Р Е Ш Е Н И Е
№ 950
Гл. Пловдив, 12.05.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XXIX състав, в
публично съдебно заседание на пети март, две хиляди двадесет и първата година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова, като разгледа адм. дело № 3272
по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.112
ал.1, т.4 от Закона за здравето, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на П.С.В. с ЕГН **********
***, срещу Експертно решение /ЕР/ № 3109/191/19.10.2020 г. на Националната
експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - Специализиран състав по психични, вътрешни
и сърдечно-съдови заболявания.
С жалбата се възразява срещу
определения по-малък процент неработоспособност, в сравнение с предходни
решения на ТЕЛК и съответно НЕЛК, постановявани по отношение на жалбоподателя
от 2014 г. насам, като се излага становище за необоснована промяна на водещата
диагноза, както и неотчитане в ЕР на осъществена операция за некротичен
панкреатит, както и налична постоперативна херния при жалбоподателя. В съдебно
заседание жалбоподателят поддържа предявената жалба, като заявява, че
здравословното му състояние е изяснено, но не е било взето предвид от
административния орган. Счита, че незаконосъобразно е намален процентът ТНР на
60, определен при предходно освидетелстване на 78 процента, предвид влошаване
на заболяването му диабет и наличността на постоперативна херния.
Ответникът по жалбата НЕЛК – София,
редовно призован, не изпраща представител по делото. Депозирано е писмено
становище от юрисконсулт К., процесуален представител на ответника, с което се
излагат доводи за неоснователност на жалбата и се иска нейното отхвърляне. Твърди
се, че крайният процент ТНР е изчислен съгласно т.III от Методиката за прилагането на
отправните точки за оценка на ТНР в проценти, Приложение №2 към чл.63, ал.3 от
Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. Сочи се, че заболяването,
определящо най-високият поцент ТНР е захарен диабет тип II, за което
се следват 60 процента, като макар при лицето да са установени и други
заболявания, предполагащи определяне на процент ТНР, никое от тях не води до
определяне на процент по-висок от 60. Сочи се неоснователност на твърдението за
неправилна промяна на водещата диагноза. Моли се жалбата да бъде отхвърлена,
предвид правилност и законосъобразност на оспореното ЕР на НЕЛК.
Заинтересованите лица ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“ АД –
Пловдив – Пети състав, Агенция за хора с
увреждания, ТП на НОИ – Пловдив и РД „Социално подпомагане“ – Пловдив, редовно
призовани, не са изпратили представител и не са взели становище по жалбата.
Окръжна прокуратура Пловдив, е била
редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, но не е встъпила
в същото.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства и становищата на страните намери следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от лице, предвидено в чл.112, ал.1 от ЗЗ, което
има право на жалба и има правен интерес от обжалване, в законовия 14-дневен
срок от съобщаване на решението, което представлява индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол по чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и не изцяло и по всички изложени от
страна на жалбоподателя оплаквания.
От фактическа
страна, на база на
събраните доказателства, съдът намери за установено следното:
По повод на извършени четири операции на жалбоподателя
В. с начало установен остър некротичен панкреатит, същият бил освидетелстван
още през 2012 г. от ТЕЛК Севлиево, като следвали периодични преосвидетелствания
по повод на изтичане срока на издадените експертни решения. През 2016 г., след
поредно освидетелстване от ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив“ гр. Пловдив като водеща
диагноза била определена тази на развитото след претърпените оперативни намеси
заболяване „Инсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнеия“. В това ЕР
на ТЕЛК от 11.05.2016 г. бил определен краен процент ТНР 76, като били отчетени
за захарната болест с полиневропатия – 60%, за състанието след понесено
оперативно лечение по повод некротичен панкреатит и последвали усложнения 50%, за
постоперативна херния – 30% ТНР. През
2018 г. жалбоподателят бил преосвидетелстван от ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ гр. Пловдив,
като с ЕР №2458/091/18.05.2018 г. му били определени 78 процента ТНР за срок от
две години до 01.05.2020 г. с посочена водеща диагноза „Инсулинозависим захарен
диабет с невр. усл.“ В посоченото ЕР на ТЕЛК за захарната болест били
определени 60% ТНР, за състоянието след понесени неколкократно опеативни
намеси, усложнени с чести илеуси – 30%, за оформена постоперативна херния – 30%
и за ХАН на десен крайник – 30%, а като краен процент били определени 78 % ТНР,
в това число и 20 % от Раздел III на Методиката. След изтичане срокът
на посоченото ЕР, с ЕР на ТЕЛК № 2551/094 от 22.05.2020 г., Пети състав, било
извършено преосвидетелстване, като бил определен краен процент ТНР 60% за срок
от три години до 01.05.2023 г. Като водеща диагноза в посоченото ЕР на ТЕЛК от
2020 г. било посочено отново заболаването „Исулинозависим захарен диабет с
невр.усл.“, като били обсъдени установените Захарна болест II тип с изчерпани инс.резерви. КДС -
диабетна полиневропатия; Артериална хипертония II степен, умерена ст. сърдечна форма с
оформено хипертонично сърце, усложнена с ИБС, Микроваскуларна болест, както и
постоперативна херния на предна коремна стена. Решението на ТЕЛК било взето на
основание чл.40, ал.1, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ само въз основа на медицинската
документация. За захарната болест с усложнение полиневропатия се определили 60%
по част IX, Раздел I, т.2.3.1 от
„Отправни точки за оценка на трайно намалената
работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти“, съставляващи
Приложение № 1 към НМЕ; за
усложнената Артериална хипертония - 20 % по част IV, раздел VI, т.3а и във вр. с част IV, раздел VI, т.2.1 от
Отправните точки. По отношение на постоперативната херния на предна коремна
стена, еднократно оперирана било посочено, че не се следва процент ТНР.
Крайният процент ТНР бил 60% съгласно т.III от Приложение № 2 на НМЕ. Недоволен
от посоченото ЕР на ТЕЛК № 2551/094/22.05.2020 г. жалбоподателят В. го обжалвал
пред НЕЛК, като с жалбата си изразил несъгласие досежно определения процент ТНР
и досежно това, че не е взета предвид установената постоперативна херния, нито
увеличените единици инсулин, които
приема и дозировките на пероралните медикаменти, както и настъпилите усложнения
от диабета. По жалбата се произнесла НЕЛК Специализиран състав по психични,
вътрешни и ССЗ с ЕР 3109 от зас.№191 от 19.10.2020 г., предмет на настоящото
дело. С ЕР на НЕЛК от 19.10.2020 г. ЕР на ТЕЛК от 22.05.2020 г. било потвърдено
по всички поводи. В решението на Специализирания състав по психични, вътрешни и
ССЗ на НЕЛК били отразени и консултации със специализирания състав на НЕЛК по
нервни, очни и ССЗ, както и специализиран състав на НЕЛК по хирургични,
ортопедични и ССЗ. НЕЛК отчела, че
жалбоподателят е с установен захарен диабет от 2015 г. със започнато инсулиново
лечение, като състоянието му е контролирано. Взети били предвид последните
изследвания, съдържащи се МЕД на лицето от 12.05.2020 г., както и по-ранни
такива от 2018 г., прегледа от очен лекар от 04 май 2020 г., етапната епикриза
от ендокринолог за период от 15.05.2019 г. до 15.05.2020 г. След обсъждане на
медицинската документация в заключение НЕЛК посочила в обжалваното по
настоящото дело ЕР, че към датата на освидетелстване на лицето от ТЕЛК за
захарен диабет тип 2 на комбинирано инсулиново и перорално лечение с
полиневропатия, без обективизирани и приети други усложнения на останалите
прицелни органи по типа на КСД, съгласно част 9, разд.1, т.2.3.1 се определят
60 % ТНР, единствено предвидените за това заболяване с обективизирано едно
усложнение. Досежно установената артериална хипертония били определени 40 % ТНР
по т.3а от Раздел 6, част 4 и във връзка с т.2.1 от Раздел 1, част 4 от НМЕ,
предвид посочените усложнения. Съгласно консултацията на НЕЛК по нервни, очни и
ССЗ били потвърдени данните за описаната полиневропатия. От консултацията на
НЕЛК по хирургични, ортопедични и ССЗ, която обсъдила етапната епикриза от
ендокринолога и разгледала останалата документация било отчетено, че липсват
описани патологични изменения от страна на артериални магистрали на долни
крайници, като няма документални данни за макроангиопатия на долни крайници.
Относно постоперативната вентрална херния било посочено, че е оценявана в
предходно експертно решение и поради това не се следва процент ТНР.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за
установена на базата на събраните и приети по делото писмени доказателства,
представени от жалбоподателя и от ответника, включително и съдържащи се в
медицинското експертно досие на жалбоподателя. В хода на производството е била
указана доказателствената тежест на жалбоподателя, като му е предоставена
възможност да поиска включително и допускане на съдебно - медицинска експертиза
за установяване на твърдените от него усложнения и влошено здравословно
състояние, налични към момента на освидетелстването му, като жалбоподателят не
се е възползвал от тази възможност и е заявил, че ще се ползва от медицинските
документи, събрани по делото, които е посочил, че именно изясняват
здравословното му състояние към момента на освидетелстването му. Съдът в тази
връзка също не е намерил за нужно служебно назначаване на вещо лице за
изготвяне на експертиза, доколкото от страна на жалбоподателя не се твърди
неяснота по отношение на наличните му заболявания, а единствено НЕЛК да не ги е
оценила надлежно и съответно да не ги е взела предвид при оценката на ТНР.
От правна
страна, въз основа
на така установените факти, както и събраните доказателства, съдът намери
следното:
Оспореното решение на НЕЛК е издадено от компетентен
колективен орган по чл.3, ал.2 от НМЕ, в състав, съобразно с изискването по
чл.49 от ПУОРОМЕРКМЕ, предвид водещата диагноза, относима към вътрешни болести,
както и съобразно с изискванията по чл.18, ал.3 и ал.4 от ПУОРОМЕРКМЕ, в която
връзка по делото са представени доказателства от страна на ответника, съгласно
задължаването му от съда, за членовете на комисията, съответно тяхната
специалност и стаж. Видно е, че решението е издадено в писмена форма и носи
подписите на всички членове на НЕЛК, като в същото, съобразно изискването на
чл.49, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ са били вписани консултациите с останалите
специализирани състави на НЕЛК, относими към разглежданите заболявания и
съответно техни усложнения. НЕЛК е била надлежно сезирана с жалба срещу
решението на ТЕЛК, от лице, което съобразно с чл.112, ал.1 от ЗЗ има право на
жалба. Затова и административният орган
правилно е пристъпил към разглеждането ѝ. Поради това и съдът намира, че
обжалваното решение е валидно.
При издаване на експертното решение на НЕЛК обаче,
според съда са били допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, които се изразяват в частичната липса на мотиви в решението на НЕЛК,
която е относима към крайните изводи на органа и се отразява и върху
приложението на материалния закон, поради което и се определя като съществен
пропуск. Това е така, защото на практика, без наличие на мотиви по отношение на
конкретно посоченото увреждане от жалбоподателя, съществувало при предходните
освидетелствания, за което същият твърди да не е било взето предвид изобщо при
оценката на ТНР, се препятства и съда да провери дали административният орган е
процедирал законосъобразно, като не е определил такъв процент ТНР, респективно
не е преценил връщането на ЕР на ТЕЛК за ново произнасяне по реда на чл.45,
ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ. В насока на установеното процесуално нарушение ще се
изложат мотиви по-надолу по повод на конкретното възражение на жалбоподателя В.,
което се явява основателно, като съдът ще разгледа поотделно и всяко отделно
оплакване на жалбоподателя, предвид тяхната разнородност.
Съгласно чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ НЕЛК се
произнася въз основа на медицинската и друга документация, което изискване е
било спазено отчасти в случая, като видно от решението, НЕЛК действително се е
позовала на наличните в МЕД на жалбоподателя изследвания, прегледи от лекари,
епикризи.
Неоснователно е заявеното от страна на
жалбоподателя твърдение за заменена водеща диагноза в решението на НЕЛК, защото
е видно, че водещата диагноза „Исулинозависим захарен диабет с невр. усложнения“ е тази, приета и в
разгледаното от НЕЛК решение на ТЕЛК. Тоест НЕЛК не е променяла водещата
диагноза. Впрочем, такава е приетата водеща диагноза на жалбоподателя още от
предходно ЕР на ТЕЛК от 2018 г., което, видно от материалите по делото, няма
данни да е било оспорено от страна на жалбоподателя В.. Следва да се има
предвид, че водеща диагноза е тази, която предполага най-висок процент ТНР,
поради което и предвид факта, че именно за инсулинозависимия диабет са били
определени 60% процента ТНР, то правилно и тази е приетата водеща диагноза. В
тази насока и съдът споделя изложените в становището на ответника съображения
относно това, че водещата диагноза търпи промяна, предвид еволютивния характер
на повечето от заболяванията, съответно тяхното влошаване или подобрение. Все в
тази връзка следва да се има предвид, че острият некротичен панкреатит, по
който повод жалбоподателят е бил опериран неколкократно, както става ясно от
медицинската документация, на практика е прекарано от него заболяване, след
което обаче жалбоподателят е развил захарна болест, която именно и е актуалното
му основно заболяване в момента, предвид факта и че от същото са настъпили и
усложнения. В тази насока се установява категорично от медицинската
документация, на която се позовава и жалбоподателят като твърди, че същата
установява актуалното му здравословно състояние, че в резултат на
инсулинозависимия диабет, жалбоподателят е развил едно от възможните множество
усложнения, а именно полиневропатия. Впрочем, обстоятелството дали са били налице
съпътстващи други усложнения в резултат на водещото заболяване е било достатъчно подробно проверено от състава на
НЕЛК, постановил оспореното решение и допълнително консултирано с други състави
на НЕЛК, като в тази връзка и според съда правилно е било прието в оспореното
решение, че установения захарен диабет при жалбоподателя е довел до
обективирани данни само за едно от възможните усложнения на тази болест. В тази
насока в рамките на обжалваното решение на НЕЛК е била обсъдена актуалната
етапна епикриза от ендокринолог, представена от жалбоподателя за
освидетелстването в ТЕЛК, като е отчетено, че не е налице установено
патологично изменение от страна на артериалните магистрали на долните крайници
и в тази връзка, че няма данни за диабетна макроангиопатия на долни крайници,
което обсъждане е било от значение с оглед възможността водещото заболяване да доведе
и до по-сериозни усложнения, включително, както е широко известно, засягането
на големите кръвоносни съдове на долните крайници при това заболяване би могло
да доведе до т.нар. „диабетично стъпало“. От извършените консултации от другите
специализирани състави на НЕЛК, записани като мотиви в експертното решение,
както и дадената оценка на НЕЛК на извършения преглед от очен лекар и наличните
изследвания на освидетелстваното лице, е видно, че не са налице данни и за
други усложнения на захарния диабет, каквито усложнения, освен отчетената полиневропатия, биха могли да са
свързани с очите – ретинопатия, или с бъбреците – нефропатия. Оценката, която е
дадена от страна на решаващия състав на НЕЛК по този въпрос е видно, че е
основана на медицинската документация, приложена по преписката. В тази връзка и
според съда недоказани остават твърденията на жалбоподателя относно това, че
НЕЛК и съответно произнеслата се преди това ТЕЛК не е отчела налични други
усложнения на захарния диабет, доколкото е видно, че и ТЕЛК, и особено подробно
НЕЛК са се произнесли по актуална медицинска документация, включваща и протокол
с резултати от лабораторни изследвания, амбулаторни листове за прегледи при
ендокринолог, офталмолог, невролог, както и етапни епикрзи от ендокринолог и
невролог, всички от месец май 2020 г., сиреч от месеца, в който е произнесено
решението на ТЕЛК, обжалвано пред НЕЛК. От посочената документация не се
установява, освен конкретизираното в обжалваното решение на НЕЛК усложнение
полиневропатия, да са отразени данни за други съпътстващи заболяването захарен
диабет усложнения. В тази връзка и жалбоподателят не е ангажирал някакви нови доказателства,
че към момента на освидетелстването му е имал такива допълнителни усложнения. Напротив,
жалбоподателят се позовава на вече събраните в медицинското му досие медицински
документи, за да твърди налични усложнения от диабета. Изписването на завишени
дози инсулин в тази връзка, на което се позовава жалбоподателят, има отношение
към предприетото лечение на заболяването и то винаги е строго индивидуално и
както е общоизвестно, предвид и на широкото разпространение на това заболяване,
зависи от различни изходни критерии, включително свързани с вида на приемания
инсулин, от колко време лицето боледува, какво е телесното му тегло, какви са
лабораторните му изследвания и пр., но този факт не води автоматично до извод
за появило се усложнение на заболяването. Такова усложнение следва да е
обективирано в медицинската документация с конкретни прояви, за да бъде взето
предвид от органите на медицинската експертиза, а видно от същата, която, както
се каза, е била актуална към момента на освидетелстването на жалбоподателя В.
от ТЕЛК, освен констатираната полиневропатия като усложнение от захарния
диабет, друго такова усложнение не е визирано в медицинската документация. В
тази насока и за НЕЛК не е съществувало основание да връща решението на ТЕЛК за
произнасяне по съществуващо, но неотчетено от ТЕЛК усложнение от диабета.
Отделно от това, съгласно чл.45, ал.4 от ПУОРОМЕРКМЕ при обжалване на експертни решения на ТЕЛК Националната експертна
лекарска комисия не се произнася по заболявания, възникнали след постановяване
на експертното решение.
Впрочем, в случая от страна на жалбоподателя не се и твърди междувременно
възникнало съпътстващо захарния диабет заболяване, което да се отчете като
усложнение. Ето защо и правилно НЕЛК е определила процента ТНР на 60, като в
тази връзка се е съобразила изцяло с приетото в Част девета „Вътрешни болести“
Раздел Първи „Захарен диабет“ от Приложение 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ, като е приел
за приложима именно точка 2.3.1., касаеща инсулинозависим захарен диабет с едно
хронично усложнение, по отношение на което е предвиден
единствено възможен процент /60%/ ТНР в Отправните точки, приложение №1 към
чл.63, ал.1 от НМЕ. В тази насока следва да се има предвид, че съгласно чл.63,
ал.1 от НМЕ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и
обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка, съгласно приложение № 1, каквото е било сторено и от
ответната НЕЛК
досежно това заболяване и усложненията от същото.
По
отношение на установеното заболяване артериална хипертония III стадий, НЕЛК е определила по-висок процент ТНР в
сравнение с посоченото в ЕР на ТЕЛК, а именно 40 %, като в тази връзка според
съда и тук правилно е била приложен материалния закон, предвид отчетената
„диастолна дисфункция“, отразена в епикриза от 2019 г., за което проявление в
Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ е предивден процент ТНР 40, съгласно
т.2.1 от Раздел Първи на Част Четвърта „Заболявания на сърдечно-съдовата
система“. Впрочем, възражения от страна на жалбоподателя по тази част от ЕР на
НЕЛК не са налице, а и в тази му част от е благоприятно за него.
Досежно възражението на жалбоподателя относно
липса на определен процент ТНР по отношение на констатираната и в това ЕР на
НЕЛК като налична постоперативна вентрална херния, то следва да се има предвид,
че и тук подходът на административния орган е бил правилен. В случая
действително се установява, че постоперативна херния при жалбоподателя В. е била
отчитана по-рано при освидетелстването му, като през 2018 г. с издаденото
тогава ЕР на ТЕЛК на същия са били определени 30% ТНР. Следва да се има
предвид, че съгласно предвиденото в Раздел Осми на Част Осма „Хирургични
заболявания“ от Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ, е посочено, че за слабинни, бедрени, пъпни, както и за следоперативни хернии: при липса на
противопоказания за оперативна корекция – еднократно
се определят за малка херния (до 5 cm) – 10 %;
за средна херния (до 15
cm) – 20 % и за голяма херния (над 15 cm) – 30
%. В случая правилно е прието от
НЕЛК, че това хирургично заболяване вече е било отчетено при предходно освидетелстване,
като липсват някакви данни то да е именно нововъзникнало след предходното
освидетелстване от 2018 г., защото не са налице каквито и да било медицински
документи в МЕД за претърпяна нова операция между последното и предпоследното
освидетелстване от ТЕЛК. В тази насока и предвид посоченото в НМЕ, че това
заболяване се взема предвид и се определя процент ТНР еднократно, то с оглед определянето на такъв в приложеното ЕР на
ТЕЛК от 2018 г. и липсата на категорични данни към 2020 г. да е налице друго
нововъзникнало такова увреждане, не е било налице основание да се определя процент
ТНР за това заболяване повторно. Впрочем, дори и да прието, че следва да се
определи процент ТНР за наличната голяма следоперативна херния, то максималният
такъв би бил 30 % и това обстоятелство по никакъв начин не би се отразило върху
крайния процент ТНР, по отношение на който именно възразява жалбоподателят.
Затова и това възражение на жалбоподателя В. не е основателно.
Не така стоят нещата по отношение на
възраженията му във връзка със състоянието, отчитано при предходни
освидетелствания след многократни оперативни намеси по повод на остър
некротичен панкреатит и последвали усложнения, което е било вземано предвид
поради настъпилите в резултат постоперативни усложнения. Сама по себе си тази
операция не е предвидена като самостоятелна отправна точка по Приложение № 1
към чл.63, ал.1 от НМЕ, като не може да се подведе към случаите по Раздел 16 на
Част Осма от Приложението, както се иска очевидно от страна на жалбоподателя в
жалбата му. Оценката на ТНР до момента поради това и е била правена във връзка
с установени постоперативни усложнения
по Раздел Шести на Част Осма от Приложението, а именно за установени чести
илеуси, съответно в ЕР на НЕЛК от 19.03.2014 г., както и в ЕР на ТЕЛК от
11.05.2016 г., където е налице отнасяне към т.15 на Раздел Шести от Глава Осма
от Приложение № 1 на отменената НМЕ и във връзка с това е даван и съответен
процент ТНР. Впрочем, оценка на ТНР по този повод е правена и в предпоследното
ЕР на ТЕЛК от 18.05.2018 г. Данни за наличен паралитичен илеус са обективирани
в протоколи от медицински комисии, приложени към МЕД на жалбоподателя. Видно
обаче от ЕР на НЕЛК, въпреки направената консултация със специализираната НЕЛК
по хирургични, ортопедични и ССЗ, няма каквото и да било обсъждане на
състоянието на жалбоподателя по повод на операцията му от остър некротичен
панкреатит и реоперациите, неколкократно понесени от жалбоподателя, които
впрочем са били обсъждани до момента във всички ЕР на ТЕЛК и НЕЛК с изключение
на последното. В тази връзка съдът намира, че възраженията на жалбоподателя В. относно
това, че същият е претърпял резекция на панкреаса и това обстоятелство е
обективирано в медицинската документация и е отчитано до момента от органите на
медицинската експертиза, като той търпи усложнения от понесените оперативни
намеси, са напълно основателни в насока на това, че липсва каквото и да било
обсъждане на тези постоперативни усложнения, освен на постоперативната херния,
за която се каза по-горе, които до момента са били последователно отчитани. Защо в конкретния случай те не са посочени в
ЕР на ТЕЛК и съответно това на НЕЛК и дали изобщо жалбоподателят все още търпи
такива, липсват мотиви и в двете решения. Липсата на обсъждане на досега
обсъждано многократно увреждане в решението на ТЕЛК не е било по никакъв начин
коментирано в решението на НЕЛК. При това положение и според съда, с оглед на
факта, че ако положението, свързано с прилаганите вече отправни точки на
Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от НМЕ би останало именно такова, каквото е било
вече обсъждано в предходните експертни решения, а именно ако се приеме, че са
налични усложнения, изразили се в чести илеуси, както досега е приемано, то
това би довело до евентуално прилагане на т.16 от Раздел Шести на Част Осма от
Приложението, ако се приложи логиката на експертните органи, прилагана до
момента по оценката, което би могло да доведе до определяне на 50 % ТНР. Това
обстоятелство пък от своя страна би довело до различен краен резултат за
жалбоподателя, предвид основания за приложение на т.IV от Методиката за прилагане на
отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и
степента на увреждане) в проценти и
съответно крайният процент ТНР по чл.63, ал.3 от НМЕ би бил различен от сега
определеният от НЕЛК. Ето защо и според
съда е нужно НЕЛК да вземе конкретно становище и да изложи конкретни мотиви по
посочения въпрос, като прецени дали правилно ТЕЛК не се е произнесла по
посочените усложнения след операцията и последвалите такива за некротичен
панкреатит, които до момента са били непрекъснат предмет на обсъждане в
предходни решения на ТЕЛК и НЕЛК, като посочи на базата на медицинските
документи съществуващи ли са същите и ако реши, че това е така, да упражни
правомощието си по чл.51, т.3, вр. с чл.45, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ.
По изложените съображения, жалбата се явява основателна, а обжалваният
административен акт, като незаконосъобразен, ще следва да бъде отменен,
като преписката бъде върната на НЕЛК, Специализиран състав по психични,
вътрешни и ССЗ за ново произнасяне, при което се изготви
нова експертна оценка на състоянието на жалбоподателя В., доколкото НЕЛК е потвърдила решението
на ТЕЛК по всички поводи и се извърши обсъждане на всички увреждания на
здравето, за които е налице приложена медицинска документация, включително и
конкретно тази относно проведената операция от остър некротичен панкреатит и последващите оперативни намеси, както и
наличието, или липсата, към датата на освидетелстването от ТЕЛК на обективирани
като последица данни за заболявания, съставляващи усложнения от посочените
оперативни намеси.
Ще
следва на основание чл.174 от АПК да се определи и тримесечен срок за новото
произнасяне на НЕЛК с решение, съобразно правомощията на НЕЛК по чл.51 от
ПУОРОМЕРКМЕ.
Нито една от
страните не е претендирала разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне.
Водим от
изложените мотиви и на основание чл.174, вр. с чл.173, ал.2 от АПК, вр. с чл.172, ал.2 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на П.С.В. с ЕГН
********** Експертно решение на НЕЛК № 3109/19.10.2020 г. от заседание № 191.
ВРЪЩА преписката
на НЕЛК – София - Специализиран състав по психични, вътрешни и ССЗ за ново
произнасяне, съобразно дадените указания в мотивите на настоящото решение, като
определя тримесечен срок на НЕЛК за новото произнасяне с решение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: