и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда /неправилно наименована „решение”/ № 14/01.03.2006 год., постановена по Н.ч.х.дело № 472/2005 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият Едуард Димитров Матев от гр.Кърджали за невиновен в това, че на 15.06.2005 год. около 24.00 часа в гр.Кърджали причинил разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, на Любен Максимов Радев от гр.Кърджали - лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата и кръвонасядане по лицето, поради което и на основание чл.414г ал.4 т.2, във вр. с чл. 302 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.130 ал.1 от НК. С присъдата е отхвърлил предявеният от Любен Максимов Радев гражданския иск в размер на 4000 лева за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 15.06.2005 год, като неоснователен. Осъдил е тъжителя Любен Радев да заплати на подсъдимия Едуард Димитров Матев направените по делото разноски в размер на 100.00 /сто/ лева. Недоволен от така постановената присъда е останал частния тъжител Любен Максимов Радев от гр.Кърджали, който чрез защитника си я обжалва като неправилна – необоснована и несправедлива, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при нарушения на материалния закон. В жалбата се развиват съображения, че събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната цялост и пълнота не опровергавали, а напротив – доказвали обвинението, по което подсъдимия бил оправдан. Моли атакуваната присъда да бъде отменена, вместо което да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимия да бъде осъден; както и да бъде уважен гражданският иск в пълния му предявен размер. В съдебно заседание жалбодателят не се явява, като чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена. Развива съображения, че първоинстанционният съд не бил обсъдил свидетелски показания, които защитата на тъжителя била посочила, а именно: показанията на лекарят, който е прегледал пострадалото лице; както и не бил обсъдил приложените по делото полицейски преписки и съдържащите се в тях показания на свидетели и обяснения на подсъдимия. Не сочи нови доказателства. Ответника по жалбата – подсъдимият Едуард Матев, лично и чрез защитника си оспорва жалбата, като неоснователна. Счита присъдата на районния съд за правилна, обоснована и законосъобразна, поради което моли същата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността на същата и доводите на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред на подсъдимия обвинение, събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: Подс. Едуард Димитров Матев и тъжителят Любен Максимов Радев се познавали, като били във влошени отношения по повод връзка на подсъдимия с дъщерята на тъжителя. На 15.06.2005 год. вечерта двамата независимо един от друг посетили с компании заведение „Тракия" в кв. „Гледка" в гр.Кърджали, като седнали на различни маси, без контакт помежду им. Подс.Матев седял на една маса със св.Красимир Митрев, брата на посочения свидетел и св.Александър Младенов – собственик на заведението. След полунощ подс.Матев поискал от св.Младенов да му отвори заведението, за да отиде до тоалетната, като след отварянето на заведението, влязъл в тоалетната. След него към тоалетната се насочил тъжителя Радев, който по пътя взел в ръце летва, с която влязъл в нея. Това било забелязано от брата на св.Красимир Митрев, който знаел за влошените отношения между подсъдимия и тъжителя, поради което накарал брат си да отиде да види какво става, като му съобщил, че тъжителя влязъл с летва в тоалетната след подсъдимия. Св.Митрев и Младенов отишли заедно до тоалетната, отворили вратата, при което св. Митрев видял как тъжителят удря подсъдимия с летва с дължина около 50-70 см. по главата и двамата се бутали. Св.Младенов хванал тъжителя за ръката и заедно със св.Митрев успели да разтърват двамата, след което тъжителят излязъл и тръгнал да бяга, а свидетелите задържали подсъдимия да не тръгне след него. Поприказвали около 5 минути, след което и подс. Матев също си тръгнал. Около 01.00 часа в намиращия се наблизо ресторант „Смокините", собственост на св.Светослав Костадинов, който същата вечер не работел с клиенти, влязъл тъжителят Радев, който бил видимо употребил алкохол и леко залитащ, изцапан с кръв по лицето и по ризата си, като поискал от св.Светослав Костадинов да повика полиция и линейка. Свидетелят Светослав Костадинов и баща му - св. Костадин Костадинов, се изплашили от внезапното появяване на тъжителя в този вид, поради което се обадили в полицията и в ЦСМП-Кърджали. Двамата не попитали тъжителя, а и той самият не им казал защо е изцапан с кръв, нито пък свидетелите забелязали наранявания по него. Същата вечер тъжителят бил приет в ЦСМП-Кърджали, където му била оказана медицинска помощ. Св. Борисов - хирург в МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски" АД – гр.Кърджали, приятел на тъжителя Радев, бил повикан от последния по телефона около 02.00 часа по повод случилото се, и от него разбрал, че е станал побой и че тъжителя се е сбил с човек на име Едуард. На 17.06.2005 год. бил извършен преглед на тъжителя, обективиран в съдебномедицинско удостоверение № 156/2005 год., при който били констатирани разкъсно-контузна рана на главата и кръвонасядане по лицето, получени при действието на твърд тъп предмет, като разкъсно-конкузната рана в тилната област на главата, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, а кръвонасядането по лицето причинило болка и страдание. По делото е представено заверено копие от медицинско удостоверение №26/28.02.2006 год. на МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски" АД – гр.Кърджали относно поставена диагноза и проведено лечение на тъжителя Любен Радев, в което е отразено, че е издадено от лекуващ лекар д-р Борисов, изпълняващ длъжност в Хирургическо отделение, по отношение на което св.Борисов е заявил в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, че не бил подписвал същото удостоверение, не му било известно кой го е подписал, както и че не бил лекуващ лекар на Любен Радев и нямал право да поставя диагнози. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - показанията на разпитаните по делото свидетели Светослав Костадинов, Костадин Костадинов, Митрев, Младенов и Борисов, на които съдът дава вяра изцяло; както и от писмените доказателства, приети от решаващият съд. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че предявеното на подсъдимия Едуард Матев обвинение в извършването от обективна и субективна страна на престъпление по чл.130 ал.1 от НК – на 15.06.2005 год. около 24.00 часа в гр.Кърджали да е причинил на Любен Максимов Радев от гр.Кърджали лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – разкъсно-контузна рана на главата и кръвонасядане по лицето, не е доказано по несъмнен и безспорен начин, до какъвто краен правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. От събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен начин, че автор на деянието е именно подс.Матев. Единственото обстоятелство, установено по безспорен начин е, че на тъжителя Радев на 15/16.06.2005 год. е била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в посочените по-горе разкъсно-контузна рана на главата и кръвонасядане по лицето. Същевременно, по делото не са събрани нито преки, нито косвени доказателства в подкрепа на предявеното на подсъдимия по частен ред обвинение, респ. в подкрепа на твърденията на тъжителя, изложени в тъжбата. Именно тези твърдения, очертаващи предмета на обвинението, следва да бъдат доказани с предвидените в НПК доказателства и чрез посочените в закона доказателствени средства, при което за постановяване на осъдителна присъда е необходимо обвинението да е доказано по несъмнен начин, съгласно изискването на чл.303 ал.2 от НПК /нов/. В конкретния случай, съвкупността от преките и косвени доказателства по делото не са в състояние да доведат съда до единствено възможният извод – че автор на деянието е именно подс.Матев. Това е така, тъй като от показанията на разпитаните по делото свидетели, кредитирани от съда, които са логични, последователни и кореспондиращи помежду си, безспорно се установява, че удар с летва по главата е нанесъл тъжителя на подсъдимия, а не обратно /каквито са твърденията на тъжителя/; както и че тъжителят е този, който е последвал подсъдимия в тоалетната в заведението с летва в ръка, с явното намерение да се саморазправя с него поради влошените им отношения, което е направило впечатление на брата на св.Митрев. От друга страна, не са налице каквито и да било доказателства, които по несъмнен начин да установяват, че подс.Матев е ударил тъжителя Радев с юмрук в областта на окото, нито пък такива, установяващи нанасянето от подсъдимия на удар в тилната област на главата на тъжителя с твърд предмет, причинявайки му разкъсно-контузната рана, описана в медицинското удостоверение, респ. обстоятелствата с какъв точно предмет и точните начин, време и място на нанасяне на това увреждане. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на жалбодателя, изложени в жалбата му и в пледоарията по същество пред въззивния съд – че присъдата е постановена при допуснати от първоинстанционния съд нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички доказателства по делото, както и необсъждане на приложените по делото полицейски преписки и съдържащите се в тях обяснения на подс.Матев и свидетелски показания. Това е така, тъй като за да постанови оправдателната си присъда, първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил изключително подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, както и мотивите си за това, които съображения се споделят напълно от настоящата инстанция. Видно е от мотивите към обжалваната присъда, че съдът е кредитирал показанията на св.Борисов, който обаче установява факти и обстоятелства от периода от време след нанасяне на уврежданията на тъжителя Радев, свързани с пребиваването на последния в ЦСМП – Кърджали и оказването на медицинска помощ на същия. Именно с оглед кредитирането на показанията на посоченият свидетел и обсъждането им, първоинстанционния съд е изключил от доказателствата по делото завереното ксероксно копие от медицинско удостоверение № 26/28.02.2006 год. на МБАЛ „Д-р Ат.Дафивски” АД – гр.Кърджали, в което е отразено, че е подписано като издател от св.Борисов, по отношение на което последният изрично е заявил в съдебно заседание пред първоинстанционният съд, че не го е подписвал и не знаел кой го е подписал. Що се отнася до приложените по делото полицейски преписки от извършена предварителна проверка на случая и приложените към тях саморъчни обяснения на подсъдимия, тъжителя и част от свидетелите, то следва да се отбележи, че те не са събрани и проверени по предвидения в НПК процесуален ред за събиране и проверка на доказателствата, поради което не представляват годни доказателства и съдържащите се в тях данни за факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, не могат да бъдат предмет на обсъждане и преценка от съда при решаване на въпросите за вината и отговорността, респ. при постановяване на съдебен акт. Неоснователни и неподкрепени с конкретни доводи и съображения са и оплакванията на жалбодателя за необоснованост и нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваната присъда. Поради изложеното по-горе, и като е съобразил, че предявеното на подс.Матев обвинение не е доказано по несъмнен начин, признавайки подсъдимия за невиновен и оправдавайки го, първоинстанционният съд е постановил обоснован съдебен акт, съответствуващ на материалния и процесуалния закон. Правилно, с оглед недоказаността на предявеното на подс.Матев обвинение, първоинстанционният съд е отхвърлил и предявеният от тъжителя Радев против подсъдимия граждански иск за обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди в размер на 4 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането, като неоснователен. Ето защо, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от решаващият съд, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена изцяло. Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда /решение/ № 14/01.03.2006 год. по Н.ч.х.дело № 472/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |