№ 13839
гр. София, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110139040 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по иск, изменен чрез увеличение на 24.04.2024 г.
(на лист 71 от делото) на М. В. В. срещу [ фирма ] АД, с която са предявени
претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че
страните не са обвързани от клаузата на чл. 27 от Договор за паричен заем №
/11.07.2022 г. поради нищожност на уговорената неустойка за неосигуряване
на обезпечение в размер на 0,9 % от отпуснатата сума на ден, и за осъждане на
същия да върне на ищцата 121,35 лева – платени от ищцата суми въз основа
на нищожната клауза или на договора за к., който бил изцяло нищожен, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.07.2023 г.,
до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за
паричен заем № /11.07.2022 г., с който на ищцата били отпуснати от ответника
950 лева при годишен лихвен процент 36 % и годишен процент на разходите
42,58 %, като к.ът бил със срок на изплащане 12 месеца и общата дължима
сума била 1188,06 лева. В чл. 27 от договора се предвиждало, ако ищцата не
предостави обезпечение в 3-дневен срок, същата да дължи на к.ора и
неустойка в размер на 0,9 % от отпуснатата сума на ден. Ищцата твърди, че е
изплатила изцяло задължението по договора на 02.08.2022 г., но той бил
нищожен и следвало да върне само получената главница, тъй като в договора
била уговорена лихва в размер над 3 пъти над законната и това я правело
незаконна, а и посочването на по-висока лихва било основание да се приеме,
че липсва реквизит на договора – точно посочване на лихвения процент,
поради което целият договор е нищожен. Освен това не било посочено кои
1
компоненти се включват в изчислението на годишния процент на разходите,
поради което и той бил неточно посочен, а това означавало, че липсва и този
реквизит на договора, а и освен това в годишния процент на разходите не била
включена неустойката. За неустойката се сочи, че била уговорена в
противоречие с добрите нрави, тъй като силно се отклонявала от размера дори
на вероятните вреди на к.ора от непредоставяне на обезпечение. Претендират
се и разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – .[1]. АД,
което оспорва основателността на иска. Ответникът признава, че е сключен
твърденият от ищцата договор, като тя е получила 950 лева, а размерът на
уговорената неустойка не е включен в годишния процент на разходите. Излага
подробни мотиви относно процедурата за сключване на договора за к. от
разстояние, както и за това, че ищцата е знаела съдържанието на договора,
свободно се съгласила с него и затова то нямало как да е неравноправно.
Поддържа, че уговорената неустойка не била незаконосъобразна, имала
обезпечителна и гаранционна функция и не противоречала на добрите нрави,
като нямало пречка да се уговарят неустойки за непредоставяне на
обезпечение, с което ответникът да обезпечи сигурността на плащането.
Поради това се иска отхвърляне и на главния, и на евентуалния иск.
Претендира разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представения на лист 8 – 12 от делото договор за
потребителски к., предоставен от разстояние № /11.07.2022 г., на посочената
дата ищцата се е съгласила да изтегли в заем от ответника сумата от 950 лева
със задължение да я върне в срок от 12 месеца при лихва в размер на 36 %,
като в договора е вписан ГПР в размер на 42,58 %, като заемът е следвало да
бъде обезпечен с поръчител или банкова гаранция.
В чл. 17 от договора е уговорено задължение на ищцата като
заемополучател в тридневен срок от сключването на договора да осигури
поръчител или банкова гаранция със срок на валидност 30 дни след падежа на
последната вноска, съдържаща безусловно и неотменимо задължение на б.та
да заплати на заемателя всички задължения на заемополучателя по договора в
срок от един работен ден. Съгласно чл. 20, ал. 2 от Общите условия на
договора за потребителски к., предоставен от разстояние (на лист 40 от
делото) поръчителят следва да има минимален осигурителен доход в размер на
1500 лева, наличие на трудово или служебно правоотношение при настоящия
работодател от минимум 06 месеца, да липсват данни в Централния к.ен
регистър за просрочения, наблюдение, загуба и т.н., да не е поръчител по
съществуващ к. в която и да е банкова или небанкова финансова институция,
да не е настоящ потребител на к.ора.
В чл. 27, ал. 1 от договора е посочено, че в случай, че потребителят не
изпълни задължението си да предостави на к.ора обезпечение, дължи
неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по к.а сума за всеки
2
ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, а в ал. 2 е
посочено, че потребителят заплаща неустойката заедно с всяка погасителна
вноска. Съгласно представения на лист 52 по делото погасителен план
размерът на месечната вноска с неустойка е в размер на 198,20 лева, общо
дължимата сума за главница и лихва по к.а е в размер на 1188,06 лева, а общо
дължимата сума по к.а (главница, лихва и неустойка) – 2378,36 лева.
Съгласно платежно нареждане на лист 53 от делото на 11.07.2022 г.
ответникът е превел на ищцата по банков път сумата от 950 лева.
Съгласно чл. 15 от договора (на лист 9 от делото) потребителят може да
заплаща задълженията си към к.ора и чрез банков превод по сметка на к.ора в
„П. и. б.“ АД. Съгласно представено на лист 14 по делото платежно нареждане
на 02.08.2022 г., неоспорено от ответника, ищцата е превела по посочената
сметка в договора сумата от 1071,35 лева.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 33, ал. 1 и 2
ЗПКр – за главния иск, а по съединения осъдителен иск – чл. 34 ЗЗД във
връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД във връзка чл. 22 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр;
чл. 143, ал. 1 ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, и чл. 26, ал. 1, предл. първо и
трето ЗЗД.
По първия иск – за прогласяване на нищожност на клаузата за неустойка,
съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 2 от Решение от
23.11.2023 г. по дело C-321/22 Provident Polska до уреждане на отношенията
между страните установяване на неравноправността на такава клауза е винаги
допустимо.
По отношение на клаузата за заплащане на неустойка за непредоставяне
на обезпечение следва да се посочи следното:
На първо място уговорената неустойка е за обезпечаване на задължение
за предоставяне на обезпечение, което е акцесорно задължение по договора за
к., а не главно такова. Освен това, размерът на уговорената неустойка – 0,9 %
на ден от условената главница по договора е прекомерен и води до абсолютно
необосновано оскъпяване на договора за к., тъй като чрез т.нар. неустойка се
стига до положение, в което потребителят, който е ползвал заем в размер на
950 лева дължи неустойка в размер на 1190,30 лева. Предвид изложеното,
искът е основателен – уговорената неустойка е прекомерна спрямо това, което
обезпечава съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, като действителната цел очевидно
е увеличаване на разходите по к.а. Искът за прогласяване на нищожност на
тази клауза поради неравноправност и противоречие със закона е основателен
и следва да се уважи.
Неоснователни са възраженията на к.ора, че ищцата се била съгласила с
тази клауза – неравноправността води до такъв съществен порок в нарушение
на принципите на добросъвестността, че съгласието на потребителя няма
значение за действителността на клаузата. Клаузата не би била неравноправна
3
само ако се установи, че по съдържанието между страните са водени
преговори, в които реално потребителят е можел да поиска и да получи
изменение на съдържанието на клаузата – фактът, че потребителят я бил
приел, без да може да промени съдържанието , не води до извод за
индивидуално договаряне съгласно чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Потребителят трябва да
е имал възможност и да промени предложения му текст, за да се установи
индивидуално договаряне. Такава възможност по делото не се установява. Без
значение е и обстоятелството дали ищцата е ползвала възможностите за
отлагане на плащането или намаляване на вноски, тъй като
неравноправността се преценява към момента на сключване на договора – чл.
145, ал. 1 ЗЗП.
По отношение на осъдителния иск съдът намира следното:
По иска за връщане на парични суми на ищцата с правна квалификация
чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 23 ЗПКр съдът следва да изясни колко е било
задължението на ищцата по договора и да го сравни с платеното от нея, като
прецени дали е имало основание от тези суми к.орът да приема, че са платени
лихви за забава или такси по нищожните клаузи. Следва да се има предвид, че
тъй като това е иск за реституция и ефектът на плащането следва да се
разглежда с оглед установената нищожност, не е необходимо да се прави
някакво възражение за прихващане от ищцата.
Съгласно чл. 23 ЗПКр при установената нищожност на договорите
ищцата е дължала само връщане на чистата стойност, т.е. на главницата.
В практиката си Съдът на Европейския съюз – вж. т. 64 – 65 от мотивите
на Решение от 20.09.2017 г. по дело C-448/17 EOS KSI Slovensko и цитираната
съдебна практика; т. 30 – 31 от Решение от 19.12.2019 г. по дело C-290/19
Home credit Slovakia, т. 48 – 52 от Решение от 16.07.2020 г. по дело C-686/19
SIA Soho group и други, същият системно приема, че посочването на правилен
размер на ГПР има важно значение за това потребителят да може да направи
информиран избор за това кой к. да избере между няколко оферти и да
прецени какво оскъпяване ще поеме, ако получи сумата по договора за к..
Поради това и с оглед на важното значение, което ГПР има в това отношение
(посочен е в съдебната практика – т. 65 от Решение по дело C-448/17 EOS KSI
Slovensko като съществен елемент за информиране на потребителя), съгласно
Решение от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 П. к. България, когато в
елементите, от които е изчислен ГПР по договор за потребителски к. (какъвто
няма спор, че е процесният) не са включени всички компоненти, следва да се
приеме, че не е налице посочен ГПР, и следва да се приложат последиците,
които има липсата на такова посочване по националното право – по
българския закон това са нищожност и връщане само на главницата по к.а
съгласно чл. 22 – 23 ЗПКр. Подобна санкция съгласно последното цитирано
решение не е недопустима.
В настоящия случай в отговора на исковата молба ответникът признава,
че разходите за неустойка не са включени в ГПР по к.а. Същевременно, по
делото няма данни договорът за к. да е можело да бъде сключен без
предоставяне на обезпечение и без заплащане на неустойка, поради което
4
заплащането на същата разсрочено е условие за отпускане на к.а с посочената
в договора лихва. Поради това и предвид обстоятелството, че потребителят
търси к. в сравнително нисък размер от 950 лева, житейски нелогично би било
да се смята, че той ще разполага с възможност да осигури обезпечение под
формата на банкова гаранция за главницата и лихвите по к.а или поръчител,
който да отговаря солидарно с него за вземането на ответника по договора за
к.. Следователно, поставяйки изискване за предоставяне на обезпечение, за
което е ясно, че потребителят няма възможност да осигури, к.орът цели да го
принуди да поеме допълнително задължение в размер, надвишаващ размера
на главницата по к.а, с цел неоснователно да се обогати. Същевременно,
к.орът не включва т.нар. от него неустойка в размера на ГПР по к.а, с което
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПКр, подвеждайки потребителя.
Предвид изложеното, съдът намира, че разходите за неустойка следва да
бъдат включени в ГПР по сключения между страните договор и при това
положение ГПР би се оказал с по-висок от посочения в договора размер от
42,58 %. Доколкото изискването за посочване на ГПР в договора е за пълно
съвпадение с формулата по закона (т. е. посоченият ГПР следва да съответства
на формулата по закона с всичките елементи), е без значение какъв е реалният
ГПР по договора – винаги ще липсва реквизит от договора и същият следва да
се приеме за изцяло нищожен.
Поради това, съдът намира, че договорът за потребителски к. е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради непосочване в него на
действителния размер на ГПР. Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за к. е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на к.а,
но не дължи лихва или други разходи по к.а.
В настоящия случай, в разпоредбата на чл. 15 от сключения договор е
уговорено, че плащането на задълженията по к.а може да стане и по банкова
сметка на ответника в „П. и. б.“ АД, а от представеното на лист 14 платежно
нареждане се установява, че на 02.08.2022 г. ищцата е превела по банкова
сметка в „П. и. б.“ АД сумата от 1071,35 лева, като твърденията за плащане и
самото платежно нареждане не са оспорени от ответника. Предвид
изложеното, съдът приема за доказано, че на 02.08.2022 г. ищцата е заплатила
на ответника сумата от 1071,35 лева в изпълнение на задълженията си по
процесния договор за к.. Доколкото платените 1071,35 лева са повече от
дължимите 950 лева, искът по чл. 34 ЗЗД за връщане на даденото по
нищожния договор в размер на 121,35 лева следва да се уважи изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищцата. Същата е
доказала разноски в размер на 50 лева – държавна такса, и претендира
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, за което представя
договор (на лист 64 от делото), което съдът определя с оглед на фактическата
и правна сложност на делото, която е като цяло ниска, ниската цена на иска,
големия брой еднотипни дела, които адвокатът на ищцата води пред
настоящия състав, на 240 лева с ДДС, поради което следва на ищцата да се
присъдят общо 50 лева разноски, а на адвокатското дружество – 240 лева.
5
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. В. В. установителен
иск с правна квалификация чл. 26, ал. 4 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД; чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр, и чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП,
по отношение на [ фирма ] АД, с ЕИК: , с адрес на управление: , пл. № , че М.
В. В., с ЕГН: **********, и постоянен адрес: София, ж.к. , ул. № , вх., ет., ап.,
не е обвързана от клаузата за неустойка в чл. 27, ал. 1 от Договор за
потребителски к., предоставен от разстояние № /11.07.2022 г. поради нейната
нищожност поради противоречие със закона – неравноправна клауза в договор
с потребител.
ОСЪЖДА на основание чл. 34 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, предл.
първо ЗЗД чл. 22 и 23 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПКр [ фирма ] АД, с
ЕИК: , с адрес на управление: , пл. № , да плати на М. В. В., с ЕГН:
**********, и постоянен адрес: София, ж.к. , ул. № , вх., ет., ап., сумата от
121,35 лева (сто двадесет и един лева и 35 стотинки) – недължимо платени по
Договор за потребителски к., предоставен от разстояние, № /11.07.2022 г.,
ведно със законната лихва от 10.07.2023 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [ фирма ] АД, с ЕИК: , с
адрес на управление: , пл. № , да плати на М. В. В., с ЕГН: **********, и
постоянен адрес: София, ж.к. , ул. № , вх., ет., ап., сумата от 50 лева (петдесет
лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. [ фирма ] АД, с ЕИК: , с адрес на управление: , пл. № , да плати на
еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с код по БУЛСТАТ: , и адрес на
кантората: София, ж.к. , бл, вх., ет., офис , сумата от 240 лева (двеста и
четиридесет лева) – адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6