Р Е
Ш Е Н
И Е № 19
29.01.2021 г.,
гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря Ива Атанасова
и в
присъствието на прокурор Петя Драганова
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к. а. н. д. №392 по описа на съда
за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл. 208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С
решение №260060 от 28.09.2020г.
РС-Стара Загора отменил наказателно постановление № 69 от 19.02.2020г, издадено от Зам. Кмета на Община Стара Загора, с което на М.Р.Р.,***
на осн. чл.56, ал.1 от Закона за управление на етажната собственост било
наложено административно наказание „глоба“ в общ размер на 1000 лева, за
нарушения на чл.50, ал.5 от ЗУЕС и е осъдил Община Стара Загора да заплати на М.Р.Р.,
в качеството му на Управител на „А. 2000“ООД разноски за един адвокат в размер
на 360,00 лева.
Обстоятелства по
обжалването
Недоволен от решението останал
административно-наказаният, който го обжалва в срок чрез процесуален
представител, като се счита, че въззивния съдебен акт бил постановен при
неправилно приложение на процесуален и материален закон и било налице
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Касаторът твърди,
че не споделял изводите на РС за допуснати съществени процесуални нарушение в
хода на АНП. Неоснователно съдът приемал, че наказаният носел отговорност в
лично качество, а не като управител на „А. 2000“ЕООД. Това не отговаряло на
действителността, тъй като изрично в акта и НП било записано, че отговорността
на М.Р. се търсела от него в качеството му на Управител на посоченото търговско
дружество. Именно в това си качество и същият бил наказан.
На второ място се сочи, че
неправилно РС извел извод, че нито в акта, нито в НП било описано пълно
установеното нарушение, тъй като не се посочвал размера на разходваните
средства, както и за какво били разходвани. Тези мотиви не се споделяли, тъй като
било видно в Протокола от с.з. от 29.07.2020г. от свидетелските показания на
свидетеля по съставяне на акта, че ясно, точно и детайлно били описани сумите,
както по размер, така и по начин на
тяхното събиране и съотв. неправомерното погасяване на такси и сметки от тези,
предвидени във фонд „Ремонт и обновяване“. Следвало да се има в предвид, че
собствениците на апартаментите не били уведомени изобщо за набраната сума и
целта, за която тя щяла да се разходва. Не било проведено ОС, нито били
проведени разговори с тях, което било видно от свидетелските показания.
На последно място се сочи, че
решението не съдържало конкретни фактически и правни изводи, които да
разкривали действителната воля на разгледаното административно-наказателно
обвинение, което обуславяло допълнителен довод за постановяването му при
допуснато съществено процесуално нарушение, предопределящ и извода за
неправилно приложение на закона.
Редовно призован в с.з., касаторът не
изпраща представител.
Ответникът по касация, редовно призован,
не се представлява. В отговор по касационната жалба и в допълнително подадено
становище сочи, че депозираната касационна жалба била неоснователна и моли съда
да я остави без уважение. Излага съображения за правилността и
законосъобразността на мотивите на РС. Навеждат се доводи за наличие на
форсмажорни обстоятелства, които мотивирали наказания да предприеме действия по
разходване на средства на ЕС. Навеждат се доводи и за неправилност на така
определения размер на санкцията, който бил в максимума си.
Представителят на ОП Стара Загора
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на
решенето на РС, тъй като в хода на производството не били събрани безспорни
доказателства за извършено нарушение от страна на наказания и за допуснати в
АНП съществени процесуални нарушения, като липсата на датата на нарушението.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по същество, същата
е неоснователна.
За да отмени процесното пред него НП, въззивния съд приел чрез събраните
доказателства за установена, описаната от органа фактическа обстановка по
извършване на нарушение на ЗУЕС. Въпреки това извел извод за допуснати
съществени нарушения на АНП, които в частност се изразявали в следното:
неправилно в АУАН и в НП наказаният бил посочен в лично качество като
професионален домоуправител. Било видно от представения договор, че такъв било
ООД „А. 2000“, чийто управител бил г-н Р., който обаче като ФЛ можел да носи
отговорност само за допустителство по чл.24, ал.2 от ЗАНН. На второ място РС
приел, че в НП не било описано в пълнота установеното нарушение, тъй като не
бил посочен размерът на разходваните от управителя на етажната собственост /ЕС/
средства от въпросния фонд, а тези факти били от значение, с оглед извършване
на последваща преценка за тежестта на нарушението и за проверка достоверността
на изложените в акта и постановлението твърдения.
На трето място въззивният съд посочил, че по делото не били сърбани
доказателства, които по безспорен начин да установявали, че на визираната
дата-02.09.2019г. около 18,00 часа било извършено описаното нарушение. Тази
дата всъщност била датата на установяване на нарушението, докато от показанията
на св. Н. се установявало, че въпросното разходване било осъществявано в един
продължителен период от време, а не еднократно. Това не било изследвано от АНО
при издаване на НП. На последно място РС приел, че не било ясно и защо органът
определил за наказаното лице максимален размер на санкцията, тъй като мотиви в
тази насока не били изложени в постановлението.
При извода си за незаконосъобразност на НП, съотв. за основателност на
жалбата, РС присъдил в полза на жалбоподателя разноски на осн. чл.63, ал.3 от ЗАНН в размер на 360 лв. за възнаграждение за един адвокат.
Касационната инстанция споделя изводите и доводите на РС, че
се установява пред него описаната в акта и в НП фактическа обстановка по
извършване на конкретното деяние, определено от органа за нарушение на ЗУЕС.
Споделят се като правилни изводите на въззивния съд за допуснати съществени
процесуални нарушения на проведеното АНО
и за незаконосъобразност на процесното НП, но при следните уточнения:
Безспорно се установява от приложения АУАН /л.8 от делото на РС/, че АНП е
започнато против М.Р.Р., в качеството му на ФЛ-управител на ЕС. Това е
безспорно и от словесното изписване на фактите от обективната действителност в
акта, където се сочи, че „лицето М.Р.Р., в качеството си на професионален
домоуправител на ЕС“ се е разпоредил със средства на ЕС и за това не е било
дадено съгласие от ОС на ЕС. В НП обвиненото лице вече се наказва в качеството
си на Управител на дружеството „А. 2000“, за което всъщност се удостоверява да
има качеството на професионален домоуправител /т.е на Управител на ЕС/ през
процесния период. Нарушението по чл.50, ал.5 от ЗУЕС, която норма се визирана
за нарушена, може да има за свой деец единствено лице, което има качеството на
„управител“ на ЕС /по арг. на чл.56 от ЗУЕС/. Макар с акта и НП М.Р. да е
наказан като ФЛ, то органът не отчита факта, че не това лице има качеството на
Управител на ЕС по см. на закона, нито в лично качество, нито като законен
представител на лицето, което в действителност притежава качеството „управител
на ЕС“. За нарушение от категорията на процесното, може да се наказва на осн. Чл.56, ал.1 от закона само
ФЛ, което има качеството „Управител на ЕС“, каквото качеството М.Р. като ФЛ,
дори и като управител на „А. 2000“ООД не притежава. Това, че в този случай „Управител
на ЕС“ се явява едно ЮЛ, води до приложимост на санкционната норма на чл.56, ал.5
от закона, която предвижда, вече отговорност и за ЮЛ, което има въпросното
качество и тя се следва, когато това лице наруши задълженията, които му се
вменяват от ЗУЕС. Това сочи на неправилно приложение на закона, поради което
крайният извод на РС за отмяна на процесното НП се явява правилно изведен.
Споделя се и довода на въззивния съд, че е налице неправилно посочване на
датата на нарушението, като тази, която визира органът, не е датата на
извършване, а датата на установяване на претендираното противоправно деяние.
Към дата 02.09.2019г. извършените разходвания на средства на ЕС, без съгласието
на ОБ на ЕС, вече е настъпило. Установява се, че такова неодобрено разходване е
налице през един предхождащ период от време на датата 02.09.2019г. Именно той обаче
следва да се визира като момента на нарушението. В конкретния случай
доказателствата установяват, че противоправното деяние не е извършено на
визираната в акта и в НП дата 02.09.2019г., поради което
административно-наказателното обвинение остава недоказано, а от там се следва и
извод за незаконосъобразност на санкционния акт. Правилната дата, определя не
само извода за законосъобразност на НП, но и извода дали са спазени сроковете
по чл.34 от ЗАНН.
Също правилен се явява и довода на РС, че липсват каквито и да е мотиви от
страна на органа, защо така наложеното наказание е в законово определения
максимум от 1000 лева. Липсата на мотивираност на този избор винаги обосновава
извод за неправилност на атакуваното НП и би съставлявало основание за изменение
на същото, в частта на санкцията. Предвид обаче горните доводи, в конкретния
случай НП следва да се отмени като издадено при допуснати съществени
процесуални нарушения и при неправилно приложение на закона от страна на АНО.
Правилно и изцяло законосъобразно РС
при извод за основателност на жалбата постановява и диспозитив, с който
присъжда в полза на жалбоподателя направените от него разноски, които са
поискани още с жалбата. Същите се доказват до размера от 360 лв., платени в
брой и именно толкова са присъдени в полза на страната.
Това налага извод за законосъобразност на цялото решение на РС, поради
което, Съдът на осн. чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №260060 от 28.09.2020г.,
постановено по анд № 958/2020г., по описа на РС-Стара Загора, с което е
отменено наказателно постановление № 69 от 19.02.2020г, издадено от Зам. Кмета на Община Стара Загора, с което на М.Р.Р.,***
на осн. чл.56, ал.1 от Закона за управление на етажната собственост било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, за нарушение
на чл.50, ал.5 от ЗУЕС и е осъдил Община Стара Загора да заплати на М.Р.Р., в
качеството му на Управител на „А. 2000“ООД разноски за един адвокат в размер на
360,00 лева.
Настоящото
решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.