М
О Т И
В И
К.Б.Х. ***
е повдигнал с частна тъжба против Д.К.А. и Г.Д.К.,***, обвинение за извършено
престъпление по чл.130, ал.1, вр. Чл.20, ал.2 НК за това, че на 02.12.2019год.
в с.В., обл.В., в съучастие като съизвършители му причинили
лека телесна повреда, изразяваща
се в разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и 129 НК.
По делото е предявен граждански иск
от частния тъжител К.Б.Х. против подсъдимите за
солидарно заплащане на сумата от 3000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпените в резултат на престъплението неимуществени вреди, както и искане
за заплащане на направените разноски по делото, който иск е приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство. На осн.чл.84 и сл. НПК частният
тъжител е конституиран и като граждански ищец в процеса.
В съдебно заседание процесуалният
представител на частния тъжител – адв.М.М. – ВАК, поддържа така повдигнатото
обвинение. Счита, че в хода на съдебното следствие е доказано с медицинското
свидетелство и заключението на съдебно-медицинската експертиза, че на
инкриминираната дата и място подсъдимите са нанесли удари на тъжителя, с които са
му причинили съставомерна телесна повреда по чл.130 ал.1 НК. Моли да бъде
постановена осъдителна присъда и да бъде уважен гражданския иск за целия
предявен размер.
Защитникът на подсъдимия Д.К.А. –
адв.П.Т. излага доводи, че по делото не е установено по безспорен и несъмнен
начин авторството и вината на подсъдимия в престъплението по чл.130 ал.1 НК и
пледира за неговото пълно оправдаване на осн.чл.304 НПК и за отхвърляне на
гражданския иск като неоснователен и недоказан. Моли също така, частния тъжител
да бъде осъден да заплати на подсъдимия направените по делото разноски.
Подсъдимият Д.К.А. не се признава за
виновен по повдигнатото му частно обвинение, като твърди, че на инкриминираната
дата и място действително се е срещнал с тъжителя, като последният бил
агресивен, обиждал го и го удрял, но въпреки това не е имал телесно
съприкосновение с него.
Защитникът на подсъдимия Г.Д.К. –
адв.М.К. излага доводи, че по делото не е установено по безспорен и несъмнен
начин авторството и вината на подсъдимия в престъплението, за което е обвинен. Пледира
подсъдимият да бъде оправдан и за отхвърляне на гражданския иск. Моли също
така, частния тъжител да бъде осъден да заплати на подсъдимия направените по
делото разноски.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства, изслушана е специализирана съдебно-медицинска експертиза,
които доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на
съда да приеме за установено следното от фактическа
страна:
Частният тъжител К.Б.Х. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, с основно
образование, неженен, безработен е и е
неосъждан. Подсъдимият Д.К.А. е
роден на ***г***, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***,
с начално образование, пенсионер е и е неосъждан.
Подсъдимият Г.Д.К. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, със средно
образование, неженен, шофьор във фирма „Крис 20” ЕООД гр.Б.С., не е осъждан.
Частният тъжител и подсъдимите живеят в с.В.,
обл.В.. На 02.12.2019г. през деня частният тъжител отишъл заедно със
свидетелката св.Л.А.Л., с която живеели на семейни начала, в имот, находящ се в
с.В., за да нарежат и извозят дърва за огрев. Този имот бил в съседство с дома
на подсъдимия Д.К.А., който ги видял, че режат дърва, поради което възникнал
спор между тримата за собствеността на имота и дали тъжителят и свидетелката
имат това право. При възникналия конфликт свидетелката и тъжителят хванали
подс.А. за ръцете, при което с другата си ръка тъжителят ударил с юмрук
подсъдимия в областта на лицето. След това тъжителят взел от земята и една
лопатка за смет, с която също ударил подсъдимия по главата, след което си
тръгнали. Вечерта на същата дата подсъдимият А. се обадил по телефона на сина
си – подсъдимия Г.Д.К., като му съобщил за случилото се през деня. Тогава, към
19.30ч.-20.00ч., подсъдимият К. заедно със св. Д.Т.Т. пристигнали с автомобил
пред дома на тъжителя в с.В., за да се разберат да не се разправят с баща му.
Тъжителят излязъл на улицата при подсъдимия и започнал да обижда бащата на
подсъдимия. Подс. К. попитал тъжителя
дали му прилича да хване да бие възрастен човек и дали му е неудобно, но
тъжителят започнал да крещи, при което подсъдимият го хванал за дрехите и го
разтърсил. Казал на тъжителя да се маха от тук и това да не се повтаря, тъй като
могат да се разберат, а и има полиция и съдилища за тези неща. След това
подсъдимият и св.Тошев си заминали.
На 03.12.2019г. К.Б.Х. бил прегледан
от д-р О.К. – хирург и му било издадено медицинско свидетелство. В същото е отразено,
че при прегледа обективно са открити хематом в различни части от тялото на
частния тъжител.
От заключението на СМЕ с в.л. д-р Н.М.
– съдебен лекар, се установява, че тъжителя Х. е получил хематом в окосмената
част на главата в ляво, хематом на дясната ръка с размери 2/2 см., хематом на
дясна предмишница с размери ¾ см., хематом в областта на кръста с
размери 4/4 см., които по механизъм отговаря да бъдат получени от удари с или
върху твърд тъп предмет и по начин посочен от пострадалия, с което му е
причинено разстройство на здравето временно и неопасно за живота.
Оздравителният период на уврежданията е в рамките на две седмици Не са налични
данни за настъпили усложнения в периода на възстановяване.
Горната фактическа обстановка се установява
както от обясненията на подсъдимия А., които съдът изцяло кредитира като
достоверни, последователни и потвърдени от обективно събрания доказателствен
материал, така и от показанията на свидетелите Е.Д.П., Д.Т.Т., К.В.С., Я.И.Г., Н.М.Н.,
Ц.К.Т., частично от показанията на свидетелите В.П.К. и Л.А.Л., съдебно -
медицинска експертиза и писмените доказателствени средства, събрани по делото,
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК.
Според частния тъжител на 02.12.2019г.
в с.В. пред имот, собственост на св.Л.А.Л., подсъдимият Д.К.А. по повод спор за
дърва от имота на св.Л. му нанесъл с лопата удари в областта на рамото и
ръката. След това към 19.00 часа същия ден тъжителят бил в дома си в селото,
когато излязъл на двора, за да вземе дърва за печката. Като се връщал видял в
остъклението на дома си подсъдимия Г.Д.К., който бил заедно със сина си. Подс.К.
го попитал какво е станало през деня в имота, където са рязали дърва. Веднага
след това подс.К. започнал да удря тъжителя с юмруци в главата, в резултат на което
паднал на пода, а подсъдимият продължил да го бие с един дървен кол. В това
време частният тъжител видял, че съседът му Ц. /Гибона/ минавал покрай тях и
започнал да вика: „Защо биете човека, бе. Оставете го“. Това било последното
нещо, което си спомня, преди да изпадне в безсъзнание. Когато се свестил,
видял, че Л.Л. се била надвесила над него и плачела. Тя го почистила от кръвта
и сложила да легне в леглото. На другия ден тъжителят се обадил на тел.112,
където съобщил за случая, бил посетен и от полицаи от РУ Б.С., на които
разказал какво му се е случило. След това отишъл в спешния център в гр.Б.С., от
където го препратили при д-р О.К., който му оказал необходимата медицинска
помощ и му издал медицинско свидетелство.
Съдът не възприема за достоверни
твърденията в тъжбата, тъй като същите се оборват от обективно събрания
доказателствен материал по делото. На първо място, тези твърдения са в
противоречие с показанията на свидетелите Е.Д.П., Д.Т.Т., К.В.С., Я.И.Г., Н.М.Н.,
Ц.К.Т.. Свидетелите Е.Д.П. и Я.И.Г. установяват, че действително подсъдимият А.
и тъжителят се срещнали пред имота, където били рязани дървата за огрев,
възникнал спор между тях, в който агресивен бил частния тъжител К.Х.. И двамата
свидетели са категорични, че подсъдимият не е удрял тъжителя. Нещо повече,
свидетелят Ц.К.Т. е посочен от самия тъжител като очевидец на побоя в дома на
тъжителя. Този свидетел в показанията си сочи, че никога не е бил свидетел на
конфликт между тъжителя и подсъдимите. И двамата свидетели Н.М.Н. и К.В.С. -
Полицейските служители, отзовали се на подадения сигнал за проверка, установяват,
че не са възприели някакви видими следи от нанесен побой по лицето на тъжителя,
както се твърди в тъжбата. Съдът кредитира тези свидетелски показания като
ясни, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, при
това съдържащи сведения относно основни факти от предмета на доказване, стоящи
в основата на процесните инциденти. Свидетелите Д.Т.Т., К.В.С., Я.И.Г., Н.М.Н.,
Ц.К.Т. са незаинтересовани, с оглед отсъствието на роднински връзки със
страните. Свидетелите Е.Д.П., Д.Т.Т. и Я.И.Г. са и очевидци на инцидентите,
като от своето местоположение са имали добра видимост. В тази връзка съдът не
кредитира показанията на св. Л.А.Л. в частта,
които подкрепят становището на частния тъжител, че подс.А. ударил тъжителя с
лопата, а по късно вечерта заварила тъжителя в двора на дома му, като текла от
лицето му кръв. Свидетелката е негова приятелка, живяла на семейни начала с
него, поради което е заинтересована от
изхода на делото. В тази част показанията й се опровергават от коментираните
по-горе и кредитирани показания на свидетелите. В тази връзка съдът не
кредитира показанията на св.В.П.К. в частта,
че в двора подс.Г.К. нанесъл два-три пъти удари с дърво. В тази част
показанията на този свидетел са в противоречие с описаните в тъжбата
обстоятелства, а именно: тъжителят твърди, че побоят му е нанесен в
остъклението на къщата, докато свидетелят твърди друго – възприел нанесени
два-три пъти удари с дърво в двора до дувара, на около 2-3 метра. Свидетелят
живее на семейни начала с майката на тъжителя, поради което е заинтересован от
изхода на делото. В тази част показанията му се опровергават от коментираните
по-горе и кредитирани показания на свидетелите.
При така изложената по-горе
фактическа обстановка, могат да се направят следните правни изводи:
По делото не се установи по несъмнен
начин на 02.12.2019год. в с.В., обл.В., подсъдимите да са осъществили от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК, а именно в
съучастие като съизвършители да са причинили
на тъжителя лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство
на здравето, поради което съдът с присъдата си ги призна за невинни и ги
оправда по предявеното частно обвинение. Съгласно разпоредбата на чл.303 НПК
присъдата не може да почива на предположения и съдът следва да признае
подсъдимия за виновен, само когато обвинението
е доказано по несъмнен начин. По настоящето дело не бе установено
безспорно, че подсъдимите Д.К.А. и Г.Д.К. са автори на причинената телесна
повреда на Х. и че същата е в резултат на нанесени от подсъдимите удари на
тъжителя. Напротив, по делото бяха събрани данни с показанията на свидетелите Е.Д.П.,
Д.Т.Т. и Я.И.Г., че въпреки възникналите спорове помежду им, подсъдимите не са
удряли частния тъжител, а последният бил агресивен и отправял обиди.
При това положение съдът намира, че
не може да постанови осъдителна присъда само на база на представените
медицински документи, тъй като има съмнение относно виновността на подсъдимите,
което е недопустимо.
При горните съображения и след като
обвинението не бе доказано по несъмнен начин, съдът на осн.чл.304 НПК призна
подсъдимите Д.К.А. и Г.Д.К. за невиновни
в престъплението по чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК и ги оправда.
При този изход на делото и тъй като
не се доказа повдигнатото обвинение, то съдът прие, че предявения граждански
иск за неимуществени вреди от тъжителя К.Б.Х. срещу подсъдимите е неоснователен и
недоказан, поради което го отхвърли.
Тъй като подсъдимите бяха признати
за невинни, съдът осъди частния тъжител да заплати на подсъдимия Д.К.А. направените
от него разноски в размер на 400 лв. хонорар за защитника, а на подсъдимия Г.Д.К.
да заплати направените от него разноски в размер на 500 лв. - възнаграждение за
защитник. При този
изход на делото осъди частния тъжител К.Б.Х. да заплати сумата в размер на 120,00лв. в полза
на РС - Б.С., представляваща държавна такса върху размера на предявения граждански иск.
При горните мотиви, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: