РЕШЕНИЕ
№…62….
гр. Русе, 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на десети март
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА
и с участието на прокурора ДИЛЯН МИХАЙЛОВ като разгледа докладваното от съдия КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 30
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Директора на ОД МВР – Русе Теодор
Атанасов, чрез гл.юрисконсулт Т.Й., против Решение № 260018 от 04.01.2021
г., постановено по АНД № 1924/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 20-141 от 27.08.2020 г. на директора на ОДМВР - Русе, с
което на Г.К.Г. за нарушение на чл. 209а ал. 1 Закона за здравето е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 (триста) лева.
В жалбата се навеждат касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон.
Претенцията е да се отмени решението
на РС - Русе и да се реши спора по същество, като се потвърди издаденото
наказателно постановление.
Касационният ответник лично и чрез
процесуален представител в с.з. заявява счита, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение, в което изразява становище за основателност на жалбата. Счита, че с решението РС извършено
твърде стеснително тълкуване на закона, поради което е неправилно и като такова
следва да бъде отменено, а НП - потвърдено.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила
съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V
на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното в касационното
производство решение РС - Русе е отменил оспореното пред него НП, като е приел,
че същото е незаконосъобразно. На първо
място въззивният съд е посочил, че законоустановеността на административните
нарушения се свързва с прогласяването им само чрез нормативни или подзаконови
нормативни актове, позовавайки се на чл. 3 ЗАНН и чл. 46 ал. 3 ЗНА. Преценил е,
че разпоредбата на чл. 209а ал. 1 ЗЗ, за чието нарушение е санкциониран Г.Г.,
не съдържа състав на административно нарушение, че същата е бланкетна и следва
да бъде издирена привръзката на тази препращаща норма, която обаче не може да
бъде заповед на министъра на здравеопазването, доколкото същата по правната си
природа не е нормативен акт. В тази връзка РРС е посочил, че няма пречка
министърът на здравеопазването да издава заповеди, но що се касае до регламент
на административни нарушения и свързаната с тях отговорност, не може същата да
бъде реализирана на такава база, тъй като това противоречи на Конституцията и
действащите принципи на правото, както и на конкретни законови разпоредби.
Решението на РС - Русе е неправилно.
След като е анализирал събраните по
делото писмени доказателства, районният съд е установил следната фактическа
обстановка: На Г.К.Г. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 378862 от 18.04.2020
г. за това, че на 18.04.2020 г. около 09.05 ч., на ул.“Шести септември“ до
бл.“Яворов “ в гр. Русе, при извършена полицейска проверка от униформени
служители се установило, че се намира на обществено място без поставена защитна
маска на лицето или друго средство, покриващо носа и лицето, с което е нарушил
Заповед № РД-01-124/18.03.2020 г. на Министъра на здравеоопазването, изменена и
допълнена със Заповед № РД-01-1987/11.04.2020 г. Актът е подписан от нарушителя
без възражения.
Материалите по преписката са
били изпратени на Окръжна прокуратура – Русе с оглед преценка по компетентност
относно наличието на престъпление от общ характер. С постановление от 23.07.2020
г. по преписка вх. № 4167/2020 г. прокурор от РП - Русе е приел, че деянието не
съставлява престъпление, тъй като е „малозначително“ по смисъла на чл. 9 ал. 2 НК, поради което е отказал да образува наказателно производство и е изпратил
преписката на директора на ОДМВР – Русе за провеждане на
административнонаказателно производство.
С оспореното пред районния
съд наказателно постановление административнонаказващият орган е приел, че е
налице нарушение на забраната, установена с посочената заповед на министъра на
здравеопазването, поради което и на основание чл. 209а, ал.
1 ЗЗ е наложил на Г.
глоба в размер на 300 лв.
При така изяснената в
пълнота фактическа обстановка, въззивният съд е стигнал до неправилни изводи,
които са довели и до неправилно приложение на материалния закон.
На първо място следва да се отбележи,
че касационният съд не споделя изложените от РРС съображения за
незаконосъобразност на издаденото НП. Действително съгласно разпоредбата на чл.
3 ал. 1 ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт,
който е бил в сила по време на извършването му, т.е.
административнонаказателната отговорност може да бъде реализирана само въз
основа на предвидени в нормативен акт административни нарушения. Същевременно административнонаказателните
разпоредби, в голямата си част, препращат към съответните материални
разпоредби, въвеждащи определени права и задължения за гражданите и
юридическите лица, чието нарушение води и до съответните санкции. В тази връзка
и с оглед императивната разпоредба на чл. 3 ал. 1 ЗАНН административнонаказателните
разпоредби следва винаги да са регламентирани с нормативен акт. Само за изрично
посочените нарушения на определени права и задължения може да бъде реализирана
административнонаказателна отговорност. Законът обаче не въвежда такова ограничение
относно актовете, с които се създават права и задължения за лицата. Това може
да стане както с нормативен акт (кодекс, закон, наредба, правилник), така и с
индивидуален административен акт (чл. 21 АПК)
или общ административен акт (чл. 65 АПК).
В настоящият случай в процесното НП
ясно е посочена административнонаказателната (санкционната) разпоредба, въз
основа на която е наложена глобата – чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето. Тази
правна норма (в относимата й редакция към ДВ бр.34/2020 г.) изрично предвижда,
че за нарушение или неизпълнение на въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл.63 ал. 1 и ал. 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се
налага глоба от 300 до 1000 лв. Видно е от съдържанието на цитираната
разпоредба, че тя съдържа състав на административно нарушение, което може да
бъде осъществено както с действие, така и с бездействие. Тази норма е въведена
с нормативен акт – Закона за здравето и в този смисъл е изпълнено изискването
на чл. 3 ал. 1 ЗАНН.
Неправилен е извода на въззивният
съд, че чл. 209а ал. 1 ЗЗ не съдържа състав на административно нарушение.
Обстоятелството, че административнонаказателната разпоредба препраща към общ
административен акт (каквито в случая са двете заповеди на министъра на
здравеоопазването, цитирани в процесното НП) относно въведените и
нарушени/неизпълнени противоепидемични мерки, не означава, че с тези актове са
въведени административни нарушения. Напротив, това са актове, с които са
въведени определени задължения за
неопределен брой лица – спазването на изброените в тях противоепидемични мерки.
Неизпълнението на тези задължения обаче е въведено като административно
нарушение именно с нормативен акт - Закон за здравето. Съгласно теорията
логическата структура на правната норма съдържа три елемента – хипотеза,
диспозиция и санкция. Същевременно при издаването на нормативните актове често законодателят
отделя хипотезата и диспозицията от санкцията – с определени норми се уреждат
правата и задълженията на лицата, а с административнонаказателни (санкционни) разпоредби – нарушенията
и съответните санкции. В тази връзка е възможно по отношение на определени
задължения да не е предвидена санкция за неизпълнението им и в този смисъл спрямо
дееца не може да се реализира административнонаказателна отговорност, тъй като
липсва административно нарушение. Когато обаче с нормативен акт е предвидена
санкция за нарушаване/неизпълнение на задължения, въведени с общ административен акт, издаден от
компетентен орган на изрично посочени правни основания, очевидно е че тази
разпоредба регламентира именно състав на административно нарушение.
На следващо място тъй като
въззивният съд е изяснил в пълнота фактическата обстановка, касационният състав
намира, че правилно и законосъобразно е реализирана
административнонаказателната отговорност на Г.Г. с процесното НП. Съгласно чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (Доп. - ДВ, бр. 23 от 2020 г., в
сила от 14.03.2020 г.) при възникване на извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията
на страната. В изпълнение на това правомощие с т. 9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020
г. на министъра на здравеопазването, с която е допълнена Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г., считано от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г., на
територията на Република България е въведена и следната противоепидемична
мярка: Задължение за всички лица, когато
се намират в закрити или открити обществени места ( в т.ч. транспортни средства
за обществен транспорт, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове,
зали, улици, автобусни спирки и др.) да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна употреба или многократна употреба, или друго средство, покриващо
носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). Пояснено е, че за целите на тази мярка
обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са
предназначени за обществено ползване.
В условията на обявено
извънредно положение е въведена противоепидемична мярка, чиято цел е да
ограничи разпространението на заразата, застрашаваща живота и здравето на
хората. Тази мярка по правило има временен характер. Срокът на действието й е
бил до 26.04.2020 г., като и двете заповеди са отменени със Заповед №
РД-01-263/14.05.2020 г. Но до отмяната им Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. и
Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. са били валидни общи административни актове,
установяващи задължение за гражданите да носят маска за лице, когато се намират
в закрити или открити обществени места.
При действието на горните
заповеди Г.Г. се е намирал на открито обществено място, каквото безспорно е
улица „Шести септември“ в гр.Русе, без поставена защитна маска на лицето или
друго средство покриващо носа и устата, с което е нарушил въведената противоепидемична
мярка и правилно на основание чл. 209а, ал.
1 ЗЗ му е било
наложено наказание глоба в минималния размер от 300 лв.
Касационната инстанция намира, че не са налице
предпоставките за приложение на института по чл. 28 ЗАНН. Преценката за маловажност е дължима
самостоятелно за всяко нарушение при съобразяване на относимите към него
конкретни фактически обстоятелства. Разглежданото деяние не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения
от този вид. По делото не са установени обстоятелства, които да понижават
обществена опасност на деянието.
Предвид изложеното
касационната инстанция намира, че решението на въззивния съд е постановено в
нарушение на материалния закон - касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което следва да бъде
отменено, а наказателното постановление – потвърдено.
С оглед изхода на делото и
на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, в
полза на касационния жалбоподател следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 160 лв. (80 лв. за въззивната инстанция и 80 лв. за
касационната инстанция).
Мотивиран така и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 260018 от
04.01.2021 г., постановено по АНД № 1924/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено
Наказателно постановление № 20-141 от 27.08.2020 г. на директора на ОДМВР -
Русе, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 20-141 от 27.08.2020 г. на директора на ОДМВР - Русе, с което
на Г.К.Г. за нарушение на чл. 209а ал. 1 Закона за здравето е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 (триста) лева
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.