Р Е Ш Е Н И Е
Номер 278 29.03.2017г.
Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесети март Година
2017
В открито заседание в следния
състав:
Председател:
Петър Боснешки
Секретар: Ц.М.
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. №06232 по описа на съда за 2016
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.124, вр.чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Б.А.Р., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.Мошино, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 2605,20лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес: гр.***, за периода 01.07.2005г.- 30.04.2009г., както и сумата от 687,82лв., представляваща законната лихва върху тази главница, считано от 30.08.2005г. до 07.12.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 168,79лв., представляваща направени по делото разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№***. на ПРС, поради изтекла погасителна давност.
Ищецът твърди, че процесните вземания са погасени по давност, тъй като ответникът не е предприел изпълнителни действия, включително и по образуваното изпълнително дело в продължение на три години.
В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- Перник”АД е подал отговор, с който е оспорил иска по основание и размер. Ответникът твърди, че докато тече съдебен процес не тече погасителна давност, както и че не е изтекъл тригодишния срок за погасяване на процесните вземания по давност
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.
По основателността:
Ответникът “Топлофикация-Перник”АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на $1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
В настоящия случай не се спори, че ищецът е собственик на процесния имот, който е топлофициран, поради което и ищецът се явява клиент на топлинна енергия. Облигационната връзка между страните е възникнала по силата на закона, като съдържанието на последната е определено от закона и доразвито от общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация-Перник”АД.
Не се спори, а и видно от приетите доказателства по делото, че с изпълнителен лист по ч.г.д.№***. на ПРС ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 2605,20лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес: гр.***, за периода 01.07.2005г.- 30.04.2009г., както и сумата от 687,82лв., представляваща законната лихва върху тази главница, считано от 30.08.2005г. до 07.12.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 168,79лв., представляваща направени по делото разноски.
Въз основа на горепосочения изпълнителен лист на ***. е образувано изп.д.№*** на ЧСИ С.Б., в което е връчено покана за доброволно изпълнение на длъжника от 25.08.2012г. С поканата длъжникът не е уведомяван за наложени запори и възбрани.
С разпореждане на ЧСИ ст.Б. от ***. е наложен запор върху пенсията на длъжника. С писмо от ***. НОИ е уведомило ЧСИ, че не може да наложи запор, тъй като пенсията на длъжника е в размер на несеквестируемия доход.
Съдът е указал на ответника както с проекто- доклада от ***., така и с доклада по чл.146 ГПК в стз. на ПРС от ***., че същият носи тежестта да докаже предприемане на изпълнителни действия по принудително събиране на процесните суми.
Съгласно Тълкувателно решение № *** г. на ВКС по т. д. № *** г., ОСГК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл.111 б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Съгласно мотивите на същото решение вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Съгласно Тълкувателно решение №***. ОСГКТ при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай от гореизложената фактическа обстановка е видно, че към налагането на запора от ***. процесните вземания са погасени по давност. В същото време ответникът не е ангажирал доказателства да е предприел действия, които да спират или прекъсват давността. Предвид гореизложеното съдът намира, че обективно съединените искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Съдът намира за нужно да отбележи, че изп.д.№*** на ЧСИ С.Б. е прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради перемирането му на 01.09.2013г., като съгласно Тълкувателно решение №***. на ОСГТК прекратяването е извършено по силата на закона, без да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител.
По разноските:
Ищецът претендира да му бъдат заплатени разноски от 978,20лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 154,20лв. за държавна такса, сумата от 24,00лв. за такса на ЧСИ и сумата от 800,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът обаче е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №***. ОСГКТ основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
В настоящия случай от договора за правна защита и съдействие на ответника с адв.В. е видно, че ответникът е направил разноски в размер на 800,00лв. Съобразно разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. минималните размери на адвокатското възнаграждение за правните услуги на адвоката на ответника по двата обективно съединени иска е в размер на 712,35лв.
Съдът обаче намира, че предвид фактическата и правна сложност на спора, доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и съответното дължимо правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, не характеризират настоящето дело със значителна сложност, поради което и следва да присъди на ответника сумата от 712,35лв. за направения от същия разноски за адвокатско възнаграждение.
На ответника следва да му бъде присъдена сумата от 886,55лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 154,20лв. за държавна такса, сумата от 24,00лв. за такса за прилагане на дело на ЧСИ и сумата от 712,35лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от Б.А.Р., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.Мошино, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2605,20лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес: гр.***, за периода 01.07.2005г.- 30.04.2009г., както и сумата от 687,82лв., представляваща законната лихва върху тази главница, считано от 30.08.2005г. до 07.12.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 168,79лв., представляваща направени по делото разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№***. на ПРС, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.Перник, ж.к.Мошино да заплати на Б.А.Р., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 886,55лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 154,20лв. за държавна такса, сумата от 24,00лв. за такса на прилагане на дело от ЧСИ и сумата от 712,35лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Дата на обявяване
на решението: 29.03.2017г.
Съд. деловодител: