№ 309
Р Е Ш Е Н И Е
№ 211
гр. П., 30.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд в публично заседание на тридесет и първи октомври през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Д.Б., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
459 по описа за 2018 година на ПпРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл.
138 и сл.
от ЗЗД, във вр. чл. 430 и сл. от ТЗ, във вр. чл. 79, във вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Б. Д.“
ЕАД – гр. С., представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н.,
последните действащи чрез пълномощник: К. Н.– главен юрисконсулт в РЦ – В. Търново,
твърди в исковата си молба, че предявява иска в указания от съда едномесечен
срок след подадено от ответника възражение срещу издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 893/2017 г. по описа на ПпРС.
Твърди, че с
Договор за кредит за текущо потребление от 20.06.2011 г. „Б. Д.“ ЕАД е
отпуснала кредит в размер 4500.00 лв., за срок от 120 месеца на
кредитополучателя В.С.Й., б.ж. на гр. П., обезпечен с поръчителството на
ответника Д.Ц.А. съгласно Договор за поръчителство от 20.06.2011 г. Твърди, че
кредитът е бил усвоен по разплащателна
сметка на кредитополучателя Йорданова.
За падежна
дата било определено всяко 7-мо число на месеца, като в договора били
определени договорната лихва, лихвата за забава при просрочие
на задълженията, случаите, предпоставките за обявяване на предсрочна
изискуемост и др. условия.
Поради
допуснато неизпълнение по договора – липса на плащания от страна на
кредитополучателя, банката била упражнила правото си да счете и да обяви кредита
за предсрочно изискуем, като изпратила на поръчителя на починалия
кредитополучател уведомление за това, връчено лично.
Тъй като поръчителят отговарял
солидарно с кредитополучателя за задълженията му по договора за кредит и тъй
като наследниците на починалия кредитополучател се отказали от наследството на
своята майка, за банката възникнал правен интерес от насочване на претенцията
спрямо поръчителя по договора. Срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД не бил изтекъл.
Предвид
подробно изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
банката сумата 3514.17 лв. (три хиляди петстотин и четиринадесет лева и 17
ст.), представляваща общо задължение по Договор за кредит за текущо потребление
от 20.06.2011 г., сключен между „Б. Д.“ ЕАД и В.С.Й., починала на 11.07.2014
г., в това число: – 2867.24 лв. (две
хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и 24 ст.) – главница, – 431.61 лв.
(четиристотин тридесет и един лева и 61 ст.) – договорна лихва за периода
08.09.2016 г. – 04.10.2017 г., – 20.72 лв. (двадесет лева и 72 ст.) – лихвена
надбавка за забава върху просрочената главница за периода 08.09.2016 г. –
17.09.2017 г., – 13.60 лв. (тринадесет лева и 60 ст.) – лихвена надбавка за
забава върху цялата главница за периода 18.09.2017 г. – 04.10.2017 г., – 181.00
лв. (сто осемдесет и един лева 00 ст.) – дължими такси, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 05.10.2017 г. до изплащане на задължението, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 893/2017 г. по
описа на ПпРС.
Претендира
разноски в заповедното и в исковото производство.
В
съдебно заседание поддържа предявените искове чрез пълномощник: гл. юрк. К. Н..
В едномесечния
срок и по реда на чл.131 от ГПК ответникът Д.Ц.А. *** не е подала писмен
отговор, не е изразила становище по предявените искове, не е направила доказателствени искания. В
подаденото в срока по чл. 414 от ГПК възражение против издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. длъжникът е посочила, че оспорва вземането по основание и
по размер.
В съдебно заседание ответницата се явява лично и изразява
становище за неоснователност на предявените искове, тъй като счита, че за
кредита следва да отговарят наследниците на починалия кредитополучател.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на
подадено от „Б. Д.“ ЕАД – гр. С. заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 893/2017
г. по описа на ПпРС (приложено в цялост към
настоящото дело). В това производство е издадена Заповед № 852/06.10.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Д.Ц.А., ЕГН **********,***, да заплати на кредитора „Б. Д.“ ЕАД, ЕИК ********* – гр. С., сумата 3514.17 лв., представляваща
общо задължение по Договор за кредит за текущо потребление от 20.06.2011 г.,
сключен между „Б. Д.“ ЕАД и В.С.Й., починала на 11.07.2014 г., в това число:
– 2867.24 лв. – главница, – 431.61 лв. – договорна лихва за периода 08.09.2016 г.–
04.10.2017 г., – 20.72 лв.
– лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода 08.09.2016
г. – 17.09.2017 г., – 13.60 лв.
– лихвена надбавка за забава върху цялата главница за периода 18.09.2017 г. –
04.10.2017 г., – 181.00 лв.
– дължими такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.10.2017 г. до изплащане на задължението, както и за да заплати сумата 120.28 лв. – разноски по делото, от
които 70.28 лв. – заплатена държавна такса и 50.00 лв. – възнаграждение
на юрисконсулт.
Срещу издадената заповед за изпълнение
е подадено възражение от длъжника Д.А. с твърдение, че не дължи изпълнение на
вземането, което оспорва по основание и по размер.
Във връзка с подаденото
възражение е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си.
Настоящият иск
е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 415 от ГПК.
Няма спор по делото, че на 20.06.2011 г., в гр. П., между „Б. Д.“ ЕАД и В.
С. Й. от гр. П., е сключен договор за кредит за текущо потребление (заверено
копие приложено по делото), по силата на който банката е отпуснала кредит на
кредитополучателя в размер 4500.00 лв., за срок от 120 месеца. В договора са
уговорени лихвените условия, посочена е падежната дата, посочен е ГПР и др. В чл.
14 е посочено, че Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица, са неразделна част от договора и
кредитополучателят ги е получил и ги приема с подписването на договора.
Съгласно чл.
19.2 от Общите условия, при допусната забава в
плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До
предявяването на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита
се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта, а след тази дата- с надбавка за забава, равна на
законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Договорът за
кредит е обезпечен с поръчителството на ответника Д.Ц.А. съгласно Договор за
поръчителство от 20.06.2011 г. (заверено копие приложено по делото).
На 11.07.2014
г. кредитополучателят по договора за кредит – В.С.Й., е починала, като според
приложеното по делото заверено копие на удостоверение за наследници № 2Л/10.01.2017
г., издадено от община П., след смъртта си същата е оставила следните
наследници по закон: 1. Г.Й.Г. – дъщеря и 2. Т.Й.Г. – син.
Тъй като
започнали просрочия на задължения за заплащане на
дължимите погасителни вноски по договора за кредит, банката инициирала
производство по чл. 51 от ЗН, във връзка с което е образувано ч.гр.д. №
925/2016 г. по описа на ПпРС, по което, след като е
даден срок на призованите към наследяване лица да заявят дали приемат или се
отказват от наследството на починалия си наследодател, същите са се отказали от
наследството на майка си и в тази връзка с Решение № 21/15.03.2017 г. по
ч.гр.д. № 925/2016 г. по описа на ПпРС (заверено
копие приложено по делото) е постановено да се впишат в особената книга за
приемане и отказ от наследство, водена от Районен съд – П., отказът на Галя
Йорданова Георгиева и отказът на Тодор Йорданов Георгиев, от наследството на В.
С. Й., б.ж. на гр. П., починала на 11.07.2014 г.
Впоследствие
банката изпратила на поръчителя по договора за кредит – Д.Ц.А. ***, нотариална
покана, рег. № 3333/2017 г., том І1 № 167/26.07.2017 г. на нотариус Ю.Й.
(заверено копие приложено по делото), с която на 30.07.2017 г. я е уведомила, че поради забава в погасяване
на задълженията по договора за кредит от 20.06.2011 г. банката обявява кредита
за предсрочно изискуем.
След
това, на 05.10.2017 г. е образувано и заповедното производство по
ч.гр.д. № 893/2017г., по което е
издадена процесната заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу
поръчителя на задължението по договора на банков кредит от 20.06.2011 г.
С оглед
изясняване на делото от фактическа страна бе допусната и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Д.С.М. ***. Според заключението на вещото
лице, сумата от 4500 лв. по отпуснатия
на кредитополучателя В.С.Й. кредит за текущо потребление, е усвоена. По кредита са извършени 66 бр. вноски в
размер общо 4271.53 лв., от които погасена главница: 1632.76 лв., договорни
лихви: 2622.96 лв., санкционираща лихва: 15.81 лв. за периода 07.07.2011 г. – 18.10.2016 г.
– датата на последната погасителна вноска. Кредитната сметка не е
закрита. Задължението за главница е 2867.24 лв. и лихви до 04.10.2017 г. –
465.93 лв., в т.ч. лихвена надбавка за забава в размер 34.32 лв. Размерът на
задължението по договора към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, към датата на
подаване на исковата молба и към датата на изготвяне на заключението, е в
следните размери: 2867.24 лв. –
главница, – 431.61 лв. –
договорна лихва за периода 08.09.2016 г. – 04.10.2017 г., – 34.32 лв. – лихва за забава върху просрочената
главница за периода 08.09.2016 г. – 17.09.2017 г., – 13.54 лв. – лихва за забава върху цялата главница за периода
18.09.2017 г. – 04.10.2017 г., – 181.00
лв. – дължими такси. За периода 05.10.2017 г. – 22.05.2018 г. лихвата за забава върху главницата вещото
лице я е изчислило в размер 183.20 лв., а за периода 05.10.2017 г. – 17.10.2018
г. – 301.08 лв. Вещото лице не е установило извършени плащания по кредита от
страна на ответника след 05.10.2017 г.
Заключението на вещото лице е прието и приложено по
делото, като неоспорено от нито една от страните и тъй като съдът прие, че
същото е обективно и компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Предявените
искове с правна квалификация по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, във вр.
чл. 138 и сл. от ЗЗД, във вр. чл. 430 и сл. от ТЗ, във вр. чл.
79, във вр. чл. 86 от ЗЗД, са установителни,
след подадено от ответника възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
поради което ищецът има правен интерес от предявяването им и предвид
обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то исковете са допустими.
Разгледани по
същество, съдът ги приема за неоснователни по следните съображения:
За уважаването
на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже пълно и главно юридическия факт, от който произтича вземането му,
както по основание, така и по размер, т.е. че е налице валидно сключен договор
за кредит за текущо потребление, валидно обезпечен с поръчителството на
ответника Д.А.; че ищцовата страна е изправен
кредитор по договора; че задълженията по договора са изискуеми поради обявена
предсрочна изискуемост на същия; че длъжниците са
изпаднали в забава и нейния период.
Ответникът, в
случай че заяви такива, следва да докаже правоизключващите,
правопогасяващите и др. възражения против правото на
ищеца, включително и ако твърди това, следва да докаже, че задълженията по
договора са погасени чрез плащане.
Съгласно чл.
430, ал. 1 от ТЗ: „С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне
на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока”.
Съгласно чл. 138
от ЗЗД: „С договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора
на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор
трябва да бъде извършен в писмена форма.”. В чл. 141 от ЗЗД е предвидено, че
поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник. А според чл. 147, ал. 1 от ЗЗД: „Поръчителят остава задължен и след
падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в
течение на шест месеца…“.
Съгласно т. 18
от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата
на предявен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако
кредиторът е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил ДЛЪЖНИКА за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост
настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то
ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на
срока. От този момент целият или неплатеният остатък от кредита е изискуем,
както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя.
Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и отговорността на
поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение срокът е изтекъл. Следва да се има предвид още и
фактът, че разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е императивна и не може да
бъде дерогирана по волята на страните, както и
обстоятелството, че съгласно т. 4б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, срокът по
чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е краен и преклузивен, като
съдът следи служебно за неговото изтичане.
Съдебната
практика е категорична по въпроса, че обявяването на предсрочната изискуемост
на договор за кредит се извършва чрез уведомяване на кредитополучателя,
респективно – на неговите наследници, при наличие на обективните предпоставки
за това. Уведомяването само на поръчителя по договора е без значение за
падежа на целия непогасен остатък по кредита и съответно за отговорността на
кредитополучателя и поръчителя.
В конкретния
случай, от събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства съдът
приема за доказан по категоричен начин фактът, че между ищцовата
страна и кредитополучателя В.С.Й., б.ж. на гр. П., починала на 11.07.2014 г., е
съществувало действително, валидно облигационно правоотношение, възникнало на
основание сключения между тях Договор за кредит за текущо потребление от 20.06.2011 г.,
който валидно е обезпечен с поръчителството на ответника в настоящия процес – Д.Ц.А..
По делото е
категорично доказан и фактът, че ищцовата страна е
изпълнила задължението си по договора за банков кредит, като е предоставила на
кредитополучателя заемната сума в пълен размер.
Няма спор и че
до смъртта си кредитополучателят по договора е била изряден платец по отношение
на задълженията за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, като
изплащането на вноските е продължило и след смъртта й до 07.11.2016 г. (без да
е изяснен въпросът кой конкретно е извършвал плащанията на задълженията по
кредита).
В настоящия
процес се претендира установяване съществуването на вземане срещу поръчителя по
обявен за предсрочно изискуем договор за кредит, сключен с главния длъжник.
Няма спор, а и
от събраните по делото доказателства е установено, че след смъртта на
кредитополучателя са настъпили обективните предпоставки, предвидени в чл. 19.2
от Общите условия (неразделна част от договора за кредит), за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита на Величка Йорданова, но настоящият състав на
съда приема, че предсрочната изискуемост не е обявена надлежно на наследниците
на починалия длъжник, поради което и същият не може да бъде приет за предсрочно
изискуем.
Действително,
от събраните по делото доказателства е установено, че в производство по чл. 51
от ЗН призованите към наследяване наследници от първи ред на починалия
кредитополучател, са се отказали от наследството на тяхната майка. В същото
време обаче не са събрани доказателства по делото за наличие на наследници от
следващи редове, които евентуално да са приели оставеното от наследодателя
наследство. Още повече, че според чл. 11 от ЗН, дори и да няма лица, които
могат да наследяват или когато всички наследници се откажат от наследството или изгубят
правото да го приемат, наследството не
остава без титуляр, като същото може да бъде получено от държавата, респективно
от общината в предвидените в закона случаи.
При това
положение и тъй като с исковата молба се претендира установяване на вземане
срещу поръчител по обявен за предсрочно изискуем кредит, съдът намира, че не са
изпълнени предпоставките за уважаване на исковата претенция именно на
посоченото основание – предсрочна изискуемост на кредита. След като не е
обявена предсрочна изискуемост на кредита, то вноските с ненастъпил падеж към
датата на предявяване на иска не са станали изискуеми. Тъй като предсрочната
изискуемост е единственото посочено от
ищеца основание на предявените установителни искове,
то те се явяват изцяло неоснователни, поради което безпредметно се явява
установяване за кои от вноските с настъпил падеж не е изтекъл срокът по чл. 147,
ал. 1 от ЗЗД (който срок съгласно актуалната съдебна практика, напр. Решение №
83/26.05.2017 г. на ВКС по т.д. № 50394/2016 г. тече за всяка една падежирала вноска по договора за кредит поотделно).
Предвид всичко
гореизложено съдът приема, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
При този изход
на делото на ищцовата страна не й се дължат разноски,
а ответницата не е направила такива, както и няма искания в този смисъл, поради
което и на същата не следва да й бъдат присъждани разноски.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б. Д.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С ***, представлявано заедно от В.М.С. –
Главен изпълнителен директор и Д.Н.Н. – изпълнителен
директор, против Д.Ц.А., ЕГН **********,***,
ИСКОВЕ с правна квалификация по чл. 422 във вр.
чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 138 и сл. от ЗЗД, във вр.
чл. 430 и сл. от ТЗ, във вр. чл. 79, във вр. чл. 86 от ЗЗД, за установяване вземането на „Б. Д.“
ЕАД от Д.Ц.А., в качеството й на поръчител по Договор за поръчителство от
20.06.2011 г. за сумата 3514.17 лв. (три хиляди петстотин
и четиринадесет лева и 17 ст.), представляваща общо задължение по Договор за
кредит за текущо потребление от 20.06.2011 г., сключен между „Б. Д.“ ЕАД и В.С.Й.,
б.ж. на гр. П., починала на 11.07.2014 г., в това число: – 2867.24 лв. (две хиляди осемстотин
шестдесет и седем лева и 24 ст.) – главница, – 431.61 лв. (четиристотин
тридесет и един лева и 61 ст.) – договорна лихва за периода 08.09.2016 г.–
04.10.2017 г., – 20.72 лв. (двадесет лева и 72 ст.) – лихвена надбавка
за забава върху просрочената главница за периода 08.09.2016 г. – 17.09.2017 г.,
– 13.60 лв. (тринадесет лева и 60 ст.) – лихвена надбавка за забава
върху цялата главница за периода 18.09.2017 г. – 04.10.2017 г., – 181.00 лв.
(сто осемдесет и един лева 00 ст.) – дължими такси, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 05.10.2017 г. до изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед №
852/06.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 893/2017 г. по описа на Районен съд – П..
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд – Търговище.
СЪДИЯ: