Р Е Ш
Е Н И Е
№…………….. .................................... 2021 година,
гр.ВАРНА
В И М
Е Т О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
В съдебно заседание,
проведено на 06.12.2021 г. при на секретар Деница Кръстева разгледа докладваното от председателя административно дело № 873/2021 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващи от АПК
във връзка с приложението на закона за социалните помощи и Правилника за
неговото приложение.
Инициирано е по жалба от Ж.И.Д. срещу Решение № 03-РД06-0105/02.04.2021 г.
издадено от Директора на РД „Социално подпомагане“ Варна, с което е отхвърлена
жалбата на лицето срещу Заповед № ЗСП/Д-В-П/344/02.03.2021 г. на Директора на
ДСП - Провадия.
В жалбата са изложени доводи за
материална незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Оспорващата твърди, че има право
на допълване на доходите, като социално подпомагане за лице, пострадало от домашно насилие.
Оспорва производството, образувано пред административния орган като
твърди, че същия неправилно тълкува и прилага
законовата норма - в конкретния случай чл. 2, ал. 2 от ЗСП.
Твърди, че не е кандидатствала за
социално подпомагане по общия ред за предоставяне на помощи, а иска предоставяне на такива като нуждаещо се
лице в следствие на претърпяно домашно насилие.
В хода на съдебното производство
по изясняване на спора от фактическа страна както и по съществото му
оспорващата заявява, че е поставена в дискриминираща среда предвид положението на лица, пострадали от
домашно насилие, изведени от домовете си
и настанени в кризисен център по отношение на задължението за заплащане на електроенергия
, вода и други битови сметки. Дискриминационният елемент според
оспорващата се състои в това, че лицата,
ползващи социалната услуга и
настанени в кризисен център практически са освободени от финансовата тежест за
плащане на битови сметки, тъй като с настаняването на
местата за предоставяне на
социална услуга потреблението на
електроенергия, топлоенергия вода и др. се поемат от държавата. Крайната цел на искането за
социално подпомагане е предоставяне на
средства за покриване на плащане на битови сметки.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна, твърди че заповедта е издадена правилно при спазване на посочените в ч л.9 и чл. 10 от ППЗСП
изисквания.
Пледира за отхвърлянето и.
Съдът като съобрази доводите на
страните с доказателствата по делото и с относимата правна уредба прие
следното:
Жалбата е депозирана от активно
легитимирано лице срещу подлежащ на
съдебно обжалване административен акт и в рамките на определения от закона
срок, с оглед на горното е допустима за разглеждане по същество.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
По фактите:
Със заявление-декларация
№
ЗСП/Д-В-П/344/22.02.2021 г. Ж.И.Д. е поискала да и бъде отпусната
месечна социална помощ, като се
мотивирала, че няма средства да се издържа.
Изготвен е
социален доклад, във връзка с изискването на чл. 10, ал.1, т.2 от ППЗСП е
направена справка в ТР на Агенцията по
вписванията, приложена към преписката
(л. 140 от делото)
Със Заповед №
ЗСП/Д-СТ/3305/ 22.10.2020 г. от Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" гр. Провадия е отказано предоставянето на социална помощ на Ж.И.Д.
с адрес ***.
Отказа си АО
обосновава с чл. 10, ал.1, т.2 от ППЗСП и с факта, че заявителката Ж.Д. е
регистрирана като едноличен търговец –
видно от съдържанието на изготвената
справка от ТР заявителката като
физическо лице е вписана като ЕТ Ж. – Ж.Д.,
ЕИК **, фигурира и в „Графит“ ООД, ЕИК **.
Предприето е административно обжалване пред Директора на РДСП, който със свое
решение № 0105/02.04.202 г. отхвърлил
жалбата като неоснователна, като счел, че заявителката не отговаря на
допълнителните условия на чл. 10, ал.1 т.2 ППЗСП, а именно лицата да не са
регистрирани като еднолични търговци и да не са собственици на капитала на
търговско дружество.
Между страните
няма спор по факта, че оспорващата Ж.И.Д. е регистрирана като едноличен
търговец.
Доводът, че едноличният търговец не е реализирал никаква
дейност е ирелевантен в случая, тъй като законодателят не е въвел изискване с
подобно съдържание.
Обжалваният административен акт е постановен
в изискуемата от закона форма и при спазване на нормативно установените
изисквания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за неговото съдържание и в съответствие с
материалноправните разпоредби, на които се основава.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗСП, социалните помощи са месечни, целеви и еднократни, като условията и
редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и
прекратяването на социалните помощи, се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на
целевите помощи за отопление, които се уреждат с Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на
целева помощ за отопление, издадена
от министъра на труда и социалната политика .
В процесния случай не е спорно, а и се
установява от предхождащия издаването на обжалваната заповед социален доклад,
че заявителката Ж.Д. не разполага с никакви доходи - за месеца,
предхождащ заявлението за отпускане на социална помощ доходът е нулев.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП месечната помощ се отпуска ако заявителите не са
регистрирани като еднолични търговци и не са собственици на капитала на
търговско дружество.
Анализът на цитираната норма налага извод, че
съществуването на което и да е от посочените две условия се явява пречка да
бъде отпусната заявената социална помощ. От съдържащите се данни в попълненото
от Ж. Д. заявление–декларация е видно, че към датата на неговото подаване същата
участва търговско дружество – „Графит“ ООД, което е в процедура по
заличаване, с подадени нулеви декларации
за липса на дейност и доход.
В разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП обаче законодателят е отдал значение на факта на
регистрацията, а не на извършването на дейност от тази фирма и съответните
приходи, които биха могли да се получат от нея. Редакцията на текста ясно сочи,
че към приетото правоизключващо основание - регистрация като ЕТ, съответно участие
със собственост в търговско дружество, не се поставя изискване за реалното
функциониране на търговеца, поради което без правно значение са наведените в
този аспект доводи от страна на оспорващата
Нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП е императивна и изключва регистрираните като
еднолични търговци от кръга на имащите право да получават социално подпомагане
субекти, посочени в чл. 2, ал. 3 от ЗСП.
След като Ж .Д. има регистрация като едноличен търговец и към
датата на кандидатстване за процесната целева помощ не е било заличено в
Търговския регистър това вписване, правилно и законосъобразно решаващият
административен орган е направил извода за наличие на пречка, по см. на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, да й бъде отпусната заявената целева помощ за
отопление. В този смисъл обжалваната Заповед на Директора на Дирекция
"Социално подпомагане" – Провадия се явява постановена в съответствие
и при правилно приложение на материалния закон.
Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Относно останалите възражения релевирани в
жалбата и поддържани в писмените бележки съдът счита, че същите са извън обхвата и предмета на
съдебната проверка.
Макар горното намира за необходимо да
отбележи следното:
Оспорващата, предвид възникнала фактическа
обстановка, от която явно, пряко и непосредствено е засегната, упражнила правото
си на защита по Закона за защита от
домашно насилие. Най-общо тази законова
закрила е регламентирана в чл. 5 и чл. 6 от Закона.
Видно от цялостната регламентация на
ЗЗДН, в нея законодателят не е включил
специална мярка „ защита след претърпяно домашно насилие, съдържаща и социална помощ (финансово
подпомагане) при категория лица, неползващи
социална услуга – настаняване в кризисен център.
Поисканата социална помощ под формата на
финансово подпомагане – целево – за заплащане на възникнали нужди във връзка с
битови сметки е регламентирана единствено в ЗСП и ППЗСП.
Тази регламентация е общо приложима за всички
групи лица, отговарящи на ясно разписаните
от законодателя изисквания и условия.
Лицата,
пострадали от домашно насилие не са отделно диференциран кръг,
тъй като факторът „домашно насилие“ не е възведен като специална положителна материална предпоставка, нито е
предвидена специална форма на социално подпомагане за такъв кръг лица.
Предоставянето на социални услуги е детайлно
регламентирано в специалния Закон за
социалните услуги, съгласно чл. 102 от
който предоставянето на социалните услуги се заплаща. Съгласно чл. 103 от същия закон ползването на
социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, не се заплаща от:
1. лицата до 18-годишна възраст и до
завършване на средно образование;
2. младежите от 18- до 21-годишна възраст,
които до навършване на пълнолетие са ползвали резидентна грижа по реда на Закона за закрила на детето;
3. лицата, които нямат доходи и влогове.
От
държавния бюджет чрез бюджетите на общините се финансират само социални услуги,
включени в Националната карта на социалните услуги (чл. 43, ал.1 от ЗСУ), която съгласно чл. 52 от Наредба за
планирането на социалните услуги ( ДВ бр. 29/09.04.2021 г.) се приема с решение
на Министерския съвет. Такава все още няма приета към днешна дата.
Към настоящия момент de lege lata по отношение на лицата, пострадали от домашно насилие,
неползващи социалната услуга резидентна грижа не е предвидена специална финансова помощ, със заместващ
резидентната грижа ефект – в частност за покриване на битови нужди.
Мотивиран от изложеното на основание чл. 172, ал.2 предложение
последно от АПК и чл. 23, ал.6 от ЗСП съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.И.Д. срещу Заповед №
ЗСП/Д-В-П/344/02.03.2021 г. на Директора на ДСП – Провадия, потвърдена с
Решение № 03-РД06-0105/02.04.2021 г. на Директора на РД „Социално
подпомагане“ Варна,
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА
СТОЯНОВА