РЕШЕНИЕ
№260443/26.3.2021г.
Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
петнадесети март Година две хиляди
двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 253 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе взе предвид
следното
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ С.Л. ”
ЕООД представлявано от Р.А.
против Наказателно Постановление № 23- 0001095/ 30.11.2020г. на Началника на Отдел „Контрол“ в РД
”Автомобилна администрация” -Варна , с
което на „ С.Л. ” ЕООД е наложено
административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 5 000 / пет
хиляди / лева на основание чл. 97 ал.1
пр. последно от ЗАвП.
В
жалбата се твърди, че в хода на производството е било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото актът за установяване на
нарушение е бил връчен на неупълномощено лице.
Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението.
В
съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.По същество адв. Ив.Г. отново пледира за отмяна на
постановлението като незаконосъобразно
и излага съображения за това, че неправилно наказващият орган е приел, че е
извършено нарушение, тъй като в чл.91 от ЗАвП няма
срок, който да следва да се спази.Твърди още, че при първоначалното лицензиране
на превозвача на контролните органи се представят документи, част от които
съвпадат с изисканите , с което пък е бил нарушен чл.5 ал.2 от Закона за
ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху
стопанската дейност.Поради това и се иска отмяна на постановлението и
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не се
представлява. В съпроводителното писмо са изложени доводи за това, че
постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и се иска
потвърждаването му. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е направено искане за присъждане на възнаграждение за
процесуално представителство.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 17.07.2020год. до управителя на „С.Л.“ ЕООД *** била изготвена покана изх.№ 50-00-554-2/ 17.07.2020г., на
основание чл.91 „б“ ал.1 т-.1 от ЗАвП вр. чл.12 ал.4
и ал.5 от Наредба № Н-14/ 27.08.2009 на МТ. В нея било посочено, че в 7 дневен
срок следва да се представят в РД „АА“-Варна
подробно описани документи на превозвача, като в т.І.4 било посочено,
следва да се представил копие от диплом за завършено образование на лицето,
извършващо предпътен технически преглед. Поканата била връчена на надлежно
упълномощено за това лице на 29.07.2020г.На 07.08.2020г. в РД „АА“-Варна били
представени част от изисканите документи. На 24.08.2020г. било депозирано
писмено обяснение, в което упълномощеното да представлява дружеството лице
Христо Тивчев посочил, че не може да представи
останалите, включително и копие от завършеното образование, поради отсъствието
на управителя на фирмата от Р.България поради ангажираност.
Поради това на 18.09.2020г.
св. З.Ю.-*** съставил против „
С.Л. ” ЕООД акт за установяване
на нарушение за това, че на 06.08.2020г. не е спазил законоустановения срок,
изтичащ на 05.08.2020г. да представи изисканото с поканата копие от диплома за
завършено образование на лицето, извършващо преглед. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.91“б“ ал.1 т.1 от ЗАвП.
Актът бил предявен на Христо Тивчев, когото св.Ю.
приел за надлежно упълномощен. Тогава, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН
възражения не били направени и депозирани.
Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция
наказателно постановление № 23-0001095 / 30.11.2020г. , с което
административно-наказващият орган
възприел изцяло посочените в него фактически констатации, както и правната квалификация на нарушението по чл.91
„б“ ал.1 т.1 от ЗАвП.
За него, на основание чл.97 ал.1 пр. посл. от ЗАвП на „
С.Л. ” ЕООД била наложена
имуществена санкция в размер на 5 000лв.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитан св. З.Ю. – актосъставител, чиито показания съдът
кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви. Свидетелят посочи, че при проверка са били
изискани документи, един от които е бил копие от диплома за завършено
образование на лицето, извършващи предпътни технически прегледи в дружеството,
което не е било представено нито в указания срок, нито в последствие. Св.Ю.
потвърди, че е приел, че Христо Тивчев е надлежно
упълномощен въз основа на приложеното по преписката пълномощно.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, както и със
събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна.
Наказателното постановление № 23-0000252 / 08.05.2019г. е издадено от
компетентен орган- Началника на ОО
„Автомобилна инспекция”-Варна към
изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно заповед №
РД-08-249/15.05.2015г.на Министъра на транспорта , информационните технологии и
съобщенията и в шестмесечния преклузивен срок по ЗАНН.
Съдът намира, че правилно наказващият
орган е съотнесъл установените фактически констатации
към правната норма. С Наредба № Н-14 на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията от 27.08.2009 г. , издадена на
основание чл. 91 „а“ ал. 11 от ЗАвП се урежда начина
на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в
предприятията от компетентността на ИА „АА“
за спазване на изискванията на ЗАвП,
подзаконовите нормативни актове по прилагането му и регламенти
(ЕО) № 561/2006 и (ЕС) №
165/2014. Чл. 12 от тази наредба предвижда, че се извършват
контролни проверки в предприятията, като ал. 2 определя начина на селектиране
на предприятията за извършване на проверка. Съгласно чл.12, ал.4 от Наредба №
Н-14 от 27.08.2009г. на МТИТС ИА „АА“
може да извършва контролни проверки на предприятията чрез изискване на
документи, свързани с елементите на проверката.От приложените по делото
доказателства безспорно се установява, че елемент на проверката е била
документацията относно транспортната
дейност на дружеството, като в тази връзка в поканата до дружеството подробно
са описани документите, които е следвало да бъдат представени. Сред тези документи е копие от диплома
за завършено образование на лицето, извършващо предпътен технически преглед. Безспорно е, че изисканият документ не е бил представен нито в момента на
проверката, нито в последствие, а разпоредбата на чл.91 „б“ ал.1 т.1 от ЗАвП задължава превозвачите да представят на служителите от
ИА“АА“ за проверка всички документи, свързани с превозите на товари .В случая това задължение не е било
изпълнено, с което нарушението е било осъществено от обективна страна. В тази връзка
съдът не споделя становището на адв.Г., че с изискването на копие от дипломата
е била нарушена разпоредбата на чл.5 ал.2 от Закона за ограничаване на
административното регулиране и административния контрол върху стопанската
дейност, доколкото копие от този документ е следвало да бъде представен на
контролните органи при първоначалното издаване на лиценза на транспортното
предприятие. В чл.8 ал.1 от Наредба № 11 / 31.10.2002г. за извършване на
международен превоз на пътници и товари
е посочено, че за издаване на лиценз на Общността превозвача подава
заявление по образец / приложение № 6/, към което прилагат документи за
финансова стабилност, свидетелство за съдимост на ръководителя на транспортната
дейност, копие от удостоверението за професионална компетентност на
ръководителя на транспортната дейност, свидетелство за регистрация на МПС, с
които ще се извършва дейността и списък с данни за моторните превозни средства
на разположение на превозвача.Приложение № 6 съдържа описание на тези документи,
като в т.4 са прибавени документи за плащане на дължимите държавни такси. От
анализа на съдържанието на тези нормативни изисквания , визирани от адв.Г.,
може да се направи извод, че сред тях не фигурира изискване при първоначалното
лицензиране на превозвача да бъде представено копие от диплома за завършено
образование на лицето, което ще извършва предпътните
технически прегледи, за да се приеме, че документът е бил налице в РД
„АА“-Варна и не е следвало да бъде изискван на основание чл.5 ал.2 от ЗОАРАКСТ, а контролният орган е следвало да го осигури
служебно за нуждите на съответната проверка. Поради изложеното до тук съдът
намира, че описаното в акта и постановлението нарушение безспорно е било
осъществено.
Същевременно
обаче съдът намира, че в хода на производството е било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като актът за установяване на нарушение
е бил връчен на неупълномощено лице. От съдържанието на акта и от показанията
на св.Ю. е видно, че той е бил връчен на Христо Тивчев.По
преписката е приложено пълномощно, с който той
в т. 6 е бил упълномощен да представлява
дружеството пред контролните органи , включително и ИА „АА“ с право да
извършва всички необходими действия във връзка с регистрацията, пререгистрацията,
бракуването и отписването на собствените на дружеството леки, лекотоварни ,
товарни автомобили, както и при издаване на международен лиценз за извършване
на транспортна дейност. За изпълнение на дадените му правомощия Тивчев е имал право да прави справки, да подписва, подава и
получава книжа и документи. На същия обаче с това пълномощно не му е била
дадена представителна власт от управителя на дружеството да подписва и получава
актове за установяване на административни нарушения, издадени против юридическото
лице. Поради това съдът намира, че актът е бил
предявен и връчен на неупълномощено лице.За наказващият орган е било налице
задължение да провери акта относно неговата законосъобразност , да установи
именно това обстоятелство - че не е предявен на нарушителя, и да го върне
веднага на актосъставителя, на основание чл.52 ал.2 от ЗАНН, което в случая не е било сторено.Вместо това
против юридическото лице е било издадено наказателно постановление.
Поради изложеното до тук съдът намира,
че в хода на производството е било допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което е довело до ограничаване на правото на защита на
нарушителя. С оглед на това и наказателното постановление се явява неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Съобразно изхода на делото и съобразно направените
искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че
следва на „ С.Л. ” ЕООД
да се
присъдят направените по делото разноски.
По делото е
приложен договор за правна защита и съдействие , в който е посочено, че е
заплатено в брой възнаграждение в размер на 580лв. Съдът обаче,
съобразявайки обстоятелството, че делото не е с фактическа и правна
сложност и приключи в едно съдебно заседание, намира , че на
„ С.Л. ” ЕООД
следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.,
съобразно посоченото в чл.18 ал.4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимално
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административно-наказателен характер, извън случаите на ал.2.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 23- 0001095/ 30.11.2020г. на Началника на Отдел „Контрол“ в РД
”Автомобилна администрация” -Варна , с
което на „ С.Л. ” ЕООД е наложено
административно наказание
"Имуществена санкция" в размер на 5 000 / пет
хиляди / лева на основание чл. 97 ал.1
пр. последно от ЗАвП.
ОСЪЖДА РД „Автомобилна администрация“-Варна да заплати на „ С.Л. ” ЕООД
-БУЛСТАТ ********* разноски в размер на 300лв. / триста
лева/ за адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение,
административно- наказателната преписка
да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: