РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Велико Търново, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Йордан Воденичаров
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500720 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид:
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от името на ЗАД „ОЗК-О. З.“ АД-С. чрез адвокат
Т.Т. от САК, въззивна жалба е решение № 13/16.02.2021 г. по гр.д. № 198/2020 г. на РС
П., с което застрахователят е осъден да заплати на А. С. А. от с. Н. на основание чл.432,
ал.1 , вр. с чл. 493, ал.1, т.1 и т.5 КЗ и чл.86 ЗЗД сумата 10 000 лева представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 1421,43 лева – обезщетение за
имуществени вреди, причинени и претърпени в резултат на настъпило на 30.07.2019 г.
събитие с характер на ПТП, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от 06.11.2019 г. до окончателното им изплащане, с молба да бъде отменено и
исковете отхвърлени като неоснователни и недоказани, заедно с присъждане на
направените по производството разноски, а в случай, че бъде прието, че са доказани по
основание – да бъде намалено обезщетението за неимуществени вреди съобразно
справедливостта и реалния процент на съпричиняване от пострадалия.
Наведени са оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение, тъй-като съдът не е съобразил точно или е пренебрегнал значението
на всички установени от събраните доказателства, обстоятелства, както и възражението за
съпричиняване на вредите от пострадалия, годни за изводи, че той е пътувал без предпазен
колан, който ако е бил поставен не биха се получили или биха били в по-малък обем
травмите, а освен това някой от твърдените болки и страдания не са в резултат на събитието,
няма усложнения от получените травми, а оздравителния процес е продължил кратко / около
25 дни / с пълно възстановяване и среден дискомфорт - обстоятелства, които са показател,
че определения размер на обезщетението не е съответен на справедливостта. Относно частта
1
му за присъденото обезщетение за имуществени вреди страната не е развила никакви
оплаквания, макар и да заявява, че изцяло обжалва решението.
След постановяване на решението ищецът е починал и на основание чл. 227
ГПК е заместен в производството от неговите наследници по закон М.А. М., С. А. С. и Г. А.
С..
Пълномощникът им – адвокат Д.Д. от ВТАК оспорва жалбата с доводи за
съответствие на решението със събраните по делото доказателства, материалния закон и
обичайната съдебна практика. Моли да бъде потвърдено и присъдени направените по
въззивното производство разноски.
Съдът, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните събраните
доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Ищецът чрез пълномощника си - адвокат Д.Д. от ВТАК твърди, че на .......... г. около
11.50 часа на второкласен път II-35 при км. 4+048 е настъпило пътно-транспортно
произшествие при следния механизъм : водачът И. С. Д. при управление на лек автомобил с
рег. ........., марка „....“ модел .... се е движил с несъобразена с интензитета на движението и
трафика скорост не успява да спре и удря в задната част движещия се в лявата пътна лента
лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ........., управляван от П. Е. У.,
при което вторият автомобил се отклонява надясно по посока на движението и удря в
предна лява част автомобил „Рено“, модел „Мастер“, с рег. № ........../бус/, управляван от С.
А. С., който излиза вдясно от пътното платно по посока на движението си и се удря челно в
дърво. А. С. А., намиращ се на предната дясна седалка на лекия автомобил „Р.“/ негова
собственост/ вследствие на сблъсъка получава и претърпява множество вредни последици/
увреждания / от телесен и субективен / психически характер : фрактура на ребро вдясно,
оток по гръдния кош, отоци по двете подбедрици с болезненост, болки и ограничени
движения в дясна раменна става, с неврологична симптоматика – намалена сетивност за
допир и вибрационен усет, както болки в гръдния кош повече от месец, задух и аритмична
сърдечна дейност, като болките въпреки проведената терапия с лекарства продължават при
дишане и ротация на тялото и към момента на завеждане на делото. Влошено е й
цялостното му здравословно състояние, а възстановяването му е усложнено от предходни
заболявания / сърдечна недостатъчност и диабет/. Преживял е и сериозен стрес, тревожност
и нарушения на съня. В резултат на събитието претърпял и имуществени вреди поради
получените повреди/ деформации на предна и ходова част на автомобила, като стойността
на ремонтно възстановителните работи възлиза на 2000 лева.
Виновният водач , причинил вредите във връзка с ползването на въпросния
автомобил „......" е застраховано лице по смисъла на чл. 477, ал.2 КЗ на основание
юридическия факт на сключен с ответника ЗАД „О.З.К“ АД-С. договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, оформен с полица №73928007
с покритие от 29.06.2019 г. до 28.06.2020 г. По предявената писмена претенция,
ответникът- застраховател не е определил и изплатил дължимите обезщетения в
законоустановения срок.
Предвид горетвърдяното, ищецът е поискал съдът да постанови решение, с което да
го осъди да му заплати сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди/ физически болки и душевни страдания/, сумата 2000 лева,
представляваща обезщетение за имуществените вреди, както и обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от 06.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумите
и направените по производството разноски.
Застрахователят е оспорил исковете, с възражения за липса на изключителна вина за
събитието на водача на лекия автомобил „.....“, за принос на пострадалия за вредите, поради
непоставен обезопасителен колан/ чл.51, ал.2 ЗЗД/ в неизпълнение на задължението му по
чл. 137а, ал.1 ЗДвП / тъй-като по тялото му не се откриват травми, които да са причинени от
2
стягането на предпазен колан/, претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
прекомерно, а това за имуществени вреди не е е подкрепено с надлежни доказателства.
Настъпилото по време, механизъм, участници и място отрицателно и нежелано
обществено събитие, разкриващо легалните белези на пътно-транспортно произшествие
/параграф 6, т.30 от ДР на ЗДвП/ и произлезлите от него вредни последици за ищеца,
каквито се твърдят с подробното им описание в исковата молба са предмет на достатъчно
убедителна съвкупна установеност по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК чрез събраните писмени
и гласни доказателства, изслушаните и приети съдебно-медицинска и автотехническа
експертизи. Констатациите на фактите в мотивната част на решението не се спорят в
жалбата и не противоречат на събраните доказателства, поради което въззивният съд
препраща към тях, без да е нужно да ги преповтаря, упражнявайки правомощието си по
чл.272 ГПК.
Предметът на жалбата включва по същество оплаквания не относно основанието
/деликтния фактически състав/: противоправно деяние- чл. 20 ал.2 ЗДвП, чл.45, ал.1 ЗЗД,
вреди, пряка причинна връзка между него и вредите/ чл.51, ал.1 ЗЗД/, вина на
застрахованото лице – чл.45, ал.2 ЗЗД и договора за задължителна застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“/ за възникването на съдебно признатото право на
обезщетение за неимуществени вреди, чието удовлетворяване е в тежест на застрахователя –
ответник/ чл. 432, ал.1, във връзка с чл.429, ал.1, т.1, чл.493, ал.1, т.1 от КЗ /, а само
относно размера му, който съдът е длъжен изначално да определи по справедливост / чл.52
ЗЗД/ и относно дали съществува каузален принос на пострадалия ищец за настъпването на
събитието и вредните му последици/ чл. 51, ал.2 ЗЗД/, във връзка с неизпълнение на
задължението му да бъде с поставен обезопасителен колан/ чл. 137а, ал.1 ЗДвП /, и ако – да,
в какъв обем , с оглед необходимостта да бъде зачетен при присъждането на окончателния
му размер, поради което въззивният съд няма правомощието да излиза извън този предмет –
чл. 269, изр.2-ро ГПК.
В закона липсва каквото и да било определение на понятието справедливост в
правораздаването/ няма определение и в тълкувателните актове на ВС на НРБ и ВКС, а
само посочване на примерни показатели за „измерването й” в пари като израз на
обществена оценка на засегнатите идеални блага на личността според конкретните
обстоятелства за всеки отделен случай/. Няма и някаква нормативно фиксирана казуистична
“тарифа” за парична компенсация на морални вреди от отделни видове деликти, причинили
различни физически и психически увреждания /а трябва да има, за да се избегне субективния
произвол!/.
По обща и разумна правораздавателна идея се има предвид обаче не субективното
разбиране /чувство/ за справедливост на всеки отделен съдия/ макар че фактически то почти
винаги се проявява, и няма как да не се проявява, щом законът мълчи и не определя
съдържанието на това понятие като родово, нито фиксира някаква каузистична „тарифа” /, а
изнамиране на някакъв обективен преобладаващо приет от обществото подход/ критерий за
постигане на това явление за подобни случаи на конкретно разглеждания. С оглед
философските прозрения на различни мислители във вековете и човешкия опит, понятието
справедливост би могло да се определи като вид нравствен закон /обществен идеал/,
повеляващ на всеки и изразяващ съзнателно и доброволно зачитане на принципа на
равенство между всички хора по такъв начин, че в отношенията им един към друг и към
цялото общество, всеки от тях да се постави в положението на другите и да се отнася към
тях, така както би желал да се отнасят с него – една мярка за заслужено компенсаторно
равновесие в живота според човешкото поведение, целяща всеки да получи това, което
другия получава при еднакви или сходни предпоставки и обстоятелства. Ясно е, че основен
и общ ориентир по делата за обезщетения за неимуществени вреди, включително и по
3
настоящото дело следва да бъдат обичайните разрешения в съдебната практика за други
подобни случаи и съпоставими случаи, разбира се при съобразяване на всички конкретни
обстоятелства, имащи приложно значение при „оживяването” на понятието справедливост.
Като съобрази икономическия стандарт на живот в страната през 2019 г. и сега,
измерен чрез средностатистическите показатели за доходите и покупателните способности
на средния българин, както и съпоставката между цените на стоките и услугите – показател
за съществуваща инфлация, обстоятелствата, че възстановяването /оздравяването на
пострадалия според заключението на вещото лице е протекло нормално и с
продължителност около 25 дни, без остатъчни явления, считани за трайни усложнения от
получените при удара травматични увреждания /макар че болките в гръдния кош и задуха
според оплакванията му и показанията на свидетелите са продължили доста време след
това/, тяхната множественост, възрастта на ищеца /64 години към момента на събитието/,
предходните му заболявания/ сърдечна недостатъчност и инсулинозависим захарен диабет с
неврологични усложнения/, които под влияние на счупеното ребро, натъртванията и отоците
са го поставили в едно по-страдалчески утежнено общо здравословно състояние,
неминуемите стресови преживявания, закономерно произхождащи от внезапността на
събитието и силната уплаха, че е можел да загуби живота си и разбира се казуистичната
практика на съдилищата при присъждане на обезщетения по повод на други еднакви и/или
подобни по вид, характер и тежест, приема, че определената от първоинстанционния съд
сума /10 000 лева/ се явява напълно справедлив паричен еквивалент на /за физическите
болки и душевни страдания като последица от засегнатото му правнозащитимо /чл.52, ал.3
КРБ/ идеално благо, наречено здраве във физиологичния /телесен/ смисъл на понятието,
както и в психически смисъл/ равновесие и спокойствие, наречено душевно
благосъстояние/.
Наведеното правонамаляващо възражение за наличие на каузален принос на ищеца за
настъпването на собствените му вреди по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, основано на
твърдяното обстоятелство, че е нямал поставен обезопасителен колан, е лишено от сигурна
опора в доказателствата. Именно ответникът е длъжен да го установи по достатъчно
категоричен/ убедителен / начин / чл.154, ал.1 ГПК, както и че то / непоставянето / се
намира в необходимо присъща, закономерна причинна връзка с някой или с всички
получени травматични увреждания от гледна точка на възможността за тяхното настъпване /
ненастъпване и/ или характер и тежест, т.е. че ако е бил поставен, щеше да ги предотврати
изцяло или отчасти/ тяхната поява реално би била сериозно намалена / ограничена / .
Напротив, най – напред вероятността при извънградско пътуване пострадалият, да не
е бил поставил обезопасителен колан е нелогична, защото това е най-обичайната масово
практикувана предпазна мярка при всеки разумен човек. Микробусът с 9 места е бил
оборудван навсякъде с колани, като ищецът се е намирал отзад по средата / а не както
погрешно се твърди в исковата молба - на предна дясна седалка/. На второ място
действителното му поставяне е факт, явяващ се предмет на установяване с
непротиворечивите свидетелски показания на А. С. / негова снаха / и сина му С.С. / водач на
микробуса и негов син /. Ако не е бил с поставен обезопасителен колан, при възникналия
достатъчно силен/ според материалните поражения / и внезапен/ за него / челен удар на
микробуса в дървото, би било изключено тялото му по силата на известната физическа
закономерност да не „политне“ напред / нещо, което не се установява да се е случило / и
травмите най-вероятно щяха да бъдат по-тежки. Вярно е, че вещото лице–съдебен лекар
заявява, „че не са характерни увреждания по тялото от поставен предпазен колан, но
уточнява, „че счупването на реброто е възможно да е от поставен такъв“ и всъщност не
дава заключение, с което категорично да изяснява този спорен въпрос с оглед вида и
степента на уврежданията и съответно да опровергава до голяма степен достоверността на
свидетелските показания/ обичайно поставени под съмнение от страната с позоваване на чл.
172 ГПК/.
4
Фактите, пораждащи правото на обезщетение за имуществени вреди са установени и
поради липсата на каквито и да било оплаквания в жалбата в тази връзка, която липса буди
недоумение защо тогава се обжалва решението „изцяло“, въззивният съд не счита за
необходимо да ги обсъжда, като препраща към констатациите и изводите на
първоинстанционния съд в мотивите на решението, относими към тази му част – чл.272
ГПК.
По изложените съображения, правораздавателния резултат от продължилия пред
въззивния съд материалноправен спор следва да е потвърждение на този, постановен от
първоинстанционния съд.
При този изход на спора ответникът дължи на правоприемниците на починалия ищец
възстановяване на заплатените от тях адвокатски възнаграждения за осъществената защита
пред въззивната съдебна инстанция в размер на по 500 лева следва да бъде осъден да го
стори - чл.78, ал.1 ГПК.
Предвид горното , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК Решение № 13/16.02.2021
г. по гр.д. № 198/2020 г. на РС П. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК ЗАД „ОЗК-З.“ АД, с ЕИК ........., със
седалище и адрес на управление : гр.С. район „В.“, ул.“С. С." № ..., ет.5 да заплати на
М. А. А., с ЕГН: **********, С. А. С., с ЕГН:********** и Г. А. С., с ЕГН: ********** –
всички от с.Н., Община П., ул. “П. в.“ № .... общо сумата 1500 лева, разделена на всеки
от тях поравно – по 500 лева, представляваща направени по въззивното производство
във вид на заплатени адвокатски възнаграждения.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните само в частта му за присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5