. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.248 ал.2 ГПК и не е взел становище по тях.

         Окръжният съд като прецени изложените в двете частни жалби оплаквания и  представените по делото доказателства,приема за установено следното:

         И двете частни жалби са подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащи на обжалване съдебни актове,поради което са  допустими.Първоначално по така подадените частни жалби е образувано в.ч.гр.д.№711/2020г.по описа на ПОС,което е прекратено на осн.чл.80 ал.9 от ПАС и делото е върнато на ПРС за администриране на частните жалби.Отстранени са нередовностите по тях и жалбоподателят е внесъл дължимата ДТ по сметка ПОС.Разгледани по същество частните жалби са ОСНОВАТЕЛНИ.

          С решение на Плевенски Окръжен съд №60/20.01.2020г.,постановено по въззивно гр.д.№569/2019г. на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен съд ,ХІІІ-ти гр.с.№1866 от 03.12.2018г.,постановено по гр.д.№ 9463/2017 г.по описа на същия съд е отменено в частта,в която са уважени исковете по чл.344 ал.1,т.1 и т.2 КТ ,предявени от Л.Е.Всрещу „ХЕПИ ДРИНКС ТРЕЙДИНГ“ЕООД гр.Плевен,както и в частта ,в която на осн.чл.78 ал.6 ГПК „ХЕПИ ДРИНКС ТРЕЙДИНГ“ЕООД е осъдено да заплати в полза на ПРС ДТ в размер на 50лв.и разноски за вещи лица в размер на 200лв.Окръжният съд се е произнесъл по същество в отменената част ,като е отхвърлил като погасени по давност  предявените от Л.Е.Всрещу „ХЕПИ ДРИНКС ТРЕЙДИНГ“ЕООД искове с правно основание чл.344 ал.1т.1 и т.2 КТ.Със същото решение на ПОС
на осн.чл.271 ГПК решението на ПРС е потвърдено в частта,в която са отхвърлени исковете по чл.225 КТ,по чл.128 КТ и по чл.224 КТ.
С решението на ПОС на осн.чл.78 ал.3 ГПК Л.Е.Ве осъден  да заплати на „ХЕПИ ДРИНКС ТРЕЙДИНГ“ЕООД ,ЕИК ***, деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1240лв.
Със същото решение на ПОС на осн.чл.248 ал.3 ГПК са отменени  определение на ПРС №419/29. 01.2019г.и определение №420/29.01.2019г., постановени по реда на чл.248 ГПК по гр.д. №9463/2017г. по описа на същия съд,в която част решението на ПОС е с характер на определение.
С решението на ПОС е прието,че в частта относно иска по чл.226 КТ въззивната жалба на Л.В. следва да се счита като молба по чл.250 ГПК за допълване на постановеното от ПРС решение 1866/03. 12.2018г.В тази част ПОС е прекратил  производството по въззивно гр.д.     
№569/2019г.по описа на ПОС и делото е върнато  на ПРС,който да се произнесе по иска с правно основание чл.226 КТ по реда на чл.250 ГПК,в която част решението също е с характер на определение.

             Цитираното решение на ПОС не е обжалвано и е влязло в сила във всичките му части,вкл.и в частта за разноските,в която ищецът Л.В. на осн.чл.78 ал.3 ГПК е осъден да заплати на дружеството деловодни разноски за двете инстанции в размер на 1240лв.Решението на ПОС с характер на определение е влязло в сила и в частта,в която са отменени предходни определения на ПРС ,постановени по реда на чл.248 ГПК, съответно №419/29.01.2019г.и №420/29.01.2019г.

           Обжалваните определения на ПРС №1323/21.04.2020г. и №1324/21.04.2020г. са недопустими и следва да бъдат обезсилени.Вместо да изпълни задължителните указания на ПОС,дадени в горепосоченото решение, което е влязло в сила и да се произнесе с допълнително решение по реда на чл.250 ГПК относно иска по чл.226 КТ,ПРС е постановил определения,с които по реда на чл.248 ГПК е оставил без уважение молбата на дружеството ответник за изменение и допълване постановеното от ПРС решение в частта за разноските,съответно определение №1323 и с второ определение №1324 е осъдил дружеството да заплати на ищеца разноски в размер на 1 500лв. Недопустимо е по реда на чл.248 ГПК,при наличие на влязло в сила решение на ПОС по въззивно гр.д.№569/2019г.,с което всички предявени от ищеца искове са отхвърлени и на осн.чл.78 ал.3 ГПК ищецът е осъден да заплати на дружеството ответник разноските за двете съдебни инстанции в размер на 1 240лв.,ПРС да пререшава въпроса за разноските, осъждайки дружеството да заплати на ищеца разноски в размер на 1 500лв.На второ място така постановените определения са недопустими,тъй като съдът се е произнесъл по реда на чл.248 ГПК ,без да е сезиран от страните с подобно искане. Нито ищецът,нито ответникът след влизане в сила на въззивното решение и връщане на делото в ПРС са правили искане по реда на чл.248 ГПК за изменение или допълване на постановеното от ПРС решение по гр.д. №9463/2017г.Нормата на чл.248 ал.1 ГПК  предвижда изменение или допълване на постановено решение в частта за разноските,само по искане на страните,но разпоредбата не дава възможност за служебно произнасяне на съда ,при липса на такова искане,което именно е направено от първоинстанционния съд в конкретната хипотеза.Отделен е въпроса,че двете предходни определения на ПРС по ред на чл.248 ГПК №419 и №420,двете от 29.01.2020г.също са отменени с влязлото в сила решение на ПОС по въззивно гр.д.№569/2019г.по описа на ПОС.

         С оглед изложеното,постановените от ПРС определения №1323  и №1324,двете постановени на 21.04.2020г.следва да се обезсилят като недопустими.

        Водим от горното ,Окръжният съд

                              

                                 О    П    Р    Е   Д     Е    Л    И :

         

         ОБЕЗСИЛВА като недопустимо определение на Плевенски Районен съд, ХІІІ-ти гр.с.№1323 от 21.04.2020г.,постановено по гр.д.№9463/2017г. по описа на същия съд.

        ОБЕЗСИЛВА като недопустимо определение на Плевенски Районен съд,ХІІІ-ти гр.с.№1324 от 21.04.2020г.,постановено по гр.д.№9463/2017г. по описа на същия съд.    

         Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.            

               

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                 ЧЛЕНОВЕ :