РЕШЕНИЕ
№.........../..........2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесети март две хиляди
и деветнадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 174/2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на глава ХV, раздел Втори АПК – „Защита срещу неоснователни бездействия“.
Образувано е по предявен от К.Х.К.
иск по чл. 256 ал. 1 АПК срещу кмета на район „Одесос“ при община Варна за неоснователно
негово бездействие по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, да
извърши проверка за оттичането на конденза, отделян от монтиран климатик на
фасадата на жилищна сградата в гр. Варна, ул. „Пловдив“ № 9, обслужващ
апартамент № 16 на ет. 4 от сградата и разположен над спалнята в жилището на
ищеца, представляващо апартамент № 12 в същата сграда, както и да извърши действия
по възлагане замерването на шума на климатика.
В исковата молба /неправилно
наименована жалба/ се излага, че на 10.02.2017 г. ищецът е подал до кмета на
район „Одесос“ при община Варна сигнал с рег. № УСКОР17000478, в който е
посочил, че над спалнята на жилището му, представляващо апартамент № 12 в гр.
Варна на ул. „Пловдив“ № 9, на фасадата на сградата е монтиран климатик на
апартамент № 16, вследствие на което е възникнал теч по фасадата и прохода на
сградата като същевременно при работа климатикът възпроизвежда наднормен шум. Сочи,
че с жалба до Административен съд Варна е оспорил спирането на производството
по сигнала като с определение № 10998/03.10.2018 г. по адм. дело № 1709/2018г.
Административен съд Варна е прогласил нищожността на писмо рег. №
УСКОР17000478ОД-009-001/22.05.2018 г., с което производството по сигнала му с рег.
№ УСКОР17000478-0008ОД/03.05.2018 е било спряно до приключване на
производството по гр. д. № 1092/2018 г. на ВРС и е върнал преписката на кмета
на район „Одесос“ за произнасяне. Сочи, че с писмо рег. №
УСКОР17000478ОД_013ОД/28.12.2018 г. кметът на район „Одесос“ го е информирал, че
районната администрация ще задължи собственика на климатика да вземе мерки за
намаляване нивото на шума от него, след като ищецът представи протокол от
РИОКОЗ от извършено замерване, с който да докаже, че произвежданият от
климатика шум превишава допустимите норми. Излага, че със същото писмо административният
орган го е уведомил, че собствениците на климатика са представили по преписката
съдебните експертизи по гр. д. № 1092/2018 г. на ВРС, както и невлязлото в сила
решение по делото, според които не е установено монтираният климатик да
причинява шум над допустимия, като намира за неправилно позоваването на това
решение, след като то е обжалвано и не е влязло в законна сила. Въз основа на
така изложените факти ищецът счита, че кметът на район „Одесос“ бездейства
неоснователно като не извършва проверка за оттичането на конденза от климатика
и за възлагане на замерването на шума от него, които действия дължи по силата
на чл. 15 ал. 1 и 2 от Наредба за обществения ред на община Варна. Поради това
ищецът отправя искане към съда да приеме за незаконосъобразно описаното
бездействие и да определи изричен срок, в който кметът да извърши действията по
проверка оттичането на конденза от климатика и по възлагане замерването на
произвеждания от него шум.
Ответникът по иска е уточнен от
ищеца с молба с. д. № 2420/07.02.2019 г., постъпила по делото в изпълнение на съдебно
разпореждане № 1014/22.01.2019 г.
В проведеното по делото съдебно
заседание от 20.03.2019 г. ищецът се явява лично заедно с пълномощника си
адвокат П., която от негово име поддържа иска по чл. 256 ал. 1 АПК. Кметът на
район „Одесос“, ответник по делото, изразява чрез пълномощника си юрисконсулт М.
становище за неговата неоснователност като счита, че е изпълнил изцяло задълженията
си.
За да се произнесе по
основателността на иска, съдът въз основа на събрания по делото доказателствен
материал прие за установено следното от фактическа и правна страна:
От приобщената към
доказателствения материал по делото административна преписка се установява, че
на 10.02.2017 г. К.Х.К. *** сигнал с рег. № УСКОР17000478ОД/10.02.2017 г., според
който собственикът на апартамент № 16 в жилищната сграда на ул. „Пловдив“ № 9 в
гр. Варна Гинка Василева М. през м. октомври 2016 г. е монтирала на фасадата на
сградата климатик, вследствие на което се е получил обилен теч по фасадата,
тротоара и прохода на сградата, водещ до замръзване на водата по тротоара и
прохода и подпухване на мазилката на сградата през зимните месеци /л. 3 от
приложената на корица на делото адм. преписка/. Искането на К. е било да се
направи проверка по случая и да се вземат необходимите мерки за обезопасяване на
нормалното движение на гражданите по прилежащия към сградата тротоар.
С отправено до Гинка Василева М.
/с копие до К.Х.К./ писмо рег. № УСКОР17000478ОД_001ОД/02.03.2017 г. кметът на
община Варна е посочил, че след извършена по сигнала проверка на място е
констатирано, че външното тяло на климатика е монтирано на фасадата на сградата
над прохода, през който се осъществява достъп до вътрешния двор, като кондензът
от климатика се оттича по фасадата на сградата и по прозорците на стълбищната
клетка. Във връзка с това на М. е даден срок, в който да предприеме мерки по
отвеждането чрез съответна инсталация на конденза от външното тяло на климатика,
като й е указано, че при неизпълнение ще й бъде наложено административно
наказание по чл. 232 ал. 5 т. 1 ЗУТ /л. 4 от адм. преписка/.
На 02.03.2018 г. К. е подал нов
сигнал до кмета на район „Одесос“ с рег. № УСКОР17000478ОД_002ОД/02.03.2018 г.,
според който предприетите от М. мерки не са достатъчни за разрешаването на
проблема /л. 5 от адм. преписка/.
На 06.03.2018 г. М. е подала до
кмета на район „Одесос“ молба с рег. № УСКОР17000478ОД_003ОД/06.03.2018 г., в която
е посочила, че не е била уведомена и не е присъствала на извършената проверка
като счита, че за да се прецени правилно основателността на сигнала и предвид
подадения срещу нея иск от К. *** за обезщетение за нанесени имуществени и
неимуществени вреди, свързани с причинено от мухъла по стените на апартамента
му заболяване, проверката от длъжностните лица трябва да се извърши вътре в
апартамента й в нейно присъствие, при което да се установи дали климатикът е
причината за теч по фасадата на сградата и по прозорците на стълбищната клетка,
както и за мухъла по стените в апартамента на К. /л 6 от адм. преписка/.
С адресирано до Г.В.М. и К.Х.К.
писмо рег. № УСКОР17000478ОД_004ОД/14.03.2018 г. кметът на район „Одесос“ ги е
информирал, че след извършена проверка в жилището на госпожа М. длъжностните
лица от отдел „ОРК“ към Дирекция „СИДКОР“ са констатирали, че няма теч от
конденз от монтираното външно тяло на климатика, разположено над прозореца на
всекидневната на К.. В писмото е посочено, че отводняването на външното тяло е
осъществено чрез подходяща за целта ПВЦ тръба, включена във водосточната тръба
на сградата /л. 7 от адм. преписка/.
Констатациите са потвърдени и в
изготвеното в резултат на молба на М. с рег. № УСКОР17000478ОД_006ОД/23.03.2018
г. /л. 10 от преписката/ писмо рег. № УСКОР17000478ОД_006ОД_001ОД/30.03.2018 г.,
в което кметът на район „Одесос“ освен горните обстоятелства е уточнил още, че констатираният
при първата проверка на длъжностните лица теч по фасадата на сградата от външно
тяло на климатик в действителност не се отделя от климатика на госпожа М., тъй
като при първата проверка погрешно е проверен друг климатик в сградата наместо
този на М. /л. 12 от преписката/. В идентичен смисъл са и приложените на л. 28
от преписката писмени обяснения на лицето, заемащо длъжността главен експерт
„Незаконно строителство“ – отдел „ОРК“, Дирекция „СИДКОР“ в район „Одесос“.
С адресирано до кмета на район
„Одесос“ възражение рег. № УСКОР17000478ОД_005ОД/19.03.2018 г. К. е изразил
несъгласие с получения отговор в писмо рег. № УСКОР17000478ОД_004ОД/14.03.2018
г. като е оспорил констатациите на
проверяващите относно мястото, където е монтирано външното тяло на климатика,
посочил е, че проверката е извършена в сухо и топло време, а проблемът възниква
в дъждовно време и е поискал нова проверка в негово присъствие, при която да се
обърне внимание и на състоянието на ПВЦ-тръбата, която е спукана /л. 9 от адм.
преписка/.
В отговор на подаденото възражение
К. е бил поканен от кмета на район „Одесос“ с писмо рег. № УСКОР17000478ОД_004ОД/23.04.2018
г. да уточни удобен за него ден и час в рамките на работното време на районната
администрация, в който длъжностните лица да извършат нова проверка на място в
негово присъствие /л. 11 от адм. преписка/.
С изпратени на електронна поща на
район „Одесос“ две поредни писма с идентично съдържание /рег. №
УСКОР18000919ОД_001ОД/02.05.2018 г. и рег.
№ УСКОР17000478ОД_008ОД/03.05.2018 г./ К. е посочил, че във връзка с извършената
на 30.04.2018 г. проверка по негов сигнал и възражение, освен отвеждането с
подходяща инсталация на конденза от климатика, желае от госпожа М. да се изиска
да представи и протокол от РИОКОЗ за измерено звуково налягане и вибрации в
помещения с нормирано ниво на шум като в тази връзка е изразил съмнение, че
представените до момента от нея протоколи за показатели на климатика не са
издадени от компетентни органи и е заявил готовност да представи при поискване
видеозаписи за издавания от него шум /л. 13 и 14 от преписката/.
В отговор с писмо рег. №
УСКОР17000478ОД_009_001/22.05.2018 г. кметът на район „Одесос“ е информирал К.,
че само след представен от него протокол за замерване нивата на шум на външното
тяло на климатика, доказващ превишаването на допустимите норми, районната
администрация ще задължи собственика да вземе мерки за намаляване до
допустимото на нивата на шум, а при неизпълнение – и за демонтиране на
климатика /л. 16 от преписката/. Същевременно предвид образуваното съдебно
производство във ВРС по гр. д. № 1092/2018 г., предмет на което е монтираното
на фасадата на сградата външното тяло на климатика, обслужващ жилището на М.,
със същото писмо кметът на район „Одесос“ е информирал К., че работата по
преписката се преустановява до приключване на съдебното производство с влязло в
сила решение.
С предявена чрез район „Одесос“
жалба до Административен съд Варна с рег. № УСКОР17000478ОД_011ОД/07.06.2018 г.
К. е оспорил спирането на административното производство /л. 31 и 32 от
делото/.
С протоколно определение от
открито съдебно заседание на 20.03.2019 г. съдът е указал на страните, че му е
служебно известен и не се нуждае от доказване фактът, че във връзка с така
предявената жалба с влязло в сила определение от 03.10.2018 г. по адм. дело №
1709/2018 г. Административен съд Варна е прогласил нищожността на писмо рег. № УСКОР17000478ОД_009_001/22.05.2018
г., с което кметът на район „Одесос“ е спрял производството по сигнала на К.Х.К.
с рег. № УСКОР17000478ОД_008ОД/03.05.2018 г. като е върнал преписката на кмета
на район „Одесос“ за произнасяне. В потвърждение на същото обстоятелство е и приложеното
на л. 23 от преписката писмо изх. № 4642/25.10.2018 г. по адм. дело № 1709/2018
г., с което преписката е изпратена обратно на кмета на район „Одесос“,
входирано в районната администрация с рег. № УСКОР17000478ОД_012ОД/30.10.2018
г.
След връщането на преписката пълномощникът
на М. адвокат Кондова със заявление рег.
№ УСКОР17000478ОД_003ОД_002ОД/07.11.2018 г. е представила за сведение на
районната администрация изготвените по гр.д. № 1092/2018 г. две
съдебно-технически експертизи /л. 33 – 49 от делото/.
Последвало е издаването на писмо
рег. № УСКОР17000478ОД_013ОД/28.12.2018 г., с което кметът на район
„Одесос“ е информирал К. във връзка с посочения
в негов сигнал рег. № УСКОР17000478ОД_008ОД/03.05.2018 г. проблем за шум от
климатика, че наднорменото ниво на звуково налягане и вибрации в помещения с
нормирано ниво на шума или в съседство до тях се установява с протокол от
РИОКОЗ като само с този документ може да докаже обективността на твърденията си
за наднормени нива на шум /л. 24 от преписката/. В същата връзка му е указал, че
районната администрация ще задължи собственика на климатика да вземе мерки за
намаляване нивото на шума, едва след като К. представи посочения протокол от
РИОКОЗ от извършено замерване, с който да докаже, че произвежданият от
климатика шум превишава допустимите норми. Същевременно го е информирал, че пълномощникът
на госпожа М. е представил по преписката съдебните експертизи по гр.д. №
1092/2018 г. на ВРС, според които и съгласно решението по делото при проверките
не е установено климатикът да причинява шум над допустимия.
По преписката са приложени
следните документи относно вида и състоянието на климатика: 1/ издаден
от „Джи и ей“ ЕООД протокол № 4657/23.05.2017 г. за извършена услуга на клиент
Гинка М. в гр. Варна, ул. „Пловдив“ № 9, ет. 4, ап. 16, описана като сервизен
преглед на климатична система AUX - МSWH18A4/FIR, с отбелязване, че климатикът
работи нормално и няма нарушена цялост по кондензна линия; 2/ издаден от
„Джи и ей“ ЕООД констативен протокол изх. № 4777/20.02.2017 г. от сервизен
преглед на сплит климатична система AUX модел ASWH18A4/FIR, монтирана в гр. Варна, ул.
„Пловдив“ № 9, ет. 4, ап. 16, според който климатичната система е монтирана
съобразно с всички технически изисквания на фирмата производител като не се
констатира наднормен шум или отклонения от техническите параметри; няма
изменения, нарушена изолация и пропуски по заустената в улука на сградата
кондензна линия; няма наличие на теч по фасадата, причинен от външно тяло на
климатизатора; 3/ гаранционна карта на уреда; 4/ издаден от „Джи
и ей“ ЕООД протокол № 5102/27.03.2018 г. за извършена услуга на клиент Г.М. в
гр. Варна, ул. „Пловдив“ № 9, ет. 4, ап. 16, описана като преглед състояние на
климатична система
AUX - МSWH18A4/FIR, с отбелязване за извършено
замерване на работно налягане с манометри – в норми и че не се констатира теч
по фасадата от външно тяло /л. 19 – 22 от преписката/.
С молба рег. №
УСКОР17000478ОД_014ОД/04.01.2019 г. М. е приложила и писмо на директора на РЗИ
– Варна с изх. № Д03-14115-1/06.07.2018 г., с което в отговор на нейна молба за
измерване на шума от домашен климатик е уведомена, че съгласно чл. 17 от Закона
за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ регионалните здравни инспекции
осъществяват контрол върху шума, причинени от локални източници на шум, каквито
не са климатиците по смисъла на пар. 1 т. 4 ДР ЗЗШОС. Посочено е, че на
основание чл. 3 ал. 2 т. 2 и 3 ЗЗШОС този закон не се прилага за шум,
предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради като в случаи като
поискания от М. лабораторното измерване на шум от климатици с издаване на лабораторен
протокол за него може да се извърши от всяка акредитирана лаборатория срещу заплащане
на услугата /л. 25 и 26 от преписката/.
Така установените по делото факти
дават основание на съда да приеме следното от правна страна:
Предмет на уреденото в чл. 256
ал. 1 АПК исково производство е всяко бездействие на административен орган по
произтичащо пряко от нормативен акт негово задължение за извършването на
определено фактическо действие. За да е налице правен интерес от иска, бездействието
трябва да продължава и към момента на предявяване на исковата молба. Тежестта
да докаже релевантните за основателността на иска факти – наличието на
бездействие на административния орган в противовес на произтичащото от нормативен
акт негово задължение за извършване на определено фактическо действие – се носи
изцяло от ищеца, който черпи изгодните правни последици от тяхното
установяване.
Видно от съдържанието на исковата
молба, исковата претенция на К. се основава на твърдение, че по силата на чл. 15
ал. 1 и 2 от Наредба за обществения ред кметът на район „Одесос“ има
задължението да предприеме действия по възлагане на РИОКОЗ или на собственика замерването
на шума, произвеждан от климатика на ап. 16 в жилищната сграда в гр. Варна на
ул. „Пловдив“ № 9 и след установяване на наднормени нива на шум – да го
демонтира от фасадата на сградата, както и да извърши проверка за оттичането на
конденза от климатика и да предприеме мерки по ограничаването му.
Административното правоотношение,
в рамките на което според ищеца административният орган с неизвършването на
нормативно произтичащи задължения за фактически действия е нарушил негово защитимо
от закона субективно право, е породено през 2017 г. на основание първоначално подаден
от ищеца сигнал за нарушаването на чл. 15 ал. 2 от действащата Наредба за обществения
ред на община Варна. Въпреки, че производството е образувано по сигнал, за него
е неприложима глава VІІІ АПК като се има предвид, че съгласно чл. 107 ал. 4,
намиращ систематичното си място в глава VІІІ на АПК, сигнали могат да се
подават за злоупотреба с власт и корупция, лошо управление на държавно или
общинско имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия
или бездействия на административни органи или длъжностни лица в съответните
администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или
законни интереси на други лица. Подаденият сигнал до кмета на район „Одесос“ не
касае дейността на административни органи или длъжностни лица, поради което
разпоредбите на глава VІІІ АПК са неотносими към него.
По отношение на него следва да
намерят приложение разпоредбите на Наредба за обществения ред, приета с решение
5220-12(56)/02, 03.08.2007 г. на ОбС –
Варна, на основание чл. 21 ал. 2 и чл. 22 ал. 4, 5 и 6 ЗМСМА, общодостъпна на
сайта на община Варна. Съгласно чл. 15 ал. 1 и 2 от наредбата собствениците и
ползвателите на апартаменти или обекти в жилищни сгради, блокове, кооперации,
административни сгради, обществени и здравни заведения и др., както и/или
фирмите, извършващи монтаж на климатични, вентилационни и други отоплителни
инсталации, са длъжни да не допускат разполагането и/или експлоатацията на
отоплителни, климатични, вентилационни инсталации – източници на шум с високо
ниво на звуково налягане и вибрации в помещения с нормирано ниво на шума или в
съседство с тях, установено с протокол от РИОКОЗ, както и да отведат конденза,
отделящ се от отоплителните и климатичните системи, които са монтирани в
жилищните блокове, кооперации, административни сгради, обществени и здравни
заведения и други такива чрез съответните инсталации, така че да не се оттичат
върху стълбища, подходи, проходи, тротоари и други площи за движение на
граждани.
За нарушаването на което и да
било от тези задължения нарушителите подлежат на административнонаказателна
отговорност чрез налагането на глоба в посочените във всяка от алинеите параметри.
На основание чл. 67 ал. 4 от наредбата установяването на нарушенията по
наредбата, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните
постановления се извършва по реда на ЗАНН. Същевременно чл. 69 ал. 1 от
наредбата предвижда възможност на виновните лица да се връчват предписания за
отстраняване в определен срок на допуснатите от тях нарушения като съгласно ал.
2 при неизпълнение на предписанието в указания срок следва да им се състави акт
за установяване на административното нарушение, с който съгласно чл. 36 ал. 1 ЗАНН се поставя началото на административно-наказателното производство. Чл. 67
ал. 1 от наредбата възлага контрола по спазването й на длъжностни лица, определени
със заповед на кмета на община Варна, и на служителите на ОД „Полиция“ – Варна,
без наредбата да съдържа разпоредби какви конкретни действия трябва да
предприемат те при осъществяването на вменените им контролни функции.
Безсъмнено тези функции те могат да упражнят както изцяло по служебен почин, така
и в резултат на подаден сигнал за нарушение на императивни разпоредби на
наредбата.
В настоящия случай е налице
втората хипотеза. Цитираните в сигнала на ищеца алинеи 1 и 2 на чл. 15 не
предвиждат конкретни фактически действия на контролните органи за установяването
на нарушенията. Това са материално-правни норми, разписващи определени
задължения за адресатите, нарушаването на които има за последица ангажирането
на административно-наказателната им отговорност. Съдържащото се в чл. 15 ал. 1
пояснение, според което нивото на звуково налягане се установява с протокол от
РИОКОЗ, не води до направения от ищеца извод, че задължение на длъжностните
лица, осъществяващи контролни функции, е да възложат изготвянето на такъв
протокол. Принципното положение е, че който твърди нещо трябва и да го докаже. Видно
от приложеното по преписката писмо на директора на РЗИ, лабораторното измерване
на шума от климатици на съседи с издаването на лабораторен протокол за него може
да се извърши от всяка акредитирана лаборатория срещу заплащане на цената на
услугата. Отделно от това възлагането на замерването на нивото на шума
предполага волеизявление, а не извършването на фактическо действие от
компетентния административен орган,
поради което поначало за него е неприложима защитата по чл. 256 АПК.
Що се отнася до частта от сигнала,
касаеща неотвеждането с инсталация на конденза от климатичната система, действително
преценката на неговата основателност, а оттук и изводът за наличието или
липсата на нарушение на чл. 15 ал. 2 от наредбата, макар да не е изрично
предвидено нормативно, предполага проверка на място от контролните органи,
което е свързано с извършването на фактическо действие от тяхна страна. Според
данните по преписката такава проверка обаче е извършена, при това нееднократно,
като за резултатите своевременно са уведомени както подателят на сигнала, така
и собственикът на ап. 16, в който е поставен климатикът. От данните по
преписката е видно, че само при първата проверка не е участвал никой от двамата
като за правилното изясняване на фактите е била извършена втора проверка вече
на място в ап. 16, а в резултат на искане на ищеца да присъства при проверката
му е дадена възможност да уточни удобен за него ден и час и на 30.04.2018 г. е
била извършена трета проверка /последното е видно от негови писма рег. № УСКОР18000919ОД_001ОД/02.05.2018 г.
и рег. № УСКОР17000478ОД_008ОД/03.05.2018 г./. Като се има предвид, че не става
въпрос нито за проверка на преместваем обект, обхванат от разпоредбата на чл.
56 ал. 1 ЗУТ, нито за строеж по смисъла на пар. 5 т. 80 ДР ЗУТ, за проверките не
е било нужно изготвяне на констативен акт, какъвто би се изисквал в неотносимите
към случая производства по чл. 57а; чл. 224а и чл. 225а ЗУТ. След като проверяващите
длъжностни лица от район „Одесос“ са установили, че няма теч от конденз от
монтираното външно тяло на климатика в ап. 16 и че отводняването на външното
тяло е осъществено чрез ПВЦ-тръба, то относно тази част от сигнала те не са
имали нито задължение, нито компетентност да предприемат други действия.
Отделен е въпросът, че ако имаше основание да се стигне до такива, то самото
предписание за предприемането на мерки за ограничаване оттичането на конденза,
както и разпореждането за демонтиране на климатика като крайна възможна мярка
биха представлявали волеизявления, а не фактически действия на компетентния
контролен орган.
В целостта си изложеното обуславя
извод за неоснователност на предявения иск по чл. 256 ал. 1 АПК, в допълнителна
подкрепа на което е и фактът, че от
страна на ищеца не бяха ангажирани никакви доказателства, от които да се
установи, че именно кметът на район „Одесос“, срещу когото е насочена исковата
претенция, е контролният орган по смисъла на чл. 67 ал. 1 от наредбата.
Искът следва да се отхвърли като
предвид изрично заявеното в с. з. на 20.03.2019 г. искане на пълномощника на
ответника за разпределянето на отговорността за разноски, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на община Варна – район „Одесос“ юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от
юрисконсулт, което на основание чл. 144 АПК вр. чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ал.
1 ЗПП вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде
определено в размер на 100 /сто/ лева.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 256 ал. 1 АПК на К.Х.К. *** относно неоснователно бездействие на кмета на район „Одесос“ по
сигнал с рег. № УСКОР17000478ОД/10.02.2017 г. да извърши на основание чл. 15
ал. 1 и 2 от Наредба за обществения ред на община Варна проверка за оттичането
на конденза от външното тяло на климатика на ап. 16 в жилищната сграда в гр.
Варна на ул. „Пловдив“ № 9 и да извърши действия по възлагане замерването на
шума от него.
ОСЪЖДА К.Х.К., ЕГН **********,***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за осъщественото по
делото процесуално представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по
делото.
СЪДИЯ: